- 9 -
РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. София 10.08.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 02.03.2022 (втори март две хиляди двадесет и втора) година в състав:
Председател: Мими Фурнаджиева
Членове: Владимир Йорданов
Димитър Димитров
при участието на секретаря ДИАНА АНАЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1748 по описа за 2021година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 7321/16.04.2021 година, подадена от „Електроразпределение Север” АД [населено място], против решение № 498/09.03.2020 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 3643/2020 година.
С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Варна е потвърдил първоинстанционното решение № 261 161/12.11.2020 година на Районен съд Варна, гражданска колегия, ХLІ-ви състав, постановено по гр. д. № 3278/2020 година, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено, че П. Л. П. не дължи на „Електроразпределение Север” АД [населено място] сумата от 6629.45 лева, представляваща допълнително начислена стойност на електроенергия за период от 19.01.2017 година до 12.12.2019 година за обект с клиентски № и абонатен № , с адрес на потребление [населено място], [улица], за която е издадена фактура № /26.02.2020 година.
В подадената от „Електроразпределение Север” АД [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от П. Л. П. против дружеството отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на горепосочената сума да бъде отхвърлен.
Ответникът по касационната жалба П. Л. П. е подал отговор на същата с вх. № 8054/27.04.2021 година, с който жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
„Електроразпределение Север” АД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 16.03.2021 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 7321/16.04.2021 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
С постановеното по делото определение № 60 842/20.12.2021 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правния въпрос за това длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички, допустими и относими към предмета на спора, възражения и доводи на страните, фактите, на които те се основават и доказателствата за тях.
По отношение на този въпрос съществува установена съдебна практика, съгласно която към решението си съдът следва да изложи мотиви, които да съдържат изложение на това как е достигнал до извода по съществото на спора и въз основа на които да може да бъде проверена правилността на неговото решение. Указания относно съдържанието на мотивите са дадени в ППВС № 1/13.07.1953 година, ППВС № 7/27.12.1965 година и ППВС № 1/10.11.1985 година. С оглед на тях съдът следва да установи действителните отношения между страните по повод на спорното право, като с оглед преклудиращата сила на пресъдено нещо вземе предвид всички надлежно въведени в процеса от страните факти, включително и тези настъпили след предявяването на иска до момента на приключване на съдебното дирене, а също така и служебно известните му такива. Преценката на тези факти се извършва въз основа на събраните по делото доказателства, които съдът е длъжен да прецени както поотделно така и в тяхната съвкупност, а не избирателно, както и без да дава предимство на едни от тях пред останалите. Тази дейност на съда трябва да намери отражение в мотивите му към решението, като при наличието на противоречиви доказателства в тях следва да бъде отразено и това на кои от тях се дава вяра и защо, а също така и защо другите доказателства не се кредитират. Дейността на съда по преценката на доказателствата е свързана с изводите, които съдът трябва да направи относно това дали и кои от наведените от страните релевантни за спора факти са доказани и кои не, поради което в мотивите към решението си съдът следва да посочи кои от тези факти приема за доказани и кои не, както и поради какви причини и въз основа на кои доказателства. Фактите са от значение както за съществуването или не на спорното право, така и за направените от страните доводи и възражения на страните, които намират отражение върху това право. За да установи действителните отношения между страните по спора съдът е длъжен не само да подложи на преценка за доказване наведените в производството правно релевантни факти, но и да свърже същите и с направените от страните доводи и възражения, като с оглед на това приеме едни за доказани, а други отхвърли. Тъй като мотивите към решението отразяват дейността на съда по разрешаването на спора, то те трябва да съдържат и изложение за това кои от доводите и възраженията се приемат за доказани и кои не, както и причините, поради което съдът прави този извод. Това се отнася до всички наведените от страните доводи и възражения, а не само за част от тях като не игнорират останалите.
