Р Е Ш Е Н И Е   № 546   гр.София, 13 януари 2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Първо наказателно отделение в съдебно заседание на  девети декември   две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ТОМОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ:   ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                        ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                                                                                              със секретар   Румяна Виденова при участието на прокурора   АНТОНИ ЛАКОВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно  дело под № 595/2009 година   Окръжният прокурор на Сливен е отправил на 24 септември 2009 год. (според изходящата регистрация в прокуратурата) искане (неточно озаглавено – „предложение”), основано на чл.422, ал.1, т.3 НПК, по реда за възобновяване на наказателните дела (глава тридесет и трета от НПК). Искането е за възобновяване на внохд № 270/2008 год. на Сливенския окръжен съд, по което е постановена нова (въззивна), оправдателна присъда № 3 от 1 декември 2008 год. спрямо подсъдимата Г. И. К.. И тази, и отменената с нея първоинстанционна присъда по нохд № 1124/2006 год. на Сливенския районен съд са постановени по едно и също обвинение: за обсебването по смисъла на чл.206, ал.1 НК на 3 октомври 2005 год. на 1 136 лева, собственост на Н. С. , но районният съд е осъдил наказателно К. на 1 година лишаване от свобода условно с 4-годишен изпитателен срок, а граждански – да заплати на С. обсебената от нея сума. Въззивната оправдателна присъда е влязла в сила на 19 февруари 2009 год. – с прекратяването на нд № 776/2008 год. на ВКС-І н.о., което е било образувано за обжалването й по касационен ред от приетата в предходните инстанции за частен обвинител и граждански ищец Н. С. (арг. от чл.412, ал.2, т.3 ННПК). Според прокурора, изготвил искането за възобновяване на делото, оспорената присъда е постановена и защото СОС е приел Н. С. за нямаща право по Кодекса за социално осигуряване на обезщетението за отглеждане на малко дете, за което обвинението е поддържало, че е било преведено от НОИ за изплащане от нейния работодател-К. , но че последната е изтеглила сумата за себе си. Според окръжния прокурор, по сигнал от С. след постановяване на присъдата е проведено разследване, при което са разкрити доказателства, неизвестни за СОС и със съществено значение за делото, защото установяват като всъщност възникнало отреченото от съда право на С. на инкриминираното обезщетение. Едновременно с това окръжният прокурор твърди, че и СОС е могъл сам да събере тези доказателства, ако беше изпълнил задължението си за установяване на обективната истина по делото. Искането за възобновяване на делото е поддържано и от прокурора от Върховната касационна прокуратура, а процесуалният представител на К. пред ВКС е за неговото отхвърляне. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила оспорената оправдателна присъда. І. Искането за възобновяване на делото, по което е постановена тя, би могло да се отхвърли като процесуално недопустимо, дори само въз основа на твърдението на окръжния прокурор, че СОС не е изпълнил задължението си сам да събере доказателствата, събрани по-късно в разследването по реда на чл.422, ал.1, т.3 НПК. Както е известно, възобновяването на наказателните дела на последното основание няма предвид случаите, при които е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила (такъв по същество е упрекът на окръжния прокурор към СОС); тези случаи са в приложното поле на основанието за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5, във вр. с 348, т.2 НПК, а компетентен да се позове на него е не окръжният, а главният прокурор (арг. от чл.420, ал.1 НПК). От друга страна, дори подател на искането за възобновяване да беше главния прокурор, процесуалната допустимост на сегашното производство би трябвало да се обсъди от гледна точка на спазването и на срока по чл.421, ал.1 НПК (който е 6-месечен и с начало 19 февруари 2009 год. – вж. и по-горе). ІІ. Искането за възобновяване на делото трябва да бъде отхвърлено и от гледна точка на неговата основателност. Противоречи на чл.206, ал.1 НК придаването на „съществено значение за делото” (чл.422, ал.1, т.3 НПК) на обстоятелството, респ. на доказателствата за него, дали парите, преведени от НОИ на обвиняемата К. да ги изплати на С. като обезщетение за отглеждане на малко дете, са собственост именно на С. Поначало за да е налице престъпно обсебване, съществено е д е е ц ъ т да не е собственик на вещта или поне да не е неин единствен собственик (също: р.82/99-І, Сб., с.45). Съществено в случая е, че К. не е била нито собственик, нито съсобственик на преведените й от НОИ в полза на С. пари и по този въпрос липсва какъвто и да е спор по делото; важно е, че тези пари са били „чужди” за К. , а не дали са били собственост точно на С. (също, макар и от аспект на субективната страна на „чуждата” вещ при кражбата: р.479/02-І, Бюл.4/03, с.4). ІІІ. Ръководен от изложеното в предходния раздел и съобразно с останалите приложими разпоредби в глава тридесет и трета от НПК, ВКС – І наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА по реда на възобновяване на наказателните дела новата (въззивна) присъда № 3 от 1 декември 2008 год. по внохд № 278/2008 год. на Сливенския окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: