Р Е Ш Е Н И Е
№ 245
гр. София, 25 юни 2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юни, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ЛАДА ПАУНОВА
при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА
и в присъствието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. №593/2015г.
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата З. М., подадена чрез нейния упълномощен адвокат срещу решение №1 от 05.01.2015г. на Варненски апелативен съд /АС/, по внохд №221/2014г., с което е потвърдена обявената по нохд №616/2014г. на Окръжен съд /ОС/-Варна присъда.
Депозираната жалба обективира израз на недоволство от постановения съдебен акт, поради налични основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК - нарушения на материалния и процесуален закон.
В подкрепа на визираните оплаквания се предлагат лишени от конкретика съображения за съществуващи пороци в процесуалната дейност на решаващия орган, изразяващи се в неспазване на разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК и в ангажиране на наказателната отговорност на З. М. за извършено престъпно деяние по чл.257, ал.1, вр.чл.255, ал.1, пр.2 /отм./, вр.чл.26, ал.1 от НК, при недоказаност на обвинителната теза по несъмнен и категоричен начин.
В допълнително представено писмено изложение се релевират неясни доводи и за пренебрегване на изискванията на чл.246 от НПК с внесения обвинителен акт, съдържащ непълноти в обстоятелствената част, при изписване на състава на продължаваното престъпление против данъчната система /чл.26 от НК/, и за липса на мотиви във въззивното решение по заявените в коментирания смисъл възражения, обусловили ограничения в правния статут на подсъдимото лице.
Алтернативно се предлага упражняване на лимитираните в чл.354, ал.1, т.т.2 и 4 от НПК касационни правомощия, чрез отмяна на съдебния акт и оправдаване на З. М. по повдигнатото обвинение, или връщане на наказателното дело за ново разглеждане.
В съдебно заседание на 16.06.2015г., подсъдимата М. и нейният договорен защитник поддържат касационната жалба и пледират за уважаване на направените с нея процесуални искания.
Представител на Върховната касационна прокуратура мотивира заключение, че атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Върховният касационен съд в пределите на инстанционния контрол по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №67/02.07.2014г., по нохд №616/2014г., Варненски ОС е признал З. К. М. за виновна в това, че за времето от 06.08.2004г. до 25.08.2004г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството на собственик и управител на [фирма], избегнала плащането на данъчни задължения, чрез потвърждаване на неистина в подадени справки-декларации, като укритите данъци са в особено големи размери /37 073 лева/, поради което на основание чл.257, ал.1 /отм./, вр.чл.255, ал.l, пр.2 /изм./, вр.чл.26, вр.чл.2 и чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК йналожил наказание ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с правоприлагане на института на условното осъждане за ТРИГОДИШЕН изпитателен срок.
По жалба на подсъдимото лице е инициирана съдебна проверка по внохд №221/2014г. на Варненски АС, финализирала с решение №1 от 05.01.2015г., с което първоинстанционният съдебен акт е потвърден.
Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Конституционно установеното и гарантирано право на защита на обвиняемата/подсъдима/ в наказателното производство не е накърнено, чрез внесения за разглеждане от Окръжна прокуратура /ОП/ - Варна в компетентния съд обвинителен акт срещу З. М., и при излагане на мотивите от въззивната инстанция в атакуваното решение, по релевираните от упълномощения адвокат оплаквания в тази насока.
Прокурорският акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, изготвен е при съблюдаване на правната разпоредба на чл.55 от НПК и на основните положения на ТР №2/2002г. на ВКС на РБ.
Представителят на обвинителната власт е формулирал точно и ясно своята позиция за инкриминираното престъпно деяние с характеризиращите го обективни признаци /време, място, механизъм на извършване/, и субективни измерения в съзнанието на автора на неправомерното посегателство; посочил е доказателствата, подкрепящи описаната фактология; и визирал приложимия материален закон.
В обсега на фактическото и юридическо обвинение са очертани необходимите данни, покриващи се от визираните в особената норма на чл.257, ал.1 /отм./, вр.чл.255, ал.l, пр.2, вр.чл.26 от НК съставомерни елементи на инкриминираната продължавана престъпна дейност.
Изчерпателно са описани фактите, сочещи на осъществени от З. М. действия през периода 06.08.2004г. - 25.08.2004г., изразили се в подаване на декларации за внос с №№2002/4-1603, 2002/4-1604, 2002/4-1654, 2002/4-1656 и 2002/4-1766 пред Митнически пункт „Варна Запад”, при Митница-Варна, изискващи се по силата на чл.68, ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/, в актуалната му редакция и Наредба №11/23.11.1998г. за реда за писмено деклариране на стоки пред митнически учреждения /отм. С ДВ, бр.105/22.12.2006г./, в които отразила неверни обстоятелства за цената на доставената от Молдова стока /сухо мляко/, несъответстваща на реално заплатената стойност.
Прецизно е лимитирана и правната квалификация на неправомерното деяние в съобразителната и диспозитивна част на прокурорския акт - чл.257, ал.1, вр.чл.255, ал.l, пр.2, вр.чл.26 от НК, в рамките на която изрично, текстово и цифрово е изписано, че то е извършено при условията на продължавано престъпление.
По предписания от процесуалния закон начин въззивната инстанция се е произнесла в своето решение и по направените от договорния защитник на З. М. доводи и възражения за съществуващи непреодолими недостатъци в обвинението, създали недопустими ограничения в правния статут на подсъдимото лице. Буквалното, логическо и семантично тълкуване на обективираната в разпоредбата на чл.339 от НПК воля обосновава категорично заключение за установен стандарт на формата и съдържанието на акта.
В обхвата на възложената компетентност на съда при обявяване на потвърдително, изменително или отменително решение, е да посочи сезиралият го правен субект; да направи преглед на релевираните оплаквания в подадените жалба или протест, и развити от страните в открито заседание; и да предложи собствено становище по тях, базиращо се на формираното въз основа на доказателствата убеждение.
Тези процесуални задължения са стриктно изпълнени.
След подробен анализ на направените от първостепенния съд фактически и правни констатации, и при съблюдаване на приобщената по делото доказателствена съвкупност, Варненски АС е описал значимата за обвинението срещу З. М. конкретика и формулирал изводи за престъпна съставомерност на инкриминираното посегателство по чл.257, ал.1 /отм./, вр.чл.255, ал.l, пр.2, вр.чл.26 от НК, след което словно лаконично и професионално на страница №8 от мотивите на съдебния акт, е обсъдил акцентираните въпроси за допуснати от прокуратурата съществени процесуални нарушения.
При реализирания контрол, Върховният касационен съд не установи и дерогиране на процесуалната норма на чл.303, ал.2 от НПК, довело до неправилно приложение на материалния закон и ангажиране на наказателната отговорност на З. М. за престъпление по чл.257, ал.1, вр.чл.255, ал.l, пр.2, вр.чл.26 от НК, за което договорния адвокат на подсъдимата, е изложил отличаващи се с изключителна бланкетност съображения, носещи белезите на декларация.
Доказателственият материал, инкорпориран чрез обясненията на З. М. и свидетелските показания на Т. Д.; чрез приложената писмена документация / договори, платежни нареждания, инвойс-фактури, митнически декларации/; и чрез изготвените съдебни счетоводни и графологична експертизи, с изискуемата се степен на интензитет очертава съпричастност на подсъдимото лице към извършване на престъпното посегателство против данъчната система.
Доказаната по делото фактология сочи, че през лимитирания в обвинителния акт период, З. М., в качеството на собственик и управител на [фирма], при реализирания внос в Р България на закупено в чужбина сухо мляко, подавала лично или чрез пълномощник декларации с №№2002/4-1603, 2002/4-1604, 2002/4-1654, 2002/4-1656 и 2002/4-1766 пред Митнически пункт „Варна Запад”, при Митница, [населено място], като използвала фактури, несъответстващи на издадените от доставчика А.О.”И.”, [населено място], Р Молдова, по декларираната стойност, която била значително занижена /вместо договорените и платени 1,35 щатски долара за килограм, в тях било отразено, че цената за килограм е 0,60 долара/.
Въз основа на представената от подсъдимото лице на митническите служители документация е отмерен дължимият се данък върху добавената стойност /ДДС/, като е избегнато облагане за разликата между действителните и невярно отразените във фактурите параметри.
Съгласно действащия към момента на инкриминираното престъпление нормативен регламент в чл.31, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ (ДВ, бр.109/16.12.2003г.), данъчната основа при внос на стоки е митническата стойност по смисъла на Закона за митниците /ЗМ/, определена в левове и увеличена с всички дължими митни сборове, такси, вноски и акциз, като разпоредбата на чл.35, ал.1 от ЗМ дефинирайки я, идентифицира същата с договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена.
Инкриминираното поведение на З. М., обективирано в съзнателно потвърждаване на неистина, в подадени за времето от 06.08.2004г. до 25.08.2004г. митнически декларации, придружени с фактури, изкривяващи данъчната основа и възпрепятстващи правилното установяване и последващо плащане на ДДС от задълженото лице в изискуемия се от закона размер, непосредствено предпоставя осуетена реализация на данъчни задължения на стойност 37 073 лева, и се субсумира от визирания в чл.257, ал.1 /отм./, вр.чл.255, ал.l, пр.2 /изм./, вр.чл.26, ал.1 от НК престъпен състав.
Мотивиран от предложената аргументация, настоящият касационен състав намира, че следва да остави в сила атакувания от подсъдимата З. М. акт на АС-Варна, с който изцяло е потвърдена първоинстанционната осъдителна присъда №67 от 02.07.2014г. на Варненски ОС, обявена по нохд №616/2014г.
Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №1 от 05.01.2015г. на Варненски АС, постановено по внохд №221/2014г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |