Р Е Ш Е Н И Е № 182 София, 31.01.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 24.10.2017 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при участието на секретаря Л.Златкова като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 187/2017 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на В. П. К., Д. Г. К. и Ралица Г. К., чрез пълномощника им адв.П.К.- САК, против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1208/14.06.2016 г., по в. гр.д.№ 1480/ 2016 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 03.08.2015 г., по гр.д.№ 5 131/2013 г. за отхвърляне на предявената от касаторите активно субективно съединена искова претенция по чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ/отм./ срещу Г. фонд [населено място] за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от всеки един от тях, от смъртта на общия им наследодател – б.ж. на [населено място], С. област - Г. Д. К., настъпила от пътно-транспортно произшествие на 16.10.2013 г. на първокласен път № І 61 между [населено място] и [населено място] по вина на водач на моторно превозно средство без валидна, към датата на непозволеното увреждане, застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, за разликата над присъдените суми до пълния заявен размер от по 200 000 лева. Касаторите въвеждат оплакване за неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт, поради необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Твърдят, че присъдените им обезщетения за неимуществени вреди са определени от въззивния съд в нарушение на чл. 52 ЗЗД и в отклонение от обичайната съдебна практика, без да бъдат изложени конкретни съображения за необосновано занижените им размери, извън неясното и неотносимо, предвид задължителните указания в т.11 на ППВС № 4/68 г., съображение за водения от семейството стандарт на живот. Ответникът по касация – Г. фонд, [населено място], чрез процесуалния си представител – ю.к. Ш., в срока по чл.287, ал.1 ГПК изразява несъгласие с въведените касационни основания, считайки ги за неоснователни. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Третото лице- помагач в процеса не заявява становище. Касационното обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, е допуснато с определение на състав на второ търговско отделение на ВКС № 302 от 10.05.2017 г., по настоящето дело. С оглед формираната задължителна практика на касационната инстанция, обективирана в ППВС № 4/68 г. и постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 12 / 26.03.2012 г., по т.д.№ 299/2011 г. на ІІ т.о. ; № 83/06.07.2009 г., по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т.о.; № 23/25.03.2014 г., по т.д.№ 1154/2013 г. на ІІ т.о.; № 157/ 28.10.2014 г., по т.д.№3040/2014 г. на ІІ т.о. и № 94 от 24.10.2012 г., по т.д.№ 916/2011 г. на І т.о., е счетено за доказано основанието чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното право: 1. „Как следва да се прилага принципът за справедливост , въведен с чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразяват при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск на увредения, при причинена в резултат на деликт смърт?” и 2.”Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия?”. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за доказани предпоставките на закона за ангажиране отговорността на Г. фонд в заявената с исковата молба хипотеза на чл.288,ал.,1 т.2, б.”а” КЗ/отм./ - наличие на увреждания, причинени виновно от водач на моторно- превозно средство, управлявал го без сключена задължителна застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите, настъпили в резултат на пътно- транспортното произшествие вреди – смърт на общия наследодател на ищците и преки травматични увреждания на първите две от тях, причинно-следствена връзка между неправомерното деяние и вредоносния резултат. По основания спорен във въззивното производство въпрос – за размера на следващото на ищците обезщетение за обезвреда на причинените им неимуществените вреди от смъртта на общия им наследодател – б.ж. на [населено място], С. област - Г. Д. К. решаващият състав на Софийски апелативен съд се е произнесъл като е увеличил определената от първоинстанционния съд сума за обезщетяване моралните вреди на В. П. К. от 110 000 лв. на 160 000 лв.. Изложил е съображения, че с оглед младата възраст на същата, останала да се грижи сама за двете приживе от брака и с починалия на 40 г. неин съпруг Г.К., деца – първото малолетно към датата на деликта, а второто непълнолетно, както и съществувалите приживе отношения на взаимна обич, хармония, уважение, подкрепа и близост помежду им, тази сума се явява справедливо обезщетение по см. на чл.52 ЗЗД. Позовавайки се на конкретните данни по делото за характера, вида и продължителността на претърпените от ищците Ралица К. и Д. К. морални болки и страдания от смъртта на общия им наследодател Г.К.- техен баща, броя на наследниците, оставащи в това семейство и на водения от същите стандарт на живот, въззивният съд е споделил, като основани на закона и доказателствения материал по делото изводите на СГС относно размер на определеното обезщетение за обезвреда от по 150 000 лв. за всяка една от тях, преценявайки го като справедливо, вкл. и с оглед съдебната практика за подобни случаи за процесния период. Решението е частично неправилно. Прилагайки законоустановения принцип за справедливост при определяне дължимото на ищците обезщетение за възмездяване на понесените от всеки от тях морални вреди от смъртта на общия им наследодател Г.К., въззивният съд не е отчел в достатъчна степен задължителните указания по приложението на чл.52 ЗЗД, съдържащи се в т.ІІ на ППВС № 4/ 68 год., според които понятието „справедливост” по смисъла, вложен от законодателя, не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта, възрастта и личността на пострадалите, характерът на увреждането и произтичащите от него физически и психологически последици за увредените, техния интензитет, продължителност и отражение върху личността на увредения и качеството му на живот, които решаващият съд е длъжен да прецени в тяхната съвкупност и в които броя на обезщетените наследници,оставащи в едно семейство, както и стандарта им на живот до момента на непозволеното увреждане, не се включват. Несъобразена в достатъчна степен от решаващия състав на Софийски апелативен съд е останала и формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК практика на ВКС, израз на която са горецитираните съдебни решения на отделни състави на ВКС, с която задължителните постановки на ППВС № 4/68 г. са доразвити и осъвременени. Според същата, както е прието и в решение № 233 от 20. 12.206 г., по т.д.№ 3586/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС, споделящо се изцяло от настоящия съдебен състав, удовлетворяването на изискването за справедливост, въведено с чл.52 ЗЗД, налага при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди всякога да се отчита и обществено- икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, промените на която намират съответно отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгласно чл. 266, във вр. с § 27 от ПЗР на КЗ/ отм./. Следователно икономическите условия в страната към датата на настъпване на неимуществените вреди, подлежащи на обезвреда и променящите се въз основа на тях лимити на застрахователно покритие са обстоятелства, които САпС е следвало да вземе предвид и да обсъди при преценка справедливия размер на дължимото на ищците обезщетение и като не е съобразил горното въззивният съд е постановил обжалвания съдебен акт при наличие на сочените в касационната жалба негови пороци. Въз основа на изложеното и като взе предвид датата на процесното пътно-транспортно произшествие-16.10.2013 г., икономическите условия в страната към момента на увреждането, които поради паричния характер на обезщетението за обезвреда несъмнено детерминират общественото разбиране за справедливост на този етап от развитие на обществото, лимитите на застрахователно покритие - своеобразна индиция за същите, настоящият съдебен състав приема, че в случая справедливо обезщетение по см. на чл.52 ЗЗД се явява сумата от по 170 000 лв. за всяка от ищците Ралица К. и Д. К.. При определяне размера на същото съдът съобразява и безспорно установените в хода на процеса изключително близки отношения, съществували приживе между починалия и всяка една от неговите дъщери, особената тийнейджърска възраст на която всяка от тях е била лишена от бащина грижа, от бащина ласка, морална и материална подкрепа, продължителността на настъпилата неочаквана загуба на този родител и нейната необратимост, както и установената съдебна практика при сходни на разглеждания случаи. С оглед данните по делото и посочените по- горе несъобразени от въззивния съд обстоятелства в проявлението им към датата на процесния пътен инцидент, настоящият съдебен състав счита, че обезщетение в същия размер от 170 000 лв. за причинените на ищцата В. П. К. неимуществени вреди от смъртта на съпруга и – б.ж. на б.ж. на [населено място], С. област Г. К., би удовлетворило изискването за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД. По изложените съображения въззивното решение на Софийски апелативен съд следва да бъде частично отменено – за разликите над сумите от по 150 000 лв. до по 170 000 лв. за ищците Ралица К. и Д. К. и над сумата 160 000 лв. до 170 000 лв. за ищцата В. К.. С оглед горното на Ралица К. и Д. К. следва да бъде присъдена допълнително сума от по 20 000 лв., а на В. П. К. сума от 10 000 лв., ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от 05.02.2014 г.до окончателното им изплащане. В останалата му отхвърлителна част, въззивният съдебен акт следва да бъде потвърден. При този изход на делото в касационната инстанция и уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. П. К. адвокатско възнаграждение за оказаната на ищците правна защита и съдействие при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, което определено по реда на чл.7, ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004 г на ВАС, във вр. с чл.36 ЗА възлиза на сумата 2030 лв. Обстоятелството, ме в хипотезата на осъществена при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА правна защита и съдействие дължимото на адвоката възнаграждение се определя от съда, а не по договорка между страните, изключва основателността на претендираната и посочена в списъка по чл.80 ГПК сума от 5680 лв. с ДДС – възнаграждение на адв. П.К. за касационното производство. Доколкото по делото липсват и доказателства, че адв.П.К. е регистрирана по ДДС, то настоящият съдебен състав не включва в определеното на същата възнаграждение ДДС. На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът дължи и заплащане на държавна такса за касационното производство за уважената част от исковете в общ размер на сумата 2030 лв. включваща и 30 лв. за допускане на касационното обжалване, съгласно чл.18, ал.2, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от горното и на осн. чл.293, ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1208 / 14.06.2016 г., по в.гр.д.№ 1480/ 2016 г., в частта, с която са отхвърлени предявените от В. П. К., Д. Г. К. и Ралица Г. К. срещу Г. фонд [населено място] активно субективно съединени искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 16.10.2013 г. за разликата от по 150 000 лв. до по 170 000 лв. за Д. Г. К. и за Ралица Г. К. и за разликата над сумата 160 000 лв. до 170 000 лв. за В. П. К., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Г. фонд [населено място], [улица], ет.4 да заплати на Д. Г. К. и на Ралица Г. К. допълнително сума от по 20 000 лв./ двадесет хиляди лева/ на всяка една от тях и на В. П. К. допълнително сума от 10 000 лева/ десет хиляди лева/, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на общия им наследодател – б.ж. на [населено място], С. област - Г. Д. К., настъпила от пътно-транспортно произшествие на 16.10.2013 г., ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, начиная от 05.02.2014 г. до окончателното им изплащане. ОСЪЖДА Г. фонд [населено място], [улица], ет.4 да заплати на адв. П. К.- САК, сумата 2030.00 лв.адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. ОСЪЖДА Г. фонд [населено място], [улица], ет.4 да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса върху допълнително присъдената сума в размер на 2030 лв./две хиляди и тридесет лева/. ОСТАВА В СИЛА въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1208 /14.06.2016 г., по в.гр.д.№ 1480/ 2016 г. в останалата обжалвана част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: