Р Е Ш Е Н И Е №145
С., 26.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при участието на секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.дело № 3210 по описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.303 и сл. от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 4558 от 17.04.2015 г. на Д. Г. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 4 от 28.01.2013 г., постановено по гр.д. № 352 по описа за 2012 г. на Апелативен съд-Б., с което е потвърдено решение № 62 от 5.10.2012 г. по гр.д. № 16 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Ямбол за отхвърляне на предявените от Д. Г. Д. против МБАЛ”С. П.”, [населено място] искове с правно основание чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД за сумите 30000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 342.60 лв. обезщетение за имуществени вреди, причинени от лекарски грешки на лекарския екип, грижил се за състоянието му през периода 1.06.2011 г. – 15.06.2011 г. при престоя му в ответното медицинско заведение, като решението е постановено при участие на трето лице-помагач на ответника [фирма], [населено място]
В молбата се поддържат основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
МБАЛ”С. П.”, [населено място] и [фирма], [населено място] са подали писмен отговор в срока по чл.306, ал.3, изр.второ ГПК, в който оспорват основателността на молбата за отмяна на влязлото в сила решение.
Влязлото в сила решение е постановено по предявен от Д. Г. Д. против МБАЛ“С. П.“, [населено място] иск с правно основание чл.49 във вр. С чл.45 ЗЗД– за присъждане обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, следствие от допусната лекарска грешка – поставяне на дефектен /запушен/ байпас, неуведомяване, че за неговото състояние е по-добре поставяне на стенд, неуведомяване в лечебното заведение не могат да му поставят стенд и следва да потърси специализирана клиника; неправилни действия на лекарите по повод поставяне на спинална упойка, а след това и на пълна упойка, нехуманно отношение на лекарския екип – отказ от ежедневна смяна на превръзките и отказ да му се дават обезболяващи медикаменти; настъпило усложнение в резултат на неуспешната операция и неадекватното лечение и липса на снимки в историята на заболяването, доказващи истинското му състояние.
С влязлото в сила решение, въз основа на изслушани две съдебно - медицински експертизи е прието за установено, че ищецът е бил правилно диагнозтициран от лекарите на болничното заведение като страдащ от хронична артериална недостатъчност на долните крайници в стадий I.-III по възприетата в Европа скала на заболяването; предприето е адекватно лечение съобразено с добрата медицинска практика - при артериалната тромбоза на големите съдове, каквато е хълбочната артерия, лечението е оперативно с бай пас; на ищеца е извършена операция с имплантирана нова протеза изпълняваща функцията на бай пас; настъпилата ранна ретромбоза след операцията - тромбозиране на оперирания участък е установена от лекарите на болничното заведение чрез ангиография направена на 06.06.2011 г., отбелязана в епикризата; следоперативното усложнение не е по причина на пропуски при извършената операция, а на особеностите на настоящите и подстоящите спрямо бай паса артериални стеснения на пациента; била е предложена реоперация, отказана от пациента, при което е приложено щадящо медикаментозно лечение; пациента е бил изписан по негово желание и впоследствие насочен от лекуващия му лекар за лечение чрез стентиране в болница „Т.” в С., специализирана за този вид операции, чрез която се подобрява ефекта от извършената в ямболската болница операция, без това да е основание да се счита, че първата операция е неуспешна, тъй като при вторите реконструкции се използват предимствата на вече поставения бай пас. Усложнението при ищеца е било своевременно диагностирано и е било приложено адекватно лечение съобразено с медицинските практики и капацитета на болницата, ищецът е бил уведомен за усложнението и своевременно насочен към специализирана болница за лечение, за което е получил и лично съдействие от лекуващия си лекар Направен е извод, че липсва установена причинно - следствена връзка между проведеното лечение на ищеца в ответната болница и настъпите за него вреди, които той свързва с тромбозата на поставения му бай пас, което изключва елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, като основание за деликтна отговорност на лица от ответното болнично заведение, респ. гаранционно - обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД на ответника.
Към молбата за отмяна е приложена епикриза от 18.01.2015 г. на Т. Болница С., установяваща, че Д. Г. Д. е постъпил на 13.01.2015 г. и след извършено оперативно лечение е изписан на 18.01.2015 г. с окончателна диагноза Атеросклероза на крайниците.Аневризма спурия. В молбата за отмяна същия поддържа, че се касае до заболяване, което е съществувало и по време на лечението му в ответната болница, било е погрешно диагностицирано със значително по-тежката диагноза хронична артериална недостатъчност на долните крайници в стадий I.-III и му е извършена операция, която не е била наложителна.
Молбата за отмяна е основателна. Основанието по чл.303, ал.1 т.1 от ГПК е приложимо, когато след влизане в сила на решението се открият нови писмени доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, като нови са тези обстоятелства, които са включени в предмета на доказване с оглед основанието на предявения иск и възраженията на ответниците по него и които ако са били известни в хода на делото биха имали значение за изхода на спора. В случая иска е основан на твърдение, че вредите са произтекли от некачествено лечение, проведено без да се установи истинското състояние на ищеца, поради което липсват и снимки в историята на заболяването. Новооткритото обстоятелство, удостоверено с приложената към молбата за отмяна епикриза от 18.01.2015 г. на Т. Болница С. – че действителната диагноза е Атеросклероза на крайниците. Аневризма спурия – би имало значение за изхода на спора, доколкото е относимо към твърденията на ищеца в исковата молба за неустановяване на действителното му състояние и подходящото за него лечение. В сила е влязло решението на въззивния съд и същото следва да бъде отменено, като делото се върне на Апелативен съд-Б. от фазата на заявяване на доказателствени искания и събиране на доказателства.
Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК по молба вх. № 4558 от 17.04.2015 г. на Д. Г. Д. влязлото в сила решение № 4 от 28.01.2013 г., постановено по гр.д. № 352 по описа за 2012 г. на Апелативен съд-Б..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд-Б. от фазата на заявяване на доказателствени искания и събиране на доказателства.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |