Ключови фрази
Частна касационна жалба * връчване на съдебни книжа * нередовно призоваване * юридическо лице и търговец

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 398

София, 03.07.2014 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 01 юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 2823 /2014 година
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна жалба от [фирма] против определение № ІV-884/27.03.2014г. по ч. гр.д.№ 205/2014г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 10898 от 27.12.2013г. по гр.д.№ 7668/2013г. на РС-Бургас. С последното е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за възстановяване срока за подаване отговор на исковата молба.
В частната касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на обжалваното определение, защото съдът е следвало да приеме, че отговора на исковата молба не е просрочен и за нередовно връчване на препис от исковата молба и доказателствата, тъй като връчителя още при първото посещение на адреса е залепил уведомление, а е следвало да посети адреса поне три пъти.
В изложението към частната жалба са формулирани следните въпроси: 1. редовно ли е връчването на исковата молба и доказателствата на ответника, когато връчителят е посетил адреса само веднъж, а не е проявил активност и е залепил още при първото посещение съобщението като не е намерил никой на адреса по регистрация. 2. следва ли връчителя да посети адреса най-малко три пъти в рамките на един месец, за да се пристъпи към залепяне на съобщението. 3. следва ли съдът при преценка редовността на връчването, или в производство по възстановяване на срок за отговор да съобрази, че уведомлението не е стояло залепено на вратата в продължение на две седмици, или поне един ден. 4.следва ли да се има предвид добросъвестността на адресата на връчване при преценка на редовността на връчване.5.следва ли връчителя първо да оформи съобщение за не намиране на адресата на адреса и след това да получи указание за залепяне на съобщението. По тези въпроси се твърди противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата по новия ГПК.
Ответникът по касация оспорват допускането на обжалваният съдебен акт до касационен контрол, тъй като приложената практика е неотносима към настоящия казус.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
Данните по делото са следните: Т. М. Т. е предявил иск за неоснователно обогатяване за солидарно осъждане на жалбоподателя [фирма] и на управителя на това дружество в качеството му на физическо лице С. Я. Д.. Седалището на дружеството, вписано в търговския регистър е [населено място][жк][жилищен адрес] ет2. В хода на делото се установява, че това е постоянен и настоящ адрес на С. Д.. Той твърди, че на този адрес живее със съпругата и децата си. На 23.09.2013г. връчителят е посетил адреса, но не е намерил управителя и служител от фирмата. На същата дата е залепил уведомление по чл. 47, ал.1 ГПК На 09.10.2013г., съдът е приел, че дружеството е редовно уведомено на основание чл. 50, ал.4 ГПК, който препраща към чл. 47, ал.1 ГПК. На 30.10.2013г. след като не е намерено на адреса, който за него е постоянен и настоящ, физическото лице С. Д., му е залепено уведомление на основание същия текст. На 14.12.2013г. /в едномесечния срок след изтичане на двуседмичния за получаване на съдебните книжа в канцеларията на съда/ е постъпил от името на дружеството и на Д. отговор на исковата молба, заедно с молба за възстановяване на срока. Тя е разгледана и е оставена без уважение от първата инстанция, тъй като не са налице особени непредвидени обстоятелства. Съдът е приел, че молбата е допустима, тъй като дружеството-ответник е било редовно призовано по реда на чл. 50, ал.4 ГПК, само се е поставило в неблагоприятно състояние да няма канцелария и лица, на които да се извърши връчването. Въззивната инстанция е потвърдила определението, като преди това е разгледала частната жалба в открито съдебно заседание с разпит на двама свидетели – връчителя и съсед на апартамента, който е седалище и адрес на управление на фирмата. От показанията им е установено, че на вратата не е имало табела на фирмата, но съседите знаят, че има фирма, съседката е заявила, че не е видяла залепено съобщение, което не опровергава факта на залепяне на уведомлението, удостоверен от длъжностното лице – връчител.
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
По въпроса: редовно ли е връчването на исковата молба и доказателствата на ответника, след като връчителят е посетил адреса само веднъж и като не е намерил никой на адреса по регистрация още при първото посещение, не е проявил активност, а е залепил съобщението без да изчака допълнителни указания на съда, следва да се допуска касационно обжалване поради противоречие на въззивното определение с определение № 47/17.01.2011г. по ч.т.д.№ 719/2010г. ІІ т.о. С последното е прието, че „ненамирането на ЮЛ на адреса, на който е регистрирано при посещение неизвестно колко пъти не е основание за залепяне на уведомление по чл. 47, ал.1 ГПК.
Настоящия състав по този въпрос намира следното: Връчването на съдебни книжа на търговци и юридически лица е уредено със специални правила в чл. 50 ГПК. То се извършва на местото, където тези субекти са вписали седалището и адреса си на управление в съответния регистър. Ако тези субекти променят адреса си, но не впишат в съответния регистър тази промяна, книжата се прилагат по делото и се считат връчени. Законът не им дава период от време, в който да извършат вписването, не ги и задължава да съобщят новия адрес на съда. Тази уредба е различна от уредбата в чл. 40 и 41 ГПК, отнасяща се физическите лица. Само при тях има задължение за посещение на адреса в интервал от време около месец, защото отсъствието от адреса, или заминаването за чужбина за по-малко от месец не ги задължава да съобщят съдебен адрес. За ЮЛ и търговци, тъй като връчването е в канцеларията на лице-служител, което се съгласи да получи книжата и се предполага че такова лице винаги има през работно време, а ако променят адреса си, са длъжни да впишат веднага промяната, не е предвиден месечен срок, в който да се посещава адреса на регистрация на тези лица. Затова чл. 50, ал.4 ГПК постановява, че ако връчителя не намери достъп до канцеларията, или не намери служител, който да е съгласен да получи книжата, залепя уведомление по чл. 47, ал.1 ГПК. Няма законово изискване в този текст за посещение на адреса на управление няколко пъти в продължение на около месец и за допълнителен акт на съда, с който да разпорежда залепяне на уведомление по чл. 47, ал.1 ГПК. Д. срок се отнася за явяване на адресата, или негов представител в съда за получаване на книжата. Няма изискване в продължение на две седмици уведомлението да стои залепено н вратата.
В конкретния случай връчителят е проявил активност и е събрал информация за това, че има такава фирма на адреса по регистрация, въпреки че не е имало табела на фирмата на вратата на апартамента. Не е намерил канцелария на дружеството, нито управителя, нито служител, на който да връчи книжата. Както посочва и самия жалбоподател, на този адрес управителя живее със семейството си. На членове от семейството на управителя в това им качество не може да се връчват съдебни книжа, адресирани до юридическото лице. Предвид изложеното, правилно въззивният съд е приел, че връчването на препис от исковата молба е редовно и е допустима молбата за възстановяване на срока за отговор.
Като особени непредвидени обстоятелства за пропускане на срока за отговор, дружеството сочи това, че пощенската кутия е разбита, а вратата на входа не се заключва. Уведомлението обаче е залепено на входната врата на жилището, а не на пощенската кутия, а това, че входа не се заключва не е обективно независещо от молителя и внезапно за него обстоятелство. Същевременно обстоятелството, че съседката от другия апартамент на същия етаж не е видяла обявлението залепено на вратата не опровергава официалното удостоверяване, че уведомлението е било залепено. Както вече посочи съдът, няма законово изискване уведомлението да остане залепено в продължение на две седмици.
По изложените съображения, правилно не е възстановен срока за отговор. Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № ІV-884/27.03.2014г. по ч. гр.д.№ 205/2014г. на Бургаски окръжен съд
ОСТАВЯ В СИЛА определение № ІV-884/27.03.2014г. по ч. гр.д.№ 205/2014г. на Бургаски окръжен съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: