Р Е Ш Е Н И Е № 206 София, 19.06.2014г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховния касационен съд на Република България, състав на четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на трети юни, две хиляди и четиринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Ю.ГЕОРГИЕВА изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №2525/2014г. по описа на ВКС. Производството е по чл.307 ГПК. Постъпила е молба на 11.12.2013г. на [фирма] за отмяна на влязлото в сила решение от 25.11.2008г. по гр.д.№12150/2007г. на Софийски РС, потвърдено с решение от 06.07.2012г. по гр.д.№2078/2009г. на ГС София, влязло в сила на 15.11.2013г., на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като същото противоречи на решение от 06.02.2009г. по гр.д.№2368/2006г. на ГС София, което е обезсилено с определение от 09.07.2012г. по т.д.№618/2010г. на ВКС, І т.о. Ответникът С. Б. Д., чрез процесуалния си представител поддържа, че не са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.4 ГПК и не следва да бъде отменено атакуваното решение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че молбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Молбата по същество е неоснователна по следните съображения: С решение от 06.07.2012г. по гр.д.№2078/2009г. на ГС София е оставил в сила решение от 25.11.2008г. по гр.д.№12150/2007г. на Софийски РС, с което са уважени предявените от С. Б. срещу [фирма] иск с правно основание чл.108 ЗС за ревандикация на две помещения, всяко с обща площ от 13,60 кв.м, в [населено място], на [улица] иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 1600 лева, обезщетение за ползуването на тези обекти за времето от 01.10.2006г. до 31.05.2007г. Прието е, че ищецът е придобил собствеността върху същите по силата на покупко - продажба, извършени с нот.акт №г. и №г., както и че те се ползуват от ответното дружество без правно основание за обслужване дейността на автомивка. С решение от 06.02.2009г. по гр.д.№2368/2006г. на ГС София, което е обезсилено с определение от 09.07.2012г. по т.д.№618/2010г. на ВКС, І т.о поради отказ от иска , въззивният съд е оставил в сила решение от 05.07.2005г. по гр.д.№11256/2004г. на РС София, с което е отхвърлен предявения иск от [фирма] срещу [фирма] с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на две помещения с обща площ от 25 кв.м, [населено място], на [улица], № и с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 2 450 евро, обезщетение за ползуването им. В молбата за отмяна, се поддържа, че атакуваното решение от 06.07.2012г. по гр.д.№2078/2009г. на ГС София и потвърденото с него решение от 25.11.2008г. по гр.д.№12150/2007г. на Софийски РС противоречат на приетото в решение от 06.02.2009г. по гр.д.№2368/2006г. на ГС София, което е обезсилено с определение от 09.07.2012г. по т.д.№618/2010г. на ВКС, І т.о и производството по иска е прекратено, на основание чл.303, ал.1,т.4 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV-то г.о. намира, че не е налице хипотезата на чл. 303, ал.1,т.4 ГПК за отмяна на влязло в сила решение, тъй като не е налице субективен идентитет /тъждество на страни/ по двете производства, по които са постановени решенията на ГС София. Безспорно е, че страните по посочените две производства в случая не са едни и същи - само молителят е ответник и по двете. Допустимо е също така, без да има идентичност в предмета, да е осъществен съставът, ако предметът на първото дело се включва имплицитно в този на второто, каквато хипотеза в случая не е налице. Между постановените решения не съществува и противоречие, тъй като решението от 06.02.2009г. по гр.д.№2368/2006г. на ГС София, е обезсилено с определение от 09.07.2012г. по т.д.№618/2010г. на ВКС, І т.о поради отказ от иск и към настоящия момент не съществува в правния мир. Поради това решение от 06.07.2012г. по гр.д.№2078/2009г. на ГС София и потвърденото с него решение от 25.11.2008г. по гр.д.№12150/2007г. на Софийски РС не е постановен в противоречие с друго решение по същия спор и между същите страни. На основание чл.78, ал.3 ГПК молителят следва да заплати на ответника и направените по делото разноски в размер на 600 лева. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд Р Е Ш И : О С Т А В Я Б Е З У В А Ж Е Н И Е молба от 11.12.2013г. на [фирма] за отмяна на влязлото в сила решение от 25.11.2008г. по гр.д.№12150/2007г. на Софийски РС, потвърдено с решение от 06.07.2012г. по гр.д.№2078/2009г. на ГС София, влязло в сила на 15.11.2013г., на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на С. Б. Д. сумата 600 лева разноски пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: