4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 35 гр. София, 27.01.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 675 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Смарт Енерджи Груп“ АД срещу решение № 12 089/13.10.2020 г. по в. т. д. № 1129/2020 г. на Апелативен съд София в частта, с която е обезсилено решението на Софийски градски съд № 1345/22.07.2019 г., поправено с решение № 254/03.02.2020 г. по т. д. № 2034/2018 г., в частта за отхвърляне на иск по чл. 71 ТЗ с предмет отмяна на взетите от съвета на директорите на „Д. Енерджи Трейд България“ АД решения за освобождаване на Т. Г. като изпълнителен директор и избирането на М. В. на негово място. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Достъп до касационен контрол се обосновава с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят въпроси, които според касатора са обуславящи изводите на съда и са включени в предмета на спора. Въпросите са следните : 1. „Представлява ли изменението във възможността на акционера да упражнява контрол върху акционерното дружество намаление на цената на притежаваната от него акция и оттам нарушено ли е имущественото право на акционера, което обуславя интереса му от иска по чл. 71 ТЗ?“ 2. „Представлява ли вземането на решение на съвета на директорите без подсигуряване редовното участие на всички членове на съвета на директорите нарушение на неимущественото право на акционера да избира управителните органи на дружеството?“ В касационната жалба се прави искане за постановяване на определение, с което въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол, и отменено като бъдат присъдени разноски. Ответникът по касация „Д. Енерджи Трейд България“ АД оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност. В отговора се изразява становище за липса на предпоставки въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол. Заявява се искане за присъждане на разноски в полза на назначения по делото особен представител. Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е преценил за безспорно между страните обстоятелството, че касаторът е акционер в „Д. Енерджи Трейд България“ АД с участие в обем 40 % от капитала като притежава 20 000 бр. поименни акции с номинална стойност на всяка акция от 10 лв. На проведеното на 01.10.2018 г. заседание на съвета на директорите е взето решение за освобождаване на Т. Г. като изпълнителен директор и за избор на М. В. на неговото място. Предявената претенция за отмяна на сочените решения поради нередовното свикване на заседанието на съвета на директорите, което ограничава правото на участие, поради опорочен кворум и липса на мнозинство при вземане на решенията съдът е преценил за недопустима като заявена при липса на интерес. Цитирал е практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, с която се приема, че за осъдителните и конститутивни искове правният интерес е презумптивен, като за тяхната допустимост е достатъчно ищецът да установи, че е акционер в ответното търговски дружество. За да прецени предявеното искане по чл. 71 ТЗ, касаещо отмяна на решението за освобождаване на Т. Г. и избиране на М. В. на негово място като изпълнителен директор, за недопустимо, въззивният съд е приел, че ищецът не защитава свои членствени права, които са нарушени от органи на дружеството. Ищецът е акционер в „Д. Енерджи Трейд България“ АД, но не е член на неговия съвет на директорите. Това според съда означава, че не е процесуално легитимиран да предяви иск за отмяна на решение на съвета на директорите, тъй като по този начин ищецът упражнява чужди права, които принадлежат само на членовете на съвета на директорите, които са едновременно и акционери в ответното търговско дружество. Налице е основание за достъп до факултативен касационен контрол. Първият въпрос няма характер на правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не се явява обуславящ произнасянето на въззивната инстанция. Въззивният съд не е разсъждавал относно въпроса как атакуването на взетите от съвета на директорите решения за смяна в състава на същия този орган рефлектира върху цената на акциите, притежавани от ищеца. Следва да се има предвид, че цената на акциите е икономически показател, който се влияе от много различни фактори, най – главният от които е обемът на печалбата, реализирана от дадено акционерно дружество. Възможността за обжалване решенията на управителните органи на акционерно дружество не рефлектира пряко върху цената на акциите. Вторият въпрос е обусловил изводите на въззивния съд, доколкото таргетира в ключовия мотив, че за акционер липсва правен интерес да претендира отмяна на незаконосъобразно решение на съвета на директорите, щом самият той не е член на този съвет, съответно ограничаване допустимостта на осъдителните искове по чл. 71 ТЗ само до кръга акционери, които същевременно са и членове на управителния орган на дружеството - съвет на директорите. В този смисъл по отношение на втория въпрос удовлетворен се явява общият селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на допълнителния критерий настоящият състав на съда счита, че по въпроса има формирана практика по реда на чл. 290 ГПК, която и въззивният съд е цитирал, а именно решение № 50/16.06.2014 г. по т. д. № 1087/2012 г. на I ТО, решение № 196/10.01.2014 г. по т. д. № 615/2012 г. на I ТО, и решение № 212/14.02.2017 г. по т. д. № 2528/2015 г. на II ТО на ВКС. Съществуването на тази практика обуславя извод за липса на необходимост от развитие на правото, а за осъществяване на проверка дали дадените в сочените съдебни актове разрешения са правилно приложени от въззивния съд – основание за достъп по чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. II ГПК. Въпросът, за отговор на който следва да бъде допуснато касационно обжалване, съгласно разясненията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се уточни в следния смисъл : „Представлява ли незаконосъобразно взето решение от съвет на директорите на акционерно дружество основание за допустим осъдителен иск по чл. 71 ТЗ, предявен от акционер за защита на негови неимуществени права, когато последният не е член на този орган?“ На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лв. С тези мотиви и на основание чл. 288 от ГПК Върховният касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 12 089/13.10.2020 г. по в. т. д. № 1129/2020 г. на Апелативен съд София. УКАЗВА на „Смарт Енерджи Груп“ АД в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лв. При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено. Да се изпрати съобщение до касатора с препис от определението. След представяне на вносен документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.