1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 9 София, 22 януари 2016 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при становището на прокурора от ВКП Тома Комов, като изслуша докладваното от съдия Дaниела Атанасова н.ч.д. № 1565/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК. Същото е инициирано по повод постановено определение от 25.11.2015 г. по н.ч.х.д. №1042/2015 г. на Районен съд – гр.Сливен, с което е повдигнат спор за подсъдност между Районен съд – гр.Сливен и Районен съд – гр.Айтос. Производството пред спорещите съдилища е по повод тъжба от С. П. Я., с която се поддържа обвинение срещу Е. Б. Т. за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК. В писмено становище, прокурор от Върховната касационна прокуратура на Република България изразява мнение, че делото е подсъдно на Районен съд – гр.Айтос с оглед извършената и приключила там проверка, като се позовава на чл. 36, ал. 3 от НПК. Върховният касационен съд, в рамките на предоставените му от процесуалния наказателен закон правомощия, за да се произнесе взе предвид следното: На 15.07.2015 г. в Районен съд –гр. Айтос е била подадена тъжба от С. П. Я. срещу Е. Б. Т. за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК. С разпореждане от 15.07.2015 г. на председателя на съда е образувано н.ч.х.д. № 254/2015 г., след което с разпореждане от 16.07.2015 г./л. 1 от н.ч.х.д. № 254/2015 г./ тъжбата е оставена без движение, като е указано на тъжителя да я допълни с данни относно датата и мястото на извършване на деянието. Отбелязано е, че това е необходимо във връзка с проверка за местна подсъдност. В изпълнение на указаното, на 20.07.2015 г. тъжителят е депозирал допълнение, в което посочил, че деянието е извършено на 10.07.2015 г., чрез жалба /представляваща по естеството си сигнал/, подадена до районните прокуратури в Сливен, Варна и Айтос, като е отбелязал номер на образувана преписка - № 147/2015 г. След като се запознал с направеното допълнение към частната тъжба, докладчикът е прекратил съдебното производство с разпореждане от 21.07.2015 г. и е изпратил делото на Районен съд – Сливен тъй като счел, че деянието е осъществено в района на този съд с оглед заявеното в допълнение от тъжителя. На 27.07.2015 г. пред Районен съд – Сливен е образувано н.ч.х.д. №1042/2015 г. Във връзка с направено в съдебно заседание на 03.11.2015 г. възражение на защитата за просрочване на тъжбата, респ. за недопустимост на производството, съдът е изисквал от Районна прокуратура – Сливен наказателна преписка, образувана по повод подадена тъжба на Т. срещу Я.. В отговор от Районна прокуратура – гр.Сливен е изпратено писмо, в което е отбелязано, че преписката е била изпратена на Районна прокуратура – гр.Айтос по компетентност, откъдето е изискана на 13.11.2015 г. След като се запознал с получените материали по преписка №147/2015г., съдията-докладчик постановил определение от 25.11.2015 г., с което прекратил съдебното производство по н.ч.х.д. № 1042/2015 г. пред Районен съд – гр. Сливен и повдигнал настоящия спор за подсъдност с Районен съд – гр.Айтос. Съгласно чл. 36, ал. 1 от НПК критерий за определяне подсъдността на наказателните дела е мястото на извършване на деянието, а предвид установеното в чл. 42, ал. 1 от НПК правило, съдът се произнася по въпроса за подсъдността, като изхожда от обстоятелствената част на обвинението, респ. на обвинителния акт или тъжбата. В конкретния случай, С. Я. е подал тъжба срещу Е. Т., в обстоятелствената част на която е релевирал доводи за извършено престъпление от частен характер, което се твърди, че се изразява в „унизителни и обидни, както и неверни квалификации” за личността на Я., извършени посредством жалба, подадена до Районна прокуратура –гр.Айтос от страна на Т. /л. 5 от н.ч.х.д. № 254/2015 г./. Макар и без никаква конкретика, тези твърдения носят необходимата информация относно мястото на извършване на деянието и въпреки, че тъжителят е приложил копие на тъжба, което не кореспондира със заявеното, съдът е следвало да се ръководи от обстоятелствената част на тъжбата. При това положение, логично е било да се укаже, че е необходимо да се уточни в какви конкретни действия са се изразили твърдяните да са извършени спрямо него „унизителни и обидни, както и неверни квалификации..”. Вместо това, съдът оставил тъжбата без движение и неправилно е указал на частния тъжител в срок да я „допълни”, като посочи дата и град на извършване на деянието. Това е довело до недопустимо посочване на нови обстоятелства в допълнение към подадената тъжба, като е наведено твърдение за извършване на деянието чрез тъжби и до районните прокуратури в гр.Сливен и гр.Варна. Следва да се отбележи, че по повод подадена тъжба могат да бъдат правени уточнения във връзка със съдържанието, но не и същото да бъде допълвано с нови фактически твърдения. Поради това, съдът е следвало да вземе предвид единствено информацията, представляваща по естеството си уточнение, съдържаща се в подаденото „допълнение към частна тъжба”. Като не е съобразил горното и основавайки се на направеното допълнение е достигнал до неправилен извод за териториална компетентност на Районен съд – гр.Сливен. Още повече, че към този момент докладчикът не е разполагал с посочената в тъжбата на Я. преписка на Районна прокуратура –гр.Айтос, тъй като същата не е била изискана. От мотивната част на прекратителния съдебен акт не може да се проследи как е формирано убеждението за взетото решение. Посредством тъжбата се очертава предмета на делото, а установяването на заявените в нея фактически обстоятелства би обусловило съответните изводи относно елементите от състава на престъплението, поради което посочването им е задължение на частния тъжител. Ето защо, на първо място следва да бъде осъществена проверка за наличие на изискуемите процесуални предпоставки за допустимост на тъжбата, като при наличие на нередовност да се даде срок на тъжителя с указание за отстраняването й, а едва след това да се пристъпи към образуване на съдебното производство, тъй като решаването на първия въпрос е предопределящо за решаването на втория. Едва в образуваното пред Районен съд –гр.Сливен съдебно производство е била изискана и приложена по делото преписка № 147/2015 г. Видно от приложените материали е, че към преписка № 147/2015 г. са били обединени образуваните пред Районна прокуратура – гр.Сливен и Районна прокуратура – гр.Варна преписки, съответно № 399/2015 г. и № 2002/2015 г. Причина за стореното обединяване на материалите е, че първоначално подадената до Районна прокуратура – Айтос тъжба, впоследствие е била подадена и до районните прокуратури в градовете Варна и Сливен. Обстоятелствата, изложени в тъжбите са идентични и сочещи към извършено в [населено място] деяние, което наложило прекратяване на по-късно образуваните преписки и обединяването им към преписка № 147/2015 г. по описа на Районна прокуратура – Айтос. За определяне на подсъдността в конкретния случай не намира приложение чл. 36, ал. 3 от НПК, тъй като не може да се прави аналогия между случая, при който е извършена проверка за наличие на достатъчно данни за образуване на досъдебно производство, завършила с постановление за отказ и случаите, при които има не само образувано, но и завършено досъдебно производство. Още повече, че по конкретното дело няма пречка за определяне мястото, където е извършено деянието, тъй като в тъжбата на С. Я. е заявено, че то е осъществено посредством подадена жалба до Районна прокуратура – гр.Айтос. Предвид изложеното, касаещо мястото на извършване на деянието и разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НПК, определяща местната подсъдност, разглеждането и решаването на делото е в правомощията на Районен съд – Айтос. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА н.ч.х.д. № 1042/2015 г. на Районен съд – гр.Сливен за разглеждане и решаване на Районен съд – гр.Айтос. Определението не подлежи на обжалване. Препис от настоящото определение да се изпрати на Районен съд – гр.Сливен за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.