Р Е Ш Е Н И Е № 300 гр. София, 09 септември 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесети май през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……….Аврора Караджова………и в присъствието на прокурора………….…Мария МИХАЙЛОВА……изслуша докладваното от съдия……Топузова……… касационно дело № 857 по описа за 2013 г. Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия Р. П. Й.; защитника му адв. Д. Д. и на адв. Б. Б. – повереник на частните обвинители и граждански ищци В. Й. и Я. Й. срещу решение № 4 от 14.03.2012г., постановено по внохд № 53/12г. на Бургаски апелативен съд. С това решение била изменена присъда на Варненския окръжен съд, постановена по нохд № 527/08г. в частта относно наказанието и потвърдена в останалата част. В жалбата на адв. Д. се сочат касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Като процесуални нарушения се визират неизпълнението на задължението на съда, произтичащо от разпоредбата на чл.14 от НК; липсата на мотиви за отказа да се приложи разпоредбата на чл.12 от НК и относно заключението на съдебномедицинската експертиза за разстоянието от което е прострелян пострадалият. Като нарушение на закона се посочва отказът да се приложи хипотезата на чл.12 от НК. Настоява се отмяна на инстанционните съдебни актове и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан. В жалбата на подсъдимия Й. се поддържа и касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, като се изтъква, че въззивният съд не е взел предвид наличието на редица смекчаващи отговорността обстоятелства. Пред касационния съд жалбата се поддържа от защитниците на подсъдимия - адвокати В. и Д. на същите основания. Представя се и писмено допълнение към жалбата, в което доводите се доразвиват. В жалбата на адв. Б. – повереник на частните обвинители и граждански ищци В. Й. и Я. Й. се излагат аргументи за явна несправедливост на наложеното наказание, като се предлага решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд. Пред касационния съд частните обвинители и граждански ищци В. Й. и Я. Й., редовно призовани не се явяват. Не се явява и повереникът им адв. Б.. Частните обвинители и граждански ищци М. Й. и Й. Й., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на ВКП счита подадените жалби за неоснователни. Дава заключение, че въпреки тяхната лаконичност, в мотивите на въззивния съд е извършен необходимият анализ на доказателствата, който налага извод за правилно приложение на закона, включително и относно липсата на неизбежна отбрана. Наложеното наказание счита за справедливо. В последната си дума подсъдимият Й. моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 31 от 13.03.2009г., постановена по нохд № 527/08г. на Варненски окръжен съд, подсъдимият Р. П. Й. бил признат за виновен в това, че на 06.03.2001г. в [населено място] умишлено умъртвил Х. Й. Й. по начин, опасен за живота на мнозина – чрез огнестрелно оръжие – пистолет „...” с фабричен № ...., като деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие и друго противозаконно действие – стрелба с пистолет „М.”, от което е могло да настъпят тежки последици за виновния, поради което и на основание чл.118, ал.1 във вр. с чл.116, ал.1, т.6 пр.1 и чл.54 от НК му било наложено наказание от девет години „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим. Със същата присъда подсъдимият Р. П. Й. бил осъден да заплати в полза на В. Е. Й. сумата от 15000лв.; в полза на Я. Х. Й. сумата от 40 000 лв.; в полза на М. Д. Й. и Й. Х. Й. сумите от по 25 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, като исковете били отхвърлени до пълните им предявени размери. По жалба на подсъдимия било образувано внохд № 198/09г. на Апелативен съд гр. Варна, който с решение № 107 от 03.07.2009г. потвърдил присъдата. С решение на ВКС, І н.о., постановено по к.д. № 527/09г., решението било отменено предвид постановяването му от незаконен състав и върнато за ново разглеждане на въззивния съд. С решение № 52 от 30.03.2010г., постановено по внохд № 444/09г. по описа на Апелативен съд гр. Варна, първоинстанционната присъда била потвърдена. С решение на ВКС, І н.о., постановено по к.д. № 271/10г., въззивното решение било отменено поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като били дадени указания за установяване на съответствието между самоличността на анонимните свидетели и разпитаните в съдебното заседание свидетели Т. и Х.. С решение № 85 от 16.05.2011г., постановено по внохд № 267/ 10г. на Апелативен съд гр. Варна, първоинстанционната присъда била изменена в частта относно наказанието, като същото било намалено на шест години и шест месеца „лишаване от свобода”. С решение на ВКС, ІІ н.о., постановено по к.д. № 1980/11г. решението на въззивния съд било отменено и делото върнато за ново разглеждане с указания за пълно и цялостно изясняване на фактическата обстановка, чрез провеждането на съдебно следствие – преразпит на свидетели и експерти, евентуално провеждане на очни ставки и допълнителни експертизи. Предвид невъзможността на Апелативния съд гр. Варна да формира състав, с определение на ВКС, ІІІ н.о. по ч.д. № 314/12г., делото било изпратено за разглеждане от Бургаски апелативен съд. С решение № 4 от 14.03.2012г., постановено по внохд № 53/12г., присъдата била изменена в частта относно наказанието, което било намалено на пет години „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим. В останалата част съдът потвърдил присъдата. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: По касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК Доводи за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила се релевират в жалбата, подадена от адв. Д. и в допълнението към нея, изготвено от адв. В.. Настоящото касационно производство е четвърто по ред, което изключва принципно процесуалната възможност за връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд – чл.354, ал.5 от НПК. Липсват и конкретни основания да се приеме, че фактическата обстановка по делото е останала неизяснена. Във въззивното производство е било проведено съдебно следствие, при което са изпълнени указанията, дадени от ВКС при последното връщане на делото за ново разглеждане, като апелативният съд е събрал доказателства във възможния максимален обем. Такова е било и становището на страните, участвали съдебното заседание на въззивния съд на 09.01.2013г., които не са поискали събирането на други доказателства преди приключване на съдебното следствие. В мотивите на въззивния съд са изложени съображения за приетата фактическа обстановка, като са посочени и доказателствените източници, върху които съдът е основал изводите си. Във въззивното решение са коментирани всички събрани доказателства, поради което твърдението, че апелативният съд е нарушил принципа на чл.14 от НПК се явява неоснователно. Не могат да бъдат възприети и доводите в допълнението към жалбата, че местопроизшествието не било запазено, поради което огледът на местопрестъплението не отразявал действителното местоположение на намерените гилзи и части от боеприпаси, което поставя под съмнение заключенията на назначените експертизи, а оттам налага извод и за допуснато нарушение на процесуалните правила при оценката на доказателствата. Следва да се отбележи, че такива възражения са били направени още при второто касационно разглеждане на делото, като на л.55 в решението си по н.д. № 271/2010г., ВКС е изложил съображения, поради които приема тези доводи за неоснователни – че от свидетелските показания и фотосите към огледните протоколи е установено, че местопроизшествието е било запазено, съответно оградено с полицейска лента и охранявано от полицейски служители, а на местата на гилзите били поставени конуси. Настоящият касационен състав не намира основания да приеме различни изводи. В допълнение следва да се отбележи, че съгласно чл.131 от НПК протоколите, когато са съставени при условията и реда, предвидени в НПК представляват доказателствени средства за извършване на съответните действия, реда по който са извършени и събраните доказателства. В конкретния случай протоколите за оглед и допълнителен оглед са били изготвени по предвидения за това ред и представляват годни доказателствени средства. Твърдението за липса на мотиви относно авторството на престъплението е неоснователно. Такива са били изложени на л.310 – л.311 от решението на въззивния съд. Въпреки, че мотивите са сравнително лаконични, направеният по същество извод, че подсъдимият е произвел изстрела, от който починал пострадалият Х. Й., се споделя от касационния съд. Следва да се отбележи, че в показанията на свидетелите – очевидци Т. и Х. съществуват противоречия относно детайли от фактическата обстановка, които въззивният съд е отчел и обсъдил. И двамата свидетели обаче са потвърдили обстоятелството, че при „втората” стрелба са се произвеждали изстрели само от две оръжия, като стрелците стреляли един срещу друг. Субективните различия във възприятията на двамата свидетели относно разстоянието между стрелящите – един или пет метра не променят основния факт, че в този момент не е имало произведени изстрели от друго оръжие. Намерените три гилзи от неустановено по делото оръжие – пистолет „М.” или „С.” са открити до рампата на супермаркета, на разстояние около 34 м., където е започнала „първата” стрелба. Заключението на съдебно- медицинската експертиза, че след получаване на огнестрелното нараняване пострадалият е могъл да направи само няколко крачки преди настъпването на смъртта, основателно е мотивирало двете инстанционни съдилища да направят извод, че Х. Й. е бил прострелян при „втората стрелба” , където е намерено и тялото му впоследствие. Що се отнася до „опонента” на подсъдимия в стрелбата, въззивният съд е отхвърлил обясненията на подсъдимия, че това бил блондин с шапка и брада, като противоречащи на останалите доказателства. В тази насока основателно са били кредитирани показанията на св. Т. П., че на мястото на втората стрелба били той и пострадалият Х. Й., тъй като тези показания кореспондират с обективно установеното от медицинската експертиза на живо лице обстоятелство, че проектилът, изваден от тялото на подсъдимия е изстрелян с пистолет „М.”, иззет от ръката на трупа на Х. Й.. Доводите в жалбата на адв. Д., че при престрелката нямало убит, се основават на погрешна интерпретация на показанията на св. М. Т.. В показанията, депозирани пред въззивния съд, този свидетел е заявил, че след стрелбата видял двама души да се качват в колата със счупено стъкло и да тръгват, но не е идентифицирал някое от тях като участник в стрелбата. Заявеното от св. Т. обстоятелство съответства на показанията на свидетелите П. и В., че след инцидента двамата потеглили с колата в посока към [населено място]. В мотивите на въззивното решение не е бил изложен самостоятелен анализ на експертните заключения, тъй като въззивният съд приел изцяло в тази насока мотивите на първоинстанционния съд, което е обезсмислило преповтарянето им. В мотивите на окръжния съд [населено място] са изложени съображения, поради които не е кредитирано заключението на физико - химическата експертиза на експерта Д., че пострадалият е бил прострелян от упор. Съдът е възприел заключенията на назначените медицински и балистични експертизи, които не са установили по тялото и дрехите (не намерени впоследствие) на пострадалия следи от изстрел от упор. Обстоятелството, че експертите от комплексната СМЕ и балистична експертиза са дали различни варианти за разстоянието, от което е произведен изстрелът, умъртвил Й., е в отговор на поставените им въпроси относно най - близкото и най - далечното разстояние от което този изстрел е могъл да бъде произведен. Като най - вероятен механизъм експертите са приели изстрелът да е бил произведен в десетметровата зона при разстояние между стрелящия и място на намиране на трупа 10 – 14.5 м. Липсата на категоричност и повече от една възможност в експертните заключения не сочи на изграждане на извод за виновност на подсъдимия върху предположения, както се сочи в допълнението към жалбата. Това би било така, ако изводите на съдилищата се основаваха единствено и само върху експертните заключения, който подход не е в съответствие с принципите на наказателния процес – чл.14 от НПК. Тези експертни заключения в съвкупност със събраните гласни доказателства и писмени доказателствени средства, косвено потвърждават извода, че пострадалият е прострелян на мястото, където е проведена „втората” стрелба от лице, намиращо се на не по - голямо от 14.5 м. разстояние, което изключва вероятността пострадалият да е бил прострелян от третото неидентифицирано оръжие. Неоснователен е и упрекът към въззивния съд, че не дал отговор на въпроса дали подсъдимият или пострадалият пръв е получил огнестрелно нараняване, от какво разстояние и при какво разположение на телата. Както вече бе посочено, апелативният съд е възприел изцяло изводите на първата инстанция, която е кредитирала заключението на комплексната съдебно - медицинска и балистична експертиза, според което пострадалият е сменял местоположението си при стрелбата, като към момента в който е бил прострелян е бил изправен, с дясно рамо, обърнато към стрелящия, който е бил на по - ниско от неговото ниво – легнал или клекнал. По отношение на разстоянието вещите лица са дали заключение, че не се касае до изстрел от упор, но точното разстояние не може да бъде установено по експертен път. Тук следва да се отбележи, че подсъдимият не е прострелян в гръб, както се твърди в допълнението към жалбата, а е получил огнестрелно нараняване в лява тазова половина с входна рана в областта на левия голям седалищен мускул. Локализацията на нараняването, получено от подсъдимия не може да ценено в подкрепа на защитната му теза, тъй като съгласно цитираното експертно заключение, към момента на прострелването на пострадалия двамата са били с лице един към друг. На последно място в допълнението към жалбата некоректно е интерпретирано съждението на въззивния съд на л.312 от мотивите на решението в което е записано, че била налице предубеденост на първоинстанционния съд в мотивите към присъдата, че обективно подсъдимият следвало да отговаря за престъпление по чл.116 от НК. Предубедеността представлява предварително изградено у решаващия орган становище по вината, което не се основава на събраните по делото доказателства, а върху субективни представи. Изразеното от първоинстанционния съд становище по правната квалификация в мотивите към присъдата, т.е. след постановяване на съдебния акт по същество, не представлява предубеденост, тъй като към този момент съдът е събрал и оценил доказателствата. Правилността на тази преценка е била предмет на въззивната проверка, като въззивният съд е изложил съображения, поради които е приел, че квалификацията по чл.118 от НК е съответна на установената по делото фактическа обстановка. С оглед изложеното касационният съд намира, че липсват нарушения, свързани с анализа и оценката на доказателствения материал, поради което намери оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за неоснователно. По касационното основание по чл.348, ал.1 т.1 от НПК Съображения за допуснато нарушение на закона се развиват в жалбата и допълнението към нея, изготвени от защитата на подсъдимия и се свеждат до неправилния според жалбоподателите отказ на въззивния съд да приеме, че подсъдимият Й. е действал при условията на неизбежна отбрана – чл.12 от НК или при превишаване на нейните предели, с което е реализиран състава на чл.119 от НК. Оспорва се и наличието на квалифициращото обстоятелство, престъплението да е извършено по начин, опасен за живота на мнозина. Изводът на апелативния съд, че подсъдимият не е действал при условията на неизбежна отбрана е по същество верен, въпреки, че аргументацията за това в мотивите към решението е оскъдна, а част от съображенията на въззивния съд от правна страна не съответстват на приетата от самия него фактическа обстановка. Касационният съд споделя мотивите на въззивната инстанция, че групата на пострадалия и придружаващите го лица са търсили подсъдимия с цел да се саморазправят с него и че лице от тази група (различно от пострадалия, тъй като на това място са намерени гилзите от неустановеното оръжие) е започнало първо стрелба срещу подсъдимия Й. и придружаващия го свидетел Г.. На тази стрелба Р. Й. отговорил, като част от изстрелите му счупили стъклото на л.а.”...”, управлявано от св. П., който се оттеглил заедно с пострадалия Х. Й., паркирайки колата на съседен паркинг. След засичането на пистолета на подсъдимия, стрелбата и от двете страни била преустановена. От правна гледна точка се налага извод, че нападението срещу подсъдимия, било отблъснато от него със същите начин и средства и съответно прекратено. Инициативата за последващото развитие на конфликта е на подсъдимия Й., който с насочен пистолет тръгнал между колите към паркираното „...”, от което междувременно излезли Х. Й. и Т. П.. Въззивният съд е дал вяра на показанията на св. П. и на обясненията на подсъдимия Й., които взаимно кореспондират, че на въпроса на свидетеля „какво става” , подсъдимият отговорил със стрелба в асфалта пред краката на П., като рикоширал проектил засегнал П. в крака (л.310 от въззивното решение). На това пострадалият Й. отговорил, като минал покрай П. и нанесъл удар в лицето на подсъдимия, който паднал на земята, след което стрелбата между подсъдимия и пострадалия било възобновена. Така приетите за установени факти сочат, че след прекратяване на нападението на мястото на „първата” стрелба (за което в делото не се съдържат доказателства, че е имало опасност да бъде подновено), подсъдимият Й. е изпаднал в състояние на силно раздразнение и на свой ред е отишъл до съседния паркинг и нападнал св. П., стреляйки в краката му. На действията на Х. Й., изразили се в нанасянето на ответен удар с глава, подсъдимият отговорил със стрелба. Според т.5 на ППВС № 12/73г., когато силното раздразнение се дължи на насилие или друго противоправно нападение, различието между неизбежна отбрана и убийство по чл.118 от НК е в това, че при неизбежната отбрана деецът действа докато нападението не е приключило и цели отблъскването му, а във втория случай, след като е вече завършило. В конкретния случай първото нападение е било отблъснато от подсъдимия, а развитието на втората фаза на конфликта се дължи на неговите действия. Като е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на чл.118 от НК, апелативният съд е приложил правилно закона. Изводът на въззивния съд, че е налице и квалифициращото обстоятелство за извършване на престъплението по начин, опасен за живота на мнозина (л.314 от въззивното решение), макар за това да са изложени кратки мотиви, съответства на приетите за установени факти. Употребата на огнестрелно оръжие в ранен вечерен час в жилищен район и произвеждането на много на брой изстрели е създавало реална опасност за живота на случайно преминаващи по улицата или намиращи се в близост до околните сгради граждани. Показателни в тази насока са показанията на свидетелите Г. П. и А. Х., които залегнали, за да се предпазят от изстрел, което сторили и други, намиращи се в близост до павилиона граждани. По касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК Съображения за явна несправедливост на наложеното наказание се релевират в жалбата на подсъдимия Й. и в жалбата на повереника на частните обвинители и граждански ищци В. Й. и Я. Й. – адв. Б.. В жалбата на подсъдимия се твърди, че наказанието е завишено, а в тази на адв. Б. – че заниженият размер на наказанието не съответства на обстоятелствата на извършеното престъпление. И двете жалби относно това касационно основание са неоснователни. В жалбата на подсъдимия не са посочени конкретни доводи за явната несправедливост, като декларативно е посочено, че не били съобразени всички смекчаващи отговорността му обстоятелства. В мотивите на въззивното решение като такива са посочени чистото съдебно минало и изтеклият значителен период от време от извършване на деянието, през което време подсъдимият не е имал криминални прояви. Не са налице други смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което липсват основания за допълнително смекчаване на наказанието. В жалбата на адв. Б. се твърди, че не били взети предвид тежестта на престъплението, извършено с огнестрелно оръжие, на оживено място и по начин, опасен за живота на мнозина, а и не било доказано обстоятелството, че подсъдимият се намирал в силно раздразнено състояние. Така съображения не могат да бъдат възприети. Всички изложени обстоятелства са част от правната квалификация на извършеното и съгласно чл.56 от НК не могат да бъдат отчитани като отегчаващи обстоятелства. Обвинението срещу подсъдимия Й. е внесено за престъпление по чл.118 от НК и последният не може принципно да бъде признат за виновен в извършването на по - тежко престъпление, каквото в конкретния случай не е и налице. Постъпилата по делото „молба” в заглавието на която е вписано, че изхожда от частната обвинителка М. Й. и с която се иска увеличаване на наложеното наказание, касационният съд намери, че следва да остави без разглеждане, тъй като същата не е подписана от нито едно от четирите лица, посочени като автори. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ без разглеждане молба, подадена като изхождаща от М. Д. Й.. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4 от 14.03.2012г., постановено по внохд № 53/12г. на Бургаски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.