1 Р Е Ш Е Н И Е № 132 София, 22 март 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на седми март две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 741/2010 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия И. Г. М. против въззивно решение № 47 от 28.07.2010 г., постановено по ВНОХД № 46/2010 г. от Военно-апелативния съд, с което е изменена частично осъдителната присъда на Военния съд – Пловдив. Жалбата се позовава на всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК, но отправеното обобщено искане се свързва само с третото от тях – за намаляване на така определеното наказание и прилагане на условното осъждане. Оспорен е и размера на присъдените обезщетения. В съдебното заседание жалбата се поддържа от подсъдимия И. Г. М. и от процесуален представител, назначен при условията на чл. 93, ал.4 от НПК. Гражданските ищци и частни обвинители Г. Д. С. и И. И. С. поддържат становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С първоинстанционната присъда № 7 от 20.04.2010 г. по НОХД № 88/2010 г. по описа на В. съд - Пловдив подсъдимият И. Г. М. е бил признат за виновен в това, че на 21.08.2009 г. причинил средни телесни повреди на повече от едно лице – на И. И. С. и Г. Д. С. – престъпление по чл. 131, ал.1, т. 4 във вр. с чл. 2, ал.2 от НК. Наложеното наказание е две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от четири години. Подсъдимият М. е осъден да заплати на гражданския ищец И. С. сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, а на гражданския ищец Г. С. сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди . В останалата част исковете са отхвърлени. Отхвърлен е и предявеният от Г. С. иск за имуществени вреди. По жалба на частните обвинители и граждански ищци С. с въззивното решение, предмет на касационен контрол, присъдата е изменена, като наказанието е увеличено до размера на четири години лишаване от свобода. Увеличени са и размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, съответно : за гражданския ищец И. С. до размера на 9 000 лева, а за Г. С. до размера на 7 000 лева. В останалата част присъдата е потвърдена. ІІ. Основните възражения, поддържани в жалбата, се свеждат до необсъждане на обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанието, респективно обсъждане на такива, които нямат отношение към същата, претендира се още, че е допуснато нарушение на чл. 318, ал. 4, изр. второ от НПК. Преди всичко следва да се отбележи, че въззивната инстанция наистина не е аргументирала изрично възможността да увеличи наказанието на подсъдимия до размера на четири години лишаване от свобода, поискано с въззивната жалба на частното обвинение, и как последното се отнася към заявеното от същите в хода на пренията пред първата инстанция (претенция за наказание около средния размер), предвид нормата на чл. 318, ал.4, изр. второ от НПК и параметрите на санкцията, предвидена в закона, при съобразяване на чл. 2, ал.2 от НК. Посоченото има отношение, с оглед изчерпателност на касационната проверката, но по-важното е, че в мотивите на решението отсъства индивидуална преценка на всички обстоятелства, респективно на тяхната тежест, валидни за определяне на наказанието на подсъдимия М.. Съдът не може да бъде упрекнат, както се застъпва в жалбата, че е обсъждал интензитета и характера на причинителската деятелност, като обстоятелство, имащо значение за обема на наказателната принуда. Без съмнение е, че индивидуалната тежест на деянието, обусловена от резултата – причиняването на множество телесни повреди на пострадалите, извън тези необходими за правната квалификация, упоритост при преследваната цел, очертават извод за неговата (на деянието) висока степен на обществена опасност. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме, че има нужда от определяне на наказание в размер, който е близо до максимално предвиденото по закон, без да се съобразят данните за личността на извършителя. В конкретния случай въззивният съд изобщо не е съобразявал съществуващите данни за личността на подсъдимия М. – чистото съдебно минало, социалната и трудова ангажираност, добрите характеристични данни (виж л. 51 от досието на досъдебното производство). Тези обстоятелства характеризират личността му в положителен план, но не са взети предвид от възивната инстанция и тяхната тежест не е съотнесена към личните му качества, проявени чрез деянието. Правилната оценка на значението и тежестта на всички релевантни обстоятелства, относими към определянето на справедливо наказание, налагат смекчаването му до размера на две години лишаване от свобода. Условното осъждане не следва да бъде приложено, независимо от обстоятелството, че формално материалноправните предпоставки за това по чл. 66 от НК са налице, защото целите на наказателната репресия и преди всичко, поправянето на подсъдимия, не могат да се постигнат реално извън ограниченията на затвора. Данните по делото показват, че подсъдимият се нуждае от по-интензивен начин за реализиране на наказателната принуда. Извършеното деяние не е изолирана проява в неговия живот, установена е значителна упоритост при осъществяване на престъпната дейност, независимо от опитите на трети лица да възпрат нарастващата агресивност към пострадалите, които обстоятелства сочат на склонност към нарушаване и незачитане на установения ред в обществото. Приложението на условното осъждане няма да окаже необходимото предупредително и възпитателно въздействие върху личността на подсъдимия и би игнорирало напълно постигането на общата превенция. Това налага подсъдимия М. да изтърпи наложеното му наказание. Неоснователно е искането за намаляване размерите на присъдените в полза на гражданските ищци обезщетения, което не е и мотивирано. След извършената от въззивния съд корекция на размера на обезщетенията, те в пълнота отговарят на претърпените болки и страдания от гражданските ищци, както към момента на причиняването им, така и в последствие при лечението им. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.2 т.1 във вр. с ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 47 от 28.07.2010 г., постановено по ВНОХД № 46/2010 г. от Военно-апелативния съд, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия И. Г. М. наказание лишаване от свобода от четири години на две години. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.