3 Р Е Ш Е Н И Е № 140 [населено място] 30.05. 2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА Д. О. К. при участието на секретаря Аксения Григорова разгледа докладваното от съдията Д. гр.дело №1075 образувано по описа за 2010 год. Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от В. М. М. от [населено място], против решението от 22.03.2010г., постановено по в.гр.д. №148/2010г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решението от 17.11.2009г. по гр.д.№3046/2008г. на Пловдивски окръжен съд за отхвърляне на предявения от В. М. М. иск с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД – поради липса на съгласие. Касационното обжалване е допуснато с определение №1231 от 16.12.2010г. на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като въпросът: достатъчно ли е генералното пълномощно за извършване на сделка с недвижим имот, е разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС – решение №367/10 от 13.07.2010г. на ВКС, І г.о. по гр.д.№869/2009г., образувано по описа на ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендира разноски. Ответникът по жалбата Б. П. Б. и третото лице-помагач Р. К. Т. оспорват жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от В. М. М. срещу Б. П. Б. иск за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на апартамент в [населено място], сключен между страните на 29.11.2000г. с н.а. №100/2000г., поради липса на съгласие на продавача-ищец, действащ чрез пълномощник Г. И. П. с пълномощно рег.№3784 от 09.08.2000г. Въззивният съд е приел, че генералното пълномощно е достатъчно за извършване на сделка с недвижим имот. Решението е неправилно. Установено е, че В. М. М. е придобила правото на строеж върху процесния апартамент по силата на договор за покупко-продажба, оформен с н.а. №156/1996г. С договор от 29.11.2000г., оформен с н.а. №100/2000г., В. М., действаща чрез пълномощника си Г. И. П., е продала на ответника Б. П. Б. трансформиралото се вече право на строеж в право на собственост. Пълномощното рег.№3784 от 09.08.2000г., с което се е легитимирала Г. И. П. при сключване на процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот е дадено за извършване на всякакви правни действия от името на упълномощителката В. М. М. и за нейна сметка, включващи както представителство пред нотариус, съд, прокуратура, данъчни служби и др., така и за сключване на договори за покупко-продажба на движими вещи и недвижими имоти по нейно усмотрение относно цената и определя клаузите по договорите. Въззивният съд неправилно е приел, че генералното пълномощно е достатъчно за извършване на сделка с недвижим имот, в противоречие с приетото с Решение №367 от 13.07. 2010г. по гр.д.№869 по описа на ВКС, ІІІг.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, че предоставяне на неограничена представителна власт и предоставяне право на упълномощения да договаря при каквито условия намери за добре не изразява воля на упълномощителя относно основните параметри на сделката и не представлява израз на конкретно упълномощаване. Такова упълномощаване е общо и не е достатъчно за извършване на сделка с недвижим имот, за което се изисква да бъде посочен конкретно видът на разпореждането и съществените му условия. С общо пълномощно упълномощителят не е могъл да продаде имота, превишил е представителната си власт и договорът не е породил правни последици поради липса на елемент от фактическия състав – съгласието. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 от ГПК то следва да се отмени и се уважи предявения иск за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба поради липса на съгласие. С оглед изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в размер на 5500лв. за адвокатскатско възнаграждение и държавни такси. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението 22.03.2010г., постановено по в.гр.д. №148/2010г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решението от 17.11.2009г. по гр.д.№3046/2008г. на Пловдивски окръжен съд за отхвърляне на предявения от В. М. М. срещу Б. П. Б. иск с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД – поради липса на съгласие и вместо него постановява: ПРИЗНАВА за установено по иска, предявен от В. М. М. срещу Б. П. Б., че договорът за покупко-продажба, оформен с н.а.№100, том 4, рег.№4344, дело №787 от 2000г. на нотариус Д. с рег.№036, с който В. М. М. е продала на Б. П. Б. апартамент №4, находящ се на втори етаж от четириетажната с партер и мансарда жилищна сграда, построена в дворно място в [населено място], [улица], съставляващо УПИ ІІІ-123 от кв.39-нов по плана на [населено място], с принадлежащото избено помещение №5 и съответните общи части от сградата и мястото, е нищожен поради липса на съгласие. ОСЪЖДА Б. П. Б. от [населено място], да заплати на В. М. М. от [населено място], сумата 5500лв. – разноски по делото. Решението е постановено при участие на третото лице-помагач Р. К. Т.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: