Р Е Ш Е Н И Е   №  505   София,  14 декември  2009 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 25 ноември, две хиляди и девета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова      при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Н. Любенов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 542/2009 година.   Касационното производство е образувано по жалба на подс. Г. Г. Н., чрез неговия защитник – а. К, против въззивна присъда на Софийския градски съд, постановена по внохд № 3584/2008 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения, като се правят искания за неговата отмяна и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане.   Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.   Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по реда на чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 157/02.04.2009 г., Софийският градски съд, наказателно отделение, 15-ти състав, е отменил присъда от 25.06.2008 г., на СРС-НК, 109-ти състав, постановена по нохд № 3406/2004 г. и вместо нея е признал подс. Г. Г. Н. за виновен в това, че на 15.10.2002 г., в гр. С., митница „Аерогара-София”, нарушил разпоредба на закон и на обнародван акт на БНБ, относно режима на внос на валутни ценности и задълженията за тяхното деклариране, регламентирани в чл. 11, ал. 1 от Валутния закон, чл. 2, ал. 1 и чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 30/09.12.1999 г., за износ и внос на левове и чуждестранна валута в наличност, благородни метали и скъпоценни камъни /отм./ и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери, а именно 11 910 щ.д., с левова равностойност 23 745.09 лв., поради което и на основание чл. 251, ал. 1 и чл. 54 НК, го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Отнел е в полза на държавата предмета на престъплението – 11 910 щ.д. и е присъдил направените разноски.   По довода за допуснато нарушение на закона:   Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, е неподкрепено от данните по делото и е неоснователно по следните съображения:   Двете инстанции са приели една и съща фактическа обстановка: На 15.10.2002 г., около 14.30 ч., полет от Атина, подс. Н. пристигнал на „Аерогара” София. Ориентирал се към т.н. „зелен коридор” предназначен за преминаване на пътници нямащи за деклариране носени валута и ценности. Навлязъл в коридора и стигайки до рентгена бил попитан на английски език от св. Н, колко пари носи в себе си, на което подсъдимият отговорил, че има около 10 000 щ.д. В стаята за личен преглед, в присъствие на митническите служители – Т. Х. и М. М. , извадил сумата от 11 910 щ.д. Съставен му бил акт за установяване на валутно нарушение № 236 и срещу разписка сумата иззета.   Въз основа на тези непротиворечиви данни, въззивният съд законосъобразно е приел, че те по безспорен начин установяват извършване на инкриминираното деяние от подс. Г. Н. и че съставът на престъплението е осъществен от обективна и субективна страна. Становището си, за наличие на субективната страна на деянието/за разлика от първоинстанционният съд/, правилно защитава с доводите, че за да е изпълнен фактическия състав на престъплението по чл. 251 НК, е достатъчно бездействие от страна на дееца, обективирано в неизпълнение на задължението в случая, да декларира пренасяна през границата валута равностойността на която надхвърля 5 000 лв. – установено с Наредба № 30/1999 г. Подсъдимият е носел в себе си щатски долари, която левова равностойност многократно е надхвърляла посочената сума, което е пораждало задължението му да попълни декларация по образец и да ги представи пред съответния митнически служител. Вместо да стори това, е решил да премине през „зеления коридор”, предназначен само за пътници които не носят пари, валутни и други ценности над 5 000 лв.   Точни са изводите на въззивната инстанция, че не могат да бъдат споделени констатациите на първоинстанционният съд, за липса на умисъл в действията на подсъдимия. Точно обратното, данните по делото са безпротиворечиви, че той не е демонстрирал липса на ориентация, преди да тръгне по т.н. „зелен коридор”, не е търсил съдействие на митнически служители, каквито е имало в салона за пристигащи пътници, а директно се е насочил към него – св. В. В салона е имало достатъчно на брой, ангажиращи вниманието им табели с разяснения на различни езици, а и подс. Н. перфектно е владеел английски език /по негови обяснения/. Освен това от показанията на св. М е установено, че пътниците по всеки пристигащ в България полет биват предварително информирани по радиоуредбата, включително и на английски език, за задължението за деклариране на валута и валутни ценности, надвишаващи 5 000 лв.   Показанията на св. Н опровергават твърдението в мотивите, че подсъдимият воден от незнанието за реда на процедиране във връзка с носената валута, се е обърнал за съвет към нето. Той категорично е отрекъл съществуването на такова обстоятелство, заявявайки че след като е навлязъл в „зеления коридор”, касаторът му е направил единствено питащ знак дали да продължава, тъй като пред него е имало и други пътници. Самият свидетел се е поинтересувал дали Н. носи валута или други ценности подлежащи на деклариране задавайки му въпрос в тази насока.   При тези безспорни данни, въззивният съд е приложил правилно закона, като е счел, че с действията си подсъдимият е осъществил от субективна страна състава на престъплението по чл. 251, ал. 1 НК. Съставът на Върховния касационен съд изцяло възприема направените изводи относно постановяването на осъдителната присъда. Счита, че изложените мотиви в нейна подкрепа представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.   Неоснователно е възражението във допълнението към касационната жалба, за неприлагане на закона, който е следвало да бъде приложен. Изменението в наредба № 10/2003 г., относно размера на внасяне или изнасяне на парични средства без да имат задължение за писмено деклариране, не декриминализира като престъпление по чл. 251, ал. 1 НК, деянието на подс. Номикос. Разпоредбата е бланкетна, при съобразяване на обстоятелството, че в различни периоди от време финансовото и в частност валутното законодателство, предвижда различни задължения по отношение на валутните ценности, отразяващо нуждите на платежния баланс и стабилността на финансовата система, което обосновава и необходимост от различна отчетност на внасяна и изнасяна от страната валута.   По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:   При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подс. Номикос. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, отразяващи основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Софийският градски съд е проверил изцяло правилността на присъдата, по реда на чл. 313 и 314 НПК. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал., като са изпълнени и изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК. Подсъдимият е бил защитаван от а. и е имал възможност да дава обяснения и правят бележки и възражения по делото.   По делото няма данни в подкрепа на твърдението в жалбата, че е била нарушена тайната на съвещанието при постановяване на присъдата от въззивният съд. В протокола от 02.04.2009 г., който е доказателствено средство – чл. 131 НПК, за извършване на съответните действия, за реда по който са извършени и за събраните доказателства изрично е отбелязано, че съдът се оттегля на съвещание и след съвещанието е прочел присъдата в присъствие на страните. Следователно не е допуснато твърдяното нарушение. На поставените в молбата 06.04.2009 г. от защитника а. М, с определение от 23.07.2009 г., Софийският градски съд е отговорил подробно и мотивирано е отказал да ги приеме за основателни.   Неоснователно е и твърдението, че липсват мотиви към присъдата. На л. 13 и 14, второинстанционният съд е посочил приетата фактическа обстановка, обосновал е изводите си за наличие на обективна и субективна страна на деянието, направил е разбор на събраните доказателства и е посочил въз основа на кои от тях прави изводите си за виновност. Посочил е и защо не дава вяра, на твърденията на подсъдимия за незнание на реда по който е следвало да процедура във връзка с носената валута. При определяне вида и размера на наказанието е обсъдил приетите като смекчаващи вината обстоятелства, приложението на чл. 66, ал. 1 НК.   По делото пред въззивната инстанция липсва жалба от подсъдимия, в съдебния протокол не са отразени възражения и искания от страна на защитата му, поради което е и неоснователно твърдението, че не е било отговорено на такива. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, състав на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 157/02.04.2009 г., постановено по внохд № 3584/2008 г., на Софийския градски съд, наказателно отделение, 15-ти състав.   Решението не подлежи на обжалване.     Председател:     Членове: