Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 1211/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е № 369 гр.София, 25 септември 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ със секретар Илияна Петкова при участието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1211/2013 година Касационното производство е образувано по отделни жалби от двама защитници на подсъдимия М. В. А. против присъда № 55 от 4.ІІІ.2013 год. по внохд № 260/2012 год. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата от адвоката М.Р. се сочат касационните основания по чл. 348,ал.1,т.1 и 2 НПК със считани за подкрепящи ги доводи. Искането е за отмяна на въззивната присъдата и оправдаване на подсъдимия. Жалбата от адв.Г.К. не съдържа доводи в подкрепа на твърдяното,че „решението” на апелативния съд е „неправилно,незаконосъобразно и необосновано”.Изложеното в допълнението към касационната жалба се придържа към изложението в жалбата от адв. Р..Искането е същото-отмяна на въззивната присъда с оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Г.К.. Заключението на прокурора е за неоснователност на възраженията за неправилност на въззивния акт и за оставянето му в сила,каквото е становището и от повереника на гражданския ищец,”фирма”. ВКС установи: С присъда № 71 от5.ІV.2012 год. по нохд № 13/2011 год. на Хасковския окръжен съд М. В. А. е признат за невиновен в това, в длъжностното си качество на управител на „фирма” да е присвоил за времето от м.ІV.2006 год. до м.ХІІ.2007 год. собствени на дружеството 416 375.37 лв.,8 100 низи тютюн „Крумовград 78 Ориенталски” на стойност 50 220 лв.,7 т амониева селитра на стойност 2 520 лв. и 40 л от хербицида „С.” на стойност 600 лв.,или пари и движими вещи на стойност 469 715.37 лв.,които са му били връчени в посоченото длъжностно качество за пазене и управление,като присвоеното е в особено големи размери и представлява особено тежък случай на такова престъпление,при което е оправдан по обвинението по чл. 203 във вр. с чл. 201 НК.Гражданският иск, предявен от „фирма” със седалище в [населено място], за възмездяване със 150 000 лв. за причинените му имуществени вреди, е отхвърлен. С обжалваната въззивна присъда е отменена частично горната присъда,М.В.А. е признат за виновен в присвояването на 23 317 лв. и на 40 л от хербицида „Стомп” на стойност 600 лв.,или на пари и движими вещи общо за 23 917 лв.,представляващи големи размери,и на основание чл. 202,ал.2,т.1 във вр. с чл. 26,ал.1 НК е осъден при условията на чл. 55,ал.1,т.1 НК на 1 година лишаване от свобода,изтърпяването на която е отложено с 3-годишен изпитателен срок. Общата сума,предмет на престъплението, е присъдена в полза на ощетеното дружество. Възраженията срещу процесуалната законосъобразност на въззивната присъда са неоснователни. Невярно се твърди,че правото на подсъдимия на защита е било ограничено с осъждането му за „присвоителна дейност,/която/ в обвинителния акт не е индивидуализирана като предмет” на престъплението. Точно обратното,от последния абз. на с.2 до първия абз. включително на с.3 от обвинителния акт е посочено,че подсъдимият е „присвоявал за себе си...парите от...продажби” на закупени за нуждите на дружеството изкуствени торове,в т.ч. 600 лв.,представляващи стойността на продадени на свидетеля Ю.Я.Ю. 40 л от хербицида „Стомп”;на с.4 от обвинителния акт е посочено тегленето от подсъдимия на 11.І.2007 год. от сметката на дружеството в „банка” на 23 317 лв.,свързани със закупуването на следващия ден на трактор,регистриран като принадлежащ не на дружеството,а на подсъдимия;след изброяването,на с. 4 и 5 от обвинителния акт,на останалите тегления от посочената сметка, осъществени от подсъдимия,и тяхното сумиране,от последното са приспаднати „необходимо присъщи и доказани документално разходи”,след което е заключено,че остатъкът от „416 373.37 лв....обв. М. А. присвоил”. Неоснователно се твърди,че в обвинителния акт „нито се съдържат твърдения,как са присвоени” парите-в частност,изтеглените от сметката на дружеството на 11.І.2007 год. 23 317 лв.-нито „някаква индикация,че с посочената сума подсъдимият се е разпоредил в свой интерес”.Напротив,елементарният ”механизъм” на присвояване на собствени на дружеството средства,е достатъчно ясно конкретизиран:подсъдимият е теглил от сметката на дружеството в „П. Б.” суми,далеч надвишаващи документираните разходи,а с разликата се е облагодетелствал включително по начина,описан от последния абз. на с.5 до втория абз. на с.6 от обвинителния акт.Що се отнася до 600-те лв.,представляващи стойността на 40 л от закупения за нуждите на дружеството хербицид „Стомп”,дори в жалбата не се оспорва,че посоченото количество е било продадено за посочената сума на разпитания като свидетел Ю.Я.Ю.,както и че продажбата не е била документално отразена в приход на дружеството. За да подкрепи твърдението си,че подсъдимият не е осъществил каквито и да било увреждащи интересите на „фирма” действия,адв. Г.К. си е послужил с довод,сочещ на обратното:”в една от тетрадките”,водена от назначената за „касиер” З.Т.,били отразени направени разходи за ремонт от страна на дружеството „за трактор 8 300 лв.”.Същият трактор,обаче,е собственост на подсъдимия,който факт е установен документално /в края на т.І от досъд. разсл./ и посредством показанията на свидетеля Д.Н.Г. /в т.І от първ.д.,л.83 и 84/,и не сочи на друго,освен че и тези пари са предмет на престъпно своене,след като са чужди,предоставени на подсъдимия в длъжностното му качество за пазене и управление и с тях той се е разпоредил в свой интерес. Останалата част от жалбата на адв. М.Р. е посветена на отношението на прокурора към обвинението,изразено в пледоарията му по подадения въззивен протест.Тук се налага преди всичко уточнението,че е неуместно позоваването на това отношение не само и не толкова поради неговата противоречивост-първо прокурорът е заявил,че не поддържа протеста не за друго,а защото предметът на обвинението в престъпно присвояване е следвало да бъде предмет на друго обвинение,в престъпна безстопанственост,а после е дал заключение,че постановеният от първата инстанция „съдебен акт е правилен” /съответно на л. 84,гърба,и на л.85 от възз.д./,а преди всичко поради липсата на връзка между това отношение на прокурора и основанията за касационна проверка. Не са основателни възраженията и срещу материалната законосъобразност на въззивната присъда. Съобразно приетите за установени факти е приложен закона,който е следвало да се приложи-подсъдимият е „длъжностно лице” по смисъла на чл. 93,т.1,б.”б” НК,тъй като е изпълнявал „ръководна работа,свързано с пазене /и/ управление на чуждо имущество в...юридическо лице”,каквото представлява едно ООД.;разпоредил се е с повереното му имущество не в интерес на дружеството;предметът на извършените с пари и вещи разпоредителни действия е в „големи размери” съгл. т.р. 1-98 год.,ОСНК,тъй като е над 132,но под 140 МРЗ за инкриминирания период;извършеното деяние е квалифицирано като престъпление по чл. 202,ал.2,т.1 във вр. с чл. 201 НК. За справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание доводи в жалбите няма, при което липсва повод да се обсъжда касационното основание по чл. 348,ал.1,т.3 НПК. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 55 от 4.ІІІ.2013 год. по внохд № 260/2012 год. на Пловдивския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/