Р Е Ш Е Н И Е № 144 Гр.София, 02.04.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми март, 2015 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора ГЕНЧЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 186/15 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 31/01.04.14 г.,постановена от ОС-Пловдив /ПОС/ по Н.Д. 1859/ 13 г., подсъдимият И. К. Д. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.354 А,ал.2,пр.2,т.4 вр.ал.1,пр.1 вр.чл.29,ал. 1, б.А и Б НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 12 години и глоба в размер на 60 000 лв. На основание чл.60,ал.1 вр.чл.61, т.2 ЗИНЗС е постановено лишаването от свобода да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Постановено е освен това наркотичното вещество, иззето по делото, да бъде унищожено след влизане на присъдата в сила. Приспаднато е времето, през което подсъдимият е бил задържан по настоящото производство с мярка за неотклонение Задържане под стража. С решение № 670/13.11.14 г.,постановено по В.Н.Д.232/14 г., АС-Пловдив /ПАС/ е изменил присъдата, като е намалил наложеното на Д. наказание на осем години лишаване от свобода и 30 000 лв.глоба и наново е определено лишаването от свобода да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Зачетено е времето, през което лицето е било задържано по силата на НПК и ЗМВР. В останалата част присъдата е потвърдена. Постъпила е жалба от подсъдимия, изготвена лично от него и отделно- от неговия защитник, като са въведени касационните основания по чл.348,ал.1 НПК. Финално се иска намаляване на наложеното наказание. Постъпила е и писмена защита от Д., в която се оспорва начинът на водене на делото в Пловдивския регион и осъждането на дееца с определяне на изключително тежко наказание. Иска се оправдаване по всички повдигнати обвинения, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложеното наказание. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява. Неговият защитник поддържа депозираните жалби с отразените в тях доводи. Моли решението на ПАС да бъде отменено и делото-върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд; или настоящата инстанция да го измени, като намали наложеното наказание. Представителят на ВКП намира,че атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбите и писмените бележки и изложените в тях аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Преди да вземе отношение по съществото на производството, върховната съдебна инстанция по наказателни дела се счита задължена да отбележи във връзка с голяма част от жалбата, изготвена от самия подсъдим и с неговите писмени бележки, представени пред съда, че тя е инстанция по правото. Затова следва да се произнася единствено по релевантно въведени пред нея съображения, свързани с касационните основания по чл.348,ал.1 НПК, не и с недоволство от всякакъв характер, което някоя страна желае да сподели. В конкретния случай голяма част от неблагополучията, отразени от Д., се охарактеризират като оплакване както за необоснованост, която не е касационно основание, тъй като е относима към съд по фактите; така и като цялостно оплакване за водене на наказателните производства в съдебния район на ПОС, лошо отношение на полицаите към него и семейството му, по повод което той дава обяснения в писмените бележки и възпроизвежда с оценъчен характер станалото на съдебния процес /без да има отразявания по твърдяното от него в съдебните протоколи и без да има доказателства за искания за поправка по силата на чл.312 НПК/. С такива доводи ВКС няма да се занимава, защото те не са свързани с предмета, пределите и правомощията по неговата проверка. ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА ЗА НАРУШЕНИЯ НА чл.348,ал.1,т.2 НПК. Оспорва се обстоятелството, че въззивната инстанция е приела изцяло намереното от страна на първоинстанционния съд по отношение на преценката на доказателствата, изведената на тяхна основа фактология по престъпната деятелност и приложението на правото и че е преписала мотивировката на ПОС. Предмет на разглеждане във второстепенното производство е присъдата на ПОС и извън доводите, които са изложени пред ПАС, апелативният съд е бил задължен да направи пълна въззивна служебна проверка на този съдебен акт. Изложена е аргументация защо контролиращата инстанция приема мотивите на контролираната, което включва и възпроизвеждане на казаното от последната. Освен това е даден отговор на всички релевантни въпроси, повдигнати от подсъдимия и неговата защита. В подкрепа на това се отчита и проведеното допълнително въззивно съдебно следствие с разпит на поемните лица, участвали в претърсването на автомобила на Д.. В този смисъл решението отговаря на правилата, заложени в разпоредбата на чл.339 НПК, и не може да се говори за изначална предрешеност на случая. По-нататък, в писмените бележки се оспорват обстоятелства, свързани с представителни проби за изследване на иззетата листна маса и за незаконосъобразност на извършените претърсване и изземване и оглед на веществени доказателства. На стр.6 и 7 от мотивите съдът е дал отговори на тези въпроси, с които ВКС се солидаризира. Освен това претърсването и изземването от една страна и огледът на веществени доказателства от друга, са две различни процесуално-следствени действия, които съвсем не е необходимо, както е според подсъдимия, да бъдат осъществявани в присъствието на едни и същи поемни лица. Важно е приобщаването на веществените доказателства по производството да е направено по съответен