Ключови фрази
Нищожност * Неравноправни клаузи в потребителски договори * цена на иска


Р Е Ш Е Н И Е
№ 76
Гр.София, 15.07.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска

при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 888 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. Т. и А. Н. Т., [населено място] срещу решение от 07.11.2014г., постановено по гр.д.№ 202/14г. от Софийския градски съд, с което е обезсилено решение № І-25-176/09.09.13г. по гр.д.№ 34236/12г. на Софийския районен съд и е разпоредено делото да се докладва на председателя на Гражданско отделение на СГС за образуването на ново дело.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и молят същото да се отмени и делото да се върне на СГС за разглеждане на подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение на СРС. Претендират разноски.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявените пред Софийския районен съд главни искове за прогласяване на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД на нищожността на клаузите по т.11.1.2 и т.11.1.3 от договор за кредит от 12.11.2007г., са оценяеми. Изложени са съображения, че цената на исковете се определя по правилото на чл.69, ал.1, т.4 ГПК – според стойността на договора. Стойността на договора е определена от съда в размер на 66000 евро, поради което надвишава сумата от 25000 лв. и същата обосновава родовата подсъдност на Софийския градски съд съгласно чл.104, т.4 ГПК.
С определение № 10/08.01.16г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по уточнения от състава въпрос: „Оценяем или неоценяем е предявен установителен иск за обявяване на нищожност на отделни клаузи от договор за банков кредит като неравноправни, в които е установено право на банката едностранно да променя договорната лихва по кредита?”.
Становището на състава на ВКС произтича от следното:
В определение № 290/09.04.14г. по ч.т.д.№ 953/14г. на І т.о. по реда на чл.274, ал.3 ГПК е прието, в аналогична на разглежданата в настоящото производство хипотеза, че като база за определянето на цената на иска за обявяване за неравноправна на клауза в потребителски договор следва да послужи използваният от ищците алгоритъм за изчисление на търсените като недължимо платени от банката суми за лихви, такси и комисионни, но съобразени за целия срок на договора.
С определение № 449/29.07.15г. по ч.т.д.№ 1596/15г. на І т.о. е допуснато касационното обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по приложението на чл.69, ал.1, т.4, пр.1 ГПК в случай на оспорване на отделни части на договор. Дадено е разрешение, че когато страната оспорва основанието за възникване на вземането, то тя винаги атакува съществена – било за уредбата на главно или на акцесорно вземания, норма, в който случай намира приложимост чл.69, ал.1, т.4, пр.1 ГПК, но когато предмет на прогласяване е нищожност на клауза, която не касае основанието на вземането и длъжникът не отрича наличието на действително правно основание за претенцията на кредитора, а единствено реда и начина за определяне на вземането или други уреждащи правоотношението елементи, част от несъщественото съдържание на договора, искът за прогласяване на нищожност следва да се счита за неоценяем. Посочени са примери с модалитети на задължението или за клаузи, относими към принудителното му събиране, какъвто е бил предметът на конкретното дело.
Настоящият състав на ВКС намира, че определянето на размера на цената на иск за нищожност на клауза, с която е предоставено право на банката да променя размера на лихвения процент по договор за кредит, като съотношение (разлика) между първоначалния размер на лихвата и последващите изменения, би представлявало приблизително изчисляване на цената на иска по правилото на чл.70, ал.3 ГПК. Към момента на предявяване на иска за ищеца и за съда е неизвестна паричната оценка на предмета на делото, тъй като същата е поставена в зависимост от фактори, които не са проявили своето действие – намаляване или увеличаване на образуващите компоненти на лихвения процент в бъдещ момент. При изчисляване на цената на иска по правилото на чл.70, ал.3 ГПК законодателят цели и точно събиране на дължимите държавни такси, доколкото е предвидил окончателно определяне на държавната такса при решаване на делото. В посочената хипотеза цената на иска (съотношението между първоначалния размер на лихвата и последващите изменения) не би могла да се определи точно и при решаване на делото, тъй като срокът на договора може да не е изтекъл към момента на постановяване на съдебното решение. Прилагането на указаното правило става невъзможно в случаите, когато в договора няма предвиден алгоритъм за промяна на лихвата, а само е предоставено право на банката едностранно да променя лихвения процент, или изброените определящи критерии не са основани на обективни показатели, или са изцяло неясни. Посоченият начин на изчисляване на цената на иска би попаднал в хипотезата на чл.69, ал.1 т.6 ГПК с оглед на прилагане на критерия „сбора на всички платежи”, но нормата се прилага за осъдителни искове за периодични платежи, предвид на направените разграничения с правилата по чл.69, ал.1, т.4 и т.5 ГПК. В този смисъл съставът на ВКС в определение № 290/09.04.14г. по ч.т.д.№ 953/14г. на І т.о. е посочил и допълнителен критерий – „ползвания от банката алгоритъм”, но „за изчисление на търсените като недължимо платени от банката суми”, като в случая е бил предявен и осъдителен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на лихви за период преди предявяване на исковете. Настоящият състав на І т.о. на ВКС счита, че прилагането като база за определянето на цената на иска на „използваният от ищците алгоритъм за изчисление на търсените като недължимо платени на банката суми” (според цитираното определение) изключва приложението на правилото на чл.69, ал.1, т.4 ГПК, доколкото и съставът изрично е посочил в мотивите, че се претендира частична нищожност на договора, а стойността на договора би била определяща за цената на иска, ако негов предмет е установяване несъществуването на целия договор.
Определянето на размера на цената на иска по правилото на чл.69, ал.1, т.4 ГПК е относимо към иск за съществуване, респ. несъществуване на договор, като в случай на обявяване на нищожност на такъв договор се отрича възникването не само на конкретно вземане на кредитора, а се оспорва изцяло съществуването на договорно правоотношение, поради което договорът няма действие между страните. В тези случаи искът има парична оценка съгласно чл.68 ГПК, която съвпада със стойността на договора. При оспорване на отделни клаузи, когато договорът би могъл да се прилага между страните и без обявените за нищожни клаузи (и искане на обявяване на нищожност на целия договор не е предявено), паричната оценка на предмета на делото не съвпада със стойността на договора. Договорът ще е приложим между страните без нищожните си части (чл.26, ал.4 ЗЗД), поради което и стойността му не следва да е определяща за цената на иска. Единствено в случай на предявен осъдителен иск за връщане на недължимо платени лихви по договор за кредит с въведено възражение (а не на самостоятелен иск) за неравноправен характер на договорната клауза относно определянето на тези лихви, цената на иска е в размер на търсената сума по чл.69, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед на изложените съображения съставът на ВКС намира, че в разпоредбата на чл.69, ал.1 ГПК не е посочено изрично правило за определяне на цената на иск за оспорване на съществуването само на отделна клауза от договор. Разглежданата хипотеза не би могла да се подведе под някое от разписаните в нормата правила, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.69, ал.2 ГПК и съдът да определи първоначалната цена на иска. При липса на критерии за изчисляване на парична оценка на предмета на делото по правилата на чл.69, ал.1 ГПК, както и за определяне на приблизителна цена по чл.70, ал.3 ГПК искът е неоценяем и при предявяването му съдът събира държавна такса по чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. За този вид неоценяеми искове не е предвидена родова подсъдност на окръжен съд като първа инстанция, поради което същите са подсъдни по правилото на чл.103 ГПК на районен съд.
В този смисъл настоящият състав на ВКС не споделя разрешението, дадено в определение № 290/09.04.14г. по ч.т.д.№ 953/14г. на І т.о. на ВКС, като възприема съображенията, изложени в определение № 449/29.07.15г. по ч.т.д.№ 1596/15г. на І т.о. на ВКС. Във второто определение не е разгледана хипотеза изцяло аналогична на настоящата, поради което съставът следва да се даде конкретен отговор на поставения правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК.
По посочените съображения ВКС, ТК, І отделение приема, че: Установителният иск за обявяване на нищожност на отделни клаузи от договор за банков кредит като неравноправни, в които е установено право на банката едностранно да променя договорната лихва по кредита, е неоценяем. Искът е подсъден по правилото на чл.103 ГПК на районен съд и съдът определя държавна такса при предявяването му по чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

По същество на касационната жалба.
С оглед на отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване въззивното решение е неправилно. Предявеният установителен иск е за обявяване на нищожност на отделни клаузи в договор за кредит. Иск за обявяване на нищожността на целия договор не е предявен. Въззивният съд е определил цената на иска в размер на стойността на договора – в размера на предоставената сума (главницата), което вземане на кредитора не се оспорва. Оспорените клаузи касаят изменението на лихвения процент, което не е включено в стойността на договора. Предвид на неправилността на обжалваното решение същото следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на Софийския градски съд съгласно чл.293, ал.3 ГПК.
При новото разглеждане въззивният съд следва се произнесе по същество по въззивната жалба срещу обжалваното първоинстанционно решение, а на основание чл.294, ал.2 ГПК и по разноските за водене на делото пред ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 07.11.2014г., постановено по гр.д.№ 202/14г. от Софийския градски съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.