О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 88 гр. София, 23.06.2017 година ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ГАЛИНА ТОНЕВА при становището на прокурора от ВКП Петър Долапчиев разгледа докладваното от съдия Тонева касационно частно дело № 647 по описа за 2017 г. като за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.43 т.1 от НПК. Образувано е по повод разпореждане № 4133 от 06.06.2017 г. на съдия-докладчик по НОХД № 2362/2017 г. по описа на СГС, НО, 30-ти състав, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че процесуалното основание по чл.43 т.1 от НПК за промяна на местната подсъдност на делото не е налице, предвид обстоятелството, че свидетелите живеят в различни части на страната, поради което изискването на закона „много обвиняеми или свидетели да живеят в района на другия съд” отсъства. В този смисъл промяната в подсъдността не би допринесла съществено за финансова и процесуална икономия, поради което предлага разглеждането на делото да бъде възложено на СГС, който е компетентен по правилата на местната подсъдност по чл.36 от НПК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намери за установено следното: Посоченото от съдията-докладчик законово основание за промяна на местната подсъдност не е налице. Производството пред Софийски градски съд е образувано по обвинителен акт, внесен от СГП срещу А. П. Г. за престъпления по чл.219 ал.4 вр.ал.3 вр.чл.26 от НК, срещу И. Я. И. за престъпление по чл.203 ал.1 вр.чл.201 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.4 от НК и срещу О. С. Г. за престъпление по чл.203 ал.1 вр.чл.201 вр.чл.20 ал.2 от НК. От съдържанието на обвинителния акт става ясно, че се касае за повдигнати обвинения за престъпления, извършени в различни градове на страната – гр. София, гр. Русе и гр. Горна Оряховица. Съобразявайки разпоредбата на чл.36 ал.3 пр.2 от НПК СГП е внесла делото за разглеждане в Софийски градски съд, в района на който е завършило досъдебното производство. С разпореждането от 06.06.2017 г. съдията-докладчик прекратил производството по делото и го изпратил на ВКС с предложение за промяна на подсъдността на основание чл.43 т.1 от НПК, основавайки се на обстоятелството, че 24 /двадесет и четири/ от свидетелите от общо 46 /четиридесет и шест/ са с адреси за призоваване в района на ОС–гр. Русе, където е и постоянното местоживеене на един от обвиняемите – О. Г., докато едва 9 /девет/ от свидетелите имат местоживеене в гр. София. След запознаване с материалите по делото, настоящият съдебен състав констатира, че отразеното в определението на съдията-докладчик по НОХД № 2362/17 г. по описа на СГС, НО, 30-ти състав обстоятелство не обосновава наличието на хипотезата на чл.43 т.1 от НПК. От информацията за местоживеенето на лицата, залегнала в списъка за призоваване към обвинителния акт става ясно, че от общо 49 лица – обвиняеми и свидетели, на територията на съдебния район на ОС–гр. Русе адреси за призоваване имат 25 лица, на територията на съдебния район на СГС – 14 лица, а останалите 10 лица имат адреси за призоваване на територията на различни съдебни райони в страната. Тези данни не сочат за наличие на изискването по чл.43 т.1 от НПК, при което е възможна промяната на подсъдността, доколкото не може да бъде определен съдебен район на един съд, в който да живее преобладаваща група от обвиняемите лица или свидетелите, които следва да бъдат призовани по делото. За да се допусне промяна на подсъдността на това основание е необходимо освен да са налице реални затруднения за развитието на процеса и за участниците в него по отношение на „много” (в смисъл на значителен брой лица), самата промяна на подсъдността да допринесе за преодоляване на тези затруднения. По настоящото дело броят на участниците в производството, живущи извън съдебните райони както на СГС, така и на ОС-гр. Русе е еднакъв, като не без значение е обстоятелството, че дори немалка част от живущите на територията на съдебния район на ОС–гр. Русе също следва да пътуват до седалището на съда, ако последният бъде определен да разгледа делото. С оглед на това промяната на подсъдността чрез възлагането й на ОС–гр. Русе не може да доведе до преодоляване затруднението на по-голямата част от участниците в процеса, нито би допринесла за финансова или процесуална икономия при разглеждането му. Изложените обстоятелства обосновават извода, че липсват предпоставките по чл.43 т.1 от НПК за възлагане разглеждането на делото от друг, еднакъв по степен съд, а същото следва да бъде разгледано от компетентния съд по правилата на чл.36 ал.3 пр.2 от НПК. По изложените съображения и на основание чл.43 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: НОХД № 2362/2017 г. ДА СЕ РАЗГЛЕДА ОТ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД. Делото ведно с определението да се изпрати на СГС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.