Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60115/2021 г.

София, 25.01.2022 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретар Теодора ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 481 /2021 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Р. К. К., Е. А. К., В. Р. К. , К. Р. К. ,Б. К. К., Невен К. К. и З. К. К. , всичките от [населено място] , [община] ,област Б. чрез общия си процесуален представител адв.Е. Я. АК Б. обжалват и искат да се отмени въззивно Решение № 903781 от 04. 09 . 2020 година , постановено по В.гр.д. № 306/2019 година на ОС- Благоевград , в производство по чл. 247 ГПК. Поддържат се доводи за неправилност като резултат на нарушение на материалния и процесуален закон - не са изпълнени указанията на ВКС , доколкото липсва посочено местонахождението на посочени части на имотите , в рамките на които попадат процесните имоти, не е съобразена същността на производството по отстраняване на очевидната фактическа грешка.
С писмения си отговор ответникът по касация К. С. К. оспорва основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените доводи с касационната жалба и заявените възражения с отговора на същата , в правомощията си по чл. 293 ГПК във вр. с чл. 290 ГПК , намира :
Съдебното исково производство, заявено с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е образувано по иска на Г. Ю. Ч. , Д. Ю. К. , А. Р. К., А. И. Б., Р. И. К., В. И. К., Е. И. К., А. С. К. , М. С. К. ,К. С. К., К. С. К., Б. Ю. К., А. С. Х. , Х. С. К. , Ф. С. К. и Н. С. К. срещу Р. К. К., Е. А. К. , В. Р. К., Б. К. К. ,Н. К. К. и З. К. К. , въз основа на търдението, че ищците , като наследници на Ю. И. К. ( С. А. К. ) бивш жител на [населено място] , [община] , поч. 1981 година е притежавал в землището на селото земеделски земи , и по конкретно 1./ Нива в м. К. /К./, с площ от около 3 дка, при посочените съседи към датата на образуването на ТКЗС, с реална площ от 2.485 дка, представляваща имоти с № * и № * по КВС при описаните граници и съседи . 2./ Нива в местността „А.” с площ от 0.5 декара, при посочените съседи към датата на образуването на ТКЗС, с реална площ от 0,521 декара, представляваща имот № * по КВС, при описаните граници и съседи; 3./ Ливада в местността „С. ” с площ от около 0.5 декара, при посочените съседи към датата на образуването на ТКЗС, с реална площ от 0,669 декара, представляваща имот № * по КВС, при описаните граници и съседи.
По делото няма спор , че в полза на ищците , като наследници на Ю. И. К., по заявление на И. Ю. К. вх.№ 21240/ 17.02.1992 година , с Решение № 781 Б/ 22. 05. 2000 година ПК- Сатовча, е издадено позитивно решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи ( възстановими) стари реални граници . Няма спор , че в полза на ответниците , като наследници на И. И. К. ( брат на наследодателя на ищците ) е издадено също позитивно решение за възстановяване собствеността на наследствените земеделски земи , без този в м.“С.“ , с Решение № 1815А /1998 година на ПК-Сатовча.
След издаването на решението в полза на ищците и установеното съвпадение на границите на имотите, и съществуващата конкуренция на правото на собственост , съдилищата приемат , че е налице спор за материално право по см. на чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ.
С решението на първата инстанция искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е отхвърлен ,но с решението на втората инстанция , решението на първата инстанция е отменено и е постановено ново решение , с което искът с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване, че наследодателят на ищщите - Ю. И. К. , бивш жител на [населено място], [община], починал на 26.03.1981 г. е бил собственик към датата на образуване на ТКЗС през 1957 година , на основание наследство и давностно владение , на недвижими имоти : 1./ Нива ” с площ от 0.500 дка, в м.“ К. „ при съседи: М. Е. , Ю. К. , 2/. Нива в местността „А.” с площ 0.200 дка, при съседи: И. Г., А. К. и 3./ Ливада в местността „С. ” с площ 0.100 дка, при съседи: И. К. и А. К., е уважен .
Решението е влязло в сила с постановеното определение на ВКС по чл. 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване.
С обжалваното ново- последващо решение , окръжният съд в производство по чл. 247 ГПК е уважил молба по чл. 247, ал.1 ГПК и е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка на въззивно Решение № 3341 от 23.07.2019 година постановено по гр.д. № 306/2019 година на ОС-Благоевград, в производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ в смисъл, че текстът на диспозитива : „ 1./ Нива от 2 ара ( о.2 дка ) в м.А. , при съседи : И. Г. , А. К. ; 2./ Нива от 5 ара ( о.5 дка ) в м.К. , при съседи ; М. Е. , Ю. К. : 3./ Ливада от 1 ар ( 0.1 дка ) в м. С. при съседи : И. К. и Ш. К. „ да се чете : „ 1./ Нива от 2 ара ( о.2 дка ) в м.А. , при съседи : И. Г. , А. К., попадаща върху част от имот № * по КВС за това землище , при съседи А. У. , И. К., от две страни – мера общинска собственост ; 2./ Нива от 5 ара ( о.5 дка ) в м.К. , при съседи ; М. Е. , Ю. К. , попадаща върху имоти № *, № * и № * по КВС за това землище, при граници и съседи :З. Е. , А. У. , мера общинска собственост и път ; 3./ Ливада от 1 ар ( 0.1 дка ) в м. С. при съседи : И. К. и Ш. К., попадаща върху част от имот № * от КВС при граници и съседи : М. К. , Ю. К., И. П. и А. А.“
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.2 предл.3-то ГПК- а имено като очевидно неправилно.
Настоящият състав на ВКС, намира касационната жалба за основателна.
В рамките на предмета на производството по чл. 247 , ал.1 ГПК решаващият съд следва да даде отговор на въпроса налице ли е несъответствие , в смисъла на непълнота , между изразената воля на състава на съда в мотивите на съдебния акт, в предметната рамка на който се иска ( или служебно се повдига въпроса ) отстраняване на очевидна фактическа грешка, в резултат на разминаване с постановения диспозитив като волеизявление , с което спорът е решен по същество респ. липсва основание да се приеме наличие на твърдяното разминаване. Преценката дали има основания за промяна на постановения диспозитив „с нещо още“ т.е. с допроизнасяне от гл.т., на смисловото изразяване на вече формирана воля на съда , налага констатации какво има изразено в мотивите, което го няма изрично произнесено с диспозитив на решението.
В настоящия случай, в обжалваното решение на окръжния съд , постановено по реда и на основание чл. 247, ал.1 ГПК не може да се реализира тази преценка на съда , въпреки постановения позитивен резултат. Налице е липсата на мотиви , с които изрично се сочи , че е констатирано противоречието и в какво се изразява , препятства възможността за проверка относно правилността в рамките на искания инстанционен правораздавателен контрол, и сочи на очевидно несъобразяване на съдебното решение с изискванията за процесуалния закон, т.е. обуславя извод за наличие на основание за допускане на касационното обжалване по см. на чл. 280, ал.2 предл.3 –то ГПК.
Обжалваното решение следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от етапа на устните състезания и произнасяне , като в мотивите на съдебното решение , с оглед исканията на страните , изрично се посочат констатациите на съдебния състав , относно наличието на несъответствие между мотивите на съда по съществото на спора и онова, което не е отразено, или не е отразено вярно, в диспозитива на съдебния акт, който е предмет на производството по чл. 247 ГПК.
По изложените съображения, състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 903781 от 04. 09 . 2020 година, постановено по В.гр.д. № 306/2019 година на ОС- Благоевград , в производство по чл. 247 ГПК и
ВРЪЩА делото на въззивния съд, друг състав за произнасяне в производството по чл.247 ГПК от етапа на устните прения.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ :