2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
София, 27,04,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на десети април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 172/2012 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба [фирма] – [населено място] против определение № 3824 от 14.03.2011 г. по ч.гр.дело №2997/2011 г. на Софийски градски съд.
Ответникът по частната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски градски съд е потвърдил разпореждане от 17.02.2011г. по гр.д. 5690/11г. на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на [фирма] за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу [фирма] и „ Р. АД за сумата 23025.66 евро при условията на солидарност, дължими по запис на заповед от 18.08.2008г. За да постанови обжалваният резултат, въззивният съд е приел, че процесния запис на заповед не съдържа изискуемите по чл.535, т.4 ТЗ реквизити, тъй като не е посочено мястото на плащане, което не можело да бъде достатъчно индивидуализирано с указаната банкова сметка.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение касаторът е посочил, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по въпросите- „ валиден ли е запис на заповед за мястото на плащане по който е посочено трето лице, включително и кредитна институция… наличието на посочена в записа на заповед банкова сметка прави ли менителничния ефект, нередовен от външна страна по смисъла на ТЗ”- в противоречие с практиката на съдилищата и ВКС/ приложено определение с допълнителна молба/.
Жалбоподателят е обосновал искането по 274, ал.3 ГПК вр. чл.280, ал.1 ГПК с наличие на задължителна практика по поставените въпроси, които имат характер на релевантни, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването им пряко обосновава обжалвания правен резултат. Налице са и предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като приложеното определение - №549 от 12.07.2011г. по ч. т. д. 345/11г. на ВКС, Іт.о. с което поставения въпрос е разрешен със задължителна практика е в противоречие с приетото по него от въззивния съд и обжалвания съдебен акт следва да бъде допуснат до касационно обжалване.
По същество частната жалба е основателна.
Дружество – жалбоподател чрез пълномощника си – адв. И. е развил оплакване за неправилност на обжалваното определение, мотивирано с това, че приложения към заявлението запис на заповед е редовен от външна страна и валидно обективира процесното вземане.Развити са подробни доводи във връзка с неправилност на извода на съда относно приетото, че не било посочено място на плащане на задължението съобразно изискванията на ТЗ.
Оплакването е основателно.
Заявителят е приложил към подаденото заявление по чл.417 ГПК запис на заповед, в който е посочено, че сумата по него е платима по банкова сметка при [фирма]. В тази връзка поставеният релевантен въпрос е разрешен в противоречие с практика на ВКС, постановена по реда на чл.274, ал.1 ГПК и съответно имаща задължителен характер по въпроса –„ при записи на заповед с определена дата на падеж, които не следва да се предявяват за плащане важи ли законовото изискване за място на плащане, в случай, че в документа е отразено, че дължимата сума е платима по банкова сметка”, като този въпрос е бил разрешен в смисъл че, че в тази хипотеза указването на банкова сметка е достатъчно за да се приеме, че е спазено законовото изискване за място на плащане. В случая при идентитет на правните хипотези по сравняваните дела и при еднакъв разрешен правен въпрос е налице противоречие, тъй като въззивният съд е приел тъкмо обратното за да потвърди акта на първостепенния, с който е отхвърлено заявлението на касатора. Поради това се налага извод, че въззивният съд е нарушил закона и неговото определение, заедно с оставеното в сила, постановени в противоречие със задължителна практика на ВКС следва да бъдат отменени и по същество следва да бъде уважено отправеното от заявителя искане.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3824 от 14.03.2011 г. по ч.гр.дело №2997/2011 г. на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ определение № 3824 от 14.03.2011 г. по ч.гр.дело №2997/2011 г. на Софийски градски съд и оставеното с него в сила разпореждане от 17.02.2011г. по гр.д. № 5690/2010 г. на Софийски районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417, т.9 ГПК и изпълнителен лист за плащане при условията на солидарност от [фирма] – [населено място] и [фирма]- [населено място] на [фирма] – [населено място], сумата 23025.66 eur- частично парично задължение по запис на заповед от 18.08.2008г., законна лихва върху нея, считано от 11.02.2011г. до окончателното изплащане.
Изпраща делото на Софийски районен съд за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |