Решение по т.д. №92/15 на ВКС , ТК, ІІ ро отд. 3 Р Е Ш Е Н И Е №80 гр. София,31.05.2016 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 18.05. две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №92/15 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на А. А. П. срещу решение №1570 от 23.07.2014 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №1441/2014 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 22.01.2014 г. по гр.д. № 17 250/2012 г. на СГС, ГО, 2 ри с-в в частта, с която е отхвърлен искът на касатора срещу ЗК [фирма]- [населено място] за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ/отм./ за разликата между уважената част от 20 000 лева до пълнопредявения размер от 50 000 лева за претърпени при условията на ексцес болки и страдания от ищеца в следствие на настъпило на 12.09.2001 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП / . В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон при произнасяне на въззивното решение в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба в депозирания писмен отговор счита същата за неоснователна. С определение №743от 28.12.2015 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1от ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД, който въпрос е решен в противоречие с отговора в ППВС № 4 /1968 .т11. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът П. /р. 1974 г./ е участвал в ПТП на 12.09.2001 г.. С присъда по НОХД виновният водач на МПС И. П. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.1, б.Б вр. с чл. 342 ал.1, предложение трето НК. С решение от 25.05.2006 г. по гр.д. № 1739/2004 г. на СГС, Първо г.о. делинквентът П. е осъден на основание чл.45 ЗЗД да заплати на ищеца по настоящото дело П. обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от нараняванията от причиненото ПТП в размер на 45 000 лева. По време висящността на така заведеното срещу застрахователя на гражданската отговорност по иск на пострадалия дело е сключено извънсъдебно споразумение на 29.09.2006 г. по силата на което ищецът е представил молба за отказ от иска срещу застрахователят, а последният му е заплатил сумата от 20 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди,като страните са се договорили,че няма да имат занапред претенции във връзка с претърпените от ПТП вреди. С решение а ТЕЛК от 25.03. 2009г. и от 20.02.2012 г. е констатиран настъпил ексцес на вредите, предмет на обезщетяване от застрахователя по цитираното споразумение с пострадалия , който ексцес се изразява в скъсяването на дължината на ляв долен крайник с още пет сантиметра в резултат на развит остеомиелит на костта в резултат на няколкото оперативни намеси необходими , с оглед отстраняване на контузията на крайника при претърпяното ПТП. При определяне на размера на дължимото обезщетение въззивният състав е обсъдил младата възраст на пострадалия и тежкото психическо състояние, в което е изпаднал,поради настъпилите от ексцеса вреди. По основателността на касационната жалба : Касационната жалба е частично основателна. По отношение на основанието за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество като застраховател на гражданската отговорност на делинквента-водач на МПС за вредите на ищца настъпили от процесния ексцес решението е влязло в сила, доколкото касационната жалба на ответника не е допусната до касационно разглеждане. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно т.11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. За да обоснове конкретно присъдения размер и да отхвърли за остатъка до пълнопредявения, въззивният съд не е отчел изключително тежките болки и страдания, с които се характеризира влошеното му от остеомиелита в периода 2009-2010 г. здравословно състояние и за които има данни в показанията на разпитаните по делото свидетели-непрекъснато отваряне и гноене на раните в следствие на възпалението на костта. С оглед така установените факти от значение за размера на обезщетението, настоящият състав на ВКС счита, че същият следва да се определи на 40 000 лева. Въззивното решение следва да е отмени частично в обжалваната част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за разликата, с която се отхвърля иска до пълнопредявения размер и искът за разликата до горепосочения размер и да се уважи, ведно със законната лихва от датата на ексцеса-25.03.2009 г.до окончателното плащане. В останалата част решението следва да се остави в сила. По отношение на разноските : Ответникът по касация следва да заплати дължимата държавна такса върху уважената от ВКС част от иска в размер на 800 лева, както и разноските в размер на 1 333,33 лева- адв. възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, съобразно уважената част от иска, съгласно съдържанието на договора за правна помощ . Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №1570 от 23.07.2014 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №1441/2014 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 22.01.2014 г. по гр.д. № 17 250/2012 г. на СГС, ГО, 2 ри с-в в частта, с която е отхвърлен искът на касатора срещу ЗК [фирма]- [населено място] за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ за разликата между уважената част от 20 000 лева до размера до 40 000 лева. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗК [фирма]- [населено място] да заплати на А. А. П. сумата от още 20 000 лева, ведно със законната лихва от датата на ексцеса-25.03.2009 г.д до окончателното плащане- застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ/отм./ а за претърпени при условията на ексцес болки и страдания от ищеца в следствие на настъпило на 12.09.2001 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП /. ОСЪЖДА ЗК [фирма]- [населено място] да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер в размер на 800 лева. ОСЪЖДА ЗК [фирма]- [населено място] да заплати на А. А. П. разноски в размер на 1 333,33 лева- адв. възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, съобразно уважената част от иска. ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното въззивно решение в останалата част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.