Р Е Ш Е Н И Е № 242 гр. София, 22.11.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при участието на секретаря Росица Иванова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1118 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молба на Г. М. Г. за отмяна на влязлото в сила решение от 12.06.2015 г., постановено по гр. дело № 47690/2014 г. на Софийския районен съд. С решението е отхвърлен, предявеният от молителя срещу Л. Т. Г., осъдителен иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД за сумата 1 500 лв., представляваща задължение по неформален договор за заем. За да отхвърли иска, съдът е приел за установено по делото, че ответницата е получила в заем процесната сума, приживе от бащата и наследодател на молителя-ищец – М. Г. Й., починал на 20.09.2012 г., но е приел за установено и че ответницата е върнала процесната сума на друг наследник на наследодателя – неговата съпруга Е. М. Й., която е подписала изрична декларация за това с нотариална заверка на подписа ѝ от 26.11.2014 г., представена като доказателство по делото от ответницата. В молбата за отмяна, предвид уточненията ѝ с молби вх. №№ 1093159/29.09.2015 г. и 87085/27.06.2016 г., като основание за отмяна се навежда това по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Молителят твърди (в първата молба-уточнение), че при проведен разговор между него и Е. Й. се изяснило, че тя не била получавала процесната сума от ответницата, като пред нотариуса ѝ било обяснено, че подписването на декларацията от 26.11.2014 г. било „просто формално уреждане на стари неуредени сметки“. Молителят твърди и че неговите действия по подаването на исковата молба започнали едва след месец август 2014 г., когато той узнал за гореописаното. Във връзка с твърденията си молителят представя (с втората молба-уточнение) друга декларация от Е. М. Й. с нотариална заверка на подписа ѝ от 23.02.2016 г., в която тя декларира, че при подписването на предходната декларация от 26.11.2014 г. не е получавала пари от ответницата, на която се предоверила. Ответницата по молбата за отмяна Л. Т. Г. не е подала отговор на молбата в срока за това. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. Отмяната по реда чл. 303 и сл. от ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 от ГПК причини. В случая, твърденията на молителя следва да се квалифицират в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК – заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. В този смисъл, новите обстоятелства, респ. новите писмени доказателства трябва да са от такова естество, че ако са били установени, съответно – представени пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК това обстоятелство, което е било известно или е могло да бъде известно на страната и тя е могла да го узнае и да го релевира по делото, ако бе проявила дължимата грижа за това. Не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК това писмено доказателство, което е било известно или е могло да бъде известно на страната и тя е могла да се снабди с него, ако бе проявила дължимата грижа за издирването и представянето му по делото. Също така, не съставлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК и документ, който е поначало негоден да бъде приет като писмено доказателство по делото. От изложените в настоящото отменително производство пред ВКС твърдения на молителя е видно, че още към датата на подаването от него на исковата молба пред районния съд – по пощата на 01.09.2014 г., той е знаел, че ответницата не е върнала процесния заем на Е. Й., т.е. – това обстоятелство не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Освен това, представената пред ВКС нова декларация от 23.02.2016 г., изходяща от Е. Й., е документ, който по същество цели заместване на нейни свидетелски показания, т.е. – на гласни доказателства, поради което поначало е негоден като писмено доказателство по делото, респ. – макар и съставен след постановяването на решението, чиято отмяна се иска, не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че още в производството пред районния съд молителят е могъл да иска разпит на Е. Й. като свидетел по делото, с оглед опровергаване съдържанието на изходящата от нея декларация от 26.11.2014 г., имаща характера на разписка, представена по делото от ответницата, но не е положил дължимата грижа и не е направил това. По изложените съображения, тъй като обективно не е налице, наведеното от молителя по делото, основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, молбата му за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. М. Г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК на влязлото в сила решение от 12.06.2015 г., постановено по гр. дело № 47690/2014 г. на Софийския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.