Ключови фрази

10
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№245

гр. София, 21.04.2022 година

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1396 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 274, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт И. В. срещу решение № 260014 от 03.02.2021 г. по в. т. дело № 559/2020 г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, 3 състав, с което са потвърдени решение № 45 от 13.02.2020 г. по т. д. № 35/2019 г. на Окръжен съд Стара Загора и определение № 786 от 28.07.2020 г., постановено по същото дело, и ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати по сметка на Апелативен съд Пловдив сумата 833 лв. - държавна такса по въззивната жалба на ищцата, съразмерно с уважената част от исковете, и на Адвокатско дружество „Вукова и Бачева“ на основание чл. 38 ЗАдв. сумата 2 630,87 лв. с включен ДДС - адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на исковата претенция.
С потвърденото първоинстанционно решение ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати следните суми: 1/ на Т. П. Д. сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 24.08.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на отказа на ответника за определяне и изплащане на обезщетение - 12.03.2018 г. до окончателното изплащане; 2/ на Т. П. Д. сумата 91,40 лв. - обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, изразяващи се в разходи, свързани с лечение, ведно със законната лихва от 12.03.2018 г. до окончателното изплащане; 3/ на Т. П. Д. сумата 1 558 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в загуба на собствения ѝ лек автомобил поради същото ПТП, ведно със законната лихва от 12.03.2018 г. до окончателното изплащане; 4/ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Стара 3агора сумата 1 666 лв. – държавна такса съобразно уважената част на исковата претенция, както и 1 040 лв. – разноски в първоинстанционното производство; 5/ на Адвокатско дружество „Вукова и Бачева“ на основание чл. 38 ЗАдв. сумата 2 630,87 лв. - адвокатско възнаграждение съобразно уважената част на исковата претенция /след изменение на решението в частта за разноските с определение № 786 от 28.07.2020 г. по т. дело № 35/2019 г. на Окръжен съд Стара Загора/.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че решението е постановено в нарушение на чл. 52 ЗЗД, очертаващ критериите относно понятието „справедливост“. Твърди, че размерът на присъденото обезщетение е прекомерен и несъответстващ на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период, на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респективно на интензитета и степента на търпените болки и страдания. Касаторът релевира доводи за допуснато от въззивния съд превратно тълкуване, оценка и анализ на събрания по делото доказателствен материал, кредитиране на свидетелски показания, част от които са заинтересовани от изхода на делото, без връзка и цялостен анализ с останалите доказателства, в частност със заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза. Поддържа, че съдебният състав не е съобразил, че ищцата е страдала от хронични оплаквания на базата на дегенеративни промени, несвързани с инцидента. Неправилно въззивният съд не e взел предвид възражението за липса на причинно-следствена връзка между уврежданията и настъпилото ПТП. Касаторът поддържа, че е налице съпричиняване, позовавайки се на показанията на свидетеля Д. Д., според които ищцата е била без поставен колан. Счита, че превишаването от ищцата на скоростта на движение, независимо, че е с 3 км/ч. над разрешената скорост за процесния участък, е повлияло върху загубата на устойчивостта на лекия автомобил. Касаторът прави оплакване, че въззивният съд неправилно е присъдил законната лихва от датата на отказа за определяне и изплащане на обезщетение - 12.03.2018 г. Поддържа, че ищцата като кредитор е в забава, тъй като към застрахователна претенция с вх. № 2515/12.12.2017 г. не е представила всички документи за установяване основателността и размера на нейната претенция. Поради това, че с писмо от 08.01.2018 г. допълнително били изискани документи, но такива не били представени, лихвата трябвало да се присъди от предявяването на исковата молба – 06.02.2019 г. Оспорва извода на съда, че поради процесното ПТП ищцата е започнала да изпитва страх от движението по пътищата и нежелание да шофира, понеже било доказано, че е пътувала с лек автомобил непосредствено след инцидента, а наличието на тези страхове и депресии било възприето от съдебния състав въз основа на показанията на нейната дъщеря, която била свидетел, заинтересован от изхода на делото. Касаторът претендира присъждане на направените разноски за всички съдебни производства.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. „Следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на причинени от ПТП телесни увреждания, съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубената работоспособност на пострадалия като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос в резултат на телесните му увреждания при ПТП?“
2. „От кой момент застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ отговаря за лихва за забава пред увредените лица при предявен пряк иск срещу него, ако претендиращият застрахователно обезщетение не е изпълнил задължението си да представи банкова сметка с предявяване на доброволната застрахователна претенция?“
3. „Следва ли при определяне на справедливия размер за обезщетение за неимуществени вреди съдът да съобрази съществуващите и доказани дегенеративни изменения и хронични увреди у пострадалото лице, дължащи се на възрастта и други заболявания, датирани преди настъпването на инцидента и дали същите са в причинно-следствена връзка с инцидента?“
Ответницата Т. П. Д. /ищца в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. Ц. Вукова оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по съображения, изложени в писмен отговор. Поддържа, че аргументите в жалбата касаят несъгласие с размера на присъденото обезщетение, което не представлява основание за допускане на касационно основание на въззивния съдебен акт. Счита, че първият въпрос е неотносим към делото, а доходите на пострадалия, социалното му положение и принос за обществото не могат да служат като критерий за справедливо обезщетение. Ответницата поддържа, че вторият въпрос e неотносим към делото, тъй като към заявената претенция за изплащане на обезщетение по доброволен ред е приложено удостоверение за банкова сметка на пострадалата. По отношение на третия въпрос излага съображения, че с него касаторът изразява несъгласието си с оценката на доказателствения материал, направена от въззивния съд. Посочва, че в съдебно заседание на 27.01.2020 г. вещите лица са уточнили, че страданието на ищцата датира от произшествието. Позовавайки се на заключението им, счита за недоказано твърдението, че ищцата не е ползвала обезопасителен колан. Поддържа, че по делото е доказано, че скоростта на лекия автомобил „Деу Матиз“ не е причинила процесното ПТП и че травматичните увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Относно обезщетението за неимуществени вреди изразява становище, че е присъдено в занижен размер. Ответницата по касационната жалба претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационното производство на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Касационната жалба е редовнa - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се излагат касационни основания по чл. 281 ГПК, а в приложеното към нея изложение се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Въззивният съд е констатирал, че с влязло в сила решение № 392/19.11.2018 г. по н. а. х. д. № 1222/2018 г. на Районен съд Казанлък Димитър И. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 във връзка с чл. 342, ал. 1 НК. Съдебният състав на основание чл. 413, ал. 2 НПК във връзка с чл. 300 ГПК се е позовал на неговата задължителна сила спрямо гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деликта по отношение на това извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Въз основа на решението въззивният съд приел, че на 24.08.2017 г., около 12:55 ч., на четвъртокласен път 50027 на 1,8 км. южно от [населено място], водачът Д. И. Д. при управление на товарен автомобил „Фолксваген“, модел „Притше ТДИ“ с peг. № CT 3047 BA, предприемайки неподсигурена маневра „завой на ляво“ от дясна пътна лента, без да се убеди за наличието на други превозни средства, е ударил странично изпреварващия го лек автомобил „Деу”, модел „Матиз“ с peг. № CT 6282 BT, управляван от Т. П. Д., като в резултат от настъпилия удар лекият автомобил навлязъл в източното крайпътно пространство, ударил се в крайпътно предпазно колче, след което се е преобърнал през лявата си страна и таван и накрая се е установил на гуми. В резултат от настъпилото пътнотранспортно произшествие водачът на лекия автомобил Т. Д. е получила различни телесни увреждания и са причинени материални щети на лекия автомобил „Деу“, модел „Матиз“ с peг. № CT 6282 BТ.
Въззивната инстанция е приела за установено, че ищцата е била хоспитализирана, проведени са оперативна интервенция и болнично лечение през периода от 29.08.2017 г. до 01.09.2017 г., последвано от рехабилитационни процедури и възстановяване в домашен режим, като целият процес на лечение и възстановяване е продължил около 3-4 месеца. Ищцата получила и посттравматичен стрес, изразяващ се в емоционална потиснатост, тревожност, притеснение да шофира и да пресича.
Възраженията на ответното застрахователно дружество /настоящ касатор/, че не е доказана причинната връзка между настъпилото ПТП, уврежданията и свързаните с тях страдания, както и че ищцата е страдала от хронични оплаквания на базата на дегенеративни промени, получени през период, предшестващ настъпилото ПТП, са приети за неоснователни. Изводът за наличие на причинно-следствена връзка между травмите и процесното ПТП е аргументиран след обсъждане в съвкупност на заключението по комплексната съдебно-медицинска експертиза, обясненията на вещите лица и представените по делото епикризи, амбулаторни и болнични листове. Въз основа на заключението на съдебно-медицинската експертиза и показанията на разпитаните свидетели съдебният състав е установил действителните болки, страдания и неудобства, претърпени от ищцата в резултат на причинените контузии и увреждания.
Относно исковете за имуществени вреди въззивният съд е преценил, че ищцата е направила разноски за медицински прегледи и лечение в общ размер 91,40 лв., а управляваният от нея лек автомобил в резултат на настъпилото ПТП е претърпял тотална щета, за която дължимото обезщетение е в размер 1 558 лв. след приспадане на стойността, която ищцата би получила при оставяне на автомобила за скрап, предвид заключението на съдебната автотехническа експертиза.
Въззивната инстанция е приела за установено, че собственикът на товарен автомобил „Фолксваген“, модел „Притше ТДИ“ с peг. № CT 3047 BA към деня на произшествието е имал сключен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество по застрахователна полица с № BG/30/117001512328, валидна от 27.05.2017 г. до 26.05.2018 г., поради което е заключила, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя /ответник по иска и настоящ касатор/ по прекия иск по чл. 432 КЗ във връзка с чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ.
За да определи дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди в размер 40 000 лв., въззивната инстанция се е съобразила с вида, мястото, характера и броя на уврежданията /травматични увреждания на главата, шията, гръдния кош – травма на нервните коренчета в шийната област, счупване на три ребра вляво с навлизане на въздух в подкожната тъкан и кръвонасядания по кожата, оток в теменната област на главата/, проведеното лечение /хоспитализация, оперативна интервенция, имобилизация на шията с шийна яка/, ограничаването на движенията, интензивните болки и страдания, влошения начин на живот на пострадалата, затрудненията в ежедневните дейности, затрудненията в самообслужването, ограничаването на социалните контакти, последвалите рехабилитационни процедури и възстановяване в домашен режим, продължителността на проведеното лечение /около 3-4 месеца/, получения посттравматичен стрес, изразяващ се в емоционална потиснатост, тревожност, притеснение да шофира и пресича, прогнозата за възстановяване, промените в икономическите условия, доколкото съставляват известен ориентир за житейския смисъл на понятието справедливост при определяне на размера на обезщетението.
Въззивният съд е направил извод за неоснователност на възражението за съпричиняване, като не е кредитирал показанията на свидетеля Д. И. Д., тъй като той се е намирал в своя автомобил, след удара е изминал известен период от време преди да достигне до автомобила на пострадалата, показанията му са приети за противоречиви относно състоянието и местоположението на пострадалата след катастрофата и е посочена възможната му заинтересованост от изхода на спора. Съдебният състав се е позовал и на заключенията на СМЕ и САТЕ, че при липсата на предпазен колан, травмите на ищцата биха били много по-тежки.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият формулиран от касатора въпрос се отнася до приложението на чл. 52 ЗЗД и в този смисъл е релевантен, тъй като е от значение за изхода на спора, включен е в предмета на делото и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Пловдив по този въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК е неоснователен, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в нарушение на константната практика на ВКС. По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4/23.12.1968 г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените физически и морални страдания, интензитета и продължителността на болките и страданията, възрастта на увредените/пострадалите и други относими обстоятелства. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства, относими към определяне на критериите по чл. 52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на настъпилото на 24.08.2017 г. ПТП, причинено по вина на водача на застрахования при ответното застрахователно дружество автомобил, взел е предвид броя, вида и тежестта на телесните увреждания, вида на проведеното лечение, продължителността на лечебния и възстановителния процес, продължителността и интензитета на болките и страданията, възрастта на ищцата към настъпване на застрахователното събитие, търпените неудобства, допълнителните негативни психични изживявания, последиците за здравето на ищцата и прогнозите за бъдещото й здравословно състояние, обществено-икономическите условия в страната при настъпване на застрахователното събитие. Релевантните факти и обстоятелства са преценени и съобразени в тяхната съвкупност в съответствие с константната съдебна практика на ВКС.
Конкретните икономически параметри от загубената работоспособност на пострадалия като размера на неговите доходи и финансовия му принос в семейството и домакинството, респективно загубата на тези доходи и принос в резултат на телесните му увреждания при ПТП, не са отчетени от въззивния съд като относими обстоятелства към определяне на обезщетението за неимуществени вреди, поради което в посочената част въпросът е ирелевантен. Следва да се отбележи също, че тези параметри и обстоятелства биха могли да бъдат относими към размера на определяне на обезщетението за имуществени вреди. Размерът на доходите на пострадалата и на финансовия ѝ принос за семейството и домакинството, в което живее, не се отразяват на размера на обезщетението за неимуществени вреди, поради което като не е отчел тези обстоятелства, въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС.
Вторият посочен от касатора въпрос относно присъждането на лихва върху застрахователното обезщетение е обуславящ за изхода на спора относно претенцията по чл. 86, ал.1 ЗЗД, тъй като въззивният съд е счел за неоснователно възражението на застрахователното дружество относно началния момент, от който се дължи законната лихва и е присъдил такава от датата на неговия отказ за определяне и изплащане на обезщетение. С оглед изложеното, по отношение на този въпрос е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен, тъй като не е осъществен допълнителният селекционен критерий, предвид наличието на формирана практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Относно началния момент, от който се дължи законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение по чл. 432 КЗ по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при непосочени от увреденото лице данни за банковата му сметка, по която да се извърши плащането, при отправяне от него на застрахователна претенция по чл. 380, ал. 1 КЗ е формирана съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о., която не се налага да бъде променяна или осъвременявана, тъй като не е неточна и не са настъпили изменения в законодателството и обществените условия. По отношение на този въпрос не е осъществена и предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото е решен в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в посоченото решение, постановено по реда на чл.290 ГПК, според която, когато застрахователят е в забава по чл. 497, ал.1 КЗ, но не е определил дължим размер на застрахователно обезщетение и оспорва изцяло претенцията на увреденото лице, включително в съдебното производство по чл. 432, ал. 1 КЗ, в хода на което е посочена от увредения банкова сметка за изплащане на застрахователното обезщетение, не е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 380, ал. 3 КЗ за периода от изпадане на длъжника в забава по чл. 497, ал.1 КЗ до посочване от увреденото лице на пълните и точни данни за банковата сметка, по която да се извърши плащането на обезщетението. В настоящия случай в съответствие с посочената практика на ВКС съдебният състав е приел, че ищцата не е изпадала в забава в качеството ѝ на кредитор и е присъдил законните лихви от датата на отказа за определяне и изплащане на обезщетение.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по третия правен въпрос е неоснователен, тъй като въпросът не отговаря на основния селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът не съответства на приетите за установени от въззивната инстанция факти - съдебният състав е приел за неоснователни твърденията и доводите на ответника по иска /настоящ касатор/, че ищцата е страдала от хронични оплаквания на базата на дегенеративни промени, получени през период, предшестващ застрахователното събитие. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд не е съобразявал дегенеративни изменения отпреди инцидента, защото е приел, че всички травми и увреждания на ищцата са вследствие на причиненото ПТП. Липсата на задължителната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване по третия въпрос, без да е необходимо ВКС да разглежда допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Пловдив.
С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 36, ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 9, ал. 3 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатското възнаграждение касаторът следва да заплати на Адвокатско дружество „Вукова и Бачева“ адвокатско възнаграждение в размер 1 867,92 лв. с включен ДДС, предвид регистрацията му по ДДС, видно от удостоверение за регистрация от 22.03.2019 г.
Въззивното решение в частта, с която е потвърдено определение № 786 от 28.07.2020 г. по т. д. № 35/2019 г. на Окръжен съд Стара Загора по чл. 248 ГПК има характер на определение по чл. 274, ал. 1 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК. Касационната жалба срещу решението на Апелативен съд Пловдив в посочената му част представлява частна касационна жалба по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Същата е процесуално допустима, подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е констатирал, че процесуалното представителство на ищцата е осъществено при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. от Адвокатско дружество „Вукова и Бачева“, регистрирано по ЗДДС с акт за регистрация № 220421900720633/22.03.2019 г. Приел е, че на посоченото адвокатско дружество следва да се присъди адвокатско възнаграждение за сметка на ответника, съразмерно с уважената част от предявените искове, и начислен ДДС съгласно § 2а от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатското възнаграждение. Изложил е съображения, че Окръжен съд Стара Загора се е съобразил с уважения размер на отделните обективно съединени искове и правилно е изчислил дължимите от ответника разноски за адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол на решението и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение по чл. 248 ГПК, тъй като касаторът не е формулирал ясно и точно релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяването на тази част от обжалвания въззивен съдебен акт. Касаторът /частен жалбоподател/ не е изложил и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочената част.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и в частта, с която е потвърдено определение № 786 от 28.07.2020 г. по т. д. № 35/2019 г. на Окръжен съд Стара Загора, Търговско отделение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260014 от 03.02.2021 г. по в. т. дело № 559/2020 г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, 3 търговски състав.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], Столична община, район Изгрев, ж. к. Д., [улица] да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на Адвокатско дружество „Вукова и Бачева“, ЕИК[ЕИК] сума в размер 1 867,92 лв. /хиляда осемстотин шестдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки/ – адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.