5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 372 София, 15.05.2020 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и двадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4488 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „Крушата“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Габрово, представлявано от управителя М. М. У., чрез адв. С. Б., против решение № 268 от 3 юли 2019 г., постановено по в.гр.д. № 276/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Русе, с което се потвърждава решение № 120 от 18 юни 2018 г., постановено по гр.д. № 338/2017 г. по описа на районния съд в гр. Левски, за отхвърляне като неоснователен на предявения от дружеството срещу И. С. М., в качеството му на частен съдебен изпълнител рег.№ *** по регистъра на КЧСИ, с район на действие окръжния съд Плевен, и Т. Б. К., в качеството й на частен съдебен изпълнител рег.№ *** по регистъра на КЧСИ, с район на действие окръжния съд Плевен, да заплатят солидарно на основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 74 ЗЧСИ обезщетение за имуществени вреди в размер на 22215,73 лева, от които главница в размер на 15364,06 лева, законна лихва в размер на 4039,43 лева за периода 09.05.2011 г. -29.11.2013 г., неолихвяеми вземания: 460,24 лева, разноски по гр.д. 1742 лева, разноски по изпълнително дело, адвокатски хонорар 300 лева, авансови такси, платени от взискателя 310 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска, и в тежест на касатора са присъдени разноски. Решението е постановено при участието на „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София], като трето лице помагач на страната на Т. К.. Обжалва се същото въззивно решение и в частта му, с която се потвърждава определение № 197 от 22 февруари 2019 г., постановено по първоинстанционното дело, с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на решението в частта за разноските. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Според касатора, при постановяване на решението си съдът се основава на факти, които съдът приема за недоказани по делото, а те всъщност са доказани; изводите толерират укоримото поведение (както и самият съд приема) на ответниците. Подчертава се, че частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането – при пряката вреда увреденият не би претърпял вредите, ако не е осъществено незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител. Оспорени са изводите на съда, че дори и да е била проведена публична продан на процесния недвижим имот в рамките на индивидуалното принудително изпълнение преди обявяването на длъжника за неплатежоспособен и предприемането на действия по осребряването на имуществото му, и при цена по-висока от реализираната в рамките на несъстоятелността, вземането на въззивното дружество би останало неудовлетворено; в тази връзка се сочи, че съдът е пренебрегнал установеното с икономическата експертиза, че към датата на изготвяне на заключението има недвижим имот и моторно превозно средство, собствени на длъжника – неосребрено имущество. Изразено е несъгласие и с изводите, че сигурно събиране на вземането не е доказано, тъй като такава сигурна възможност би била налице в случай, че при образувано от ответника М. изпълнително производство, възбраненият имот ще бъде продаден на публична продан и то при цена, която със сигурност ще погаси вземането на кредитора, равняващо се на размера на претендираните вреди – подобни изводи обезсмислят разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и толерират незаконосъобразните действия и бездействия на съдебните изпълнители, при игнориране на разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Подчертава се, че дружеството е направило разноски за образуване на изпълнителното производство, заплатило е адвокатско възнаграждение, направило е разноски за налагане на възбрана на недвижим имот, както и запор на моторно превозно средство; ето защо учредената първа по ред ипотека в полза на банка за обезпечаване на вземането й срещу същия длъжник по договор за банков кредит и вземанията на НАП, се ползват с привилегия след направените разноски, предвидени в чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, които касаторът е направил; в случай, че ответниците бяха образували изпълнителни дела, то тези разноски непременно биха били заплатени на касатора, което е едно сигурно събитие. Оспорени са и изводите за липса на противоправност в поведението на частния съдебен изпълнител К., тъй като без удостоверение, издадено от нея, съответно претендираните лихви и разноски в производството по несъстоятелност не биха могли да бъдат посочени и доказани, а касаторът е подал молбата за предявяване на вземането си след изтичането на срока по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ заради връщането в този период на делото на първоначалния съдебен изпълнител и след извършени проверки на инспектората към Министерството на правосъдието, едва след което касаторът е имал възможност да се снабди с необходимите документи, доказващи размера на вземането на дружеството. По отношение на потвърденото определение за изменение на първоинстанционното решение в частта на разноските се подчертава, че съдебните заседания са отлагани многократно по вина на вещите лица, а не поради фактическа или правна сложност на делото. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Сочи се и че ако съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо, то съдът следва да допусне касационното обжалване и по правен въпрос, който не е посочен от жалбоподателя. Ответницата Т. Б. К., с адрес в [населено място], представлявана от адв. О. Л., в отговор на касационната жалба излага доводи за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, а по същество и за неоснователността на жалбата. Същата позиция се поддържа и в отговора на ответника И. С. М., с адрес в [населено място], представляван от адв. К. Я.. По делото е установено, че въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на касатора за негово вземане срещу трето за спора лице и молба на кредитора от 20.04.2012 г., е образувано изпълнително производство пред частен съдебен изпълнител с район на действие окръжния съд Габрово; в рамките на това изпълнително производство е вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, който се намира на територията на [населено място], и съобразно разпоредбата на чл. 427, ал. 1, т. 1 ГПК, взискателят е поискал делото да бъде преместено при частния съдебен изпълнител М.. Делото е предадено на М. на 28.01.2013 г., който по силата на чл. 427 ГПК, респективно чл. 19, ал. 1 ЗЧСИ, е задължен да образува изпратеното от предишния съдебен изпълнител дело и да извърши поисканите от взискателя изпълнителни действия (в случая да пристъпи към опис, оценка и публична продан на възбранения в полза на взискателя недвижим имот), което не е извършено до 03.12.2013 г., когато делото е изпратено на ответницата К. – М. не е образувал изпълнително дело пред себе си, нито е предприел поисканите изпълнителни действие в период от почти една година. Съдът е заключил, че ответникът М. е проявил процесуално бездействие и неизпълнение на задължения, вменени му със закон, което поведение е противоправно. Счетено е, че фактът, че М. не е образувал препратеното му изпълнително дело и не му е дал нов номер, не освобождава К. от задължението й да образува препратено й по молба на взискател изпълнително дело, да предприеме поисканите изпълнителни действия и да издаде съответното удостоверение за размера на дълга, след като в кориците на препратеното дело се намира оригинал на изпълнителен лист – достатъчно основание за започване на принудително изпълнение, а и до К. е отправена изрична молба в това отношение от взискателя. Сочи се и че нито един от съдебните изпълнители не е уведомил взискателя за отказа си да образува изпълнително дело, нито пък за нередовност на молбата му за образуване на изпълнително дело, или други обстоятелства, които налагат такова бездействие; подобно поведение е счетено за силно укоримо, предвид възложените особено важни публични функции на частните съдебни изпълнители. Независимо от противоправното поведение на ответниците, е прието, че по делото не е доказано да са настъпили твърдените от дружеството имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от това противоправно бездействие. В тази връзка се сочи, че пропуснатата полза е винаги реална, а не хипотетична вреда, като предположението за причиняването й трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването; сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна. За сигурна е счетена възможността за увеличаване на имуществото, ако се установи, че ако ответникът М. бил образувал изпълнително дело, в рамките на което да се проведе публична продан на възбранения имот, ще се получи цена, която със сигурност ще погаси вземането му, равняващо се на размера на претендираните вреди; такова сигурно събиране на дължимата сума е счетено за недоказано – върху имота преди вписаната възбрана от касатора е учредена първа по ред ипотека в полза на банка за обезпечаване на нейно вземане срещу длъжника в размер на 1429160 евро (кредиторът е привилегирован на основание чл. 136, т. 3 ЗЗД); преди вземането на касатора на удовлетворяване подлежи и вземане на НАП (винаги присъединен по право кредитор) в размер на 1702427,92 лева; експертизата установява, че след продажбата на процесния недвижим имот при цена 1100000 лева, е извършено разпределение, като сумата 1078000 лева е разпределена в полза на банката, а разликата от 22000 лева е заделена за окончателно възнаграждение на синдика. Посочено е и че според експертизата, след разпределението на последно постъпилата сума в несъстоятелността, остатъкът на приетите вземания, ползващи се с привилегии по чл. 136 ЗЗД преди дружеството са на банката в размер на 2224508,95 лева и на НАП в размер на 2108325,13 лева, поради което дори и да е проведена публична продан на процесния недвижим имот в рамките на индивидуалното принудително изпълнение преди обявяването на длъжника за неплатежоспособен и предприемането на действия по осребряване на имуществото му, и при цена по-висока от реализираната в рамките на несъстоятелността, вземането на дружеството би останало неудовлетворено. За запорираните автомобили се сочи, че част от тях са предмет на договор за особен залог, учреден в полза на друга банка, а върху други е наложен запор за обезпечаване на публични вземания на НАП. Тъй като цялото имущество на длъжника е било обременено с вещни тежести, при осребряването му в производството по несъстоятелността не се е стигнало до удовлетворяване на вземания на хирографарните кредитори, тъй като постъпленията не са били достатъчни за погасяване на вземанията на обезпечените кредитори и разходите по несъстоятелността. Предвид изложеното, е прието, че дори М. да е образувал изпълнително дело пред себе си и да е извършил исканите изпълнителни действия, дружеството не би могло да се удовлетвори, поради което дружеството не е доказало настъпването на имуществена вреда, представляваща пропусната полза; същото е възприето и за евентуалното удовлетворяване на вземането на дружеството в рамките на производството по несъстоятелност. Отречено е липсата на удостоверение за размера на дълга по изпълнителното дело да е фактор, изключващ възможността дружеството да предяви вземането си в това производство, тъй като за предявяване на вземанията си кредиторите могат да представят всякакви писмени доказателства, установяващи ги по основание и размер, а в случая е било достатъчно да се представи препис от съдебното решение или заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист. Не е оправдано противоправното поведение на ответницата К., но е отречено бездействието й да е в пряка причинна връзка с непредявяването на вземането на въззивното дружество срещу несъстоятелния длъжник в рамките на производството по несъстоятелност – кредиторът е следвало да положи усилия в рамките на тримесечния срок, считано от решението за откриване на производство по несъстоятелност, да изготви молба за предявяване на вземането, като представи доказателства за основанието и размера на вземането си, което в случая е сторено след изтичането на сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ. За неоснователна е приета жалбата срещу определението на първата инстанция за оставяне без уважение на искането на дружеството за изменение на решението в частта за разноските, тъй като адвокатското възнаграждение, надвишаващо около два пъти минимално предвиденото според Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения напълно съответства на активното процесуално поведение от страна на ответника М. и неговия процесуален представител, изразили се с въвеждане на множество правоизключващи възражения, попълване на делото с доказателства, техния анализ и съпоставка, както и в активното участие в съдебни заседания, и на фактическата и правна сложност на делото. Касационният съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по първите два обусловили изхода на спора процесуалноправни въпроса, уточнени от касационния съд: за задължението на въззивния съд да мотивира решението си като обсъди всички доказателства и защитни позиции, включително всички възражения на страните, както и да изложи мотиви. Касационното обжалване се допуска, за да се извърши проверка допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС по посочения въпрос, изразена в решение № 212 по т.д. № 1106/2010 г., ІІ т.о., решение № 202 по т.д. № 866/2012 г., І т.о., решение № 76 по т.д. № 377/2011 г., ІІ т.о. Останалите въпроси: обуславя ли се изводът за наличие на вреда, настъпила от незаконосъобразни действия и бездействия на частния съдебен изпълнител, от преценката дали със сигурност исковата сума или част от нея щеше да бъде събрана при образуване на изпълнителното дело от двамата ответници; изводите на въззивния съд, изложени на стр. 6 от решението („.. сигурна възможност за увеличаване на имуществото на въззиваемото дружество ще бъде налице, когато се установи, че ако въззиваемият И. М. беше образувал изпълнително дело, в рамките на което ще се продаде на публична продан възбранения имот и то при цена, която със сигурност ще погаси вземането му, равняващо се на размера на претендираните вреди. Такова сигурно събиране на вземането на въззивното дружество срещу неговия длъжник „Неви текс България“ ЕООД не е доказано..“) не обезсмислят ли разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и с това не се ли толерират незаконосъобразните действия или бездействия на съдебните изпълнители; бездействието на двамата ответници изразяващо се в необразуване на изпълнително дело и неуведомяването за това на взискателя, с цел възпрепятстване продължаване на изпълнителните действия, опис на движими вещи и недвижим имот, не води ли до пряка вреда, типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. липсата на възможност да бъде приложена разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, при публична продан на недвижимия имот и движимите вещи на взискателя да бъдат заплатени разноските по реализиране на изпълнителния способ; какво е съдържанието на понятието „вреда“ при отговорността по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и дали има такива, след като ищецът е лишен от възможност по неприключило изпълнително действие да събере вземането си, не водят до допускане на касационното обжалване, доколкото преценката за наличието на поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК налага да бъдат съобразени доказателства по делото, каквато преценка в процедурата по селекция на касационните жалби за достъпа им до касационно обжалване не може да се извърши, без да се даде възможност на страните в публичен процес да защитят правата си. Подобна преценка ще бъде извършена в същинското касационно производство. За касационното производство касаторът дължи държавна такса от 444,31 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о., О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 268 от 3 юли 2019 г., постановено по в.гр.д. № 276/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Русе. УКАЗВА на „Крушата“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Габрово, в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 444,31 лева за касационното обжалване, като в противен случай производството пред ВКС ще бъде прекратено. Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. след представянето на доказателство за внесена държавна такса за насрочването му в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: