1 Р Е Ш Е Н И Е № 266/2014 гр. София, 12.01.2015 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ :ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при участието на секретаря Иванова . изслуша докладваното от съдията Томов гр.д № 1837/2014г Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Д. Х.- И. с пълномощник адв. Ю. С. срещу решение №572 от 08.11.2013г по гр.дело № 750/2013г. на Плевенски окръжен съд , с което след частична отмяна на решение №765 от 26.04.2013г по гр.д.№7276/2013г. на ПРС е бил отхвърлен иск на основание чл. 59 ал.1 ЗЗД , предявен от починалата в хода на делото нейна наследодателка В. И. И. , срещу [община] за присъждане на обезщетение за ползите , от които същата като собственица е била лишена за периода от 28.06.2009г до 09.04.2013г ,поради неотстъпване на недвижими имоти в границите на урбанизираната територия на [населено място] , след реституцията им по реда на ЗСПЗЗ . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на въззивното решение като неправилно, незаконосъобразно и необоснованно във връзка с решаващия извод на въззивния съд ,че след приключване на реституционното производство за възстановяване на имотите в стари реални граници съгласно чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ и при наличие на изискуемите по чл. 13 ал.5 ,ал.6 ППЗСПЗЗ удостоверения и скици , те не са имали идентификация съобразно изискванията за ЗУТ и ЗКИР , не са били нанесени в кадастъра ,което е станало едва след влизане в сила на съдебното решение по гр.д №675/2010г на ПОС , с което е разрешен спор между страните по чл. 53 ал.2 ЗКИР имотът да бъде попълнен в кадастралната карта. Доводът на касаторката е , че индивидуализацията на имота като правно качество , позволяващо защита при възникнали във връзка с накърняването на собствеността облигационни задължения, е била извършена при реституционната процедура и неправилно е прието за необходимо идентификация по ЗКИР. Спорът по чл. 53 ал.2 ЗКИР също е приключил с признаване правото на собственост на наследодателката спрямо ответната община , към съответния минал момент . Общината е задължала имота , обогатявала се е за сметка на собственика. При фактите - така както са приети за установени в тази връзка , въззивният съд е следвало да стигне до извод за основателност на иска в обжалваната част , тъй като в настоящия спор всяка индивидуализация на имота е достатъчна , дори тази по административен адрес. Представена е писмена защита. Претендират се всички разноски . Ответникът в касационното производство [община] не е заявил отговор и не е взел становище . С определение №877 от 27.06.2014г състав на ІІІ г.о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба при основанията на чл. 280 ал.1, т.1 от ГПК поради противоречие на обжалваното решение с установена практиката на ВКС по решаващия за изхода на спора въпрос за материалноправните последици от реституцията при възстановяване правото на собственост по силата на чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ , за значението на завършилото реституционното производство по възстановяване на собствеността в стари реални граници при индивидуализацията на имота , с оглед правото на собственика да получи обезщетение по чл. 59 ЗЗД от този , който го задържа и ползва без основание . Общо поставен в изложението , въпросът е бил решаващо произнесен от въззивния съд при тази особеност , че възстановените с решение №18197 от 03.10.2007г на ОСЗГ [населено място] имоти: лозе от 1,010 дка- имот №12806 по кадастралния план и лозе от 896 кв.м., имот № 12766 по кадастралния план на [населено място], са били нанесен в новата кадастрална карта(в сила съгласно З-д№1856/18.09..2010г на А. ) и са получили идентификатор по кадастралния регистър едва след приключил съдебен процес между собственика и ответната община по чл.53 ал.2 ЗКИР , съгласно решение№396 от 15.07.2011г на Плевенски ОС ,влязло в сила на 10.04.2012г. С решението е било признато правото на собственост на наследодателката В. И. към момента на влизане в сила на кадастралната карта и към датата на подаване на заявлението пред А. за двата имота , както са били възстановени по решението на ОСЗГ [населено място] , съответно правото да бъда допълнена кадастралната карта чрез нанасянето им , в границите на имот с посочен в решението идентификатор. За процесния период - след влизане в сила на решението на ОСЗГ [населено място] , което решение е за възстановяване на собствеността в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имоти, попадащи в стрителните граници, по чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ и чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ и е било постановено въз основа на удостоверения от 30.11.2000г , 22.11.2001г и №94-В. / 30.08.2007г на Техническата служба на Общ. П. по чл.13 ал.5 от ППЗСПЗЗ , до датата 10.04.2012г (когато е влязло в сила решението по чл. 53 ал.2 ЗКИР) и след тази дата, т.е за целия исков период до 28.06.2012г , ответната [община] е задържала и ползвала имота , оспорвайки правата на наследодателката В. И. . Докато при горните обстоятелства Плевенски окръжен съд приема , че въпреки възстановяването на собствеността в хипотезата на чл. чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ и чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ въз основа на данните ,съдържащи се в удостоверението по чл.13 ал.5 от ППЗСПЗЗ и въпреки неоснователното ползване , няма годен обект на правна защита , съответно няма и неоснователно имуществено разместване при лишаване от ползи ,които собствеността би носела , обратното разрешение се е наложило в установената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС . В решение №414 от 06.02.2012г по гр.д № 1117/2010г І г.о на ВКС е посочено ,че в случаите по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ индивидуализацията на имота в урбанизирана територия, която в останалите случаи се съдържа в решение и скица към него на органа по поземлена собственост, е извършена още при осъществяване на административната процедура чрез издадените удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ , поради което реституционната процедура приключва с постановяване на решението за възстановяване правото на собственост в стари реални граници, без да е необходимо издаването на последваща скица и без да е от значение това дали имотът е нанесен в новата кадастрална карта по реда на ЗКИР , или не . Защитата на правото на собственост от посегателства ,включително защитата на правата , произтичащи от собствеността , както е при иска по чл. 59 ал.1 ЗЗД в случаите на отнето без основание ползване , не е обусловена от заснемането , респ. нанасянето на спорния имот в кадастраната карта . В този смисъл ВКС е постановил задължителна за въззивните съдилища практика , споделяна и от настоящия състав : решение №835 от 06.01.2011г по гр.д №1578/2009 на І г.о , решение №42 от 17.07.2012г по гр.д № 1590/2010г на І г.о , реш. №250 от 2011г по гр.д №180/2011 на ІІ г.о , реш. №429 от 28.10.2011г гр.д № 579/2010 на ІV г.о , реш. №132 от 30.05-2013г по гр.д № 325/2012г на ІІ г.о , определение 100 от 2012 по ч. гр.д №92/2012г на І г.о и опр. № 336 от 2013г по ч. гр.д № 2015/2013г на ІІІ г.о ВКС . Цитираната практика по реда на чл. 290 ГПК следва да се има предвид с оглед принципните положения в ППВС №1 от 28.05.1979г по гр.д №1/1979г по въпросите на неоснователното обогатяване ,както и по отношение на фактическите предпоставки на иска по чл. 59 ал.1 от ЗЗД при спецификата на разгледания случай , когато е отнето ползването на вече възстановен по реда на ЗСПЗЗ недвижим имот, който въпреки надлежното заявление за това, погрешно не е бил отразен в новата кадастрлна карта . Скицата и удостоверението по чл. 13 ППЗСПЗЗ индивидуализират обекта на реституция ,като съвместяват действащия регулационен план със стария кадастрален план както е посочено в реш.№19 от 02.02.2010г по гр.д №4358/2008г І г.о на ВКС. Когато реституцията по ЗСПЗЗ приключва след изменението на нормата на чл. 18ж , ал.1, изр. второ ППЗСПЗЗ с ДВ бр.48/1995г, указание относно признаците на завършения фактически състав , позвовляващ потърсената с иска защита от собственика , е дадено и с реш. №90 от 05.04.2013г по гр.д № 912/2012г ІІ г.о на ВКС . По касационната жалба . Като несъобразено с установената практика на ВКС по решаващо произнесеният въпрос за предпоставките, при които искът по чл. 59 ал.1 ЗЗД може да бъде успешно проведен от собственика, въззивното решение е в нарушение на материалния закон , но на първо място следва да се изтъкне , че то е недопустимо . Първоначалната ищца В. И. И. е починала в хода на въззивното производство и при двама конституирани нейни наследници по закон , взели участие в същото като въззиваеми страни , не нейният иск въззивният съд е следвало да произнесе с обжалвания понастощем отхвърлителен диспозитив ,след частична отмяна на първоинционното решение. След конституирането на наследниците по закон като страни в процеса , те са ищците по делото, страни в спорното материално правоотношение и при отмяна на първоинстанционното решение , с което искът на праводателката им е бил уважен , въззивният съд е следвало да постанови съдебния си диспозитив по отношение на тях , а не по отношение на починалата страна , както недопустимо е сторил . Порокът засяга въззивното решение и по отношение на необжалвания пред настоящата инстанция ищец , Н. Х.. Затова въззивното решение следва да се обезсили и делото да се върне на Плевенски окръжен съд, който да постанови допустимо съдебно решение спрямо надлежни страни , съобразявайки естеството на спорното право, което не легитимира активна солидарност при вече двамата ищци, като кредитори. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : Обезсилва решение №572 от 08.11.2013г по гр.дело № 750/2013г. на Плевенски окръжен съд Връща делото на Плевенски окръжен съд , за ново разглеждане от друг състав . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: