Р Е Ш Е Н И Е № 248 София, 27 декември 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Блага Иванова ЧЛЕНОВЕ: Мая Цонева Даниел Луков при участието на секретар Ил. Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП М. Михайлова, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 987/2019 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения К. В. А., за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлото в сила на 12.07.2019 г. определение № 60 от 27.05.2019 г. по ЧНД № 121/2019 г. на Окръжен съд - Ямбол и връщане на делото за ново разглеждане от фазата на съдебното производство. В искането са развити доводи в подкрепа на основанието по чл. 422, ал. 1, т.5 от НПК за възобновяване поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В съдебно заседание осъденият К. А. и неговият защитник адвокат А. Б. поддържат искането по развитите в него съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: С определение № 60 от 27.05.2019 г., постановено по ЧНД № 121/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, влязло в сила на 12.07.2019 г., е приведена в изпълнение наказателна присъда № 422 от 14.11.2018 г., на окръжен съд Арад, Република Румъния, като К. А. е признат за виновен, че е осъществил престъпление по чл. 263, ал.1 от НК на Република Румъния – трафик на хора и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, както и му е наложена забрана да заема публична длъжност и длъжност, включваща упражняване на държавна власт, също за срок от три години. Със съдебният акт е квалифицирано деянието по чл. 280, ал. 2, т.3 и т.4, пр.1 от НК на Р България, определен е първоначален "общ" режим за изтърпяване на наложеното наказание и е приспаднато времето, през което осъденият А. е бил задържан под стража. С решение № 128 от 12.07.2019 г., постановено по ВЧНД № 134/2019 г. по описа на Апелативен съд - Бургас е потвърдено изцяло определението на първостепенния съд. В искането и допълнението към него се правят оплаквания, свързани и с развилото се производство пред наказателен съд в Република Румъния. Поддържа се, че незаконосъобразно е постановена осъдителна присъда, като неправилно чуждият съд е изяснил фактите по делото, а освен всичко останало, производството по делото е протекло в отсъствие на молителя А. при проведено задочно производство. Защитникът на осъдения, в хода на проведеното съдебно заседание пред касационната инстанция, моли да бъде уважено искането, като поддържа отразените в него оплаквания. Депозираното искане на осъдения К. А. за възобновяване на наказателното производство по ЧНД № 121/2019 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол се отнася до съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред, същото е подадено в срока, предвиден в чл. 421 НПК и като допустимо следва да бъде разгледано. Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. При внимателно запознаване с основното искане и депозираното допълнение към него може да бъде направен извод, че осъденият А. моли за проверка и отмяна по реда на възобновяването не само на определението, постановено по реда на чл. 457 от НПК и потвърдителното решение на въззивния съд, но и на решение № 35 от 11.03.2019 г., постановено по ЧНД № 78/2019 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, с което съдът, на основание чл. 44, ал. 8, във вр. с чл. 40, ал. 1, т. 4 ЗЕЕЗА, е отказал да изпълни европейска заповед за арест на А. и е приел да бъде приведено в изпълнение наказанието "лишаване от свобода", постановено по наказателна присъда № 422 от 14.11.2018 г., на окръжен съд Арад, Република Румъния. Касационният съд прецени, че на проверка по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, което е основанието за атакуване на тези съдебни актове, подлежат единствено съдебните актове на националните съдилища, с които по реда на чл. 457 от НПК е приведен в изпълнение чуждия съдебен акт. Посоченото в жалбата решение, постановено по реда на чл. 44, ал.8 от ЗЕЕЗА е съдебен акт, който не подлежи на контрол по реда на възобновяването, тъй като е извън тези, посочени в разпоредбата на чл. 421 вр.чл. 419 от НПК. Ето защо в настоящото производство касационният съд ще провери в рамките на правомощията си единствено атакуваното определение по чл. 457 от НПК и акта на въззивния съд, с който то е потвърдено. При проверката на тези съдебни актове касационният съд може да провери единствено тяхната законосъобразност в рамките на преценка за спазване на процедурата, очертана в глава ХХХVI, раздел I от НПК. Настоящият съд не може да осъществи контрол за законосъобразност на чуждия съдебен акт, тъй като съгласно чл. 459 от НПК проверката му се осъществява само от компетентните органи на държавата, в която е постановен. Правомощията на българския съд в това производство са очертани в разпоредбите на чл. 457, ал. 2 - 5 от НПК, към които препраща нормата на чл. 44, ал. 11 от ЗЕЕЗА. Той няма право да ревизира или пререшава нито фактическите и правните изводи, мотивирали постановяването на присъдата, която се приема за изпълнение, нито да проверява гарантирано ли е било правото на защита на осъдения при осъществяване на наказателното производство в чуждата държава. Българският съд единствено преценява естеството на престъпната дейност и наложеното наказание и съотнася същите към актуалното ни вътрешно законодателство. Ето защо касационната инстанция не може да отмени или измени присъдата на чуждия съд, като не може да обсъди или отговори на оплакванията, относими към този съдебен акт. На същото основание съдът не може да редуцира отмереното на А. наказание, като само може да извърши проверка дали то не надвишава максималния срок, предвиден в националното ни законодателство за съответното престъпление. При проверка на атакуваните съдебни актове съдът прецени, че в хода на производството по чл. 457 от НПК не са допуснати нарушения на процесуални правила, които да налагат възобновяването на приключилото наказателно производство и неговата отмяна. Осъденият А. е взел участие в производството, бил е представляван от защитник и правата му са били охранени в максимална степен. Правилно решаващите съдилища са приложили и материалния закон, като вярно са квалифицирани по реда на чл. 457, ал. 3 от НПК осъщественото в чужбина престъпление, като такова по чл. 280, ал. 2, т.3 и т.4, пр.1 от НК и законосъобразно са съобразили, че определеното за него наказание е в рамките на предвиденото за съответното престъпление в националното ни законодателство. Касационният съд прецени, че режима за изтърпяване на наказанието, отмерено на осъдения А., също е вярно определен. Предвид изложеното, съдът прие, че в хода на производството по чл. 457 от НПК решаващите съдилища не са допуснали съществени нарушения на процесуални правила и правилно са приложили материалния закон, като няма основание приключилото наказателно производство да бъде възобновено, а атакуваните съдебни актове отменени или изменени. Единствено за прецизност следва да е отрази, че съдебният акт на въззивния съдебен състав е следвало да бъде определение, а не решение, което е изводимо от разпоредбата на чл.457, ал.2 от НПК. В този смисъл е и Р № 488/23.02.2015г., постановено по н.д. № 1516/14г. по описа на ВКС- І н.о. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. В. А. за възобновяване на наказателното производство по ЧНД № 121/2019 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: