Р Е Ш Е Н И Е № 398 гр. София, 30.11.2015 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретар НАДЯ ЦЕКОВА и с участието на прокурор АНТОНИ ЛАКОВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 1269/2015 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл.423 ал.1 от НПК по искане на осъдения Г. К. Т. за възобновяване на НОХД № 8168/2010 г. по описа на СРС, отмяна на постановената по него присъда от 05.11.2013 г., потвърдена с решение № 535 от 16.05.2014 г. по ВНОХД № 5609/13 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 7 въззивен състав и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, когато е започнало задочното производство. В искането за възобновяване на осъденото лице, депозирана чрез защитника му адв.Ц., са изложени доводи за това, че атакуваните присъда на първата инстанция и решение на въззивния съд неправилно са били постановени в негово отсъствие, без да е бил известен за воденото срещу него наказателно производство, по време на което вече се е намирал в Кралство Испания. Към ВКС е отправено искане за отмяна на осъдителната присъда, на въззивното решение, с което същата е потвърдена и връщане делото за ново разглеждане с участието на искателя. Представителят на ВКП дава заключение, че искането е основателно и предлага да бъде уважено. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: С присъда от 05.11.2013 г. по НОХД № 8168/2010 г. СРС, НО, 105 състав е признал подсъдимия Г. К. Т. за виновен в това, че на 21.05.1997 г. в гр.С., в сградата на Софийската нотариална служба към СРС, находяща се на [улица], чрез използване на неистински документи – пълномощно № 8765/10.03.1997 г. /нотариално заверен препис № 7165/19.03.1997 г./, декларация за гражданство, жителство, гражданско, семейно и имотно състояние и декларация по чл.78 ал.1 от ЗСДВ – и трите от М. Т. Л., е продал жилище, находящо се в [населено място],[жк][жилищен адрес] вх.”...”, ет.2, ап.2, собственост на М. Т. Л. и от това е получил без правно основание чуждо движимо имущество – сумата от 19 075 863,00 /деветнадесет милиона седемдесет и пет хиляди осемстотин шестдесет и три/ лева, с намерение да я присвои, като полученото имущество е в големи размери – престъпление по чл.212 ал.4 вр.ал.1 от НК, поради което го осъдил на 3 /три/ години „лишаване от свобода” при първоначален „общ” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия Т. са били възложени направените по делото разноски. По жалба от адв.В. – служебно назначен защитник на подсъдимия Т. било образувано ВНОХД № 5609/2013 г. по описа на СГС, НО, VІІ въззивен състав, който с решение № 535 от 16.05.2014 г. е потвърдил изцяло присъдата на СРС, която от същата дата е влязла в сила. На 09.07.2015 г. осъденият Г. Т. бил установен в Кралство Испания във връзка с издадена от българските власти ЕЗА. Във връзка с отправено искане от страна на осъдения Т. до Централен наказателен съд, Кр. Испания, производството по изпълнение на ЕЗА било трансформирано в процедура по Закон 23/14 за взаимно признаване на наказателни решения с оглед привеждане в изпълнение присъдата на СРС по НОХД № 8168/10 г. в Кралство Испания. С оглед тази процедура спрямо Г. Т. била наложена мярка „подписка” със задължение да се явява пред Централен следствен съд № 002 в Мадрид всяка седмица и колкото пъти бъде повикан, и му било забранено да напуска националната територия на кралство Испания. В искането за възобновяване, с което е сезиран ВКС, молителят е изтъкнал, че е узнал за влязлата в сила присъда на СРС, когато бил „задържан от испанската полиция”, което се случило на 09.07.2015 г. Молбата на осъдения Т. за възобновяване на първоинстанционното наказателното дело по реда на Глава тридесет и трета от НПК е подадена на 02.09.2015 г., видно от положения щемпел на СРС. При тези данни настоящият съдебен състав намери, че искането на молителя е допустимо на основание чл.423 ал.1 от НПК, по реда на която процедура е и образувано настоящото производство, тъй като молбата е постъпила в законоустановения шестмесечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда. По същество искането на осъдения Г. Т. за възобновяване на наказателното дело е основателно. Молителят оправдано твърди, че не е бил информиран за воденото срещу него наказателно производство. От материалите по делото се установява, че инкриминираното деяние е било извършено на 21.05.1997 г. Досъдебното производство /сл.д.218/06.03.1998 г. по описа на СтСлС – І РСлС/ било образувано срещу Г. К. Т. с постановление на прокурор от СРП от 20.02.1998 г. за престъпление по чл.212 ал.3 от НК след извършена предварителна проверка по жалба на В. П. – майка на пострадалия от престъплението М. Т. Л.. Видно от материалите по досъдебното производство, осъденият Т. не е бил открит през целия период на разследването, продължило до 05.05.2010 година. Проведено било щателно издирване на територията на цялата страна, като същият бил обявен за общодържавно издирване най-напред с телеграма на ДНСП № 28837/01.12.2002 г. и телеграма на № 179Е/04.12.2002 г. на ГД”ППООРП”, а в последствие и с бюлетин № 276/2007 г. на СДП. Във връзка с издирването на Т. била получена информация, че същият е напуснал пределите на Република България, като единственото регистрирано пътуване било на 08.10.2002 г. при напускане страната през ГКПП Калотина по шосе, без данни за завръщането му до приключване на наказателното производство. С оглед тези данни досъдебното производство било неколкократно спирано и възобновявано. При последното му възобновяване с Постановление на прокурор от СРП от 28.12.2009 г. били дадени указания за приключване разследването съобразно разпоредбата на чл.269 ал.3 от НПК в отсъствието на Г. Т.. С оглед на това на същия бил назначен служебен защитник – адв.А. А., посочен от САК, в присъствие на който с постановление от 03.05.2010 г. било повдигнато обвинение срещу Г. К. Т. за престъпление по чл.212 ал.4 пр.1 вр.ал.1 от НК, а с протокол от същата дата на служебно назначения защитник били предявени материалите от досъдебното производство. Съдебното производство по НОХД № 8168/10 г. по описа на СРС било образувано по внесен от СРП обвинителен акт по обвинението на Г. К. Т. за престъпление по чл.212 ал.4 пр.1 вр.ал.1 от НК, като искателят не участвал и в съдебната фаза на процеса. Съдът положил усилия за установяване на местонахождението на подсъдимия чрез призоваването му от известните по делото адреси на територията на РБ, приобщаване на данни за резултатите от общодържавното му издирване и на информация за преминаването му през границите на страната. Тъй като проведените издирвателни мероприятия не дали резултат, а според справката от СДВР, Сектор „Български документи за самоличност” не било регистрирано завръщане на подсъдимия в Република България след напускането му на 08.10.2002 г., съдебният състав разгледал и решил първоинстанционното дело в негово отсъствие при условията на чл.269 ал.3 т.4 б. „а” от НПК с участието на служебно назначения му защитник за участие в съдебната фаза - адв.В.. По жалба от защитника на подсъдимия Т. срещу първоинстанционната присъда било образувано ВНОХД № 5609/2013 г. по описа на СГС, НО, VІІ въззивен състав, като с решение № 535 от 16.05.2014 г. въззивният съд потвърдил изцяло присъдата на СРС. В хода на въззивното производство също били положени усилия за установяване местонахождението на подсъдимия, като същият бил отново призоваван от установените по делото адреси, приобщена била информацията за хода на общодържавното издирване, както и данните за преминаването му през границите на страната. След като и пред тази инстанция подсъдимият Т. не бил открит, въззивното производство също протекло при условията на чл.269 ал.3 т.4 б.”а” от НПК. Така проследеното процесуално развитие на делото сочи на основателност на искането на осъдения Т. за възобновяване на наказателното дело поради наличието на предпоставките по чл.423 ал.1 от НПК. Съгласно тази разпоредба искането на задочно осъдения за възобновяване се уважава, освен в случаите, когато след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл.254 ал.4 от НПК не е могла да бъде изпълнена, или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В разглеждания казус неприсъственото осъждане на искателя не се дължи на неговото недобросъвестно поведение, насочено към съзнателно отклонение от наказателно преследване, нито може да се заключи, че той е демонстрирал отказ от лично участие в наказателния процес. Действията му след момента на извършване на деянието – заминаването му в чужбина, не могат да бъдат интерпретирани като „укриване” от надлежните органи и осуетяване на наказателното преследване, тъй като той е напуснал територията на страната преди да бъде привлечен като обвиняем, респ. преди да бъде надлежно информиран въобще за воденото срещу него наказателно производство. Получена е била информация, че същият е заминал да работи в чужбина, поради което привличането му като обвиняем, както и предявяването на разследването са били проведени в негово отсъствие на една и съща дата – 03.05.2010 г. при участие на служебен защитник. С оглед изложените доводи ВКС прие, че искането на осъдения Г. К. Т. за възобновяване на наказателното дело на основание чл.423 ал.1 от НПК е основателно, като първоинстанционното наказателно дело следва да бъде възобновено, постановената по него присъда (потвърдена от СГС) – отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане на досъдебната фаза, когато е започнало задочното производство. В изпълнение на задълженията си по чл.423 ал.4 от НПК настоящият съдебен състав намери, че следва да потвърди взетата по отношение на осъдения Т. с определение от 14.06.2011 г. мярка за неотклонение „задържане под стража”. Приобщените по делото доказателствени материали установяват продължителното му местопребиваване на неустановен адрес в чужбина, което обуславя наличието на опасност от укриване. По изложените съображения и на основание чл.425 ал.2 вр.ал.1 т.1 и чл.423 ал.1 и ал.4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 8168/2010 г. по описа на Софийски районен съд. ОТМЕНЯ присъдата от 05.11.2013 г., постановена по НОХД № 8168/2010 г. по описа на СРС, потвърдена с решение № 535 от 16.05.2014 г. на СГС по ВНОХД № 5609/2013 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора. ПОТВЪРЖДАВА взетата спрямо искателя Г. К. Т. мярка за неотклонение „задържане под стража”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.