РЕШЕНИЕ № 565 София, 12. февруари 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 24 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 18.11.2011 г. по гр.д. № 773/2011, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 05.11.2010 г. по гр.д. № 20418/2008 в частта, в която са уважени предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 45 ЗЗД със законни лихви по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за задължението на съда да прецени заинтересоваността на свидетеля, солидарно отговорен за претендираното обезщетение. По поставения процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че претендираният съизвършител на увреждане не може да свидетелства, ако е конституиран като страна по делото, независимо от това дали пострадалият е предявил иск срещу него, или съизвършителят, срещу когото е предявен иска за обезщетение го е привлякъл като трето лице помагач на своя страна. Съгласно чл. 175 – 177 ГПК страните могат да дават обяснения, тъй като с материална доказателствена сила се ползва само признанието на неизгоден за тях факт. Когато по избор на пострадалия искът е предявен срещу някой от съизвършителите и останалите съизвършители не са конституирани като трети лица помагачи, няма пречка някой от тях да бъде разпитан като свидетел. В качеството си на свидетел разпитваният може да откаже съгласно чл. 166, ал. 2 ГПК да отговори на въпроси относно свое поведение, което би могло да се окаже в причинна връзка с вредата, но на останалите въпроси той е длъжен да отговори. Когато преценява показанията на лице, чието поведение е или може да се окаже звено в причинната връзка между увреждащото поведение на ответника и претърпяната от ищеца вреда, съдът е длъжен съгласно чл. 172 ГПК да отчете, че съпричинителите на непозволено увреждане отговарят солидарно за вредите на пострадалия (чл. 53 ЗЗД), а във вътрешните им отношения – според степента на съпричиняването и вината, като правно значение има и платежоспособността на всеки от тях (чл. 127, ал. 1 и 2 ЗЗД). Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че автомобилът, в който е пътувала ответницата е спрял в задръстване в лентата до паркиралите автомобили. Ответницата, която е пътувала на мястото до водача е отворила врата, за да слезе и помогне при паркирането, но във вратата се е ударил левият крак на ищеца, който е седял на задната седалка на преминаващия между паркиралите и спрелите автомобили мотоциклет. Правилно въззивният съд е приел, че се претендира обезщетение за неимуществените вреди от поведението на ответницата и също правилно е приел, че поведението на ответницата – отваряне на предната дясна врата на спрелия автомобил е установено по делото, както и че това поведение е в причинна връзка с увреждането на ищеца – нараняване на левия му крак. По тези факти няма спор. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче съдът не е отчел заинтересоваността на свидетеля В. – водач на движилия се между паркиралите и спрелите автомобили мотоциклет, чието поведение също има отношение към причиняването на увреждането. Съдът не е изложил мотиви защо дава вяра на показанията за собственото поведение са свидетеля при инцидента, въпреки че неговата отговорност за причинените вреди също е възможно да бъде ангажирана. Неговият интерес да съществува и друг отговорен за причинените вреди е очевиден. Видно от изложеното въззивното решение в обжалваната част е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. В отхвърлителната част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. По делото е установено, че автомобилът, в който е пътувала ответницата е спрял в задръстване в лентата до паркиралите автомобили. Ответницата, която е пътувала на мястото до водача е отворила врата, за да слезе и помогне при паркирането, но в това време между паркиралите и спрелите автомобили с неустановена скорост се е движил управлявания от свидетеля В. мотоциклет, който е заобикалял отдясно спрелите в задръстването автомобили. При отварянето на врата е наранен кракът на седящия на задната седалка на мотоциклета ищец. Изложеното се установява от събраните писмени доказателства по делото, приетата медико-автотехническа експертиза и разпита на свидетеля Д.. Не може да се приеме за установена скоростта на движение на мотоциклета, тъй като не е изключено тя да е надхвърляла сочената от св. В. 20 – 30 км/ч нито обстоятелството, че св. А. – водач на автомобила не е подала светлинен сигнал за паркиране, тъй като в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, при които е станало пътнотранспортното произшествие. В тежест на ответницата е да докаже, че при тези обстоятелства тя е положила дължимата грижа (т.е. няма вина). Видно от изложеното ответницата не е нарушила задължението си по чл. 95 ЗДвП да отвори вратата на превозното средство, след като се е уверила, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Като пътник в моторното превозно средство тя има ограничена видимост назад и не разполага с уреди за обратно виждане. Отваряйки дясна врата на превозното средство, тя може да очаква в близост до спрелия автомобил само други участници в движението, които преминават в посока напред или назад със скоростта на пешеходец (4 – 6 км/ч). Задължение да се увери, че не застрашава движещ се с над 4 – 5 пъти по-голяма скорост участник в движението (в т.ч. моторно превозно средство) тя има само когато отваря лява врата на превозното средство. Отделно стои въпросът, че при подаден светлинен сигнал за паркиране другите участници в движението също трябва да се съобразят с възможността някой да слезе от автомобила, в т.ч. дете. Предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, като на ответницата бъдат присъдени разноските в касационното производство в размер на 114,00 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд от 18.11.2011 г. по гр.д. № 773/2011 в уважителната част. ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С. О. Г. от София срещу С. Б. А. – К. от София за сумата 4.000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди по чл. 45 ЗЗД със законната лихва от 21.07.2008 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. ОСЪЖДА С. О. Г. от София да заплати на С. Б. А. – К. от София сумата 114,00 лева разноски по делото. ОСВОБОЖДАВА сумата 4.000,00 лева, внесена като обезпечение за спиране на предварителното изпълнение на въззивното решение, която да се върне на вносителя. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.