1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 627 гр. София, 30.10.2017 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1824 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищцата Т. Й. Д. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Ю. О. срещу определение № 209 от 19.04.2017г. по ч. в. т. дело № 129/2017г. на Апелативен съд В., Търговско отделение в частта, с която е потвърдено определение № 139 от 13.03.2017г. по т. дело № 56/2017г. на Окръжен съд Добрич в частта, с която е прекратено производството по делото по иска на Т. Й. Д. срещу И. И. Д. и Д. И. Д. за признаване за установено, че [фирма] не притежава ипотечно право на предпочтително удовлетворяване съгласно сключен с нотариален акт № 125, том III, рег. № 3064, нот. дело № 341/2005г. на нотариус № 330 на НК, вписан под № 194, том IV, дело № 6347/2005г., вх. рег. № 12653/12.08.2005г. на СВ [населено място] договор за ипотека на определени недвижими имоти. Частната жалбоподателка прави оплакване за неправилност на въззивното определение в обжалваната му част – неправилност на извода за липса на правен интерес за предявяване на иска срещу посочените ответници – физически лица. В приложено към частната касационна жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1. Когато се твърди, че ипотечният договор е нищожен, което искане е заявено като преюдициално, обуславя ли това участие на всички страни по ипотечния договор? 2. Съществува ли задължение за съда да конституира като необходими другари всички страни по ипотечното правоотношение, когато е заявен отрицателен установителен иск за несъществуване на ипотечното право? 3. Основанията, въведени с исковата молба, предпоставят ли участие на страните в спорното правоотношение? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. За да направи извод за недопустимост на предявения срещу Д. И. Д. отрицателен установителен иск, въззивният съд е приел, че силата на пресъдено нещо се формира по отношение на договора за ипотека, по който ответникът Д. Д. не е страна, независимо, че е длъжник по договора за заем, който е обезпечен с договора за ипотека. Изложил е съображения, че за ищцата не е налице правен интерес да установява спрямо него недействителността на ипотечното правоотношение, тъй като недействителността на ипотечното правоотношение не се основава на недействителност на вземането. По отношение на ответника И. Д. съдебният състав е приел, предвид твърденията, на които се основава недействителността на ипотечното правоотношение, че И. Д. би бил пасивно легитимиран по иск с правно основание чл. 40 ЗЗД, тъй като в тези случаи искът се предявява срещу представителя и лицето, с което той е договарял. Доколкото такъв иск не е предявен, а мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо, за ищцата не е налице правен интерес да установява несъществуването на ипотечното правоотношение спрямо този ответник. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на формулираните от частния жалбоподател релевантни правни въпроси и изложените във връзка с тях твърдения и доводи. Посочените от частната жалбоподателка в изложението правни въпроси се отнасят до правния интерес от отрицателния установителен иск и могат да бъдат уточнени по следния начин: Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за несъществуване на ипотечно право поради нищожност на сделката срещу всички страни по договора за учредяване на ипотека? Така уточненият правен въпрос е релевантен, тъй като е от значение за спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. По отношение на този въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение в обжалваната му част по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид липсата на постоянна практика на ВКС и възможността въпросът да бъде решаван противоречиво от съдилищата. Задължителна процесуална предпоставка за предявяването на установителните искове – положителни или отрицателни, изрично предвидена в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, е наличието на правен интерес у ищеца от установяването на посоченото обстоятелство с влязло в сила решение. Преценката за наличие на правен интерес зависи от твърдените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства и заявения петитум. Правният интерес е обусловен от установяване на целения с предявения иск резултат, насочен към правна промяна в гражданските правоотношения между страните по делото, който при положително решение би рефлектирал върху правната сфера на ищеца. При предявен отрицателен установителен иск правен интерес от установяването е налице, когато се претендира отричано от ищеца право, тъй като по този начин се смущава нормалното упражняване правата на ищеца и се поражда нужда от защита. По смисъла на нормата на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки, който има интерес от установяване на действителното положение, има право да предяви установителен иск. По отрицателен установителен иск надлежен ищец е лицето, чието право се засяга от право, претендирано от друго лице, а надлежен ответник е винаги носителят на отричаното с иска право, респективно субектите на правоотношението. Правен интерес от установяване действителното положение имат субектите на спорното правоотношение и всички трети за правоотношението лица, чиито права зависят от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение. Когато ищец по отрицателния установителен иск се явява трето лице, което не участва в отричаното правоотношение, надлежни ответници са субектите на това правоотношение, респективно тези лица, които са непосредствено заинтересувани от съществуването на правоотношението. Когато ищец по отрицателния установителен иск се явява лице, участвало като страна по сключения договор, надлежни ответници са останалите субекти на това договорно правоотношение, т. е. останалите страни по договора. Ипотеката е договор с вписването, на който в имотния регистър собственикът на недвижим имот учредява ипотечно право в полза на кредитора по определено вземане, като ипотеката може да се учреди за обезпечение на изпълнението на собствено задължение, така и на чуждо задължение. По своята същност ипотеката е особен вид субективно право - право върху чужда вещ, което е противопоставимо на трети лица и съдържа процесуален елемент - право на предпочтително удовлетворение. Когато нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека е сключен между кредитора, главния длъжник и ипотекарния длъжник лично и като пълномощник на неговия съпруг /неговата съпруга/, при оспорване на ипотечното право на кредитора на предпочтително удовлетворяване от представляваното лице /съпруг/съпруга/ поради сключване на договора /нотариалния акт/ от негово име без представителна власт, евентуално поради недействителност по чл. 40 ЗЗД на договора за ипотека като сключен във вреда на представлявания, представляваното лице има правен интерес да установи спрямо всички страни по сделката, че кредиторът не притежава ипотечно право на предпочтително удовлетворяване съгласно конкретния нотариален акт. В този случай е налице съвместна процесуална легитимация на всички страни по договора за ипотека, тъй като решението следва да бъде еднакво спрямо всички участници в спорното правоотношение. Следователно на релевантния правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното определение следва да се отговори по следния начин: Налице е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за несъществуване на ипотечно право поради нищожност на сделката срещу всички страни по договора за учредяване на ипотека. В настоящия случай въззивният съд неправилно е приел, че за ищцата не е налице правен интерес да установи спрямо ответниците Д. Д. и И. Д. недействителността на ипотечното правоотношение. Посочените ответници са страни по правната сделка за учредяване на договорна ипотека, сключен с процесния нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 125, том III, рег. № 3064, н. дело № 341/2005г., поради което решението за установяване несъществуване на ипотечното право поради нищожност на сделката следва да бъде еднакво за всички страни по договора. Налице е съвместна процесуална легитимация на тримата ответници, предвид твърдените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства и необходимостта от установяването им в исковия процес. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че определението е неправилно и следва да бъде отменено в обжалваната му част, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 209 от 19.04.2017г. по ч. в. т. дело № 129/2017г. на Апелативен съд В., Търговско отделение в частта, с която е потвърдено определение № 139 от 13.03.2017г. по т. дело № 56/2017г. на Окръжен съд Добрич в частта, с която е прекратено производството по делото по иска на Т. Й. Д. срещу И. И. Д. и Д. И. Д. за признаване за установено, че [фирма] не притежава ипотечно право на предпочтително удовлетворяване съгласно сключен с нотариален акт № 125, том III, рег. № 3064, нот. дело № 341/2005г. на нотариус № 330 на НК, вписан под № 194, том IV, дело № 6347/2005г., вх. рег. № 12653/12.08.2005г. на СВ [населено място] договор за ипотека на определени недвижими имоти. ВРЪЩА делото на Окръжен съд Добричц за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.