Ключови фрази


2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 199
гр. София,26.04.2021 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 50 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :



Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „В2М” ООД със седалище в [населено място] срещу определение № 630 от 09.10.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 466/2019 г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено определение № 2453 от 19.08.2019 г. по гр. д. № 360/2019 г. на Окръжен съд - Варна за прекратяване на производството по делото в частта относно предявения от „В2М” ООД против Народно събрание на Република България осъдителен иск за сумата 175 620.16 лв.
В частната касационна жалба се сочат основания за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна и за връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за разглеждане на иска Народно събрание на Република България.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основания за допускане на касационно обжалване се сочат тези по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, като се твърди и противоречие на обжалваното определение с практиката на Съда на ЕС - чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Заявено е и евентуално искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по формулираните във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпроси в случай.
С определение № 26 от 20.01.2020 г. производството по делото е спряно до приключване на тълкувателно дело № 2/2015 г. по описа на ВКС и на ВАС, образувано по искане на председателя на Висшия адвокатски съвет за приемане на съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегии на ВКС и на Първа и Втора колегии та ВАС по въпроса „По кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз“. Тълкувателното дело е приключило с определение № 1 от 25.03.2021 г. за отклоняване на искането за приемане на тълкувателно решение, като отклоняването е мотивирано с приетия в хода на делото ЗИД на ЗОДОВ, обн. ДВ бр.94/29.11.2019 г., с който е създадена разпоредбата на чл.2в ЗОДОВ и са уредени реда за разглеждане на искове за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, определянето на надлежните ответници по исковете и дължимите държавни такси и разноски за производството по тези искове. С приключване на тълкувателното дело е отпаднала пречката за развитие на производството по частната касационна жалба и същото следва да бъде възобновено.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното :
Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Производството по гр. д. № 3601/2019 г. е образувано пред Окръжен съд - Варна по искова молба на „В2М“ ООД, с която е предявен осъдителен иск против Народното събрание на Република България, основан на разпоредбата на чл.4, § 3 ДЕС, за заплащане на сумата 175 620.16 лв. - обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от приемане на законови разпоредби, които са обявени за противоконституционни и нарушават правото на ЕС, съединен с иск по чл.86, ал.1 ЗЗД. В условията на евентуалност с исковата молба е предявен иск с посочена правна квалификация чл.49 ЗЗД против Държавата за заплащане на сумата, която се претендира и с поддържания като главен иск по чл.4, § 3 ДЕС.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че в качеството на производител на електрическа енергия от притежавана малка електроцентрала с фотоволтаични модули с мощност 2 000 kW, находяща се в землището на [населено място] могила, обл. Добрич, ищецът заплатил в периода 01.01.2014 г. - 10.08.2014 г. сумата 175 620.16 лв. под формата на такса по чл.35а ЗЕВИ; Задължението за заплащане на посочената такса било въведено с § 6, т.2 и т.3 от Заключителните разпоредби на ЗДБ за 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., за създаване на чл.35а - чл.35в ЗЕВИ; С решение №13 от 31 юли 2014 г. по конст. д. № 1/2014 г. Конституционният съд на РБ обявил за противоконституционни текстовете на § 6, т.2 и т.3 от ЗР на ЗДБ за 2014 г.; С приемане на обявените за противоконституционни разпоредби Народното събрание на РБ нарушило правото на ЕС и конкретно - залегналите вчл.3, § 2 на Директива 2009/72/ЕО и в чл.3, § 1 на Директива 2009/28/ЕИО цели и препоръки, предоставящи права на предприятията от електроенергийния сектор; В резултат на допуснатото нарушение ищецът претърпял вреди, съизмеряващи се с платената такса по чл.35 ЗЕВИ, за които държавата следвало да заплати обезщетение по силата на чл.4, § 3 ДЕС. Въз основа на посочените фактически твърдения ищецът е формулирал петитум за осъждане на Народното събрание на РБ да му заплати обезщетение за претърпяната от нарушението на правото на ЕС имуществена вреда, заедно с обезщетение за забава. Посочил е, че искът за заплащане на обезщетение, предявен срещу Народното събрание на РБ в качеството му на държавен орган, от чиито актове и действия са произлезли вредите, подлежи на разглеждане по реда на ЗОДОВ, съобразно възприетите в практиката на Съда на ЕС /цитирана в исковата молба/ разрешения, а ако искът срещу Народното събрание бъде отхвърлен, претенцията за заплащане на обезщетение, ведно с лихви за забава, да бъде уважена срещу Държавата на основание чл.49 ЗЗД.
Първоинстанционният съд е върнал исковата молба в частта относно предявените срещу Народното събрание искове, но постановеното в този смисъл определение е отменено с определение от 13.06.2019 г. по ч. гр. д. № 273/2019 г. на Апелативен съд - Варна и делото е върнато с указания за провеждане на производство за отстраняване на нередовности на исковата молба. В изпълнение на указанията първоинстанционният съд е предоставил възможност на ищеца да уточни исковата молба като посочи дали претендира ангажиране на гаранционно - обезпечителната отговорност на Народното събрание в качеството му на възложител по смисъла на чл.49 ЗЗД и да обоснове съответни твърдения в тази насока или не твърди наличието на подобна отговорност, а единствено насочва исковете си срещу този ответник в качеството му на процесуален субституент на Държавата, която се явява длъжник по материалното правоотношение. В срока за отстраняване на нередовности на исковата молба ищецът е депозирал молба - уточнение от 15.07.2019 г., в която е заявил, че е посочил Народното събрание като ответник в процеса в качеството му на процесуален субституент на Държавата, чиято отговорност възниква по силата на принципа за отговорност на държавите членки за вреди и чл.4, § 3 ДЕС. С аргументи, изведени от практиката на СЕС (решение от 5 март 1996 г. по съединени дела С-46/93 г. и С-48/93 г., решение от 5 октомври 2018 г. по дело С-571/2016 г., решение от 28 юли 2016 г. по дело С-168/2015 и др.), ищецът отново е поискал предявеният срещу Народното събрание осъдителен иск да се разгледа при приложение на „специалните процедурни правила на ЗОДОВ“.
С определение от 19.08.2019 г. Окръжен съд - Варна е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото в частта относно исковете - главен и акцесорен по чл.86, ал.1 ЗЗД, срещу Народното събрание на РБ по съображения, че ЗОДОВ не намира приложение към споровете за реализиране отговорността на държавата по чл.4, § 3 ДЕС и че процесуалната субституция, с която ищецът е обосновал участието на Народното събрание като ответник по делото, е изключение и не се прилага при непълнота на закона, особено по отношение на гражданската отговорност.
Сезиран с частна жалба от ищеца, Апелативен съд - Варна е постановил обжалваното с частната касационна жалба определение, с което е потвърдил определението на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по исковете срещу Народното събрание. За да потвърди определението, въззивният съд е приел, че прекратяването на делото е съобразено с мотивите към определението по ч. гр. д. № 273/2019 г. на Апелативен съд - Варна, в които е прието, че ЗОДОВ не предвижда ред за ангажиране отговорността на Държавата за обезщетяване на вреди, произтичащи от актове, действия или бездействия на държавни органи, осъществени в нарушение на правото на ЕС, и че поради липса на уредена в действащото национално законодателство възможност тези искове да се разглеждат против съответните държавни органи като процесуални субституенти на държавата, те следва да се разгледат по общо уредената деликтна отговорност в ЗЗД и в съответствие с чл.7 от Конституцията на РБ. Потвърждаването на първоинстанционното определение е мотивирана и със съображения, че ищецът обосновава правния си интерес от водене на иск срещу Народното събрание единствено с оглед процесуалния ред за разглеждане на исковата претенция, както и че такъв правен интерес не съществува, тъй като претенцията по двата евентуално съединени иска е една и съща - иск срещу Държавата като длъжник по материалното правоотношение. Въззивният съд е споделил и извода на първата инстанция, че от характера й на изключение процесуалната субституция е неприложима при непълнота на закона.
По основанията за допускане на касационно обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател поддържа, че искът срещу ответника Народно събрание на Република България се основава на член 4 § 3 ДЕС и че определението, с което въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството срещу този ответник, съдържа произнасяне по следните въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и са решени в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз „по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК“ :
1. Допуска ли принципът на отговорността на държавите - членки за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз и принципите на ефективност и равностойност правно положение като описаното в настоящото производство, при което са предявени два иска - (а) главен иск на основание принципа на отговорността на държавите - членки за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз, във връзка с чл.4 § 3 от Договора за Европейския съюз, и (2) иск, предявен при условията на евентуалност, по член 49 ЗЗД срещу държавата, но националният съд прекратява производството по главния иск, тъй като в националния закон, предвиждащ отговорност на държавата за вреди, липсва хипотеза на отговорност на Народното събрание;
2. Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че прекратяването на производството по иска с правно основание принципа на отговорността на държавите - членки за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, във връзка с чл.4 § 3 от Договора за Европейския съюз, е мотивирано с обстоятелството, че с него ищецът търси същата по обем защита като тази с иска по чл.49 ЗЗД, при положение, че националното производство допуска разглеждането на искове, предявени при условията на евентуалност;
3. Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че с прекратяването на производството по иска с правно основание принципа на отговорността на държавите - членки за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, във връзка с чл.4 § 3 от договора за Европейския съюз, съдът ще разгледа иск, чиито предпоставки са различни от установените в практиката на СЕС. По-специално, отговорността по този иск не е безвиновна и правилата, утвърдени в практиката на СЕС за установяване на „явно квалифицирано”/”достатъчно съществено” нарушение на правото на ЕС, са без значение за преценката на поведението на държавата”.
Поставените въпроси са зададени непрецизно, но уточнени от касационната инстанция в съответствие с правомощията й съгл. т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до един общ въпрос - за приложимия процесуален ред, по който се разглеждат искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС по чл.4, § 3 ДЕС, и за надлежния ответник по тези искове. Формулираният въпрос е от значение за изхода по конкретното дело, тъй като прекратяването на производството по предявения от касатора иск, основан на твърдения за претърпени вреди от извършено от Народното събрание на Република България, в качеството му на законодателен орган на държавата, нарушение на правото на Европейския съюз - чл.4, § 3 ДЕС, е обусловено от изводите на въззивния съд, че националното законодателство на Република България не предвижда ред за ангажиране отговорността на държавата за обезщетяване на вреди от актове, действия или бездействия на държавни органи, осъществени в нарушение на правото на ЕС, различен от реда за реализиране на общата деликтна отговорност по ЗЗД, и не урежда възможност исковете да се разглеждат против съответните държавни органи като процесуални субституенти на държавата. Поради това въпросът отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване.
По значимия за изхода на делото процесуален въпрос е формирана практика на ВКС, обективирана в служебно известните на съдебния състав определение № 269/08.05.2015 г. по ч. гр. д. № 1867/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 541/17.12.2019 г. по ч. гр. д. № 2980/2019 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 72/21.04.2020 г. по гр. д. № 2377/2019 г. на ВКС, ІV г. о., и определение № 185/08.04.2021 г. по ч. т. д. № 3147/2015 г. на ВКС, ІІ т. о. При постановяване на част от посочените съдебни актове е съобразена и въведената със ЗИД на ЗОДОВ, обн. ДВ бр.94/29.11.2019 г., законодателна промяна, с която са уредени реда за разглеждане на искове за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз /чл.2в ЗОДОВ/, определянето на надлежния ответник по исковете и дължимите такси и разноски за производствата по тях. Предвид създадената съдебна практика и извършената законодателна промяна, искането на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос в хипотезите на чл.280, ал.1, т.2 /предвид поддържаното противоречие на определението с практиката на Съда на ЕС/ и т.3 ГПК е неоснователно. По отношение на обжалваното определение не е налице и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, доколкото мотивите към определението не насочват към очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, а доводите на жалбоподателя, с които е аргументирана очевидната неправилност, се припокриват с оплакванията в частната касационна жалба за материална незаконосъобразност на определението. Касационно обжалване на определението обаче следва да се допусне на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като произнасянето на въззивния съд по формулирания значим за изхода на делото правен въпрос противоречи на цитираната практика на ВКС.
С определение № 269/08.05.2015 г. по ч. гр. д. № 1867/2015 г., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, състав на ВКС, ІІІ г.о., се е произнесъл, че „отговорността на държавата за вреди от нарушения на общностното право, произтичаща от чл.4, пар.3 ДЕС, следва да бъде реализирана по процесуалния ред на ЗОДОВ“. Изводът относно приложимия процесуален ред за разглеждане на искове срещу държавата по чл.4, § 3 ДЕС, е аргументиран с практиката на Съда на Европейския съюз и конкретно с решението по дело Francovich and others v. Italian State, C-6/90, C9/90 /§ 42-43 от мотивите/, според което макар да е в правомощията на всяка държава-членка да определя компетентните съдилища и да уреди исковите производства, по реда на които може да бъде реализирана нейната отговорност за вреди от нарушения на правото на ЕС, материалните и процесуалните условия на този ред не могат да бъдат по-неблагоприятни, отколкото при подобни искове, засягащи само националното право (принцип на равностойност), и не могат да бъдат така нормирани, че да направят практически невъзможно или прекомерно сложно получаването на обезщетение (принцип на ефективност). След сравнение на предмета, основанието и основните характеристики на исковете за отговорност на държавата за вреди по ЗОДОВ и на тези за извъндоговорната отговорност на държавата за нарушения на общностното право, съставът на ВКС, ІІІ г. о., е приел, че именно процесуалният ред по ЗОДОВ съставлява ред, предвиден за „подобни искове” /т. е. за исковете по чл.4, § 3 ДЕС/ по националното право - по смисъла на решението по делото Francovich and others v. Italian State, че този ред не е по-неблагоприятен отколкото при подобни искове, засягащи националното право, с което е спазен принципа на равностойността, както и че използването му удовлетворява произтичащото от принципа на ефективността изискване този ред да не прави практически невъзможно или прекомерно сложно получаването на обезщетение (с оглед уредбата, касаеща таксите и разноските по чл.9а ЗОДОВ, улесняващи достъпа до правосъдие). Съдържащият се в чл.49 вр. чл.45 ЗЗД режим на деликтната отговорност е определен като неподходящ да реализиране на отговорността на държавата за вреди, произтекли от нарушение на правото на Европейския съюз, предвид несъвместимото с обективния характер на отговорността по чл.4, § 3 ДЕС изискване на чл.45 ЗЗД вредите да са причинени виновно.
След постановяване на цитираното определение е приет ЗИД на ЗОДОВ, обн. ДВ бр.94/29.11.2016 г., с който - както бе посочено по-горе, в националното законодателство на Република България е създадена специална правна уредба относно процесуалния ред за разглеждане на искове срещу държавата по чл.4, § 3 ДЕС, определянето на компетентния съд и надлежните ответници по исковете и дължимите такси и разноски за производствата по тях /чл.2в ЗОДОВ, ДВ бр.94/2019 г./. С определение № 185/08.04.20121 г. по ч. т. д. № 3147/2015 г. настоящият състав на ВКС, ІІ т. о., се е произнесъл, че съгласно § 6, ал.2 ПЗР към ЗИД на ЗОДОВ, обн. ДВ бр.94/2019 г., по неприключили до влизане в сила на ЗИД на ЗОДОВ /ДВ бр.94/2019 г./ производства по чл.4, § 3 ДЕС е приложим процесуалния ред по ЗОДОВ.
В постановените по реда на чл.274, ал.3 ГПК, съответно чл.290 ГПК, определение № 541/17.12.2019 г. по ч. гр. д. № 2980/2019 г. на ВКС, IV г. о., и решение № 72/21.04.2020 г. по гр. д. № 2377/2019 г. на ВКС, IV г. о., е възприето разрешението, че : Отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз може да бъде реализирана чрез предявен против самата нея иск, а в случаите, когато това е допустимо - и чрез иск, предявен против причинилия увреждането неин орган, в който случай последният има качеството на процесуален субституент; Когато вредите са причинени от действията или бездействията на няколко държавни органи, искът за обезщетение може да бъде предявен против всички или някои от тях при условията на солидарност, тъй като се касае до една отговорност на един и същи правен субект - Държавата; Недопустимо е предявяването на иск за обезщетение едновременно срещу държавата и срещу нейния орган, който е причинил вредите, в едно и също производство, но участието на държавата в гражданското съдопроизводство чрез съответния държавен орган, от чиито актове и действия произтичат вредите, предмет на търсеното обезщетение, е възможно и допустимо; В тази хипотеза държавата не става страна по делото, но е обвързана от постановеното с участие на субституента й решение като да е била страна. В мотивите към решението по т. д. № 2377/2019 г. на ВКС, ІV г. о., е застъпено становище, че приемането на противоконституционен закон от Народното събрание като законодателен орган на държавата и бездействието на Народното събрание да уреди правните последици от прилагането на такъв закон попада в обхвата на отговорност на държавата по чл.7 от Конституцията на РБ и когато от това са произлезли вреди за частноправни субекти, те могат да насочат иска си заплащане на обезщетение срещу Народното събрание в качеството му на процесуален субституент на държавата /стига искът да не е съединен с иск за обезщетение, предявен и срещу държавата/. Обективираната в обсъжданите актове на ВКС съдебна практика кореспондира със законодателното разрешение, залегнало в новия чл.2в ЗОДОВ /ДВ бр.94/2019 г./, препращащ относно определянето на легитимирания ответник по искове по чл.4, § 3 ДЕС за обезщетение за вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз към правилото на чл.7 ЗОДОВ, че искът се предявява срещу органа, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.
От анализа на относимата практика на ВКС произтича и отговора на значимия за изхода на делото правен въпрос, а именно - че приложимият процесуален ред за разглеждане на предявения от дружеството - частен жалбоподател иск за реализиране отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз - чл.4, § 3 ДЕС, е процесуалният ред на ЗОДОВ, респ. че Народното събрание на Република България е надлежен ответник по иска, участващ в производството в качеството на процесуален субституент на държавата /предвид твърденията в исковата молба, че вредите, за които се претендира обезщетение, произтичат от приетия от Народното събрание закон, противоречащ на Конституцията на РБ и на правото на ЕС, и от бездействието на Народното събрание да уреди последиците от нарушението след обявяването на закона за противоконституционен с решение на Конституционния съд на РБ/.
Предвид отговора на въпроса, предпоставил допускане на касационно обжалване, определението на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено определението на Окръжен съд - Варна за прекратяване на производството по предявения от „В2М“ ООД срещу Народното събрание на Република България иск по чл.4, § 3 ДЕС е неправилно и следва да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на иска.
Предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск срещу държавата с посочена в исковата молба правна квалификация чл.49 ЗЗД, по който производството е останало висящо пред първоинстанционния съд, не е предмет на производството по чл.274, ал.3 ГПК и с оглед на това не следва да се обсъждат доводите в частната жалба във връзка с допустимостта да се съединяват в едно производство евентуални искове по чл.4, § 3 ДЕС и чл.49 ЗЗД.
В зависимост от резултата от разглеждане на частната касационна жалба искането на жалбоподателя за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз следва да се остави без уважение. Искането по чл.267 ДФЕС е заявено като условно и е аргументирано с липсата на правна уредба и на съдебна практика по поставените въпроси, но доколкото непълнотата в правната уредба е преодоляна с приемането на ЗИД на ЗОДОВ /ДВ бр.94/2019 г./, сезирането на Съда на Европейския съюз би било безпредметно.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. т. д. № 50/2020 г. по описа на ВКС, Търговска колегия.

ОТМЕНЯ определение № 630 от 09.10.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 466/2019 г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено определение № 2453 от 19.08.2019 г. по гр. д. № 360/2019 г. на Окръжен съд - Варна за прекратяване на производството по делото в частта относно предявения от „В2М” ООД против Народно събрание на Република България осъдителен иск за сумата 175 620.16 лв., и ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Варна за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на иска.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „В2М“ ООД със седалище в [населено място] за отправяне на преюдициално запитване по чл.267 ДФЕС до Съда на Европейския съюз.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :