О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 44 Гр. София, 28.01.2022 год. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова ч.т.дело № 2525/2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат Петя К. – процесуален пълномощник на Г. Р. Б., Ю. Р. Б. и А. Р. Б., срещу определение № 1985 от 27.07.2021 г. по в.гр.д. № 3274/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, четвърти състав, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК – за изменение в частта за разноските на постановеното по делото въззивно решение чрез присъждане на ДДС върху определеното с решението адвокатското възнаграждение за оказана от адв. К. безплатна правна помощ на ищците за въззивната инстанция. В частната жалба се поддържа, че въпросът за дължимостта на ДДС и начисляването му над данъчната основа е уреден нормативно - § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), и не е налице безвъзмездна сделка, нито такава, освободена от ДДС. По съображения в частната жалба, се иска отмяна на атакуваното определение и уважаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските, чрез допълнително присъждане на ДДС върху адвокатското възнаграждение за разглеждане на делото във въззивната инстанция. Ответникът по частната жалба – Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, с депозиран в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК писмен отговор изразява становище за неоснователност на същата. Счита за правилно възприетото от въззивната инстанция становище за липса на законово основание съдилищата да начисляват ДДС върху възнаграждението за оказана от адвокат безплатна правна помощ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на апелативен съд. Производството по в.гр.д. № 3274/2020 г. на Апелативен съд – София е приключило с постановяване на решение № 376 от 12.04.2021 г., като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на адв. Петя К. адвокатско възнаграждение в размер на 6 318 лв. за оказана безплатна правна помощ за защита на ищците във въззивното производство. В мотивите към решението е отразено, че адвокатското възнаграждение се присъжда без ДДС, тъй като данъкът е публично вземане, начинът на изчисляването му е уреден с императивни норми и няма законово основание съдилищата да начисляват ДДС върху възнаграждението за безплатна правна помощ, който поначало се начислява от регистрираното лице и данъчната основа не може да включва ДДС. Изразеното от решаващия съд становище се поддържа и в атакуваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК. Изложени са и допълнителни съображения, основани на чл. 86 ЗДДС. Апелативният съд е отхвърлил доводите на молителя, основани на § 2а от ДР на НМРАВ, поради липса на законово основание с наредба да се възлага на съдилищата да начисляват ДДС върху адвокатското възнаграждение за безплатна правна помощ. Определението е валидно и процесуално допустимо, но е неправилно. В непротиворечивата практика на ВКС, обективирана в част от цитираните в частната жалба съдебни актове: определение по ч.т.д. № 2725/2019 г., определение по ч.т.д. № 141/2019 г., определение по ч.т.д. № 2559/2016 г. и редица други, е прието следното: С присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по см. на чл. 2, т. 1 във вр. с чл. 8 ЗДДС; предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл. 38, ал. 1 ЗАдв основание не представлява безвъзмездна услуга по см. на ЗДДС; при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв във вр. с § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС. Съобразявайки и възприемайки посочената по-горе практика, настоящият съдебен състав счита, че атакуваното определение следва да се отмени, като на процесуалния представител на ищците се присъди допълнително сумата от 1 263.60 лева за въззивното производство, съставляващи 20 % начислен ДДС върху присъденото с въззивното решение адвокатско възнаграждения за оказана от адв. Кранова безплатна правна помощ на ищците Г. Р. Б., Ю. Р. Б. и А. Р. Б.. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 1985 от 27.07.2021 г. по в.гр.д. № 3274/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, четвърти състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 ГПК решение № 376 от 12.04.2021 г. по в.гр.д. № 3274/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, четвърти състав, в частта за разноските, като: ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], да заплати на адв. Петя Д. С. – К. допълнително сумата от 1 263.60 лв. (хиляда двеста шестдесет и три лева и шестдесет стотинки), представляващи дължим ДДС върху присъденото във въззивното производство адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 6 318 лв. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.