Р Е Ш Е Н И Е № 118 гр. София, 22.03.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова 2. Велислав Павков при секретаря Теодора Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1215 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №989 по т.д.№ 560/2010 г., постановено на 16.06.2011 г. от трети състав на Софийски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа това свое становище, чрез своя процесуален представител. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1186/21.12.2011 г. на състава на ВКС. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, е относно конкуренцията на вписвания при вписване на особен залог на търговско предприятие на основание чл.21, ал.3 от ЗОС и последващо вписване на искова молба с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор за продажба на същото търговско предприятие, предхождащ по време на сключването особения залог. Противоречивото разрешаване на този правен въпрос, предвид представените от касатора съдебни решения – решение № 1692/2000 г. по гр.д.№ 661/2000 г. на ІV отд. на ВКС, решение №219/1986 г. по гр.д.№ 102/1986 г. на І г.о. на ВС и р. №267/1003 г. по гр.д.№ 1325/2002 г. на ІV г.о. на ВКС, е обосновало допустимостта на касационното обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. По отговора на правния въпрос, съдът приема следното: Тогава, когато в търговското предприятие, предмет на особения залог, са включени и вещни права върху недвижими вещи, съгласно разпоредбата на чл.22а от Правилник за вписванията, освен във фирмения регистър, особения залог се вписва и по партидата на недвижимия имот от А. по вписванията, с всички последици на оповестителното действие, които законът придава на вписването. При конкуренция на права върху недвижим имот, вписан по реда на вписванията , предвиден за особените залози по ПВ, с права, възникнали на друго основание, в т.ч. и по влязло в сила съдебно решение за разваляне на договор по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД, следва да се зачетат правата, придобити на основанието, вписано първо по партидата на недвижимия имот, по реда на ПВ. В горния смисъл, настоящия състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия споделя разрешението, дадено с представените от касатора съдебни решения – решение № 1692/2000 г. по гр.д.№ 661/2000 г. на ІV отд. на ВКС, решение №219/1986 г. по гр.д.№ 102/1986 г. на І г.о. на ВС и р. №267/1003 г. по гр.д.№ 1325/2002 г. на ІV г.о. на ВКС. По касационната жалба, съдът приема следното: Състава на Софийски апелативен съд е приел, че ищецът черпи своите права на собственост върху спорния имот от постановеното и влязло в сила съдебно решение, с което е развален договора за продажба на търговско предприятие, а ответникът, от постановление на съдебен изпълнител, за възлагане на недвижимия имот /включен в активите на същото търговско предприятие/ в резултат на проведена публична продан. Налице е първо вписване на особен залог по реда на ЗОС и ПВ, както и последващо вписване на исковата молба по иска с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, по иска за разваляне на договора за продажба на търговско предприятие. Въззивният съд е приел, че вписването на особения залог не ограничава правата на ищеца по иска с правно основание чл.87, ал.3 от ГПК и с оглед обратното действие при развалянето на договора за продажба на търговско предприятие, собствеността е възстановена така, както е била към момента на сключването на договора и е правото на собственост върху процесния недвижим имот се е върнало в патримониума на ищеца по иска. Съдът е приел, че не е налице придобиване на права от трето лице, по смисъла на правилата за вписванията и в тази насока, вписването на особения залог не може да се противопостави на собственика на имота, възстановил своето право на собственост с оглед разпоредбата на чл.88 от ЗЗД. Решението на въззивния съд е неправилно. Развалянето на договора, съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 от ЗЗД, има обратно действие, но съгласно ал.2 на същата разпоредба, развалянето на договора не засяга права на трети лица, придобити преди вписването на исковата молба. По поредност на вписванията, първо по време е вписването на особения залог на търговско предприятие, вписан и по реда на ПВ, като вписването на исковата молба с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за развалянето на договора, е последващо. Ответникът черпи своето право на собственост от извършената публична продан и постановлението за възлагане на имота, издадено от съдебен изпълнител. Публичната продан е осъществена по изпълнително дело, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на кредитора по банков кредит, за обезпечението на който е учреден и вписан и особения залог по раде на ПВ. Купувачът по проведената публична продан може да противопостави всички онези възражения, които може да направи и взискателят по изпълнителното дело. В случая, ответникът прави именно такова възражение, че вписването на особения залог, учреден в полза на взискателя, е предхождащ вписването на исковата молба и той е трето лице, придобило права върху имота, предмет на иска с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД и се ползува от защитата на разпоредбата на чл.88, ал.2 от ЗЗД. Развалянето на договора действително има обратно действие, но само между страните по договора, като в случая правата на третото лице – купувач по публичната продан, са защитени от вписването на особения залог, предхождащо вписването на исковата молба за развалянето на договора. Доколкото имотът не се намира в патримониума на неизправната страна по развалената сделка, то за изправната страна остава възможността да иска неговата равностойност, но не и да претендира връщането му от трето добросъвестно лице, както и да оспорва придобиването на собствеността от страна на това трето лице, ползуващо се от защитата по чл.88, ал.2 от ЗЗД.. Доводите на ответника в насока, че правата на кредитора по особения залог са погасени по давност, както и че на това основание е отпаднала защитната функция на вписването се правят едва пред настоящата инстанция, което е процесуално недопустимо, поради което не следва да се обсъждат. Нито в исковата молба, нито с молба след отговора на исковата молба, ищецът по делото е направил и въвел в спора по делото горните възражения, поради което е процесуално недопустимо те да се правят за пръв път пред касационната инстанция. Като е постановил решение, с което е приел за основателен предявения ревандикационен иск, Апелативен съд – София е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени. Тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводсдтвени действия, следва да се постанови ново по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС. В полза на ответника по спора, касатора, ответник в производството, следва да се присъдят всички направени съдебни разноски в производството пред ВКС /както са поискани/, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, общо в размер на 328,20 лева. Пред въззивната инстанция също е направено искане за присъждане на съдебни разноски от въззиваемия, но по делото липсват данни да са сторени такива, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №989 по т.д.№ 560/2010 г., постановено на 16.06.2011 г. от трети състав на Софийски апелативен съд, като вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] [населено място], [улица] против [фирма] [населено място], [улица] иск с правно основание чл.108 от ЗС, за предаване владението на следния недвижим имот: земеделски имот с площ от 17,6 дка, находящ се в м.”М.” , в землището на [населено място], общ.П., ведно с построения в мястото цех за безалкохолни напитки, състоящ се от главен производствен корпус, котлена станция и административна сграда, като неоснователен. ОСЪЖДА [фирма] [населено място], [улица] да заплати на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК на [фирма] [населено място], [улица] сумата 328,20 лева. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.