7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 102
СОФИЯ, 19.07.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на девети април две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 490/2012 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 ГПК.
С решение № 546 от 02.04.2012 г. по гр.д. № 3482/2011 г. на Пловдивския окръжен съд е отменено решение № 139 от 31.03.2011 г. по гр.д. № 668/2009 г. по описа на Асеновградския районен съд в частта, с която на основание чл. 349, ал.2 ГПК е възложен в дял на К. А. К. недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с кад. № 00702.513.73.1.5/ апартамент/, находящ се в [населено място], [улица], ет.4, с площ 123 кв.м, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, както и в частта, с която са възложени в дял на Г. А. С. недвижими имоти - гараж № 2 със ЗП 22.25 кв.м и гараж № 3 със ЗП 28.30 кв.м, намиращи се в същата сграда, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и К. К. е осъдена да заплати на Г. С. за уравнение на дела му сумата 30 031.50 лв. в шестмесечен срок от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва, като в отменената част е постановено друго, с което на основание чл. 353 ГПК в дял на К. К. е разпределено жилището, а на Г. С. - двата гаража, като К. К. е осъдена да заплати за уравнение на дяловете на Г. С. сумата 30 025 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от влизане на решението в сила.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от адв. В. Р. като пълномощник на К. А. К.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че изводът на въззивния съд за неподеляемост на жилището е основан на заключение на вещо лице, което е необосновано, тъй като същото не е извършило оглед на имота. При наличието на решение на ЕСУТ при [община] и одобрен архитектурен проект за разделяне на жилището на две самостоятелни жилища, съдът в нарушение на съдопроизводствените правила е отказал да назначи съдебно- техническа експертиза, която да даде заключение за стойността на преустройствата, необходими за разделянето, поради което е направил необоснован извод, че същите са “значителни” по смисъла на закона. При изявено нежелание на ищцата да се постави в неин дял жилището, съдът е следвало до прояви активност при изясняване на въпроса за поделяемостта на жилището и да попълни делото с доказателства и да основе изводите си на трайно установени в практиката критерии относно значителността на преустройствата и характера на неудобствата.
Ответникът по касация Г. А. С. не е взел становище по съществото на спора.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба оплаквания, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че съделителката К. К. се е отказала пред въззивната инстанция от заявената от нея своевременно възлагателна претенция по чл. 349, ал.2 ГПК, което налага избиране на друг способ за прекратяване на съсобствеността върху допуснатите до делба недвижими имоти- жилище, находящо се в [населено място], [улица], ет.4, и два гаража. По делото е бил представен одобрен инвестиционен проект за разделянето на жилището на две самостоятелни жилища, предвиждащ създаване на отвор за входна врата за едното жилище от стълбищната клетка и зазиждане на коридор; изграждане на санитарен възел в едното жилище, като в съществуващата баня се постави тоалетна чиния; изграждане на баня в другото жилище, като съществуващият санитарен възел се разшири за сметка на коридора; промяна на предназначението на едно от съществуващите помещения от “спалня” в “кухня- дневна”. Вещото лице от назначената по делото съдебно- техническа експертиза е дало заключение, че инвестиционният проект е непълен, тъй като включва само част “Архитектура” и “Конструкции”, но липсва част “Ел. инсталации” и “В и К”, поради което не става ясно къде ще стане включването в съществуващата канализация на подовия сифон за отводняване на новосъздадената баня, къде ще стане включването на новопредвидената тоалетна чиния, как ще се извърши разделянето на електрическата и “В и К” инсталации и монтирането на измервателните уреди. Липсата на яснота по тези въпроси води до невъзможност да се определи стойността на предвидените преустройства. На следващо място е посочило, че при промяната на предназначението на две от помещенията в съществуващото жилище - от “спалня” в кухня - дневна” и част от коридор в “баня- тоалетна”, тези нови помещения ще бъдат съответно над спалнята и над коридора на жилището на долния етаж.
За да направи извод за неподеляемост на жилището, въззивният съд е приел, че въз основа на представения по делото одобрен инвестиционен проект не може да се извърши изчисление на стойността на необходимите за преустройството строително- ремонтни работи, тъй като същият е непълен. Поради това не може да се приеме, че необходимите преустройства не надвишават установения в съдебната практика критерий за незначителност. На следващо място е посочил, че тези преустройства ще създадат неудобства, по- големи от обикновените, както за страните по делото, така и за собствениците в етажната собственост.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпросите: възможно ли е да се даде отговор дали необходимото преустройство на делбеното жилище е свързано със значителни преустройства и неудобства, ако няма остойностяване на преустройствата и има ли значение относно търпените неудобства от преустройството на жилището обстоятелството, че единият съделител не живее в него, а другият е съгласен на всякакви преустройства; кога преустройствата за разделяне на имота са значителни по смисъла на чл. 203 ЗУТ и за да се приеме, че неудобствата са значителни, следва ли да са конкретизирани от съда или от съделителя, който твърди това; допустимо ли е разпределяне на различни по вид и стойност самостоятелни имоти, ако между страните съществува спор относно обособяването им в реални дялове и дали при наличието на такъв спор, за да е приложим способът на чл. 353 ГПК, следва да се образуват еднородни дялове от делбеното имущество.
По първия въпрос, в решение № 826 от 22.11.2010 г. по 257/2009 г. на ВКС, І г.о., е прието, че предвидените по архитектурния проект за разделяне на сграда преустройства са значителни по смисъла на чл. 39, ал.2 ЗС и чл. 203 ЗУТ, когато за разделянето съделителите следва да вложат значителни средства, надхвърлящи 10-15 % от стойността на преустройвания обект.
В решение № 233 от 12.05.2010 г. по гр.д. № 1065/09 г. на ВКС, І г.о. , е прието, че значителни по смисъла на чл. 39, ал.2 ЗС, респ. по чл. 203 ЗУТ, са онези преустройства, които предвиждат сериозна промяна на първоначалния архитектурен проект на жилището, като например промяна на предназначението на обекта или на отделни негови помещения, премахване на стени, прокарване на отоплителна или водопроводна инсталации, предполагащи значителна техническа трудност, специални материали и механизация, специални умения, които ги правят трудни за изпълнение. Под неудобства, по- големи от обикновените, се имат предвид обикновените житейски неудобства с оглед жизнения стандарт за дадено време.
Настоящият състав намира за правилна практиката, обективирана в решението по гр.д. № 1065/09 г. на ВКС, І г.о. Съгласно чл. 39, ал.2 ЗС и чл. 203 ЗУТ съдебна делба на съсобствено жилище се извършва само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и норми. Законът не установява количествен критерий за това кога преустройството следва да се определи като значително. Това е фактически въпрос и се решава конкретно във всеки отделен случай. В съдебната практика трайно се приема, че за да се направи извод дали преустройствата са значителни, следва да се съпоставят състоянието и стойността на жилището преди преустройството с обема и стойността на необходимите строително - монтажни работи за обособяването на самостоятелните обекти в него.
Законът за устройство на територията и подзаконовите нормативни актове по приложението му не съдържат изрични изисквания към обхвата на инвестиционните проекти по чл. 203, ал.1 ЗУТ за съдебна делба на сгради, жилища или други обекти. Доколкото обаче разделянето е обусловено и от изискването преустройството да не е значително и да не създава неудобства по - големи от обикновените, следва да се приеме, че одобреният инвестиционен проект следва да включва тези части, въз основа на които обективно може да се направи преценка за съответствието на разделянето с критериите на чл. 203, ал.1 ЗУТ.
В случая по делото е представен одобрен инвестиционен проект в частта за архитектура и конструкции, която не съдържа данни за необходимите за разделяне на жилището преустройства в пълен обем. В обяснителната записка към него е посочено, че преустройството, освен изграждане на делителна стена между новообразуваните жилища и просичане на тухлена зидария за отваряне на врата между антрето и банята, се предвижда и разделяне на ел. инсталацията и на водопроводната инсталация на два отделни абоната, обособяване на нова баня в едното жилище и на нова тоалетна в другото, промяна на предназначението на едно от съществуващите помещение и изграждането на кухня в него. Не е представена част електрическа и част водоснабдяване и канализация към инвестиционния проект, за да се прецени от една страна дали предлаганото конкретно решение е в съответствие със строителните правила и норми, а от друга – необходимите за осъществяване на разделянето на тези инсталации СМР, тяхната стойност и дали биха създали неудобства по- големи от обикновените. Неизясняването на тези обстоятелства не е поради допуснати от съда процесуални нарушения, както неоснователно се поддържа в касационната жалба. Съдът е преценявал критериите на чл. 39, ал.2 ЗС и чл. 203, ал.1 ЗУТ за разделяне на жилището с оглед представения одобрен инвестиционен проект. Вещото лице, чието заключение не е било оспорено от жалбоподателката, категорично е посочило, че предвиденото с този проект обособяване на две самостоятелни жилища, предполага извършването и на други СМР, за вида и обема на които няма данни, тъй като одобреният инвестиционен проект е непълен. Липсата на одобрен инвестиционен проект в частите му, необходими за изясняване вида, обема и стойността на всички преустройства, които следва да бъдат извършени за разделяне на жилището на два самостоятелни дяла, е достатъчно основание да се приеме за недоказано твърдението на страната за поделяемост по смисъла на чл. 203, ал.1 ЗУТ на жилището.
Следващият въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е дали е допустимо разпределяне на различни по вид и стойност самостоятелни имоти, ако между страните съществува спор относно обособяването им в реални дялове и дали при наличието на такъв спор, за да е приложим способът на чл. 353 ГПК, следва да се образуват еднородни дялове от делбеното имущество.
В решение № 258 от 25.10.2011 г. по гр.д. № 144/2011 г. на ВКС, ІІ г.о.е, е застъпено становището, че съобразно чл. 69, ал.2 ЗН и с оглед спазване равенството между страните, при разпределението по чл. 353 ГПК във всеки дял следва да се включат по възможност еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти, респ. максимално съответстващи по стойност на дяловете в пари. Допустимо е разпределение на различни по вид самостоятелни имоти, само ако между съделителите липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове. При наличието на такъв спор обаче, за да е приложим способът на чл. 353 ГПК, е необходимо да се образуват еднородни дялове от делбеното имущество.
В решение № 406/11 от 10.01.2012 г. по гр.д. № 729/2010 г. на ВКС, І г.о., е прието, че когато допуснатите до делба имоти съществено се различават по обем, площ и стойност, но дяловете на съделителите са равни, делбата се извършва чрез теглене на жребий, освен ако не е налице неудобство по смисъла на закона и т.5, б “б” от ППВС № 7/73 г. Тази практика се споделя от настоящия състав.
Основен принцип при извършване на делбата, установен в чл. 69, ал.2 ЗН е при възможност всеки съделител да получи дял в натура. Когато броят на допуснатите до делба имоти е равен или по- голям от броя на съделителите, такава възможност е налице. В този случай делбата следва да се извърши чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий, а ако това се оказва невъзможно или много неудобно/съгласно разясненията на т.5, б.”б” от ППВС № 7/73 г./- чрез разпределяне на имотите между съделителите по реда на чл. 353 ГПК. Обстоятелството, че имотите са от различен вид, не изключва принципа за предоставяне, при възможност, на дял в натура на всеки съделител, нито нарушава равноправието между съделителите. Изнасянето на недвижим имот на публична продан като способ за извършване на делбата е приложим в случаите, когато този имот е реално неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете. Когато допуснатите до делба недвижими имоти са повече от един, неподеляемост по смисъла на чл. 348 е налице само ако е невъзможно всеки от съделителите да получи реален дял.
С оглед на изложеното въззивният съд правилно е приел, че в случая съсобствеността върху допуснатите до делба имоти следва да се прекрати по реда на чл. 353 ГПК, тъй като техният брой е по- голям от броя на съделителите. При разпределението съдът се е водил от желанието на жалбоподателката да получи в дял жилището, тъй като живее в него и няма друг жилищен имот. Взел е предвид и обстоятелството, че другият съделител няма претенции за жилището и не възразил да получи в дял двата гаража, като разликата в дяловете се уравни в пари. По този начин е изпълнено изискването на закона всеки от съделителите да получи дела си в натура, като при това не е нарушено равноправието помежду им, тъй като всеки от тях е получил в дял пълноценен недвижим имот, съобразно нуждите си.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 546 от 02.04.2012 г. по гр.д. № 3482/2011 г. на Пловдивския окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: |