Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.5 [електронна поща] Р Е Ш Е Н И Е № 159 София, 29.12. 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 203 /2017 г.: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 410 от 06.07.2017 г. по касационна жалба на Р. Х. А. (Ревазие П.) е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 194 от 17.10.2016 г. по възз. гр. д. № 367 /2016 г. на Шуменски окръжен съд, г.о.. в обжалваната част, с която, като е отменено решение на районен съд Нови пазар, с което са уважени искове с правно основание чл.108 ЗС на жалбоподателя срещу З. Р. Х. и Б. А. Х. за два земеделски имота – нива с площ 8.002 дка и 1 /7 ид.ч. от нива с площ 13.999 дка в землището на [населено място], е постановено друго, с което тези искове са отхвърлени и жалбоподателя е осъдена да заплати на ответниците по исковете разноски. С обжалваното решение е отменено решение на районен съд Нови пазар, с което исковете са били уважени. Касационно обжалване е допуснато на основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: Следва ли съдът да откаже да кредитира събрани по делото свидетелски показания на лица, които съдът счита заинтересувани от изхода на спора (във вреда на ответниците), без да обсъди дали съответстват или противоречат на останалите данни по делото. Въпросът е по приложението на чл.172 ГПК, за който е прието, че е разрешен в противоречие с решение № 338 от 20.11.2013 г. по гр.д. № 1269 /2012 г. на ВКС, ІV г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК, с което в отговор на правен въпрос е прието, че : Към показанията на такива (заинтересовани) свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност. Не съществува забрана въз основа на техни показания да бъдат установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страна. Преценката обаче следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му. Настоящият състав споделя разрешението на правния въпрос в посоченото решение на ВКС по изложените в него съображения. Ответниците по касация З. Р. Х. и Б. А. Х. оспорват основателността на касационната жалба По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от правна страна следното: Първият ответник се легитимира с констативни нотариални актове от 2013 г. за придобиване по давност – по време на брака му с втората ответница. Съгласно приетото с ТР № 11 /2012 г. нотариалното удостоверяване има обвързващо и легитимиращо действие за правото на собственост. Доколкото и двете страни се легитимират с документи за собственост, то всяка от тях трябва да докаже фактическия състав на съответното придобивно основание. Ищцата е доказала твърденията, на които основава исковете си за собственост, че собствеността върху двете ниви и е възстановена по силата на земеделска реституция - първата нива е възстановена на ищцата като наследство на нейния баща, а 1 /7 ид.ч. от втората нива е възстановена по наследство на дядото на ищцата (на когото първият ответник е също низходящ). По твърдението на ответниците за придобивна давност въз основа на владение в периода от 2001 до 2011 г.: От реституцията през 1995 г. двата имота са обработвани само от праводателите на ответника и от ответника, а след 2001 г. само от ответника лично – до 2009 г., когато е заминал за Б., а след това – чрез арендатора К.. Съдът кредитира свидетелските показания (на посочените от ответниците свидетели), приема, че се подкрепят от това, че по отношение на имота не е подавана декларация по чл.70,ал.2 ППЗСПЗЗ и имотът не е бил включван в регистъра на ползувателите по посочена Наредба № 3 /1999 г. Никой не е оспорвал собствеността на ответниците. Ищцата не е оборила презумпцията по чл.69 ЗС и не е доказала, че ответниците са държали имота за другиго. Съдът не кредитира показанията на свидетелите на насрещната страна (ищцата), тъй като намира, че те не са непосредствени и категорични и заявяват наличие на спорове със семейството на ответниците. При наличие на позоваване на давност в констативен нотариален акт, правните последици се зачитат от момента на изтичане на законоустановения срок. По доводите за неправилност: Доводите на жалбоподателя се отнасят до неправилността на изводите на въззивния съд, че ответниците са придобили по давност процесните два имота, за които съдът е приел, че са били в собственост на жалбоподателя (която е ищца по делото). Основателен е доводът, че ищцата е опровергала изводите на нотариус П. А., който е снабдил ответниците с констативни нотариални актове за собственост. От събраните по делото свидетелски показания на свидетелите по двете нотариални дела е установено, че те не са били разпитвани от нотариуса и дори не са го виждали, а са подписали предварително изготвени протоколи. Нотариалните дела с номера 3004 /2013 г. и 3002 /2013 г. са изпратени от нотариуса с писмо (л.358) и са приложени по първоинстанционното дело. (л.261 – 283). В протокола от 18.11.2013 г. по нот. дело 3004 (л.261) са отразени показания на четирима свидетели: Р. Х. А., Й. И. И., Ш. М. А. и Д. Ю. Н., които са с еднакво, абсолютно същото съдържание, копирано последователно след имената на свидетелите. Първото изречение във всичките показания е следното: „Познавам молителя З. Р. Х., аз съм му баща”. (Това не се нуждае от коментар). Между страните е безспорно и по делото е установено, че баща на ответника е свидетелят в нотариалното производство Р. Х. А.. В същия протокол след текста на показанията нотариусът е отразил извода си, че от показанията безспорно се установява придобиването на имота от молителя по давност без никакви претенции от страна на други лица – нива с площ 8002 кв.