Р Е Ш Е Н И Е № 70 гр. София, 22 юни 2022 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 190 по описа за 2022г. Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подаден протест от прокурор от Апелативна прокуратура- Варна срещу въззивно потвърдително решение № 116/17.12.2021г. по ВНОХД № 270/2021г. на Варненски апелативен съд, н.о., 1-ви въззивен състав. С протеста са акцентира на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които се изразяват в липса на цялостен и съвкупен анализ, довел до нарушение и при проверката и оценката на доказателствата. Прокурорът извежда допуснато и нарушение на материалния закон при така формираните изводи. Държавният обвинител се позовава на три броя фактури, издадени преди паднала градушка на 19.08.2016г., с общо добив 5 313.510 кг. Сочи, че след 19.08.2016г. падането на дъжд, придружен с градушка, целият добив е бил унищожен, като от тази дата, до 28.10.2016г. не били издавани фактури. Относно процесната фактура № 86/28.10.2016г., с която е отчетено предаването на малини за период от 10.08.2016г. до 05.10.2016г., според прокурора това било за „невероятното количество“ от 4588.08 кг. Прави се позоваване на складови разписки, една от тях с ръчно генериран номер и отразените в тях добиви, като прокурорът твърди, че не е възможно за ден – 10.08.2016г., да се добият 1 300кг. Идентичен случай обвинителят съзира в складова разписка от 16.08.2016г. - № 43297., тъй като за периода от 16.08.2016г. до 19.08.2016г. имало издадена фактура 65/2016г. за количеството от 1875.13кг., като за него не било възможно за ден само – 16.08.2016г.,да бъдат набрани още 1380 кг. Извежда се довод в касационния протест, че фактурата под № 86/28.10.2016г. „…била издадена, за да обслужи престъпното намерение на подс.Г., а именно, да докаже документално, че е достигнал необходимия добив от малини, за да получи безвъзмездното подпомагане“. Допълнително се обосновава твърдение, че по трите складови разписки – №43925 от 10.08.2016г., № 43926/12.08.2016г., и № 43927/16.08.2016г. са били доставени най-големите количества от всички доставки на подсъдимия- общо 3 715.780 кг. Според прокурора не било възможно тези количества да се приемат с един палетен лист, както било отразено в складовите разписки, тъй като според гласните доказателства на един палет се поставяли до 270 касетки по 1-1.2 кг. Складовата разписка № 43927 била за 1251 касети по палетен лист № 69185, което било невъзможно практически. Прокурорът обосновава наличието на вина у подсъдимия, като се позовава на показанията на св. Т. А., която изготвяла палетните листове и според нея броят на тези листове определял количеството доставени малини, въвеждани в компютърната програма, която пък генерирала номера на палетния лист. Позовава се и на показанията на св.К. Н., която не дала отговор защо е вписала складови разписки с по-предни номера по време, когато са издавани такива с по-големи, следващи, номера. Според държавния обвинител, това целяло прикриване на стореното, а именно генериране на складови разписки през 2018г., когато е започнала проверката, за да бъдат използвани като доказателство за продадена стока с фактура № 86/28.10.2016г. В протеста се заключава, че въззивната инстанция превратно и в разрез със събраните доказателства е приел, че; 1. Сделката по цитираната фактура № 86/28.10.2016г. е реална, като отразеното количество малини е било събрано и предадено преди градушката; 2. Фактурата е била отразена в счетоводството на дружеството контрагент на подсъдимия и е било налично плащане в брой по нея; 3. Макар заключението по техническата експертиза да не водело до несъмнен извод за антидатиране, съществуването на техническа възможност за нанасяне на датата ръчно, не означавало, че точно това е било сторено при издаването на четирите складови разписки, респективно невярно отразяване на момента на създаването им. В заключение прокурорът от Варненската апелативна прокуратура иска отмяна на атакуваното решение, като делото се върне на Апелативен съд – Варна за ново разглеждане от друг състав. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание заявява, че не поддържа подадения касационен протест. Намира за правилно приложението на материалния закон при потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда, като е извършен правилен анализ на доказателствената съвкупност. Приложените гласни и писмени доказателства установявали, че подсъдимият не е представил неверни сведения пред Държавен фонд „ Земеделие“, във връзка с продадените с цитираната фактура 4 588 кг. малини, добити в парцел с площ 3 хектара, който е ползвал и стопанисвал. Прокурорът се позовава на заключението на изслушаната и приета агротехническа експертиза, според което от стопанисвания парцел е възможен добив на 9 900 кг. малини за периода от 25.07.2016г. до 19.08.2016г. От това следвало, че подсъдимият е произвел и предал в складовете на фирмата – купувач „Родина Агро“ ЕООД това количество малини. Експерта е допълнил, че посочените в складовите разписки от 10.08.206г., 12.08.2016г. и 16.08.2016г. количества било напълно възможно да бъдат добити. Касационният прокурор посочва, че според заключението на съдебносчетоводната експертиза в касата на фирмата купувач е имало значителни суми- над 220 000 лв. Плащането по тази фактура било отразено е било осчетоводено, отразено в касовата книга и в дневниците за покупки. Според касационния прокурор това сочело на извод, че фактурата от 28.10.2016г. е реална и не е документ с невярно съдържание, а извършената според нея доставка на малини е истинна. С оглед на това прокурорът счита, че деецът не е осъществил състава на престъплението, за което е предаден на съд, а решението на втората инстанция е правилно и законосъобразно, като не са допуснати и съществени процесуални нарушения. Заключава, че решението следва да остане в сила. Подсъдимият Г., редовно призован, явява се лично, представлява се от защитник, който оспорва касационния протест, като се позовава на доказателствата по делото, че преди падането на градушката деецът е имал теоретичната възможност да произведе необходимото количество малини. Той действително ги е произвел и предал в склада, за тях са издадени четири фактури, осчетоводени са във фирмата купувач и има извършено плащане, видно от извършените банкови преводи и касовия ордер по четвъртата фактура. Служителите на предприятието в качеството на свидетели потвърждават извършените доставки и плащания. Позовава се на обстоятелството, че към 28.10.2016г. в касата на фирмата – купувач е имало значително повече средства от заплатените на подс.Г.. Тези факти установявали това, че подс.Г. не е осъществил състава на чл.248а от НК, поради което въззивното решение било правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди. Подс. Г. няма какво да добави в лична защита. При последната си дума моли да се потвърди оправдаването му. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 5/08.07.2021г. по НОХД № 80/2021г. на Търговищки окръжен съд подсъдимият Е. А. Г. е бил признат за невинен по обвинението да е извършил на 26.01.2017г. в [населено място] престъпление по чл.248а, ал.5, във вр. ал.2 от НК и съответно е бил оправдан. С атакуваното с касационен протест решение на Варненски апелативен съд тази присъда е била изцяло потвърдена. Настоящето касационно производство е първо по ред. Касационният протест е своевременно подаден, от надлежно легитимирано лице- прокурор при Варненска апелативна прокуратура. След като протестът беше разгледан по същество, касационният състав намери, че той не е основателен. Основното възражение са състои в това, че подсъдимият не е произвел в действителност малините, за които е представена фактура № 86/28.10.2016г., издадена значително след настъпването на форсмажорното обстоятелство – градушка на 19.08.2016г. Обвинението твърди, че с тази фактура са удостоверени неверни сведения – липса на такова предадена количество малини към 19.08.2016г. Фирмата – купувач обаче е създала тази фактура, а подсъдимия твърди, че е произвел удостовереното в нея количество малини. Въззивната инстанция е възприела фактическата основа на правните изводи на съда от първата инстанция – че количеството малини по тази фактура е било произведено, събрано и предадено от подсъдимия в хладилните складове на фирмата – купувач (която държала некупени от нея количества за своя сметка), като последният, след градушката, е решил да ги остави там на съхранение, без да ги продава все още. Разчитал е, че цената им ще се покачи. Доказателствата, въз основа на които са установени посочените факти, не са опровергани. Двете инстанции по същество са се позовали както на гласните доказателства, така и на двете експертизи по делото- за възможния добив, но и за счетоводната документация по делото. Държавното обвинение по никакъв начин не е успяло да обори защитната теза - че малините са произведени, събрани и предадени в склада на контрагента на подсъдимия, макар и само за съхранение. Прокурорът от Варненската апелативна прокуратура се позовава на писмените документи по делото, за да направи извод за невъзможността да се произведе подобно количество по делото, основавайки разсъжденията си на предходните добиви, както и записванията на фирмата – контрагент. Вярно е, че възраженията на прокурора са логични, но те не са достатъчни, както и доказателствата, на които се позовава, за да установят по несъмнен начин невъзможността на подсъдимия да произведе количеството малини, което да му позволи да кандидатства за съответното финансово подпомагане. На следващо място обвинението не е успяло по несъмнен начин да установи обвързаността на подалия декларацията подсъдим и съставянето на четирите фактури, част от които е инкриминираната по делото. Начина на съставяне на фактурите, респективно и тази под № 86/28.10.2016г. не опровергава възможността на подсъдимия да произведе количеството малини, включително и посоченото в същата фактура. Причините за начина на съставянето на фактура № 86/28.10.2016г. с прилежащите и складови разписки могат да бъдат различни, предложената от прокурора съдържа житейска логика, но не е единствената възможна, като например е напълно възможно това да се дължи на административно-техническо опущение на служителите на фирмата – контрагент на подсъдимия, довело до невъзможност по друг начин да се отрази съхранението на произведеното количество малини, което все още не е продадено от продавача, в случая подсъдимия. Въззивната инстанция подробно и аргументирано е отхвърлила идентичните с касационното изложение доводи на държавното обвинение, наведени в съдебните заседания пред инстанциите по същество. Прокуратурата не е успяла да установи безспорността на своите обвинителни твърдения, изграждайки ги въз основа на поведение на други лица, които не са пряко свързани или зависими от подсъдимия и най-важното, за които не са събрани никакви доказателства, че са действали, по един или друг начин, пряко или косвено, мотивирани от подсъдимия. Държавното обвинение може и да е счело, че от крайния резултат може да се направи извод, до какъвто се е стигнало в обвинителния акт и поддържаното обвинение, но за съдилищата това съвсем не е достатъчно и правилно е отбелязано, че те не биха могли да си служат с недопустими предположения. Настоящия казус е изцяло в приложното поле на принципа „in dubio pro reo“ и с основание съдилищата са приели, че всяко едно съмнение, а в случая са налице такива поради множество и разнопосочни като възможни обяснения, следва да се тълкува и интерпретира единствено в полза на подсъдимия. Детайлно и последователно въззивната инстанция е анализирала в шест точки установените обстоятелства, които се противопоставят на обвинителната теза и твърдението за манипулиране на въпросната фактура в полза на подсъдимия и като такава, в която се съдържат неверни сведения. Пунктуалния анализ не търпи критика в правнологически аспект и закономерно е довело въззивната инстанция, а впрочем и първата, до извода, че подсъдимия не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна състав на престъпление от НК. Касационната инстанция намира, че при този анализ липсва превратно тълкуване на доказателствата, съответно липсва и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. От вниманието на въззивната инстанция, естествено, не са убягнали депозираните обвинителни възражения, като е даден пълен и изчерпателен отговор защо съдът не се съобразява с тях и и ги отхвърля като неоснователни. С този отговор касационната инстанция се съгласява и отново отбелязва, че и в тази мотивна част липсва допуснато нарушение на процесуалните правила. При така прецизното проведено съдебно следствие и мотивиране на окончателния съдебен акт касационната инстанция намира, че няма допуснато нарушение на материалния закон, тоест подсъдимия е законосъобразно оправдан съобразно събраните по делото доказателства. След като не констатира сочените от касатора в протеста основания за отменяване или изменяване на въззивното решение касационният състав прие, че то следва да се потвърди изцяло. С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № № 116/17.12.2021г. по ВНОХД № 270/2021г. на Варненски апелативен съд, н.о., 1-ви въззивен състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. Председател: Членове: 1. 2.