С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Варна е неправилно по следните съображения:
Съставът на Окръжен съд Варна е изложил мотиви, че поставените във въззивната жалба въпроси били правни и от значение, за приложимото право била датата на извършване на проверката-12.12.2019 година. Към този момент, в сила от 04.05.2019 година били ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 35/30.04.2019 година. Затова съществувало правно основание крайният снабдител да коригира сметката на потребител при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако бил изпълнил предвидените в ПИКЕЕ предпоставки, ред и методика за извършване на корекцията. Констатирано било наличие на преминала електрическа енергия по тарифа 6-35535.867 kWh, която не била визуализирана на дисплея. Електромерът съответствал на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергия, но не съответствал на технически характеристики. При извършената метрологична проверка не било установено кога е извършена външната намеса в софтуера на електромера, защото технически такова установяване било невъзможно. Преди монтиране на електромера, на 02.12.2016 година бил съставен протокол за проверка на електромер от „ЕЛЛАБ България“ О. [населено място]. При монтирането, тарифа 6 на електромера не била отчитана, като в писмото от „ЕЛЛАБ България“ ЕООД [населено място] се посочвало, че не съществува такава тарифа на електромера. В него се посочвали и показания на електромера по тарифа 1.8.0-сумарна и тарифа 2.8.0-обратна. В заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно-техническа експертиза се посочвало, че процесният електромер бил монофазен, статичен. Метрологична проверка на електромера била извършвана през 2017 година, като метрологичната му годност била 6 години. Според вещото лице съществували данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесния електромер, при което било натрупано количество електрическа енергия в невизуализиран на екрана на електромера регистър, което не било отчетено и заплатено в размер на 35535 kWh. Според вещото лице натрупаното количество в невизуализираната тарифа било доставена и потребена електрическа енергия. Количеството електроенергия по корекцията математически било разпределено на броя на дните и действащите цени за съответните подпериоди. Наличието на записи в невизуализирани регистри на дисплея на електромера било в резултат на нерегламентирана софтуерна намеса в програмата на процесора на електромера, в резултат на което СТИ не съответствало на технически характеристики. Установена била нерегламентирана намеса, която била довела до неточно измерване на доставената електрическа енергия, като нямало спор, че правилно било констатирано нейното количество и цена. Първоинстанционният съд бил установил пропуск в задълженията на „Електроразпределение Север“ АД [населено място], да констатира техническа неизправност от проверка, която следвало да извършва на всеки три месеца. Същият съд бил приел, че поради неизпълнение на това задължение, „Електроразпределение Север“ АД [населено място], не можело да черпи права и да претендира заплащане на доставена електроенергия енергия от неизправно техническо средство. Този въпрос бил поставен и във въззивната жалба и по него, въззивният съд приемал, че общият принцип, който водел до забраната на правните субекти да черпят права от противоправно поведение, следвало да се приложи при изясняване на точните задължения. Този принцип имал значение при преценката дали, „Електроразпределение Север“ АД [населено място] е изправна страна по договора за покупко-продажба и в зависимост от отговора, дали основанието, на което претендирал вземането, можело да обоснове задължението на купувача да плати. Въпросът, на който въззивният съд следва да отговори бил дали дружеството имало задължение да извършва проверки на изправността на електромера на веки три месеца и ако не е изпълнило това свое задължение, има ли право да претендира цената на електроенергия енергия за период по-голям от три месеца. Нормата на чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ регламентирала обслужването на измервателните системи, да се извършва най-малко веднъж на три месеца и да включва проверка на същите. В случай, че при проверката не били установени отклонения, неизправности и/или нерегламентирана намеса в измервателната система, в досието по чл. 33 се отразявала датата на извършване на проверката и други данни във връзка с нея. В случай че при проверката били установени отклонения, неизправности и/или нерегламентирана намеса в измервателната система, се съставял констативен протокол по реда на чл. 49. От буквалният прочит на тази норма, следвало че дружеството било носител на периодично задължение да проверява измервателните системи, най-малко веднъж на три месеца. Възражението на дружеството, че от това задължение са изключени битовите абонати, което са сключили договора за доставка до 100 kW било неоснователно. Разпоредбата на чл. 32 от ПИКЕЕ, на която се позовава дружеството имала предвид само задължението за водене на досие, но не и задължението свързано със срокове за извършване на проверките. Въззивният съд приемал, че поради периодичността на задълженията за заплащане на електрическа енергия от страна на потребителя и срочността на задължението на доставчика да проверява техническата изправност на измервателното средство следвало, че дружеството не можело да претендира коригирана цена на доставена електрическа енергия за период по-голям от три месеца назад, считано от датата на установяване на правопораждащия факт по реда на чл. 49 от ЗЗД. По правилата на ЗЗД следвало че „Електроразпределение Север“ АД [населено място] било изправна страна по договор за покупко-продажба за периода от 12.10.2019 година до 12.12.2019 година, а П. Л. П. не е, затова за този период и за съответното на него число, остойностено количество електрическа енергия искът бил неоснователен. От корекционното становище било видно, че в периода от 01.07.2019 година до 12.12.2019 година били начислени 5542 kWh електрическа енергия на стойност 1106.63 лева с ДДС или за всеки ден от този период по 6.10 лева. Допустимият период от три месеца, 93 дни, редуцирал дължимата корекционна сума в размер на 567.37 лева. До този размер възражението би било основателно, ако „Електроразпределение Север“ АД [населено място] било доказало пълно и главно, че при монтажа на техническото средство са измерени всички регистри и техните показатели, така че при последвали проверки да било установимо количеството неотчетена електрическа енергия и факта, че е била доставена след монтажа, а не преди това.
От протокол № 1176115/18.01.2017 година на „Енерго-Про Мрежи” АД [населено място] е видно, че електромер с фабричен № 7824570 е бил монтиран в обекта на П. Л. П. в [населено място], [улица], след като вече е бил употребяван, с показатели в регистрите за дневна тарифа 011610 и нощна тарифа 002733. Липсва отбелязване за това, какви са показанията в останалите регистри, а от заключението на допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза с вещо лице Н. В. В., се установява, че електромерът е произведен през 2008 година, като срокът му на метрологична годност бил шест години и изтичал през 2016 година. Обстоятелството, че бил монтиран в обекта на П. на 18.01.2017 година обаче означавало, че електромерът бил преминал задължителната последваща проверка за метрологична годност през 2017 година, поради което към момента на извършването на проверката-12.12.2019 година е бил годно СТИ. Натрупаната в тарифа 6 електроенергия от 35535.867 kWh била отчетена от електромера, като това се дължало на извършено софтуерно претарифиране, което било с цел неотчитане в пълен обем на двата видими регистъра тарифа 1 за нощна и тарифа 2 за дневна електроенергия. С него се целяло да се пренасочат показанията за потребление на електроенергия от видимите на дисплея регистри към скрития регистър 6. Това можело да стане само след човешка намеса водеща до софтуерно проникване, посредством инфрачервения порт, в паметта на електромера, с което се извършва претарифирането му.
По делото е представен протокол от последваща метрологична проверка на електромера, извършена на 02.12.2016 година, от „ЕЛЛАБ България“ О. [населено място], в който като стойности за тарифа 1 е отразено 2733.593 kWh, а за тарифа 2-11610.861 kWh, като не са отразявани стойности по другите тарифи. С писмо изх. № 0U-180/17.08.2020 година „ЕЛЛАБ България“ О. [населено място] е посочило констатираните от него стойности по всички регистри на електромера, констатирани при извършената от него проверка, а именно тарифа 1-2733.602 kWh, тарифа 2-11510.861 kWh и сумарна тарифа (включваща стойностите по всички останали регистри) 14344.463 kWh. От аритметичния сбор на стойностите за тарифа 1 и тарифа 2 се получава стойността в сумарната тарифа, от което може да бъде направен извода, че всички останали тарифи на електромера са с нулеви стойности, тъй като обратното би трябвало да намери отражение в сумарната тарифа, а предвид това, че скоро сред това електромерът е бил монтиран в обекта на П. следва да се приеме, че те са били с такива стойности и към датата на монтажа. От това следва, че софтуерната намеса, довела до отчитане на електроенергия в тарифа 6 е извършена след монтажа на електромера в обекта на П. Л. П. в [населено място], [улица]. Отношенията между страните в тази връзка следва да бъдат уредени по реда на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ бр. 35/30.04.2019 година, в сила от 04.05.2019 година, във връзка с § 1 от ПЗР на същите. Съгласно посоченото правило случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. От редакцията на разпоредбата следва, че за извършването на начисляването по нея не се изисква виновно поведение на потребителя. Това следва от обстоятелството, че количеството електроенергия реално е преминало през електромера и е било потребено, поради което отношенията между страните ще следва да се уредят по реда на чл. 183 от ЗЗД, тъй като в случая претендираната от дружеството сума представлява цена на доставена и потребена електроенергия, а не обезщетение за вреди от манипулирането на електромера.
Предвид на това И. В. К. дължи на „Електроразпределение Север” АД [населено място] стойността на за отчетената в тарифа 6 от електромера електрическа енергия, определена по реда на чл. 56 от ПИКЕЕ, като от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че в случая паричната стойност на същата е коректно определена.
Неоснователно е позоваването на състава на Окръжен съд Варна на установеното с чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ задължение извършването на обслужването на измервателните системи да се извършва най-малко веднъж на три месеца, като включва и проверка на същите и при констатирани неизправности се състави протокол по чл. 49 от ПИКЕЕ. С решение № 7843/30.06.2021 година, постановено по адм. д. № 12 199/2020 година по описа на ВАС, петчленен състав е потвърдено решение № 10 003/21.07.2020 година, постановено на адм. д. № 7772/2009 година по описа на ВАС, VІ отделение, с което разпоредбата на чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ е отменена, като противоречаща с действащата към момента законова уредба, която не предвижда ПИКЕЕ да съдържат регламентация на реда и начина на обслужване на средствата за търговско измерване. Затова противоречието си със закона посочената разпоредба не следва да се прилага от момента на влизането на ПИКЕЕ в сила. Това следва и от факта, че същата не предвижда имуществени размествания между страните, които да водят до уреждане на отношения между тях, възникнали вследствие на отмяната на разпоредбата. Евентуалното неизпълнение на задълженията по чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ не може да освободи потребителя от задължението му по чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ да заплати вече потребената електроенергия, а може само да ограничи периода, през който тя се е натрупвала в невизуализирания регистър. Затова то би могло да доведе до отговорност за вреди причинени на потребителя, от оператора на мрежата или крайния доставчик, което обаче е различно от задължението за заплащане на стойността на електроенергията, макар и между двете да би могло да се извършва прихващане. Затова дори и хипотетично да се приеме, че хипотезата на чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ е намирала приложение между страните в производството, то неизпълнението на установеното с нея задължение не е основание за освобождаването на П. Л. П. от отговорност.
С оглед на всичко това предявеният от П. Л. П. срещу „Електроразпределение Север” АД [населено място] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен. Това налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго в посочения смисъл.
Предвид изхода на делото П. Л. П. ще трябва да заплати на „Електроразпределение Север” АД [населено място] сумата от 5267.20 лева, представляваща направени по делото разноски за всички съдебни инстанции.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 498/09.03.2020 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 3643/2020 година и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Л. П. от [населено място], [улица], с ЕГН и съдебен адрес [населено място], [улица], ет. , офис , чрез адвокат Б. С. З. от ВАК, против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД [населено място], В. Тауърс Е, [улица] иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че П. Л. П. не дължи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД [населено място] сумата от 6629.45 лева, представляваща допълнително начислена стойност на електроенергия за период от 19.01.2017 година до 12.12.2019 година за обект с клиентски № и абонатен № , с адрес на потребление [населено място], [улица], за която е издадена фактура № /26.02.2020 година
ОСЪЖДА П. Л. П. от [населено място], [улица], с ЕГН и съдебен адрес [населено място], [улица], ет. , офис , чрез адвокат Б. С. З. от ВАК да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД [населено място], В. Тауърс Е, [улица] сумата от 5267.20 лева, представляваща направени по делото разноски за всички съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2. |