м. в местността „Я. я.” в землището на [населено място], [община], област Шумен, с идентификатор 37232.69.6. В протокола от същата дата - 18.11.2013 г. по нот. дело 3002 (л.272) са отразени показания на същите четирима свидетели (Р. Х. А., Й. И. И., Ш. М. А. и Д. Ю. Н.), които отново са с еднакво, същото съдържание относно владението от ответника на имотите, копирано последователно след имената на свидетелите. В същия протокол след текста на показанията нотариусът е отразил извода си, че от показанията безспорно се установява придобиването на два имота от молителя по давност без никакви претенции от страна на други лица, вторият е процесната нива с площ 13 999 кв.м. в местността „А. К.” в землището на [населено място], [община], област Шумен, с идентификатор 37232.64.13. Първоинстанционният съд е разпитал като свидетели Ш. М. А., Д. Ю. Н. в с.з. на 15.03.2016 г. (л.310 и сл.) и Й. И. И. в с.з. на 19.04.2016 г. (л.369 и сл.). Бащата на ответника Р. Х. А. също е бил допуснат да свидетелства и му е назначен преводач от турски език (с.з. от 15.03.2016 г., л.310), (той е български гражданин), но в следващото съдебно заседание на 19.04.2016 г. (л.369 и л. 370), в което се е явил назначеният преводач, е отказал да свидетелства. Протоколите на нотариуса от разпита на свидетелите са предявени и прочетени на свидетелите от съда. Свидетелят Ш. М. А. (л.324 и сл.) три пъти заявява пред съда, че нотариусът не ги е питал нищо, че им дали готов протокол отвън на масата в коридора на нотариуса, че не знае дали нотариусът е мъж или жена, защото не го е виждал. Свидетелят Д. Ю. Н. (л.329) заявява, че при нотариуса не са му прочели съдържанието на протокола, за което се подписал, нито му било обяснено за какво се е подписал и че написаното там (в протокола) не е от тях (от свидетелите), а от друг човек. Че пред нотариуса свидетелите не са казвали отразеното в протокола, че ответникът (молител в нотариалното производство) е платил за нивите. Че протоколът бил написан и готов и ги накарали да се подпишат. Възмущава се за написаното от негово име, че е баща на З.. Показанията му пред съда относно обработването на нивите са уклончиви, употребява няколко пъти думата „май” и израза „не знам”. Свидетелят Й. И. И. (л.371 и сл.) също потвърждава пред съда, че се е подписал под предварително изготвения от нотариуса протокол (в който е отразен разпит на свидетели), че не е казал нищо друго, освен, че нивата се обработва от арендатор и З. (молителят) получава рентата. Пред съда казва, че не знае нищо за владението и обработването на нивите, защото през последните 10-20 години пътува навънка (в чужбина) и се намира в България за по 2 – 3 месеца. От разпита на свидетелите не се установява с категоричност те да имат непосредствени впечатления за установена от ответниците по делото фактическа власт върху спорните два имота за период от десет години преди снабдяването на ответника с констативни нотариални актове. Още по-малко се установява те да имат впечатления за заплащане на нивите, което е отразено като техни изявления пред нотариуса. От изложеното дотук следва, че от събраните по делото доказателства следва не само, че изводите на нотариуса, отразени в представените констативни нотариални актове за двете процесни ниви, са опровергани и че легитимиращото действие на тези актове е отпаднало, но и че ответниците не са доказали по делото възражението си за придобивна давност на процесните имоти, за което както правилно е приел въззивният съд, те носят доказателствената тежест, тъй като и ищцата е представила по делото документи за собственост на процесните ниви. При приложение на правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено с разпоредбата на чл.154 ГПК, следва извод, че недоказаните твърдения на ответниците следва да се приемат за неосъществили се в обективната действителност. От това следва извод за неоснователност на възражението на ответниците за придобивна давност, както и че исковете са основателни. Поради което не се налага да се излагат мотиви за основателността на доводите на жалбоподателя за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, свързани с преценката на събраните доказателства за придобивна давност и за провеждането от ищцата на насрещно доказване по възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност, за които само за пълнота може да се отбележи следното: От справката на Държавен фонд Земеделие (л.285) се установява, че процесните имоти през годините са обработвани от различни лица, между които ответниците не са. От заключението на счетоводната експертиза (л.290 и сл.) се установява, че в счетоводството на дружеството [фирма], което е обработвало процесните имоти като арендатор, са начислени и изплатени в полза на ищцата арендни плащания за няколко поредни стопански години (от 2011 г. до 2014 г.) и не са начислени и изплатени арендни плащания в полза на ответниците. Основателен е доводът, че на тази част от заключението на вещото лице съответстват показанията на свидетеля С. Н. (л.335), които въззивният съд не е кредитирал, тъй като е приел, че е заинтересован от изхода на спора в полза на ищцата. Този свидетел заявява, че родственик и на двете страни. Той твърди, че ищцата е отстъпила процесните ниви на арендатора Н., за който по делото не се спори, че осъществява дейността си чрез [фирма], да ги обработва и че знае от разговори с ищцата, че тя е доволна от арендатора, който и плаща аренда. Посочените от свидетеля периоди съответстват на установените в заключението. С оглед приетото в отговора на правния въпрос, че показанията на свидетел, за който съдът е приел, че е заинтересован, следва да бъдат преценени с оглед на другите събрани по делото доказателства за същите релевантни за спора обстоятелства, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, което е довело до необоснованост на изводите му за релевантните факти и до неправилност на въззивното решение. Основателен е доводът, че въззивният съд неправилно не е кредитирал показанията на Б. З. (338), тъй като те не са непосредствени и категорични и поради заинтересоваността му в полза на ищцата. Показанията са за непосредствени впечатления на свидетеля от релевантни за спора факти. Този свидетел е земеделски стопанин, който обработва земи в местностите, в които се намират процесните ниви. Неговите показания, че е обработвал земи заедно с Н. (който осъществява дейността си чрез [фирма]), и че е чувал от него по време на пътувания до Турция, че целта на пътуването на Н. (до Турция) е да заплаща ренти и че е заплащал за обработката на процесните ниви на хора в Турция, също съответстват на установеното от съдебно-счетоводната експертиза. Освен, че са непосредствени, показанията на този свидетел са ясни и категорични. Такива са и в частта, с която заявява, че бащата на ответника още преди време е престанал да се занимава със земеделие, а З. (ответникът) не е обработвал процесните имоти, нито други имоти, а от години работи в други градове в страната и чужбина. Същевременно ясно и категорично разяснява местоположението на процесните имоти, както и кои имоти и кога е обработвал той самият и кои арендаторът Н. ( [фирма]). За показанията на тоз свидетел важи приетото за показанията на предишния. Поради изложеното дотук следва да се приеме, че възражението на ответниците за придобивна давност не е доказано, а му е проведено насрещно доказване, поради което въззивното решение е неправилно в обжалваната част. Не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия и с оглед правомощията на настоящата инстанция по чл.293,ал.3 ГПК спорът следва да бъде разрешен по същество, като обжалваното решение по исковете с правно основание чл.108 ЗС бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което исковете бъдат уважени. А като последица от уважаването на исковете на основание чл.537,ал.2 ГПК следва да бъдат отменени съставените за двата имота констативни нотариални актове. С оглед изхода от това производство искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски е основателно и доказано за сумата 3 460.10 лева за трите инстанции съгласно списък и представени доказателства за разноски. С оглед изхода на това производство искането на ответниците по жалбата и по исковете за присъждане на разноски е неоснователно и не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 194 от 17.10.2016 г. по възз. гр. д. № 367 /2016 г. на Шуменски окръжен съд, г.о. в обжалваната част, с която са отхвърлени исковете на Р. Х. А. (Р. П.) срещу Р. Х. и Б. А. Х. с правно основание чл.108 ЗС за два земеделски имота – нива с площ 8.002 дка и 1 /7 ид.ч. от нива с площ 13.999 дка в землището на [населено място] и в частта, с която Р. Х. А. (Р. П.) е осъдена да заплати на Р. Х. и Б. А. Х. разноски. Вместо това постановява: На основание чл.108 ЗС признава за установено по отношение на З. Р. Х. и Б. А. Х., че Р. Х. А. (Р. П.) е собственик 1) на поземлен имот с идентификатор 37232.69.6, по КККР, находящ се в [населено място], [община], област Шумен, в местността „Я. Я.”, представляващ нива с площ 8 002 кв.м., при съседи с идентификатори: 37232.69.7, 37232,69,252, 37232,69,3 и 37232,69,5 и 2) на 1 /7 (една седма) идеална част от поземлен имот с идентификатор 37232.64.13, по КККР, находящ се в [населено място], [община], област Шумен, в местността „Я. К.”, представляващ нива с площ 13 999 кв.м., при съседи с идентификатори: 37232.65.15, 37232.64.12, 37232.55.7, 37232.64.3, 37232.64.2 и 37232.64.1, и осъжда З. Р. Х. и Б. А. Х. да предадат на Р. Х. А. (Р. П.) владението върху тези два имота. На основание чл.537,ал.2 ГПК отменя нотариален акт № 131, том ХVІІІ, рег. № 10807, дело № 3004 /2013 г., съставен от нотариус П. А. с район на действие районът на РС Нови пазар, в частта за поземления имот с идентификатор 37232.69.6, и нотариален акт № 129, том ХVІІІ, рег. № 10805, дело № 3002 /2013 г., съставен от нотариус П. А. с район на действие районът на РС Нови пазар, в частта за 1 /7 ид.ч. от поземления имот с идентификатор 37232.64.13. Осъжда З. Р. Х. и Б. А. Х. да заплатят на Р. Х. А. (Р. П.) сумата 3460.10 лева (три хиляди четиристотин и шестдесет лева десет ст.) разноски за трите съдебни инстанции. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.