ред, както правилно е прието в случая, както и поемните лица да отговарят на условията на чл.137,ал.2 НПК, отново както правилно е прието в случая. На последно място в тази част на изложението трябва да се отбележи, че макар и в контекста на претенция за лична употреба на количеството иззето наркотично вещество, в касационната жалба, изготвена от защитата, а и в писмените бележки на Д., е отразено, че липсва съдебно-психиатрична експертиза, която да установи наркозависим ли е касаторът и какво е количеството наркотик, употребявано от него на ден. Разпоредбата на чл.144,ал.2 НПК визира случаите, когато задължително се изисква назначаване на експертиза. В процесния казус не е имало съмнение по отношение на подсъдимия за употреба от негова страна на наркотични вещества. Той самият не е правил заявка за подобни свои прояви. Затова и неназначаването на СПЕ с посочените по-горе задачи не представлява съществено процесуално нарушение, което да е ограничило упражняването на правата от страна на подсъдимия и в частност- правото му на защита. ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА ЗА НАРУШЕНИЕ НА чл.348,ал.1,т.1 НПК. Възраженията по отношение на приетата квалификация на престъпното деяние могат да бъдат разгледани в няколко посоки. Първо, твърди се незаконосъобразие на приемането, че количеството наркотично вещество /над 16 кг и половина/ е предназначено за разпространение. В този ред на мисли се набляга на факта, че не е открита мерителна везна, че наркотикът не е бил пакетиран, че няма разпитани свидетели, които да заявят, че са придобивали наркотично вещество от дееца. Затова неправилно не било изведено заключение, че предметът на престъплението не е бил предназначен за употреба от самия Д.. Макар и пестелив в изказа си, ПАС е приел разясненията в обсъжданата насока на ПОС и сам е извел,че най-вече количеството на наркотичното вещество, което е значително /респективно и неговата цена, която е близо 100 000 лв./ говори, че то е предназначено за разпространение. Липсата на горепосочени доказателства не изключва подобен извод. Тук трябва да се уточни, че именно понеже не е било установено конкретно отчуждаване на наркотика, касаторът е привлечен да отговаря и е бил осъден за осъществено изпълнително деяние „държане на високорисково наркотично вещество в особено големи размери, с цел разпространение”, а не за формата „разпространил”. Не се налага преквалифициране в по-леко наказуем състав. Второ, подсъдимият заявява в своите писмени бележки, че не било позволено в ромките на този процес да се говори за предишните му осъждания. И тъй като това било направено на съдебния процес, той надълго и нашироко се спира на предишна своя съдимост, която конкретно оспорва. Може би поради тази причина иска настоящата инстанция да го оправдае по всички обвинения срещу него, доколкото по това производство то е само едно. ВКС няма да затъва в разсъждения за предходните осъждания, а само ще отбележи, че квалификацията на извършеното от Д. престъпление по българския НК, е при условията на „опасен рецидив”. Поради това се е наложило да бъдат посочени съдимостите, обосноваващи този квалифициращ признак с предпоставките на чл.29,ал.1,б.А и Б НК. ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА ЗА НАРУШЕНИЕ НА чл.348,ал.1,т.3 НПК. Най-същественият довод по това производство касае определеното на касатора наказание. Същото е осем години лишаване от свобода, отмерено от втората инстанция при превес на смекчаващи обстоятелства, както и 30 000 лв. глоба. Що се касае до глобата, Д. остро роптае срещу нейното налагане, дори и при изменението на първоинстанционната присъда и намаляването й от 60 000 на 30 000 лв. Прави го,защото нямал възможност да я плати, а практически така бил обречен на необходимост от реализиране на бъдещо престъпно поведение. Ето защо иска цялостна отмяна на това наказание. Такава претенция не може да бъде удовлетворена, тъй като е материалноправна безпочвена. Определеното наказание е съобразено с условията на чл.54 НК /няма основания за приложение на чл.55 НК/, глобата е кумулативно предвидена и отмерена в размер, близък до минималния- 30 000 лв.при визирани минимум и максимум 20 000- 100 000 лв. Що се касае до намаленото от ПАС наказание лишаване от свобода от дванадесет на осем години, трябва да се заяви, че правилно е подходено по посочения начин. Отмерването на наказанието е осъществено при превес на облекчаващи наказателната отговорност несъставомерни елементи, с точното изброяване на които ВКС се съгласява и не намира за нужно да ги повтаря. Значими са и отразените от ПОС и очевидно възприети и от ПАС отегчаващи обстоятелства, които мотивират висока степен на обществена опасност и на деянието, и на дееца. Единственото, което трябва да се спомене от тях, е извършването на престъплението по настоящото производство скоро след изтърпяване на наказание за друго такова деяние. В този смисъл върховната съдебна инстанция намира,че лишаването от свобода за срок от осем години /при предвиден минимум и максимум 5-15 години/ не е явно несправедливо по смисъла на чл.348,ал.5,т.1 вр.ал.1,т.3 НПК. По-нататъшно снизхождение би означавало необосновано толериране на престъпно поведение като процесното, включително и при направената преценка за спецификата на конкретното наркотично вещество- марихуана. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 670/13.11.14 г.,постановено от АС-Пловдив по В.Н.Д.232/14 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/