1 7 Р Е Ш Е Н И Е № 186 СОФИЯ, 14.01.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на шести октомври две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 5980/2014 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], Р. Г. К.- правоприемник на [фирма]-ЕИК[ЕИК], [фирма]- ЕИК[ЕИК], [фирма]- ЕИК[ЕИК], [фирма] - ЕИК[ЕИК], [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [фирма] – ЕИК[ЕИК], Д. К. Д., Г. К. Л. и Ю. А. Б. против решение № 430 от 04.03.2014 г. по гр.д. 1266/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, с което са уважени предявените против тях от [фирма]- [населено място] при условията на обективно кумулативно съединяване искове по чл. 108 ЗС. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК по въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, както и доводите и възраженията на страните. Жалбоподателите подържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касация [фирма] – [населено място] изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на иска за ревандикация са недвижими имоти- сгради и части от сгради, за които е установено, че са внесени като апортна вноска в капитала на ищцовото дружество [фирма] при учредяването му през 2007 г. от едноличния собственик на капитала [фирма]. От фактическа страна по делото е установено, че със Заповед от 19.12.1990 г. на министъра на икономиката и планирането, издадена на основание ПМС № 2/1989 г. във в с чл. 11, ал.3, т.1,б.”а” от Указ № 56 за стопанската дейност, е създадена фирма с държавно имущество с наименование „П.” със седалище [населено място], за уставен фонд на която е предоставено държавно имущество, което тя получава като правоприемник на „Завод за пишещи машини- П.”, поделение на фирма „П.”- П.. Фирма „П.”- П. поема съответната част от активите и пасивите на фирма” П.” по баланса й към 31.12.1990 г. С разпореждане на Министерския съвет № 64 от 06.08.1993 г. ДФ „П.” е преобразувана в еднолично търговско дружество с държавно имущество с наименование [фирма], което поема активите и пасивите на държавната фирма по баланса към 01.01.1992 г. През 1997 г. [фирма] е преобразувано в акционерно дружество [фирма]. Със Заповед № 1-12 от 23.01.1991 г. на министъра на индустрията, търговията и услугите, на основание чл. 5 от ПМС № 2/ 89 г. и чл. 11, ал.3, т.1 б. ”а” от Указ № 56 за стопанската дейност и протокол № 1 от 08.01.1991 г. на УС на фирма ”П.”- П., е образувана, считано от 01.01.1991 г. фирма с държавно имущество с наименование „ Т.” със седалище в [населено място], на която е предоставено за уставен фонд държавно имущество в размер на 2 140 000 лв., което тя получава като правоприемник на Т.- П.- поделение на фирма „П.”. Посочено е, че фирмата поема съответната част от активите и пасивите и другите права и задължения на фирма „П.” по баланса й към 31.12.1990 г. , отнасящи се до поделение „Т.”, съгласно разделителен протокол. С разпореждане от 04.07.1994 г. на Министерския съвет държавната фирма е преобразувана в еднолично търговско дружество с наименование [фирма] със седалище [населено място], с капитал към 30.06.1993 г. в размер на 49344 хил. лв., което поема активите и пасивите на държавната фирма „Т.” към деня на обнародване на обявлението в Държавен вестник. Ответниците по иска за ревандикация черпят права като частни правоприемници на [фирма], закупили от дружеството спорните недвижими имоти. На 18.10.1991 г. е подписан разделителен протокол между ДФ „П.”- П. и ДФ „Т.”- П., съгласно който на ДФ „Т.” се предоставят безвъзмездно сграден фонд и площи, досегашна собственост на ДФ „П.”: 1/ Битово- инженерна сграда на 2 етажа и партер – северно крило/ северно от централното стълбище и западно от умивалнята на цеха/ съгласно приложение № 1 и № 2, както следва: партер 1 338 кв.м; І етаж- 1 260 кв.м; ІІ етаж- 1 260 кв.м; 2/ Пропуск- 150 кв.м; 3/ склад- 57 кв.м; 4/ Ацетиленова станция- 12 кв.м и незастроено място- 1010 кв.м. Първоначалната балансова стойност на имуществото е 461 301 лв., изхабяване- 124 892, остатъчна стойност- 336 408 лв. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че този разделителен протокол не е произвел вещнопрехвърлително действие, защото прехвърлянето на собствеността не е било извършено по съответния ред - с акт на органа по чл. 11, ал.3 от Указ № 56 за стопанската дейност. Поради това и последващото включване на процесното имущество в активите на [фирма]- П. няма за последица придобиване на правото на собственост. Оттук е направил извод, че ответниците са закупили спорните имоти от несобственик и съответно не са могли да придобият правото на собственост. В подкрепа на извода, че разделителният протокол не е произвел вещнопрехвърлително действие въззивният съд е посочил, че в него предадените сгради са на стойност 461 301 лв. и в справката на дълготрайните активи на ДФ „Т.” тази стойност е посочена като налична към 31.12.1991 г. , но в същото време като придобито през тази година е посочено само имущество на стойност 68 000 лв., а стойността 461 301 лв. фигурира още от месец януари 1991 г., т.е. преди съставянето на разделителния протокол. Съгласно чл. 235, ал.2 ГПК, респ. чл. 188, ал.1 ГПК/ отм./ съдът основава решението си върху приетите за установени факти по делото и върху закона. Съдебната практика по приложението на тези разпоредби е последователна в разбирането, че решаващият съд е длъжен да обсъди всички относими и допустими доказателства по делото поотделно и в тяхната взаимна връзка и във връзка с доводите и възраженията на страните, както и че съблюдаването на това правило обезпечава истинността и обосноваността на фактическите констатации на съда относно релевантните за спора факти и обстоятелства и правилността на решението. В случая въззивният съд е процедирал в отклонение от цитираната практика, като е преценявал значението на съставения на 18.10.1991 г. разделителен протокол изолирано от останалите доказателства по делото. Допуснато е процесуално нарушение, което е съществено, тъй като е довело до необоснованост на фактическите и правните изводи по делото. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че Технологичният институт по периферна и организационна техника е образуван с Разпореждане № 37 на Бюрото на Министерския съвет от 28.10.1986 г. като юридическо лице към Комбината за периферни устройства- П., считано от 01.11.1986 г., на основата на База за развитие и внедряване към Приборостроителния завод „ К. Ц.” и Базата за развитие и внедряване към Завода за пишещи машини. В изпълнение на това разпореждане, със Заповед № 389 от 06.04.1987 г. на Генералния директор на СК ”О.” е наредено ПЗ ”К. Ц.” и Завода за пишещи машини да предадат на Института по периферни устройства определено в заповедта движимо и недвижимо имущество. В т.2 от тази заповед са описани помещенията, които е следвало да бъдат освободени и предадени от Завода за пишещи машини и сред тях фигурират ”цялата сграда- І, ІІ и ІІІ етаж, където в момента са разстановени конструктивно- технологичните направления на Института от първия вход наляво и помещенията на съблекалнята на втория етаж надясно от входа”. Във връзка с изпълнението на тази заповед е изготвен протокол от комисия, която чрез измерване е определила квадратурата на помещенията, предаващи се от ЗПМ на ТИПУ. В същия протокол, освен тяхната площ и местоположение, е отразена балансовата стойност на всяка от тези части и общата стойност от 393 220 лв. Със заповед № 881 от 20.12.1988 г. на председателя на СО „П.”- П. е обезсилена т.2 от Заповед 389 от 06.04.1987 г. на СК ” О.” и произтичащите от нея последствия. Разпоредено е след уреждане на собствеността на Завода за пишещи машини, ръководствата на Технолологичния инстутит по периферна техника и Завода за пишещи машини да уредят териториалните си взаимоотношения с вътрешен протокол. Стопанските организации Технологичен институт по периферна техника и Завод за пишещи машини са прекратени с Разпореждане на Министерския съвет № 30 от 1989 г., с което е образувана ДФ „П.”- П., която поема активите и пасивите им / заедно с активите и пасивите на други прекратени организации/ по баланса към 31.12.1988 г. Данните по делото сочат, че след отмяната на Заповед № 389 от 06.04.1987 г. на директора на СК „О. ” териториалните взаимоотношения между Завода за пишещи машини и Института по периферна и организационна техника не са били уредени. И. е ползвал част от сградния фонд на Завода за пишещи машини, съобразно завареното към момента на създаването му фактическо положение. В този смисъл са показанията на разпитаните свидетели, според които северното крило на битовата сграда е ползвано от Института за периферна техника още от времето, когато същият е бил със статут на развойно звено към Завода за пишещи машини и преди обособяването му като самостоятелно юридическо лице с Р. № 37/ 86 г., а така също и към момента на преобразуването му в ДФ по реда на Указ 56 за стопанската дейност. В съответствие с разпоредбата на чл. 94, ал.2 НДИ/ отм./ правилно въззивният съд е приел, че при действието на Указ 56 за стопанската дейност предаването на държавни имоти между държавни фирми се извършва с решение на органа по чл. 11 от Указа, на който е възложено правомощието за тяхното образуване, реорганизиране и прекратяване като упражняващ правото на собственост на държавата в съответния отрасъл. Въззивният съд обаче е направил необоснован извод, че в случая това изискване не е било изпълнено. След подписването му от управителите на двете фирми разделителният протокол от 18.10.1990 г. е изпратен на Министерство на индустрията и търговията и е одобрен, видно от представеното по делото писмо изх. № 33-00-289 от 29.11.1991 г., подписано от началник управление и адресирано двете държавни фирми. По своето съдържание това писмо не е диспозитивен документ, обективиращ волеизявление за прехвърляне на процесните имоти между двете фирми, за да се преценява дали това волеизявление е направено от компетентния за това държавен орган като предпоставка за неговата валидност. Видно от същото, с него само се удостоверява, че разделителният протокол е утвърден и че ще бъде взет предвид при формиране капитала на приемащата държавна фирма при преобразуването й в Е. с държавно имущество, т.е. писмото има характер на официален свидетелстващ документ и като такъв то се ползва с предвидената чл. 179, ал.1 ГПК доказателствена сила относно удостоверените с него факти и обстоятелства. До опровергаването му, което е в тежест на ищеца, този документ задължава съда да приеме за доказан факта на утвърждаване на разделителния протокол от компетентния орган. Това налага да се приеме, че посочените в него сгради са предоставени за стопанисване и управление на ДФ „Технологично- производствен институт по периферна и организационна техника” по предвидения за това ред. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че действието на разделителният протокол изрично е било потвърдено от предаващата фирма по повод съставянето на нов акт за държавна собственост за предадените с него държавни имоти. Предвид изложеното, касационната жалба е основателна и са налице предпоставките на чл. 281, т.3 ГПК за отмяна на въззивното решение. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция, като предявените от [фирма] искове за ревандикация бъдат отхвърлени. Успешното провеждане на иска по чл. 108 ЗС е предпоставено от установяване, че ищецът е собственик на вещта. Позоваването от страна на ищцовото дружество на производен способ за придобиване на правото на собственост изисква да бъде установено, че праводателят му е бил собственик на вещта, в случая- на основание чл. 17а ЗППДОбП/ отм./. Събраните по делото писмени и гласни доказателства в своята съвкупност обосновават извод, че праводателят на ищеца не е придобил правото на собственост върху процесните имоти на основание чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ с факта на преобразуване на държавната фирма в еднолично търговско дружество с държавно имущество, тъй като към този момент същите са били предоставени за стопанисване и управление от органа по чл. 11, ал.1 от Указ 56 на ДФ ”ТИПОТ” и впоследствие с акта за преобразуването й са включени в капитала на новообразуваното еднолично търговско дружество [фирма]. Поради това и апортирането им в капитала на ищцовото дружество не е породило вещнопрехвърлително действие и е не легитимира ищеца като собственик. С оглед този изход на делото ищецът [фирма] следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал.3 ГПК да заплати на ответниците по делото сторените от тях разноски за касационната инстанция за държавна такса за касационно обжалване, съобразно заявеното в съдебно заседание искане. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 430 от 04.03.2014 г. по гр.д. 1266/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на обекти, построени в дворно място, находящо се в [населено място], [улица], УПИ І- 196 – П. „П. АД ,както следва: - против [фирма]- [населено място] за ревандикация на северна едноетажна битова сграда с площ 84 кв.м с идентификатор 56784.539.522.14, долепената до тази сграда част от първия партерен етаж от триетажна сграда с идентификатор 56784.552.6.1, и навесът с площ 122 кв.м, посочен като обект № 8 на скицата на в. л. Н. - против [фирма] за ревандикация на средната част от първия партерен етаж от триетажната сграда с идентификатор 56784.539.552.6.2 и навесът с площ 122 кв.м, обозначен като обект № 8 на скицата на вещото лице - против Ю. А. Б. и Г. К. Л. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на крайната южна част от първия партерен етаж от триетажната жилищна сграда с идентификатор 56784.539.552.6.3 и навес с площ 122 кв.м - против [фирма]- [населено място] и [фирма]- [населено място] за ревандикация на двата надпартерни етажа / втори и трети/ с площ на всеки от тях 1 160 кв.м от промишлената сграда с идентификатор 56784.539.552.6 -против [фирма] - [населено място] за ревандикация на масивна постройка- пропуск с площ 18 кв.м, обозначена с № 7, както и сградата/ пропуск/с площ 54 кв.м, долепена до първата сграда, обозначена с № 6 на скицата на вещото лице, представляващи сгради с идентификатор 26784.539.81.8 - против Р. Г. К. като правоприемник на предприятието на [фирма] за ревандикация на помощен склад към бояджийното с площ 54 кв.м, долепен към основната масивна едноетажна сграда - главен корпус, разположена в имота, представляваща сграда с идентификатор 56784.539.552.4 - против В. М. С. за ревандикация на навеса от 122 кв.м - против А. Г. М. за ревандикация на навеса от 122 кв.м - против Д. К. Д. за ревандикация на първия надпартерен етаж от битовата сграда, находяща се в промишлената сграда с идентификатор 56784.539.552.6. ОСЪЖДА [фирма] – П. да заплати на ответниците по делото сторените от тях разноски пред ВКС както следва: -на [фирма]- [населено място] - 152.70 лв. - на [фирма] - 95 лв. - Ю. А. Б. и Г. К. Л. - в размер на 95 лв. - на [фирма]- [населено място] - 2 330 лв. - на [фирма]- [населено място]- 2 330 лв. - на [фирма] - [населено място] - 69 лв. - на Р. Г. К. като правоприемник на [фирма] - 25 лв. - на В. М. С. - 70 лв. - на А. Г. М. - 70 лв. - на Д. К. Д. - 1 165 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: