О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 239 София, 01.06.2021 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 13 април две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело № 1102/2021 година Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. С. Р. против решение № 260071 от 03.12.2020 г. по гр.д.№ 381/2020 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е потвърдено решение № 166 от 11.03.2020 г. по гр. дело №883 / 2019 г. на Районен съд – Дупница , с което е отхвърлен предявеният от нея срещу И. Н. М. иск с правно основание чл. 29, ал. 3 от СК, за определяне за нея на по-голям дял в размер на 98 %. от придобитото имущество през време на брака на страните. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, тъй като в изводите си, съдът се е позовал на ПП-5-1972 г. и не е отчел променената редакция на чл. 29, ал.3 СК спрямо аналогичните текстове в СК от 1968 г. отм. /чл. 14, ал.3 изр.2/ и СК от 1985 г. отм. / чл. 28, ал.3/, която освен приноса на ищеца да е значителен се изискваше и изключителност на случая и значителността на по-големия принос да е явна. Направено е оплакване за нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че въззивният съд е обсъдил само някои от доказателствата и не е направил свои изводи от тях, не е обсъдил допълнителната ССЕ относно отчетените доходи на ответника пред НОИ, не е извършено сравнение с трудовата заетост на двамата бивши съпрузи и доходите от нея, като не е установена левовата равностойност на доходите на ищцата, за което съдът предвид липсата на специални знания е бил и служебно задължен да назначи ССЕ. Твърди се необоснованост на извода, че показанията на сина на страните, разпитан като свидетел не се подкр епят от останалите доказателства по делото. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие с решението по гр.д.№ 780/2020 г. на ВКС, ІІ гр.о., решението по гр.д.№ 607/2016 г. на ВКС, І гр.о. и решението по 1076/2019 г. на ВКС, ІІ гр.о. по два въпроса: 1.какво е правното значение на значителната разлика в доходите на двамата съпрузи, ако те в рамките на своите възможности допринасят за благополучието на семейството при разглеждане на иск по чл. 29, ал.3 СК?; 2. Участието на другия съпруг в нематериалните семейни задължения следва ли да бъде препятствие за уважаване на иска по чл. 29, ал.3 СК, предявен от съпруга, получавал значително по-големи доходи? На същото основание се твърди противоречие със съдебната практика, задължаваща съдът да обсъди всички доводи и доказателства и въззивната инстанция да формира самостоятелни изводи от доказателствата и по въззивните доводи. Касаторката се позовава на противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса: длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства, в частност да назначи експертизи, когато е направено оплакване за необоснованост на фактически изводи при решаване на спора, касаещи специални знания. По въпроса: „действията на единия съпруг по превръщане на имущества-СИО в негова еднолична собственост застрашават ли интересите на другия съпруг и представляват ли принос в придобиването на общото имущество“, се твърди противоречие с Р № 1700/2014 г. на ВКС, ІV гр.о. Формулиран е и въпрос по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, свързан с това при новата редакция на чл. 29, ал.3 от действащия СК запазва ли се изискването, предвидено по предходните текстове на чл. 14, ал.4 СК от 1968 г. и чл. 28, ал.3 СК от 1985 г. за изключителност на случая и явно надхвърляне преноса на ищеца по този иск и запазва ли действие ПП-5-72, т.8 и ТР № 63 от 25.09.1984 г. на ОСГК на ВС. Ответникът И. Н. М. оспорва касационната жалба и допускането до касационен контрол, тъй като изводите на съда съответстват на практиката на ВКС по първия въпрос, по втория, Кюстендилският ОС не се е произнасял, а фактическата обстановка по настоящото дело не съвпада с тази по цитираните решения. Счита, че въззивният съд се е съобразил с действащата редакция на чл. 29, ал.3 СК, а не е приложил текстовете по отменените семейни кодекси. Твърдението за необсъждане на доказателства и доводи във възивната жалба, ответникът счита за неоснователни и неподкрепени от мотивите на съда и доказателствата. По последния въпрос, ответникът твърди, че Р. не е заявила оплаквания, поради което съдът не е бил длъжен да назначи ССЕ за определяне доходите на двамата бивши съпрузи, с оглед съпоставянето им. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Страните са бивши съпрузи, бракът между които е сключен на 11.04.1976 г. и прекратен с развод с влязло в сила на 22.08.2018 г. решение по гр.д. № 64899/2017г. на Софийски РС. Безспорно е между страните че посочените в исковата молба шест имота – апартамент в [населено място] на площ 117,52 кв.м., дворно място в с-.П., обл. Д. с къща, обор и сая, УПИ ... от кв. ... в [населено място] и три лозя в землището на същото село от 2,319 дка, от 3,001 дка и от 1,5 дка са придобити по време на брака. Спорът между страните е за обема на приноса на всяка от бившите съпрузи в придобиването на имуществото, като твърдението на ищцата е, че нейният принос се равнява на 98 % и значително надхвърля приноса на бившия й съпруг, защото в периода от 1989 г. до 2007 г. тя е работела в Либия и нейният доход съществено надвишава дохода на ответника. Няма спор, че през периода 1989 г.- 2007 г. ищцата е работела в Либия, а след завръщането си от там от 2008 г. до 2018 г. работи като рентгенов лаборант в болница в София. От заключението на ССЕ се установява, че за периода 1991 г. до 2018 г. тя е получила 390231,66 неденоминирани лв., както и 40431швейцарски франкове, 21884 германски марки, 14938 американски долари и 6 917.581 либийски динари. Левовата равностойност на тези суми към момента на получаването не е определяна. За същият период ответникът е получил 55 981 деном.лв. Установено е, че преди 1999 г. е получил 481660 неденом. лева, но не се установява, дали те са част от посочената сума от 55 981 лв. Представени са доказателства – у-ние № 134/27.01.2011г., у-ние обр. УП-3,, че ответника е работил в „Транстрой-Варна“ АД, „Искъртранспорт“ АД, гр. Варна. Въззивният съд не е установил периодите, в които ответника е работил по трудово правоотношение. Установено е, че е работил по граждански договори през 1997 г. и 1998 г. Районен съд е отхвърлил иска, приемайки, че всеки от съпрузите в рамките на възможностите си е допринасял за благополучието на семейството и придобиването на семейно имущество, като няма данни ответникът да е разпилявал придобитите от съпругата средства, а напротив същият е допринасял в значителна степен за придобиването на недвижимите имоти, както същият е осъществявал отглеждането и възпитанието на децата, като работата в домакинството и ангажираността със семейните неща е позволило на съпругата да замине да работи в Либия и да реализира по-високи доходи, поради което не е налице явно и значително несъответствие в приноса за придобиване на общите вещи. Въззивният съд е посочил предпоставките на чл. 29, ал.3 СК без да сочи между тях изключителност на случая и значимостта на приноса да е увна, които не са белези на приноса по този текст. Посочил е трите форми на осъществяване на приноса – влагане на средства, труд, отглеждане на децата и работа в домакинството и че всяка от тези форми са равностойни и никоя няма преоритет. Приел е от фактическа страна, че ответникът е бил трудово ангажиран по време на брака, че доходите на ищцата са по-високи от тези на ответника, но при определяне на по-голям принос те не са единственият критерий, а се взема предвид и работата на съпрузите в домакинството, както и грижата за децата. Отчетено е, че към момента на заминаването на ищцата в Либия синът на страните е бил на възраст 12 г., а дъщерята - на 11 г. и за тях до навършване на пълнолетие, грижи е полагал единствено ответникът, според свидетелските показания. Въззивният съд е приел, че по делото няма данни ответникът да е разпилявал средства. Не са кредитирани показанията на сина на страните, че парите на ищцата, с които ответникът е разполагал, защото е бил упълномощен от нея, са влагани от него в „пирамиди“. Съдът се е мотивирал с това, че тези показания не се подкрепят от други доказателства по делото. Без да посочва какви стойности в еднаква валута съпоставя, въззивният съд е приел, че съпоставяйки приноса на двамата съпрузи, съобразява, че ищцата е реализирала по-високи доходи, но също така, че ответникът е поел изцяло грижата за децата и домакинството, поради което приноса на двамата съпрузи е равен. Като неоснователно е преценено оплакването на въззивницата Р. за необоснованост поради това, че доказателствата са обсъдени едностранно, че не са били обсъдени доказателствата в подкрепа на претенцията й, като съдът е посочил, че по-големите доходи не са единственото основание за определяне на по- голям принос, а се вземат предвид осъществяваните грижи по отглеждането на децата и за домакинството. Поради това, че не са кредитирани показанията на сина на страните, въззивният съд е приел за недоказано изложеното от него за нанасяно физическо насилие от страна на ответника над двете деца и че има периоди, в които ответникът не е живял с децата. Обсъдено е, но е преценено за неоснователно оплакването, че не е доказано, че апартамента в [населено място] е купен на по-ниска цена и е довършен от ответника. Съдът се е мотивирал с това, че са събрани доказателства, че апартамента във Варна е купен преди завършването на строителството с пари на ищцата, но е довършен с труд и помощ от близки и приятели от ответника, което е отчетено като негов принос. Относно трансформацията на лично имущество при продажба на наследствени имоти на ищцата от ответника като пълномощник и закупуване с получените средства на имоти в землището на [населено място], след 2004 г. на негово име, въззивният съд е посочил, че редът за установяване на трансформация е друг. Съдът намира, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по първия въпрос: какво е правното значение на значителната разлика в доходите на двамата съпрузи, ако те в рамките на своите възможности допринасят за благополучието на семейството при разглеждане на иск по чл. 29, ал.3 СК?. С цитираните от касаторката решение № 136 от 11.07.2016 г. по гр. д. № 607/2016 г. на ВКС, 1-во гр. о., решение № 144 от 06.12.2019 г. по гр. д. № 1076/2019 г. на ВКС,ІІ гр.о. и решение № 117 от 22.12.2020 г. по гр.д.№ 780/2020 г. на ІІ гр.о. на ВКС се приема, че когато съпрузите имат еднакъв нематериален принос, състоящ се във влагане на труд и работа в домакинството при липса на деца от брака, многократно по-големите доходи на единия от тях с оглед особеностите на конкретния случай, биха могли да имат решаващо значение при преценката на съда за значителност на общия принос на този съпруг по чл.29 ал.3 СК, когато без тези по-големи доходи имуществото не би могло да бъде придобито. В случая страните имат деца от брака си, но до заминаването на бившата съпруга и двамата родители са се грижили за децата, а част от периода, за който се твърди, че е реализиран по-голям принос е след навършване пълнолетие на децата. Затова съдът приема, че тези решения са относими към спора. Въззивният съд макар да е посочил, че съпоставя доходите на двамата бивши съпрузи, не е извършил това стойностно в еднаква валута. Приел е, че съпругата има по-големи доходи, но е отчел само този й принос и само за период от заминаването й. Не е изследвано и дали без тези доходи би било придобито описаното в исковата молба имущество – СИО. Касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и по последния поставен въпрос за задължението на съда да назначи и служебно експертиза, когато са събрани доказателства, но поради липса на специални знания не може да ги прецени и да направи относими към спора обосновани изводи, т.е. когато делото е останало неизяснено поради тази причина. С т.3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че въззивният съд е длъжен да събере доказателства и служебно, като експертизи, оглед освидетелстване, когато има оплакване във въззивната жалба за неизясняване на делото и за необоснованост на фактическите изводи на съда в първоинстанционното решение. В конкретния случай са събрани доказателства за доходите на страните макар и не за целия период от брака, но те не могат да бъдат съпоставени, тъй като доходите на ищцата са в различни валути, а доходите на ответника са в български лева. За да се извърши съпоставка е следвало да се преценяват доходите в една и съща валута. Отговорът на втория въпрос се включва в първия, по който се допуска касационно обжалване, поради което съдът не го обсъжда отделно. По въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводи на страните и на въззивната инстанция – да изгради собствени изводи от доказателствата като обсъди всички оплаквания и възражения във въззивната жалба и отговора, не следва да се допуска самостоятелно касационно обжалване. Съдът е обсъдил оплакванията във въззивната жалба, но събраните доказателства са били недостатъчни за по-пълен анализ и по-всеобхватни изводи. По въпроса: „действията на единия съпруг по превръщане на имущества-СИО в негова еднолична собственост застрашават ли интересите на другия съпруг и представляват ли принос в придобиването на общото имущество“, се твърди противоречие с Р № 133/23.03.2011 г. по гр.д. 1700/2014 г. на ВКС, ІV гр.о. В това решение са разгледани предпоставките за прекратяване на съпружеската имуществена общност по време на брака поради наличие на важни причини. Прието е, че когато единият от съпрузите предприеме несъобразени със закона действия, които целят чрез привидно правомерни актове превръщането на СИО в еднолична собственост, то това поведение застрашава интересите на другия съпруг. Такова поведение е преценено като достатъчно, за да се направи извод за наличие на важни причини за прекратяване на СИО по време на брака по иск на застрашения съпруг. В настоящия случай не се преценяват причините за прекратяване на СИО. Тя е прекратена с развода между страните. При придобиване на недвижими имоти възмездно на името само на единия съпруг за другия възникват права на основание чл. 21, ал.1 СК и имота е в режим на СИО, независимо на чие име е придобит, а трансформация на лично имущество може да се претендира независимо на чие име е придобит имота. – т.5 от ТР № 5/2013 г. на ОСГТК. В производството по чл. 29, ал.3 СК, което е по конститутивен иск, не може да се разглежда претенция за трансформация, която е установителна. По-голям дял може да се претендира само от имотите, които са СИО, а тези, за които е установена в исково производство пълна трансформация или частична трансформираната - за част, която не е СИО не се преценява по-голям принос в придобиването по смисъла на чл. 29, ал.3 СК. В конкретния случай всички имоти, описани в исковата молба са придобити възмездно на името на ответника, но по време на брака с ищцата, т.е. не е налице превръщане на имоти, които са били СИО в имоти – лична собственост на ответника, поради което формулираният въпрос не кореспондира на фактите по делото, поради което по него не се допуска касационно обжалване. По въпроса относно това при новата редакция на чл. 29, ал.3 от действащия СК запазва ли се изискването, предвидено по предходните текстове на чл. 14, ал.4 СК от 1968 г. и чл. 28, ал.3 СК от 1985 г. за изключителност на случая и значителното надхвърляне преноса на ищеца да е явно, запазва ли действие ПП-5-72, т.8 и ТР № 63 от 25.09.1984 г. на ОСГК на ВС също не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Въззивната инстанция не е посочила такива предпоставки за уважаване на иска по чл. 29, ал.3 СК и не е отхвърлила иска поради липсата им. Отделно от това, цитираните по-горе решения са разгледали разликата в правната уредба при двата отменени семейни кодекса и сега действащия. Тъй като въпроса не кореспондира на мотивите, а и по него има съдебна практика, на посоченото основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК не се допуска касационно обжалване по него. В обобщение, по изложените съображения, касационно обжалване се допуска само по първия и последния въпроси от изложението на основание чл. 280-, ал.1 т.1 ГПК, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260071 от 03.12.2020 г. по гр.д.№ 381/2020 г. на Окръжен съд-Кюстендил по касационна жалба, подадена от Р. С. Р.. Указва на касаторката да внесе в едноседмичен срок от съобщението държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 40 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната. След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: