О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 148 София, 20.07.2017 година Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА СВЕТЛАНА КАЛИНОВА изслуша докладваното от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 2529/2017 г. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. А. Т., в качеството й на пълномощник на Т. Г. Т., против определение № 168/07.03.2017 г. по ч. гр. д. № 52/2017 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, с което е потвърдено определение от 16.12.2016 г., постановено по гр. д. № 694/2016 г. по описа на Районен съд – Ловеч, за спиране производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на гр. д. № 34/2015 г. по описа на Окръжен съд-Ловеч. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт и се иска неговата отмяна. Поставени са и въпроси, по отношение на които се твърди да са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК са постъпили писмени отговори от насрещните страни по касация – Г. Ц. М., И. Ц. М., И. С. И., М. К. И., всичките представлявани от адв. С. С.. Изразили са становище за липса на основания за допускане до касационен контрол, оспорили са и основателността на жалбата. Всеки от ответниците по касация е заявил претенция за сторените разноски за адвокатско възнаграждение. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Настоящият състав на ВКС, І г. о. за да се произнесе взе предвид следното: За да се произнесе по частната жалба, подадена срещу определението за спиране, Окръжен съд-Ловеч е установил, че между страните по делото са налице дългогодишни спорове по отношение на процесния апартамент № 5 във вх. Б, ет. 3 на жилищен блок „О.”, на [улица]в [населено място], с идентификатор 43952.514.41.5.5. Проследил е хронологията на заведените спорове и е констатирал, че през 2003 г. Г. Д. е продала апартамент № 5 на И. И., който е бил в брак с М. И.. И. са продали апартамента на И. и Г. М. през 2011 г. На 24.03.2014 г. Г. Д. е предявила против И. М., Г. М., И. И. и М. И. два обективно и субективно съединени иска при условията на евентуалност. С първия иска е искала да се прогласи нищожността на договор за покупко-продажба от 20.06.2003 г., обективиран в нотариален акт № 82, по нот. д. № 332/2003 г., сключен между Г. Д. и М. И., а с втория да се признае за установено по отношение на М. и И. И. и И. и Г. М. правото й на собственост върху процесния апартамент на основание чл. 79, ал. 1 ЗС. По тази искова молба е образувано гр. д. № 192/2014 г. по описа на ОС-Ловеч, което е приключило с влязло в сила решение, с което исковете са отхвърлени. На 07.05.2014 г. е подадена искова молба от И. М. и Г. М. против Г. Д. и сина й Т. Т., с която е предявен ревандикационен иск за същия имот – апартамент № 5, по която е образувано гр. д. № 34/2015 г. по описа на ОС-Ловеч. Ищците основават правото си на собственост на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 166 по нот. д. № 299/2011 г., по силата който М. И. и съпругът й И. И. са им прехвърли собствеността на апартамента, като са си запазили пожизнено правото на ползване. Имотът е придобит в условията на съпружеска имуществена общност, тъй като към момента на сделката купувачът И. М. е в брак с Г. М.. В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК ответникът Т. Т. е направил възражение за придобиване на правото на собственост върху имота на основание давностно владение. Постановеното по делото решение не е влязло в сила, тъй като е обжалвано пред въззивния съд. На 27.04.2016 г. Т. Т. е предявил против И. и М. И. и И. и Г. М. установителни искове за собственост: отрицателен – да се признае, че ответниците не са собственици на процесния апартамент и положителен – да се признае, че ищецът е собственик на същия имот по силата на упражнено давностно владение. По тази искова молба е образувано гр. д. № 694/2016 г. по описа на РС-Ловеч, производството по което е спряно да разрешаване на спора по предявения преди това срещу ищеца ревандикационен иск. При тези фактически данни въззивният съд е достигнал до извода за преюдициалност на производството по реандикационния иск, предмет на гр. д. № 34/2015 г. по описа на ОС-Ловеч, по отношение на установителните искове, предмет на гр. д. № 694/2016 г. на РС Ловеч. Посочил е, че произнасянето по ревандикационния иск включва установяване на твърдяното право на собственост. При предявен положителен или отрицателен установителен иск съдът отново се произнася по наличието на твърдяното право на собственост. Посочено е, че претенциите на Т. Т. и Г. Д. от една страна и тези на И. М. и Г. М. взаимно се изключват, тъй като уважаването на ревандикационния иск би имало за последица установяване на правото на собственост на И. М. и Г. М. по отношение на Т. Т. и Г. Д.. Силата на пресъдено нещо се формира по отношение на един и същи имот, при заявени идентични факти и страни, а обстоятелството, че по гр. д. № 34/2015 г. по описа на ОС-Ловеч не участват И. И. и М. И. (праводателите по договора за покупко-продажба от който М. черпят права) не изключва наличието на обусловеност в претенциите. С тези мотиви окръжен съд Л., действащ като въззивна инстанция, е потвърдил спирането на производството по гр. д. № 694/2016 г. по описа на РС-Ловеч до приключване на гр. д. № 34/2015 г. по описа на ОС-Ловеч, тъй като решението по второто дело е от значение за правилното решаване на първото. Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение и е установено наличие на някоя от предвидените специални предпоставки, а именно – въпросът да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Първият въпрос, който е формулирал жалбоподателя, е дали изходът от спора по предявен ревандикационен иск е обуславящ по отношение на иска за собственост за същия имот, когато ищецът по иска за собственост отрича правото на собственост на ищците и техните праводатели по ревандикационния иск. Този въпрос обуславя основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1, ГПК. Необоснован е изводът на съда, че по-късно предявния установителен иск за собственост от ответника по ревандикационния иск е обусловен от изхода на предявения срещу него ревандикационен иск, по който той е противопоставил свои права върху имота с възражение. Ответникът по ревандикационния иск Т. в срока за отговор на исковата молба е противопоставил възражението, че е придобил имота на основание давностно владение. Не е упражнил правото си в същия срок да предяви насрещен иск (чл. 211, ал. 1 ГПК). Ако възражението на ответника, направено в производството по ревандикационния иск, бъде намерено за основателно, с решението за отхвърляне на иска няма да се формира сила на пресъдено нещо по него. Това е обусловило правния интерес на Т. от предявяването на положителен установителен иск за придобиване право на собственост върху спорния апартамент на оригинерно основание – чл. 79, ал.1 ЗС. В производството по ревандикационния иск ищецът следва да установи, че е собственик на имота и че ответникът го владее без основание. Направеното възражение, че ответникът е придобил правото на собственост върху този имот, тъй като го е владял в продължение на десет години, цели да обори твърдението на ищеца и да установи, че ищецът е загубил правото на собственост, тъй като той го е придобил на оригинерно основание, поради което го владее на правно основание. Ето защо предявеният от Т. положителен установителен иск е обуславящ по отношение изхода на ревандикационния иск. Позоваването на въззивния съд на т. 2 на ТР 4/2014 г. по тълкувателно дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, съгласно която съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца, е неправилно. Установителният диспозитив на решението по ревандикационния иск ще признае или отрече правото на ищецът върху спорната вещ. Той няма да съдържа произнасяне по твърдението на ответника, че е придобил правото на собственост на оригинерно основание, поради което не е налице еднаквост на предмета на спора по двата иска, въз основа на които извод съдът е определил кой е обуславящия иск. Разрешаването на поставения процесуален въпрос в противоречие с формираната практика по него е основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка по въпроса дали ревандикационния иск е обусловен от предявен по време висящността на спора по него от ответника положителен установителен иск или обратното. След допускане на касационната проверка обжалваното определение като незаконосъобразно следва да бъде отменено. Не обуславя основание за допускане касационна проверка вторият въпрос за това налице ли е преюдициалност по висящо гражданско дело за друго гражданско дело, когато няма идентитет на страните. В случая е налице идентичност на страните, а неучастието като страни в производството по ревандикационния иск на праводателите на ищците не обуславя друг извод. Наред с това този въпрос не е в основата на решаващия извод на съда за наличие на основание за спиране производството по предявените установителни искове, поради което той не може да бъде определен като общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 168 от 07.03.2017 г. по ч.гр. д. № 52/2017 г. на Окръжен съд - Ловеч. ОТМЕНЯ определение № 168 от 07.03.2017 г. по ч. гр. д. № 52/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч и потвърденото с него определение от 16.12.2016 г., постановено по гр. д. № 694/2016 г. по описа на Районен съд – Ловеч. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: