6 Р Е Ш Е Н И Е № 162 София, 18 август 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 394/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на подсъдимия П. К. С., подадена чрез упълномощения му защитник, срещу въззивно решение № 20 от 24.02.2016 г., постановено по в.н.о.х.д. № 328/2015 г. по описа на Апелативен съд – гр.Велико Търново. В жалбата се релевира касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Излагат се подробни съображения за наличието на допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с процесуалната дейност на втората инстанция. Изразява се становище, че изводите на въззивния съд се базират на едностранчиво и тенденциозно разглеждане и тълкуване на събраните по делото материали, както и при отказ от страна на прокуратурата в досъдебна фаза, така и на предходните две инстанции, за събиране на поискани от защитата, оневиняващи подсъдимия доказателства. В тази връзка се сочи допуснато нарушение на чл. 107, ал. 3 от НПК, довело до ограничаване право на защита на подсъдимото лице. Твърди се, че не е изяснено по какъв механизъм и с какви точно технически средства е извършен звукозаписът на приложения по делото носител, поради което и не може да бъде направен извод кога, къде и през какви интервали е включван или изключван уреда за звукозапис от свидетеля Б.. В тази насока се твърди, че са били направени искания за разпит на свидетелите, експлоатирали СРС, с цел изясняване на въпроса какъв е уредът, с който свидетелят Б. е извършил звукозаписа – мобилен телефон или външно звукозаписващо средство с ефирна връзка, с оглед преценка на възможността за манипулация, но са оставени без уважение. Поставя се акцент върху обстоятелството, че е направено искане за извършване на следствен експеримент, което също е оставено без уважение, а според касатора той е представлявал важно оневиняващо доказателствено средство, защото би установил, че обработените пари, въобще не са поставяни в кабинета на С.. Прави се искане за отмяна на обжалвания въззивен акт и за връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд с цел отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП излага съображения за неоснователност на жалбата, като моли съда да остави в сила въззивното решение. Счита, че фактическата обстановка е изводима от доказателствената съвкупност, както и че показанията на основния свидетел Б. се подкрепят от останалите доказателства по делото. Подсъдимият С., редовно уведомен, се явява, представлява се от упълномощения си защитник – адв. Н.. Защитата поддържа касационна жалба по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Намира, че допуснатото процесуално нарушение рефлектира и върху законността на акта, както и че постановяването на осъдителната присъда при доказателствена празнота и при липса на безспорна доказаност на вината на подсъдимия, сочи на допуснато нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. В своя лична защита подсъдимият заявява, че никога не са му предлагани въпросните пари и не ги е взимал от Б., а в последната си дума подсъдимият моли делото да се върне за ново разглеждане. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 15 от 12.10.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 154/2015 г., Окръжен съд – гр.Ловеч признал подсъдимия П. К. С. за виновен за това, че в качеството си на длъжностно лице – инспектор III-та степен социална дейност и възпитателна работа в ЗО към Затвора – [населено място] на 12.11.2014 г. около 10.00 ч. в [населено място] в служебния си кабинет в ЗО към Затвора – [населено място] приел дар – 300 (триста) лева от лишения от свобода Г. Й. Б., които не му се следват, загдето е извършил действие по служба – изготвяне на предложение до началника на Затвора – Л. от 06.11.2014 г. за награждаване по реда на чл. 98, ал. 1 ЗИНЗС на лишения от свобода Б., поради което и на основание чл. 301, ал. 1, предл. 2 НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 4 (четири) години и глоба в размер на 5 000 лева. С въззивно решение № 20 от 24.02.2016 г., постановена по в.н.о.х.д. № 328/2015г., АС-Велико Търново е изменил първоинстанционната присъда в частта, с която на подсъдимия е наложено наказание глоба, като е намалил размера на същата от 5 000 лв. на 2 500 лв., и в останалата й част я е потвърдил. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. От значение е да се определят пределите на касационната проверка. Със жалбата/освен изрично, но и изводимо от съдържанието й/ касаторът реливира само касационно основание по чл.348, ал.1, 2 от НПК, което изключва възможността за отправянето в хода на съдебните прения на нови касационни основания. В рамките на твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения, могат да бъдат обособени две насоки-оплаквания за невярна оценка на доказателствата и доводи за нарушения на разпоредбата на чл.107, ал.3 от НПК, свързани с отказ за събиране на “оневиняващи” доказателства, ограничили правата на подсъдимия да докаже защитната си теза. Следва да се отбележи, че релевираните от касатора оплаквания, ведно с подкрепящите ги аргументация, са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция и са получили убедителни отговори в атакувани съдебен акт, които се споделят от настоящия съдебен състав, но доколкото те се поставят на вниманието на касационната инстанция, дължимо е тяхното обсъждане. Неоснователни са твърденията, че изводите на апелативния съд се базират само на показанията на свидетеля Б., който е демонстрирал неприязън към подсъдимия и желание за отмъщение за наложени наказания. Наред с неговите показания са събрани редици други гласни, писмени и веществени доказателства, които решаващите съдилища са подложили на задълбочен анализ, преди да изградят изводите си относно фактическите констатации, обусловили и съответното приложение на материалния закон. Показанията на св. Б. са обсъдени детайлно от въззивния съд, който ги е анализирал от една страна проследявайки тяхната вътрешна последователност, а от друга - подкрепата им от останалите доказателства. Въззивният съд е изложил подробни и убедителни аргументи при аналитичната си дейност относно този доказателствен източник. Подробно са обсъдени и съпоставени показанията на Б. с останалите гласни доказателствени източници, както досежно отношенията му с подсъдимия и събитията, предхождащи, инкриминирания случай така и тези, касаещи събитията от процесния ден. Не са пренебрегнати и обстоятелствата, за които съдът е констатирал противоречивост, а именно по отношение на обстоятелството дали той е изпратил SMS на оперативните работници след излизането от кабинета на подсъдимия. Обстоятелството, че свидетелят Б., който е сигнализирал компетентните органи във връзка с поведението на подсъдимия, е лице лишено от свобода, изтърпяващо наказанието си в пенитенциарно заведение-затворническо общежитие от открит тип към затвора Л., в група за която отговарял подс.С./старши инспектор социална дейност и възпитателна работа/, не е достатъчно по естеството си , за да се приеме, че показанията му са дискредитирани. Въззивният съд в нито един момент от аналитичната си дейност не е игнорирал това обстоятелство, напротив видно е, че това е обусловило по-голяма прецизност в аналитичната дейност по оценка на това доказателствено средство. Освен, че този свидетел е последователен в показанията си във всички фази на процеса, не бива да се пренебрегва и факта, че принципно това му процесуално качество/ извън обстоятелствата по чл.121 от НПК/, го задължава да депозира правдиви показания, касателно известните му относно събитията факти и обстоятелства, като за потвърждаване или затаяване на неистина носи наказателна отговорност. Неоснователни са оплакванията на подсъдимия и защитата му за нарушения на правата му с отказа и на двете предходни инстанции да съберат относими за изясняване на обективната истина доказателства. В правомощията на решаващите инстанции и в частност на въззивната, е преценката за обема и вида доказателства, които да бъдат събрани, както и кои доказателствени средства да бъдат използвани в тази й деятелност. Независимо от това преценката на решаващия съд не е субективна, а следва да е обусловена от обстоятелствата, включващи се в предмета на доказване, доказателствата да допринасят за тяхното изясняване и да са установени по реда, предвиден в НПК. Също така, от компетентността на решаващите инстанции е и преценката за необходимостта от проверка на вече събрани доказателства. В тази връзка следва да се посочи, че напълно се споделя аргументираната теза на съдилищата за липсата от необходимост от провеждане на следствен експеримент за установяване на обстоятелството, че “обработените” пари не са били поставяни в кабинета на подс.С.. Следственият експеримент цели да се проверят и уточнят данни, получени от разпитите на обвиняемия/подсъдимия и свидетелите или от друго действие по разследването или съдебно следствено действие. Правилно въззивният съд е отхвърлил тезата на защитата за попадане на флуорисциращото вещество върху ръцете на подсъдимия след здрависване между него и св.Б., предвид събраните доказателства, установяващи липсата на такова поведение. Назначената в хода на първоинстанционното съдебно следствие химическа експертиза е установила принципната възможност за отлагане на веществото, използвано за маркиране на банкнотите върху гладки повърхности, както и възможността за пренасяне от ръката на едно лице върху ръката на друго, чрез докосване. Правилно въззивната инстанция е приела, че това са принципни положения, които визират възможни хипотези, но не и безусловни положения, изискващи допълнителна проверка на фактическите констатации по настоящият казус. Експертното заключение не сочи задължителност за отлагане на веществото, с което са маркирани банкнотите върху повърхността на мястото където са оставени, поради което не може да се приеме, че то опровергава установените от останалите доказателствени източници фактически положения относно оставянето на белязаните банкноти в кабинета на подс.С. и попадането на веществото, с което са маркирани върху ръката му след контакт с тях. Неоснователни са и оплакванията за безрезервното кредитиране на данните, събрани чрез използването на специални разузнавателни средства/СРС/ и отказа на всички инстанции до момента да изяснят по какъв механизъм и с какви технически средства е извършен зукозаписа от използваните СРС на приложените по делото дискове. Апелативният съд е констатирал законосъобразност на събраните чрез използване на СРС доказателства, кат подробно е изложил мотиви, които изцяло се споделят от настоящата инстанция и не се налага преповтарянето им.Конкретно следва да се посочи, че при използването на СРС не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.24 и чл.25 от ЗСРС, както се твърди от касатора. Последните разпоредби изискват съдържанието на информацията, получена като резултат от прилагането на специалните разузнавателни средства да се записва върху материален и хартиен носител, като тези носители се предоставят на органа, направил искането за използване на СРС. Конкретно използваният уред или техническото средство, с който е извършен звукозаписа, касае техническата част по експлоатацията на СРС и по естеството си не може да е основание, което да сочи на възможна манипулация, както се твърди в жалбата. В случая от значение е законосъобразното разрешаване и експлоатиране на СРС, като е без значение вида на използваното техническо средство. Приобщените още в първоинстанционното съдебно следствие ВДС, материализиращи използването на СРС, както и показанията на св.Б. не сочат на данни за каквато и да било незаконосъобразност при експлоатирането на СРС и не водят до изводи за опорочаване на събраните чрез тях данни. Гореизложеното дава основание на тази инстанция да приеме, че въззивния съд не е допуснал процесуални нарушения, които да обуславят наличието на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, налагащи отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Ето защо въззивното решение на АС-Велико Търново следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 20 от 24.02.2016г., постановено по внохд № 328/2015 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване и протест. Председател: Членове: