Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * Обезсилване на решение * недопустим съдебен акт


Р Е Ш Е Н И Е

№ 76

гр. София, 07.08.2018 год.

Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение в съдебно заседание на 20 март две хиляди и осемнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

при секретар Лилия Златкова

изслуша докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

търговско дело № 2601/2016 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ПАПАС ОЛИО АД срещу решение № 23/15.03.2015 г. на Бургаския апелативен съд по в.т.д.№25/2016 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено решение № 12/27.08.2015 г. по т.д.,№40/ 2014 г. на Сливенския окръжен съд в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният от касатора „ПАПАС ОЛИО АД гр. Я. срещу „Фермер пойнт” ООД иск за предаване на маслодаен слънчоглед, реколта 2012 г. до размер на 83,83 т - разликата над 30,46 т до пълния предявен размер 114,29 т. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и уважаване на иска за предаване на дължимите количества маслодаен слънчоглед в пълния му размер. В изложение по чл.234, ал.З, т.1 ГПК, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
Ответникът по касация „Грейнстор България” АД, правоприемник „Фермер пойнт” ООД, изразява становище, че жалбата е неоснователна.
С определение № 557/03.10.2017 г. по чл.288 ГПК, постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на решение № 23/2015 г. март 2016 г. по т.д.№ 25/216 г. на Бургаския апелативен съд в хипотезата на вероятна процесуална недопустимост.
В проведеното на 20 март 2018 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-касатор изразява становище, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено.
Пълномощникът на ответното АД „Грейнстор България” - адв.А. - моли решението на Б. апелативен съд да бъде оставено в сила по съображения, изложени в писмено становище. Върховният касационен съд, състав на второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
С обжалваното въззивно решение Бургаският апелативен съд се е произнесъл по отхвърлената част на иск с правно основание чл.79,ал1,ЗЗД за връщане на непредадени количества маслодаен слънчоглед, съхранявани по договори за влог, за разликата над 30,46 т до предявения размер 114,29 т в съответствие с допуснато изменение на предявен от „ПАПАС ОЛИО АД срещу „Фермер пойнт” ООД иск за сумата 91 226 лв., представляваща обезщетение за виновно неизпълнение на задълженията на ответника, произтичащи от договора за влог, в ЧАСТТА над 8 537 лв., в която претенцията за парично обезщетение да се счита за иск за реално изпълнение, като ответникът бъде осъден да предаде 114,29 т слънчогледово зърно, съхранявано по процесните договори за влог. Изменението е допуснато с определение в закрито с.з, проведено на 31 март 2013 г.от Сливенския окръжен съд ,по заявено от ищцовото дружество в срока по чл.372, ал.1 ГПК с допълнителна искова молба изменение на иска по т.1 от петитума на първоначалната искова молба за сумата 91 226 лв. като същият се счита предявен за предаване на 114,29 т слънчогледово зърно, вложено за съхранение при ответника по процесните договори за влог и за плащане на сумата 8537 лв., представляваща обезщетение за частично виновно неизпълнение на задълженията на ответника, произтичащи от същите договори.
С предприетото изменение в нарушение на чл.214, ал.1, изр.2 ГПК ищецът е заявил нов петитум едновременно с въвеждане на нови обстоятелства, с оглед различни от посочените в първоначалната искова молба, представляващи основание на иск за реално изпълнение и иск за парично обезщетение.
В раздел І на исковата молба, съдържащ обстоятелствата, на които се основава искът за обезщетение на имуществени вреди от неизпълнение на договорни задължения на ответника, произтичащи от процесиите договори за влог, се поддържа, че същият като влогоприемател на слънчогледово зърно, реколта 2012 г. ,не е изпълнил задължението да върне 147,82 т маслодаен слънчоглед, с което е причинил вреди на ищеца в размер на покупната цена на непродаденото количество /159645 лв. с ДДС/. Цената на претен­цията за обезщетение на имуществените вреди е определена след приспадане на дължима от ищеца сума 10800 лв. по договор за продажба на селскостопанска продукция и 57 619 лв., дължими от ищеца на ответника като възнаграждение по процесните договори за влог.
В допълнителната искова молба се твърди, че неизпълнението възлиза на 153,45 т, непродадени от влогоприемателя, като 39,16 т от тях са непра­вомерно задържани при незаконосъобразно упражняване право на задържане, което не е възникнало за ответника и тяхната стойност 8 537 лв.се претендира като парично обезщетение за частично виновно неизпълнение 39,16 т, изчислено като разлика в средните пазарни цени на задържаното количество към 1 май 2013г. /818 лв./ и към 25.04.2011 г. /600 лв./ С допълнителната искова молба се прави уточнение, че непредаденото количество е 123,88 т. След реду­цирането му с нормативно определена фира количеството, непродадено на влогодателя по вина на съхраняващия го ответник, възлиза на 114,29 т. Това количество маслодайно зърно, реколта 2012 г., е обект на иска за реално изпълнение по т.1 от заявеното изменение. Така измененият иск е нов - основан на твърдения за неизпълнение на процесните договори, различни от първоначално заявените, и с нов петитум, чийто предмет са родово определени заместими вещи. С изменението се преминава от облигационен иск за компенсаторно парично обезщетение по чл.79,ал.1,пр.2 ЗЗД към иск за връщане на вложени количества зърно с правно основание чл.252 ЗЗД.
Едновременното изменение на основанието и на петитума е недопусти­мото, то води до нов предмет на делото. Постановеното по недопустимо изменен иск решение се явява процесуално недопустимо. Изискванията на ГПК, на които трябва да отговаря изменението на иска, са едновременно и изис­квания за редовно предявяване на иска, заявен чрез изменението. Той е недо­пустим ако някое от тези изисквания не бъде спазено. Постановеното по такъв иск решение подлежи на обезсилване. Порокът засяга и първоинстанционното решение.
Пo изложените съображения обжалваното въззивно решение и потвърденото с него решение на Сливенския окръжен съд в обжалваната отхвърлителна част за предаване на 8З,83 т зърно следва да бъдат обезсилени, а делото – върнато за ново разглеждане в описаната част на Сливенския ОС и произнасяне по първоначално предявения иск за обезщетение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд,1 състав на Второ т.о.,на основание чл.293, ал.4 ГПК във вр.чл.270, ал.3 ГПК


Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 23 от 15 март 2016 г. на Б. апелативен съд по в.т.д.№ 25/2016 г. и потвърденото с него решение № 12 от 27 август 2016 г. по т.д.№ 40/2014 г.по описа на С. окръжен съд в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от „ПАПАС ОЛИО АД Я. иск срещу ”Фермер пойнт” ООД С. иск за предаване на невърнат остатък от вложено за съхранение зърно по договори за влог от 15.10.2012 г.,от 1 ноември 2012 г.от 31.12.2012 г. и от 02.01.2013 г. - черен маслодаен слънчоглед, ре­колта 2012 г. за разликата над 30,46 т до предявения размер 114,29 т.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Сливенския ОС и произнасяне по предявения иск за обезщетение.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

2.