Р Е Ш Е Н И Е № 135 Гр. София, 12 април 2023 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА и след становище на прокурора от ВКП Н. ЛЮБЕНОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 896/22 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба на адв. С. в качеството на упълномощен защитник на подсъдимия М. С. К. срещу въззивно решение № 233/21.07.22 г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 1-ви състав, постановено по в.н.о.х.д. № 495/22 г. В жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК /които не са изрично посочени, но се извеждат от съдържанието на оплакванията/ и се прави искане за отмяна на решението на САС в наказателната и гражданска част. Защитата оспорва извода на въззивния съд за механизма на получаване на процесното увреждане, поради неправилна оценка на заключението на съдебно-медицинската експертиза за пострадалия – вид и тежест на увреждането и средство, с което е причинено. Оспорва и правната квалификация на деянието, като счита, че подзащитният му е действал изцяло при условията на неизбежна отбрана. Срещу касационната жалба на подсъдимия е постъпило възражение от частния обвинител М. К. чрез упълномощения повереник, адв. Е. Я., с което се застъпва становище за нейната неоснователност и за оставяне в сила на въззивното решение като правилно и законосъобразно. Частният обвинител счита, че доказателствата по делото и медицинските експертизи са правилно интерпретирани от контролираните съдилища при възприемане на изводите по фактите на обвинението и правилно е прието, че подсъдимият не е извършил деянието при неизбежна отбрана. Във възражението се застъпва тезата, че от фактите по делото се извежда по-тежка правна квалификация на деянието, по чл.115, вр. чл.18 от НК, както и че справедливо обезщетение за понесените от частния обвинител неимуществени вреди е пълната стойност на предявения граждански иск, в размер на 100 000 лв. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият К., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощения защитник, адв. С., който поддържа жалбата по изложените в същата доводи в подкрепа на наведените касационни основания и с направеното искане за оправдаване на подсъдимия и за отмяна на присъденото обезщетение за вреди, поради това, че е извършил деянието при неизбежна отбрана. Частният обвинител и граждански ищец М. К., редовно уведомен не се явява пред ВКС. Упълномощеният повереник адв. Я., пред касационната инстанция поддържа становището по жалбата, изразено в писменото възражение срещу нея. Счита, че въззивното решение съдържа мотивирани отговори на всички възражения на защитата и при липсата на подадена от доверителя му касационна жалба, /независимо от занижения размер на уважения граждански иск/ моли същото да се остави в сила. Прокурорът от ВКП пред ВКС счита, че касационната жалба на подсъдимия е неоснователна и следва да се остави без уважение. Намира, че правилната квалификация а деянието е по чл.119, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК и счита, че в правомощията на ВКС е да промени въззивното решение в този смисъл, тъй като промяната е в полза на подсъдимия. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите от касационната жалба на подсъдимия и възражението на частния обвинител и граждански ищец, както и заявените становища от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 900797/22.06.2021г., постановена по н.о.х.д. № 532/2019 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, Наказателно отделение, 9 състав подсъдимият М. С. К. е признат за виновен в това, че на 11.08.2018 г. около 21.00 часа в [населено място], [община], област Благоевград, в двора на имот с пл.№ 193, УПИ V, кв. Х по плана на същото село е направил опит умишлено да умъртви М. Д. К. като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, като на осн. чл. 12, ал.4 от НК не го е наказал, поради извършване на деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, което се дължи на уплаха, като е оправдан по обвинението по чл. 118, вр.чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК. Със същата присъда подсъдимият М. К. е осъден да заплати в полза на гражданския ищец М. К. обезщетение за неимуществени вреди от процесното деяние в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ и обезщетение за имуществени вреди от същото деяние в размер на 1440 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието до пълното изплащане на главниците, като е отхвърлен предявения граждански иск за неимуществени вреди в останалата част до пълния размер от 100 000 лв. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото и на осн. чл.189, ал.3 от НПК е възложил в тежест на подсъдимия направените разноски и съответни държавни такси. С въззивно решение № 233/22 г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 1-ви състав, постановено по в.н.о.х.д. № 495/22 г. присъдата на Окръжен съд-Благоевград № 900797/22.06.2021 г. по н.о.х.д. № 532/2019 г. е потвърдена изцяло. Касационната жалба на подсъдимия К. е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което се явява допустима, като разгледана по същество се намери за частично основателна. По касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК относно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на въззивното решение: Касационната проверка не установи процесуални нарушения със съществен характер, които контролираните съдебни инстанции да са допуснали при проверката и оценката на доказателствата, въз основа на които е постановено въззивното решение, с което е потвърдена присъдата срещу подсъдимия Кардаш. Основното оплакване от касационната жалба на подсъдимия е сведено до неправилна интерпретация на заключенията на съдебномедицинските експертизи за пострадалия, въз основа на които е формиран фактическия извод на инстанциите по същество за вида и характера на телесното увреждане, което подсъдимият му е причинил в областта на главата. Както и за механизма на причиняване на същото увреждане, който е функционално свързан с първия фактически извод и на практика се обуславя от него. Възражението е неоснователно. По делото са назначени две експертизи, които са изследвали естеството на причиненото нараняване на пострадалия и начина на получаването му /съдебномедицинска експертиза по писмени данни и комплексна съдебномедицинска - трасологична експертиза/. Експертните заключения са еднопосочни в изводите си, че нараняването в областта на главата на пострадалото лице по естеството си представлява остра травматична полифрагментна проникваща импресионно-депресионна фрактура на фронтална, /челна/ кост вдясно, контузия на мозъка фронтално вдясно, разкъсно - порезна рана фронтално вдясно на главата. В комплексната експертиза ясно е посочено, че описанието на раната, съгласно представената медицинска документация, разгледано съвкупно с морфологичните особености на всички увреждания в цялостния комплекс на откритата черепно-мозъчна травма, дава основание да се направи извода, че се касае за посечна рана, която от своя страна е причинена от посечно оръжие – предмет, който се характеризира с режещ ръб, по-голяма маса и дръжка за действие със замах, в която категория оръжия се причислява и брадвата. Вещите лица са категорични, че процесната рана е причинена от острата част на оръжието. Експертният извод е базиран на морфологичните особености на раната, / позиционирана челно вдясно/ които я определят като резултат от действие на предмет с режещ ръб, а наличието на счупването на челната кост вдясно /описано с медицинския термин проникваща импресионно-депресионна фрактура/ е определило начина на причиняването - й чрез замах и удар с острието на оръжието, които са особености, характерни за посечна рана. Отделно е посочено, че от тежестта и замаха на оръжието, същото придобива немалка жива сила, при което посича меките тъкани и разсича подлежащите кости. Описаната разкъсна компонента на раната / съгласно епикризата/ е дала основание за извод, че посечното оръжие се е забило в главата на пострадалия полегато с режещата част на брадвата. Тази характеристика на нараняването е послужила и за определяне позицията на нападателя, който се е намирал срещу пострадалия, като разстоянието между двамата е било в размерите на размаха на ръката му с дръжката на посечното оръжие до главата на пострадалото лице. При тези данни от медицинските заключения по делото, базирани на характеристиките на полученото нараняване, възражението за доказателствена необезпеченост на извода на въззивния съд, че пострадалият е бил ударен с острата част на брадва/ а не с дръжката на оръдието/ в областта на челото, което му е причинило полученото увреждане, представляващо опасност за живота не почива на обективен прочит на експертните становища и на устните разяснения на вещите лица при изслушването им в съдебно заседание. От същите безпротиворечиво се изяснява, че острата част на оръжието е причинила разкъсването на кожата, а големината на силата на удара е довела до счупване на черепа, като се касае за единно увреждане, причинено от един и същ удар с посечно оръжие с остър ръб. С оглед изложеното, доводите за противоречие между характеристиката на нараняването, което се изразява във фрактура на черепа и нанасянето на удара, който го е причинил с острата част на брадвата се опровергават от наличните доказателства за комплексния характер на нараняването и описаните по-горе компоненти на полученото увреждане съобразно механизма на получаването му. При това положение се налага извода, че доказателствата по делото от значение за инкриминираното деяние са оценени съобразно действителното им съдържание и смисъл, като не е налице превратно или тенденциозно интерпретиране при възприемането на релевантните факти, които са установени обективно от наличната доказателствена съвкупност. В заключение, касационната проверка не установи допуснато нарушение на процесуалните правила със съществен характер, поради което не са налице и основания за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон е правилно, макар и не по съображенията от касационната жалба. Възражението от жалбата за неправилна квалификация на деянието /защитата счита, че подсъдимият е действал при неизбежна отбрана/ се основава преимуществено на довода, че ударът е нанесен с тъпата част на оръдието, което не почива на вярна интерпретация на доказателствените източници, както се установи при проверката на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, поради което се явява неоснователно. Въззивният съд е дал аргументиран отговор за неоснователността на аналогично поддържано пред него възражение, който е базиран на комплексен анализ на обстоятелствата, от които се определя несъответствието между защита и нападение, който ВКС напълно споделя. Становището на САС е изцяло съобразено със задължителното тълкуване на института на неизбежната отбрана и превишаването на нейните предели, /ППВС №12/73 г. / в което се съдържа ясно предписание, че наличието или не на такова съответствие е фактически въпрос, който се преценява във всеки отделен случай в зависимост от конкретните обстоятелства по делото, доколкото едни и същи обстоятелства е възможно да имат значение както за характера/степента на засягане на обществените отношения/, така и за опасността /интензивност, начин и средства на извършване/ от нападението. Както и че законът не поставя ограничение нападението да се отблъсква с по-интензивни средства и начини на защита, стига това да не надхвърля явно възможността за неговото отблъскване и/или забрана действията на отбраняващия се да не са насочени към уязвими за здравето и живота места на нападателя. Определящ критерий при всички случаи е налице ли е явно несъответствие между защита и нападение, като отговорът на въпроса е в зависимост от фактите по делото. Въззивният съд е приложил правилно цитираните указания спрямо фактите по делото съгласно които деецът е нанесъл удар с острата част на брадва в областта на главата на пострадалия като защитна реакция срещу първоначално предприетото от него противоправно нападение по нанасяне на удари с дебела дървена тояга по тялото в областта на лопатката и лявата предмишница. При тези факти съдът правилно е оценил ситуацията, в която се е намирал подсъдимият като ситуация на неизбежна отбрана, в която е действал при нанасянето на ответния удар с брадвата. Независимо от това, правилно е приел, че от негова страна е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана, с оглед явното несъответствие между интензитета на нападението и защитата, което е извел не само от вида на използваното от подсъдимия оръжие, брадва срещу дървена тояга, но и от механизма на самото нападение /голяма сила на удара, отправен в жизненоважна част на пострадалия, глава от непосредствено близко разстояние за отблъскване на удари в лопатката и лява предмишница/, което обективно е било от естество да му причини такова по вид увреждане, от което да настъпи неговата смърт. С оглед изложеното становището, че подсъдимият не е действал в условията на неизбежна отбрана е правилно и законосъобразно. Независимо от това материалният закон не е приложен коректно от решаващите съдилища, доколкото квалификацията на деянието по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК не съответства на възприетите факти за поведението на подсъдимия. Окръжният и апелативен съд са приели от правна страна, че подсъдимият е извършил опита за убийство на пострадалия, докато е бил поставен в ситуация на неизбежна отбрана, но е действал при превишаване на нейните предели, което поведение се субсумира в правната норма на чл.119 от НК, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, тъй като се касае за опит/. Отделно са установили, че състоянието, в което се е намирал деецът при извършване на опита за убийство се характеризира с уплаха, което обуславя приложението на чл.12, ал.4 от НК. Независимо от това са квалифицирали извършеното по чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК като опит за умишлено убийство, която квалификация е несъвместима с приложението на чл.12, ал.4 от НК. Правната оценка на поведението на подсъдимия като опит за убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана е правилна и съответна на фактическите положения от решението, както и е съобразена със задължителната съдебна практика /ППВС № 12/73/. Неправилно при описаната правна оценка на релевантните факти, съдилищата са квалифицирали извършеното деяние по чл.115, вр.ал.18, ал.1 от НК и на осн. чл.12, ал.4 от НК не са наказали дееца. Приложимият в случая материален закон е разпоредбата на чл. 119 от НК, която разпоредба се явява специална спрямо тази на чл.115 от НК, поради което деянието следва да се квалифицира по този привилегирован текст, във вр. с чл.115, ал.1, вр.18, ал.1 от НК, тъй като се касае за довършен опит по основния състав на убийството /чл.119 е приложим и при квалифицираните състави на престъплението/. Установените факти относно психологичното състояние, в което е действал подсъдимият при извършването на опита за убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана, /съгласно заключението на психиатричната експертиза при нанасянето на удара спрямо пострадалия той е бил в състояние на уплаха/ правилно са обусловили приложението на чл.12, ал.4 от НК относно ненаказуемост за извършеното деяние. Последният текст не е елемент от квалификацията на деянието, /приложим е при всички хипотези на превишаване пределите на неизбежната отбрана/ а касае само реализацията на наказателната отговорност на дееца, който в тази хипотеза не се наказва. Разпоредбата на чл.119 от НК е по-леко наказуем състав на престъплението „убийство“ /задължителен елемент от фактическия й състав е деецът да е действал при превишаване пределите на неизбежната отбрана/, поради което прилагането й, като закон за по-леко наказуемо престъпление е в правомощията на ВКС по чл.354, ал.2, т.2 от НПК за изменяване на въззивното решение, доколкото промяната е в полза на подсъдимия. С оглед изложеното относно приложимия материален закон, решението на САС следва да се измени в частта относно правната квалификация на деянието, като извършеното от подсъдимия Кардаш се преквалифицира от престъпление по чл.115, ал.1, вр. чл.18. ал.1 , вр чл.12, ал.4 от НК като престъпление по чл. 119, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, като се остави в сила приложението на чл.12, ал.4 от НК относно това, че деецът не се наказва за извършеното престъпление, поради това, че е действал в състояние на уплаха и при превишаване пределите на неизбежната отбрана, каквото е кумулативното изискване на тази разпоредба. В останалата част, включително и относно присъдените обезщетения за вреди от процесното деяние, решението на САС следва да се остави в сила. Жалбата на подсъдимия за отхвърляне на предявените граждански искове се мотивира с искането за оправдаване на подсъдимия, което в рамките на приетите факти не може да бъде удовлетворено, поради което е напълно неоснователна. Контролираните съдилища са изложили законосъобразни съображения за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия, която възниква независимо от липсата на наказателна отговорност в случаите по чл.12, ал.4 от НК, като присъденото обезщетение за неимуществени вреди не е прекомерно високо спрямо тежестта на понесените от пострадалия болки и страдания/тежко животозастрашаващо увреждане в областта на главата, което е наложило оперативно лечение и немалък възстановителен период/. При присъждането на това обезщетение изцяло е съобразено, че вредите са понесени, докато деецът е действал в ситуация на неизбежна отбрана, при превишаване на пределите й, което е довело до значително редуциране на размера на уважения граждански иск за неимуществени вреди, от предявен в размер на 100 000 лв. искът е уважен до размера от 20 000 лв., което отговаря изцяло на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл.354, ал.2, т.2 от НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивно решение № 233/21.07.22 г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 1-ви състав, по в.н.о.х.д. № 495/22 г., като преквалифицира извършеното от подсъдимия М. С. К. деяние от престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК в престъпление по чл.119, вр.чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: