Върховен касационен съд, I т. о., определение по ч. т. д. № 187/2021 г., стр. 2/5 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 60254 София,05.07.2021 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 187 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищеца Г. Н. срещу въззивно определение на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за спиране на производството. Ответникът „КОД ГМ“ ЕООД оспорва жалбата. Частният жалбоподател е изложил в исковата си молба и допълнителна уточняваща молба, че притежава пет дяла от капитала на ответното дружество. На 22 ноември 2019 г. с незаконосъобразно решение на общото събрание на дружеството същият бил изключен като съдружник. Това решение на общото събрание жалбоподателят атакувал с иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ, по който било образувано търговско дело номер 172/2019 г. на Врачански окръжен съд. Изложени са твърдения, че не е съставен междинен баланс към края на месеца в който е взето решението за изключване, съгласно чл. 125 ал. 3 ТЗ, а доколкото с оглед незабавното действие на решението за изключване жалбоподателят се явява трето за дружеството лице, същият не разполага с възможността да поиска извършването на одит и съставяне на баланс, поради което единствената му възможност да установи стойността на дружествения си дял е с иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК. С тези твърдения е обосновал искането да се установи, при условията на частично предявяване на иска, че към 22 ноември 2019 г. и към края на месец ноември 2019 г. част от балансовата стойност на притежаваните от него дялове е в размер на 50 000 лв., като част от цялата балансова стойност на всички дялове в размер на 700 000 лв. След размяна на книжа първоинстанционният съд е приел, че производството по предявения иск по чл. 74 ТЗ е от значение за правилното решаване на настоящото дело, тъй като до приключване на обуславящото производство искът за установяване на стойността на притежавания дружествен дял е лишен от правен интерес, понеже правото на съдружника да получи стойността на дела си възниква при прекратяване на участието му в някои от хипотезите на чл. 125 ТЗ, в случая поради изключване. Поради това при уважаване на иска по чл. 74 ТЗ и с настъпването на конститутивния ефект на решението по него членственото правоотношение на ищеца би било възстановено и той не би разполагал с иск за заплащане на стойността на дяловете. Такъв интерес той би имал само при отказ или оттегляне на иска по чл. 74 ТЗ, респективно при отхвърляне на същия. За да потвърди обжалваното обжалваното от ищеца първоинстанционно определение, въззивният съд е споделил изложените от първата инстанция мотиви, като е приел, че правото да се установи, съответно да се получи, стойността на дружествения дял възниква при прекратяване на участието на съдружника. При уважаване на иска по чл. 74 ТЗ членственото правоотношение на ищеца ще бъде бъде възстановено и той не би разполагал с иск за определяне на стойността на дружествения дял и заплащането му, а такъв интерес би имал при отхвърляне на иска по чл. 74 ТЗ, при отказ от него или оттеглянето му. В частната жалба и изложението по чл. 280 ГПК са изложени оплаквания за нищожност на въззивното определение поради това, че въззивният съд не е мотивирал правилно акта си, а именно не е обсъдил по какъв начин уважаването или отхвърлянето на предявения в настоящото производство иск би се отразил върху правната сфера на жалбоподателя. Съдът неправилно приел и обсъждал в мотивите си въпроса за заплащане на стойността на дружествените дялове, въпреки че такъв иск не е предявен. Поддържа се също, че така предявеният иск не е и преждевременен, с оглед на което се твърди, че апелативният съд е постановил определението си формално, без да изложи правилно обосновани мотиви, които да са резултат от направения анализ на фактите, материалите по жалбата, правните норми и принципите на гражданското право. Обжалваното определение не е нищожно. Не се установява да е налице някой от пороците, водещи до нищожност на съдебния акт така, както същите са разяснени в правната теория и последователната съдебна практика и сред които правилното мотивиране не е. Поради това по-нататъшен коментар на оплакването за нищожност е излишен. Поддържа се и основание по чл. 280, ал. 2, предложение трето ГПК. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното определение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Във връзка с изтъкнатите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК са формулирани общо 5 въпроса. Първият въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото същият се основава на само част от мотивите на въззивния съд, който не е приел настоящото производство да е образувано по иск за заплащане на дружествения дял по чл. 125, ал. 3 ТЗ, а е възприел предявения иск като такъв за установяване на вземането на ищеца по чл. 125, ал. 3 ТЗ в посочените размери, като въпроса за заплащане на този дружествен дял е обсъждал само във връзка със съдържанието на така възприетия от него предмет на делото. Останалите въпроси, доколкото се свеждат до предявяването от изключен съдружник, оспорил с иск по чл. 74 ТЗ решението за изключването си, на иск за определяне на стойността на дружествените дялове и до наличието на правен интерес от такъв иск, може да бъде приет за релевантен съгласно изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото извода си за обусловеност въззивният съд е основал именно върху наличието, респективно липсата на интерес, в зависимост от изхода на производството по чл. 74 ТЗ. По този въпрос не се обосновава основание по чл 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото цитираната от жалбоподателя съдебна практика не разглежда такъв въпрос. Налице е обаче специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По поставения въпрос не са налице нито изрична правна норма, нито съдебна практика, поради което касационно обжалване следва да бъде допуснато. По поставения процесуален въпрос касационната инстанция прие следното. При прекратяване на участието на съдружник в ООД в полза на същия, респективно на неговите наследници, възниква съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ правото да получи стойността на дружествения дял. Това право се упражнява и защитава с осъдителен иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ, предявен срещу дружеството. Решението по този иск установява със сила на пресъдено нещо съществуването или несъществуването на вземането, съответно неговия размер. Поради това недопустим е самостоятелен установителен иск за установяване на съществуването на такова вземане в съответния размер, доколкото последователна е съдебната практика че е недопустимо за защита на едно материално право да се предявява установителен иск в случаите, когато тази защита изисква и е възможно предявяването на осъдителен иск. Също така недопустим е самостоятелен иск за установяване на стойността на дружествен дял, когато тази стойност се разглежда като факт, а не като белег и елемент от съдържанието на вземането по чл. 125, ал. 3 ГПК. Недопустимостта в случая произтича от общата забрана по чл. 124, ал. 4, изречение второ ГПК за установяване на факти с правно значение, освен в изрично предвидените от закона случаи. С оглед отговора на поставения правен въпрос частната жалба е основателна, макар и не по изложените в нея съображения. Според изложените в исковата молба и допълнителната уточняваща молба на ищеца, както и в частните му жалби твърдения относно предмета на предявения иск, и с оглед формулирания петитум за установяване на балансовата стойност на притежавания от жалбоподателя дружествен дял, е налице съществена неяснота относно предмета на иска. От една страна изрично се посочва, че е в интерес на ищеца да знае факта на размера на дела си, от друга страна се твърди наличие на интерес от установяване на правото му по съдебен ред. Налице е следователно нередовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1, точки 4 и 5 от ГПК, която не позволява определянето на предмета на предявения иск, а именно дали се предявява иск за установяване частично на претендираното от ищеца вземане по чл. 125, ал. 3 ТЗ, или за установяване единствено на факта на стойността на дружествения дял. При подобна неяснота относно предмета на предявения иск е изключена възможността да се извърши правилна преценка за обусловеност по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. С оглед на това първоинстанционното определение за спиране се явява неправилно. Тази неправилност въззивният съд е следвало да констатира и служебно съгласно задължителното тълкуване по ТР № 6/2017 на ВКС-ОСГТК. По изложените съображения обжалваното въззивно определение и потвърденото с него първоинстанционно определение следва да бъдат отменени, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на производството с провеждане на процедура по чл. 129 от ГПК за отстраняване на нередовностите на исковата молба, определяне в зависимост от това на предмета на предявения иск и съответна преценка на допустимостта му, едва след което може да бъде извършена повторна преценка за обусловеност на настоящото производство от образуваното по иска по чл. 74 ТЗ дело. С тези мотиви съдът ОПРЕДЕЛИ: Допуска касационно обжалване на определение № 2073/28.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2960/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд. Отменя определение № 2073/28.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2960/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение № 464/10.07.2020 г. по т. д. № 183/2019 г. по описа на Врачански окръжен съд. Връща делото на Врачански окръжен съд за продължаване на производството съобразно мотивите на настоящото определение Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: