Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * обедняване * обогатяване * нередовност на исковата молба


6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 224
София, 30.12.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и тринадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА


при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т.д. 981/2012 г.



Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 191 от 21.05.2012 г. по в. гр. д. № 91/2012г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 4190 от 29.07.2011 г. по гр. д. № 2025/2010 г. на Разложки районен съд за отхвърляне на предявения от дружеството-касатор срещу [община] иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 13 034.48 лв. /с ДДС/, представляваща стойността на извършени допълнителни строително-монтажни работи на обект С., [населено място], както и за отхвърляне на акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 110.55 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 23.11.2010 г. - 22.12.2010 г.
К. поддържа, че въззивното решение е недопустимо, в частта, с която съдът е преценил, че не са налице предпоставките на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като същият не е бил сезиран с такава претенция. По отношение на извода за липса на предпоставките на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на процесната сума, се твърди неправилност на въззивния акт поради противоречие със закона и необоснованост. Според касатора, решаващият състав не е отчел, че поради отсъствието на договор между страните за допълнително извършените СМР, получаването на същите от ответната община води до неоснователното й обогатяване.
С определение № 482 от 02.07.2013 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради вероятността същото да е процесуално недопустимо.
Ответникът – [община] – не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [община] иск за заплащане на сумата 13 034.48 лв., представляваща стойността на извършени допълнителни строително-монтажни работи на обект С., [населено място], въззивният съд е приел, че не е налице неоснователно обогатяване на ответната община с тази сума. Съобразявайки безспорния по делото факт, твърдян и от самия ищец, че извършените от дружеството допълнителни СМР са извън тези по сключения между страните договор по реда на възлагане на малка обществена поръчка – № Д-ОП-69 от 16.06.2010 г., но са извършени в процеса на изпълнение на същия договор по нареждане на лице /инвеститорски контрол/, чиито действия не обвързват ответната община, решаващият състав е направил извод, че в случая не са осъществени предпоставките нито на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, нито на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В тази връзка са отчетени уговорките в раздел ІІІ на договора от 16.06.2010 г., че същият се сключва при цени, съгласно офертата на изпълнителя за конкретна сума; че тази цена включва всички разходи за изпълнението на поръчката и че общата стойност за изпълнението на обекта не трябва да надвишава сумата 32 009.58 лв. /за която е безспорно, че е платена/, както и че в чл. 12.2., изр. 2 е предвидена възможност за възлагане на допълнителни СМР на същия изпълнител, но само чрез процедура на договаряне съгласно чл. 90, ал. 1, т. 8 ЗОП, каквато не е проведена.
Настоящият състав намира, че въззивното решение е допустимо, но неправилно.
Действително, в исковата молба се съдържат твърдения за обстоятелства, сочещи едновременно на две взаимно изключващи се основания – договорно и извъндоговорно. В хода на процеса, обаче, в т. ч. в депозираната пред първата инстанция писмена защита, а впоследствие и във въззивната жалба на дружеството, посоченото противоречие е отстранено, като категорично заявеното от ищцовата страна твърдение е, че сумата 13 034.48 лв. се претендира на извъндоговорно основание и по-конкретно – по реда на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. С оглед на това, не може да се счете, че въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба и че постановеният от него акт е недопустим.
Неоснователно е поддържаното от касатора оплакване, че въззивното решение е частично недопустимо, тъй като съдържа произнасяне по иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, какъвто изобщо не е предявен. Видно от мотивите на обжалвания акт, решаващият състав е разгледал именно иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, каквато е правната квалификация на същия, дадена в изготвения от първоинстанционния съд доклад по делото и във връзка с която са и изложените във въззивната жалба съображения. В случая се касае за непрецизно определяне предмета на спора и сместване на елементите от фактическия състав при различните хипотези на неоснователно обогатяване, което води обаче до неправилност, а не до недопустимост на решението поради разглеждането на непредявен иск.
Неправилността на изводите, до които е достигнал въззивният съд по съществото на спора, е резултат от извършената от него погрешна преценка на събраните по делото доказателства и на предпоставките за уважаване на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. При безспорните между страните факти, че: допълнителните СМР, извършени в собствения на [община] процесен обект и описани в третия двустранно подписан протокол от 20.08.2010 г., не са предмет на сключения (и изцяло изпълнен) договор по реда на възлагане на малка обществена поръчка – № Д-ОП-69 от 16.06.2010 г.; за същите не е възникнало и не би могло да възникне договорно правоотношение поради непровеждане на процедурата по чл. 90 , ал. 1, т. 8 ЗОП; тези допълнителни работи са извършени от ищцовото дружество въз основа на изричното нареждане от лице, натоварено от общината-възложител да изпълнява инвеститорски контрол на обекта и същите са приети в количествено и качествено отношение, неправилно въззивният съд е преценилл, че не е осъществен фактическият състав на поддържаното от ищеца основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Извършените от [фирма], [населено място] с негови средства допълнителни СМР в собствения на [община] обект са довели до намаляване патримониума на ищеца и съответно до увеличаване патримониума на ответника. Доколкото това имуществено разместване е осъществено без наличието на правно основание, същото е недопустимо, поради което ответникът следва да заплати на ищеца сумата, с която неоснователно се е обогатил. Обогатяването на ответната община, респ. обедняването на ищцовото дружество се съизмерява със стойността на извършените допълнителни СМР, възлизаща на сумата 13 034.48 лв., която стойност е установена както в подписания от самите страни протокол от 20.08.2010 г., така и от заключението на изслушаната в първоинстанционното производство техническа експертиза,
Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение. Поради липса на необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, след отмяна на решението в обжалваната му част спорът следва да бъде решен от настоящата инстанция, като предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД бъде уважен изцяло.
Основателността на главната претенция обуславя основателност и на акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 13 034.48 лв. за периода от настъпване на забавата до окончателното плащане на дължимата сума. В случая, забавата на ответната община е настъпила на 23.11.2010 г. след изтичане на предоставения й от ищеца 10-дневен срок за плащане, считано от датата на получаване на писмо вх. № 3301-4457/12.11.2010 г. Съгласно заключението на счетоводната експертиза, за периода от 23.11.2010 г. до датата на завеждане на исковата молба – 22.12.2010 г. законната лихва върху присъдената главница възлиза на 110.55 лв., до който размер именно следва да бъде уважен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски за разглеждане на делото във всички инстанции. Настоящият състав счита, обаче, че дължимите на ищеца разноски възлизат не на посочената от него в списъка по чл. 80 ГПК сума, а на сумата 1 229.90 лв., в която се включва държавна такса 1 079.90 лв., изчислена съобразно размера на уважените искове (525.80 лв. – за първоинстанционното производство; 262.90 лв. – за въззивното производство; 291.20 лв. – за касационното производство), както и 150 лв. – възнаграждение за вещо лице. С оглед уговорения в договорите за правна помощ начин на плащане на адвокатското възнаграждение „по сметка” и предвид липсата на представени доказателства за извършен банков превод на вписаните суми, съобразно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъдени.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 191 от 21.05.2012 г. по в. гр. д. № 91/2012г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 4190 от 29.07.2011 г. по гр. д. № 2025/2010 г. на Разложки районен съд за отхвърляне на предявения от [фирма], [населено място] срещу [община] иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 13 034.48 лв. /с ДДС/, както и за отхвърляне на акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 110.55 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [община], [населено място], пл. „Н. В.” № 1, да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата 13 034.48 лв. (тринадесет хиляди тридесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки) /с ДДС/, представляваща стойността на извършени допълнителни строително-монтажни работи на обект С., [населено място], заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 22.12.2010 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 110.55 лв. (сто и десет лева и петдесет и пет стотинки) – лихва за забава върху първата сума за периода 23.11.2010г. - 22.12.2010 г.
ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма], [населено място] разноски за разглеждане на делото във всички инстанции в размер на 1 229.90 лв. (хиляда двеста двадесет и девет лева и деветдесет стотинки).

Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: