Р Е Ш Е Н И Е № 205 гр. София, 06.10. 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в откритото съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Теодора Нинова Членове: Светлана Калинова Геника Михайлова при секретаря Даниела Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2399 по описа за 2014 г. Производството е по реда на чл. 290 - 293 ГПК. С решение № 5/ 02.01.2014 г. по гр. д. № 580/ 2013 г. Софийски окръжен съд, като потвърждава решението от 28.03.2013 г. по гр. д. № 433/ 2011 г. по описа на Елинпелински районен съд, V-ти състав, отхвърля иска на М. А. И. срещу А. М. И., Н. Д. Б. и Н. Д. Б. за делба на имот, находящ се в [населено място] хан, [община], Софийска област, целия с площ от 1 780 кв. м, представляващ УПИ ХІ-153 в кв. 21 по плана на [населено място] хан, заедно с построената в него масивна жилищна сграда. Решението се обжалва от М. А. И. с оплакване, че след като е приел за оборена презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците, въззивният съд е отхвърлил делбения иск, като неправилно е приел за основателно възражението на Н. Д. Б., че по време на брак с Н. Д. Б. при предпоставките на чл. 79, ал. 1 ЗС имотите са придобити по давност. Решението е допуснато до касационно обжалване по материалноправния въпрос: Когато съсобствениците на незастроения имот са повече от двама и заявлението по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ (отм) за взаимно учредяване на право на строеж за две нови сгради е извършено в нарушение на изискването за форма и със съгласието само на двамата учредители, осъществен ли е акт на открита демонстрация спрямо всички съсобственици за промяна в намерението за владение? Ответникът по касационната жалба Н. Б. счита решението правилно. Останалите ответници Н. Б. и А. И. не изразяват становище в касационното производство. Съдът, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни оплаквания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, намира следното: Въззивният съд е приел, че на основание договор за дарение по н. а. № 166/ 03.03.1975 г. ответникът Н. Б. и Д. Д. И. са придобили при равни дялове процесният имот като незастроен, като след смъртта на Д. И. през 1987 г. делът й е обект на наследствено правоприемство за нейните син и съпруг – ищецът и ответникът А. И.. Съдът е счел, че юридическите факти, които са породили съсобствеността върху незастроения имот (дарение и наследствено правоприемство), оборват презумпцията на чл. 69 ЗС и за да е основателно възражението на ответника Н. Б., че по време на брак с ответницата Н. Б. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност по давностно владение сградата и мястото, в което е построена, са необходими действия, с които този ответник е обективирал спрямо останалите съсобственици Медоди И. и А. И. своето намерение да завладее техните идеални части. Третирал е като първи такъв акт заявлението от 28.03.1991 г. до кметството на [населено място] П.. С това заявление ответниците А. И. и Н. Б. са изявили воля взаимно да си учредят право на строеж за изграждането на две постройки в съсобствения имот, едната от които процесната. Въззивният съд е изключил вещно-правния ефект на заявлението по причина на неспазената форма по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ (отм) и неучастието на касатора, третият съсобственик на незастроеното дворно място. Счел е, че заявлението е последвано и от други актове от Н. Б., демонстриращи завладяване на чуждите идеални части (издаване на разрешение за строеж, одобряване на архитектурен проект, извършване на строежа, ограждането на имота, облагородяването му, паркиране на собствения автомобил), продължили в периода 28.03.1991 – 28.03.2001 г. Приел е, че втората дата е и тази, на която ответниците Н. и Н. И. са придобили имотите в режим на СИО (чл. 19 СК от 1985 г). Делбеният иск е отхвърлен поради това, че оригинерният способ на чл. 79, ал. 1 ЗС е погасил съсобствеността, включително върху сградата като приращение в имота. По въпроса, по който обжалването е допуснато при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът намира следното: Когато съсобствениците на незастроения имот са повече от двама и заявлението по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ (отм) за взаимно учредяване на право на строеж за две нови сгради е извършено в нарушение на изискването за форма и със съгласието само на двамата учредители, заявлението е негодно да учреди ограничено вещно право в съсобствения имот и не изразява промяна в намерението за владение спрямо всички съсобственици. Съображенията за това са следните: В ТР № 1/ 2012 г. по тълк. д. № 1/ 2012 г. ОСГК на ВКС прие, че в отношенията между съсобственици презумпцията на чл. 69 ЗС намира приложение на общо основание, но се счита за оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт върху вещта показва съвладение. Тогава съсобственикът, който се позовава на придобивна давност, е длъжен да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да завладее и техните идеални части. Чл. 56, ал. 3 ЗТСУ (отм) в приложимата към 28.03.1991 г. редакция (включително изменението с ДВ, бр. 45 от 1984 г) е предвиждал възможност съсобствениците на дворното място взаимно да си учредят право на строеж, на надстрояване или пристрояване в облекчена форма – чрез заявление до общината с нотариална заверка на подписите. Заявлението по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ (отм), което не отговаря на изискването за форма или което не изявява съгласието на всички съсобственици, е недействително (негодно) да учреди ограничено вещно право върху дворното място. Заявлението по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ (отм) само от някои от съсобствениците не представлява и акт на открита демонстрация за завладяване на чуждите идеални части върху ограниченото вещно право, респ. върху бъдещите обекти в съсобственото място. За неучаствалите съсобственици то представлява предприет акт с последици за други. Съответно при завършването на постройката нововъзникналият обект отново попада в режим на съсобственост, възникнала по приращение (чл. 92 ЗС). С оглед дадения отговор съдът намира, че при обсъждане на юридическите факти, породили съсобствеността – договор за дарение и наследствено правоприемство, правилно въззивният съд е счел за оборена презумпцията на чл. 69 ЗС - ответникът Н. Д. Б. е владелец на своите идеални части върху дворното място, придобито като незастроено към дарението (1/ 2) и държател на идеалните части на другата надарена Д. И. (1/ 2). След нейната смърт през 1987 г. той е държател и на идеалните части на наследниците й по закон: касатора М. И. (син) и ответника А. И. (съпруг), които са ги придобили поравно (чл. 5 и чл. 9 ЗН). Заявлението по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ (отм) от 1991 г. поради неспазеното изискване за форма и липсата на изявено съгласие от М. И., третият съсобственик на незастроеното дворно място, не е учредило право на строеж за процесната сграда. Следователно не представлява „установено друго”, което да изключва способът на приращението. Съсобствеността върху дворното място и върху сградата, завършена през 1998 г, не е погасена поради придобивна давност, изтекла в полза на ответника Н. Б. по време на брак с ответницата Н. Б.. В заявлението по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ (отм) касаторът не е участвал и предприетите чрез него действия не рефлектират в неговата правна сфера. Одобряваните проекти и издаденото разрешение за строеж на процесната сграда са актове на администрацията, издавани по заявления от Н. Б., без да са събрани доказателства, че касаторът и ответникът А. И. са участвали в административната процедура. Следователно и тези актове не демонстрират завладяване на чуждите идеални части. Извършването на строежа на процесната сграда от Н. Б., облагородяването на свободната от застрояване част от дворното място и паркирането на собствения автомобил представляват съответно разпоредителни действия и действия по ползване. Никое от тях обаче не е акт на отрицание на правата на останалите съсобственици. Ограждането на дворното място също не е такъв акт, след като за пръв път достъпът до имота на наследниците на Д. И. Н. Б. за пръв път отказва година преди предявяването на иска. Преди това те са имали свободен достъп и до дворното място, и до сградата; включително след продажба на апартамент на касатора в София негови багаж и вещи са пренесени и съхранявани в сградата. Изложеното се установява от гласните доказателства, събрани чрез разпита на всички доведени свидетели. Следователно съсобствеността между Н. Б., А. И. и М. И. не е прекратявана, тъй като владението на съсобственика, който е държател на идеалните части на другите съсобственици не осъществява оригинерното основание на чл. 79, ал. 1 ЗС, дори да е продължило повече от 10 години. Възражението за придобивна давност е неоснователно и поради това, че установеното владение година преди завеждането на иска е недостатъчно и в границите на настоящото производство давност не тече (чл. 84 ЗС, вр. чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД). Въззивното решение подлежи на отмяна поради неправилното приложение на чл. 79, ал. 1 ЗС. Касационната инстанция следва да допусне делбата върху УПИ и сградата в него при квоти 1/ 2 ид. части за Н. Б., придобити по дарение и по 1/ 4 ид. части за А. И. и М. И., придобити по дарение и по наследствено правоприемство. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 5/ 02.01.2014 г. по гр. д. № 580/ 2013 г. по описа на Софийски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен делбеният иск на М. А. И. срещу А. М. И. и Н. Д. Б.. ДОПУСКА делбата на недвижим имот, находящ се в. [населено място], общ. Е. П., Софийска област, целият с площ от 1 780 кв. м, представляващ УПИ ХІ-153,УПИ ХІІІ-150, УПИ ХІІ-151, 152, всички в кв. 21 по П. на [населено място] хан, заедно с построената в него сграда при квоти, както следва: · М. А. И. – 1/ 4 ид. части; · А. М. И. – 1/ 4 ид. части и · Н. Д. Б. – 1/ 2 ид. части. ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която искът е отхвърлен срещу Н. Д. Б.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.