О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 166 София, 19.04.2021 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 март две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело № 161/2021 година Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Л. А. против решение № 128 от 04.08.2020 г. по гр.д.№ 70/2020 г. на Кърджалийски окръжен съд, поправено с решение № 20155 от 02.10.2020 г., с което е отменено решение от 19.02.2020г., постановено по гр д. № 214/2019г. по описа на Районен съд – Момчилград и вместо това е отхвърлен иска, предявен от касатора против А. Х. М. за делба на имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ УПИ.... с пл.сн. ...., пл. сн. № ........, с пл. сн. № .......... в кв............. по плана на [населено място]. с обща площ от 536.80 кв.м., ведно с построената в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 80 кв.м., при описани граници В касационната жалба се прави оплакване за допустимост и неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения изразяващи се в това, че въззивният съд е следвало да констатира, че исковата молба е нередовна, да предприеме действия сам за отстраняване на нередовностите, или да обезсили решението и да върне делото на РС за да изпълни задълженията си по чл. 129 ГПК. Твърди се нарушение на правилата за доказателствена тежест, защото ответника следвало да докаже, че не е съсобственик, на задължението на съда да извърши доклад по делото и да укаже на страните кои факти следва да докаже всяка от тях.Твърди се нарушение и на материалния закон, защото е отхвърлен иска за делба. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1,т.1 и ал.2 пр.2 ГПК. Твърди се недопустимост на обжалваното решение, като постановено по нередовна искова молба или противоречие със съдебната практика по пет формулирани въпроса. Ответницата, чрез пълномощника си развива съображения за охранителен характер на проверката за правото на собственост на съделителите. Според пълномощника й, за съда не съществувало задължение да указва на страните да докажат правото си на собственост, нямало абсолютни доказателства за право на собственост, ответникът нямал задължение да установява правото си на собственост. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Касаторът А. Л. А. е предявил против А. Х. М. иск за делба на имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ УПИ .........., с пл.сн. ........., пл. сн. № .........., с пл. сн. № ......... в кв......... по плана на [населено място]. с обща площ от 536.80 кв.м., ведно с построената в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 80 кв.м. В исковата молба е твърдял, че е собственик на 1/8 ид.ч. по дарение, за което представя н.а. № № ......., т. ...,/08.11.2018 год. на нотариус А. У. и на 6/8 ид.ч. по покупко-продажба, за което е представил н.а.№ ...., ......../ 08.11.2018 год. на същия нотариус. Твърдял е, че ответницата притежава 1/8 ид.ч. от имота, но не посочва основание, на което тя е собственик и не представя документ за собственост или други документи, удостоверяващи правата на ответницата. Твърди само, че не може доброволно да се разбере с нея. В отговора на исковата молба, ответницата е оспорила първата сделка, като нищожна поради противоречие с чл. 33, ал.2 ЗС и симулативна, като прикриваща продажба, а за втората е твърдяла нетранслативност. Не е посочила на какво основание тя е собственик и не е представила документ за собственост. РС не е оставял исковата молба без движение, не е изготвил доклад по делото, в който да докладва за които факти страните не соат доказателства. С решението, без да обсъжда, е приел за доказано наличието на съсобственост между страните и е допуснал съдебна делба, при квоти 7/8 ид. ч. за А. Л. А. и 1/8 ид.ч. за А. Х. М.. Въззивният съд е отменил това решение като неправилно, тъй като не се доказва ответницата да притежава права върху имота с никакъв документ и поради липса на съсобственост е отхвърли иска за делба. Не е поправил пропускът на първата инстанция. Касационната инстанция счита, че въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол за проверка на допустимостта му и по втория въпрос в изложението към касационната жалба – нередовна ли е исковата молба за делба по смисъла на чл. 127 ГПК и чл. 341 ГПК, когато в съдържанието на същата не е посочено на какво основание съделителите са съсобственици на недвижимия имот, предмет на иска за делба и как следва да постъпи съда ако е налице такава нередовност. По формулираният въпрос, въззивният съд е процедирал и е постановил решение в противоречие със съдебната практика – Решение № 210 от 3.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1900/2014 г., I г. о., Решение № 131 от 4.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2393/2015 г., II г. о. според които за допускане на съдебна делба за недвижим имот е необходимо да се установи, че имотът е съсобствен на страните, което изисква при предявяване на иска да е ясно на какво основание е възникнала съсобствеността, а когато произтича от наследяване трябва да се посочи кои са наследниците и на какво основание наследодателят е притежавал правото на собственост - 341 ГПК. Ако исковата молба не отговаря на това изискване съдът е длъжен да даде на страните /доколкото в делбения процес съделителите имат двояко качество на ищци и на ответници/ точни и конкретни указания за отстраняване на нередовността на исковата молба. Изясняването на тези обстоятелства може да се извърши и чрез поставяне на въпроси на страните за уточняване на твърдяните от тях факти и обстоятелства. Съответно, при липса на такива указания от страна на съда и непредприемане на конкретни действия за изясняване на поддържаните твърдения относно съществуването на съсобствеността, то постановеното решение е такова по нередовна искова молба. Изложеното мотивира съда да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2 пр. 2 ГПК за проверка допустимостта на решението и свързания с това втори въпрос от изложението, на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 128 от 04.08.2020 г. по гр.д.№ 70/2020 г. на Кърджалийски окръжен съд по касационна жалба, подадена от А. Л. А.. Указва на касатора да внесе в едноседмичен срок от съобщението държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 25 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната. След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: