Р Е Ш Е Н И Е № 221 гр.София, 14.06.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 755/2013 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането на осъдения Д. С. Д. за възобновяване на въззивно нохд № 117/2013 год. на Бургаският окръжен съд и отмяна на решение № 79/12.03.2013 год. на наказателна колегия на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1 НПК. Поддържа се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на закона, които могат да бъдат отстранени при ново разглеждане на делото. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането. Излага съображения за липса на нарушения от поддържаните. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка и намира, че искането е подадено в срока по чл.421, ал.3 НПК и е основателно по следните съображения: Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав с присъда № 3/11.01.2013 год. по нохд № 4 000/2012 год. признал подсъдимия Д. за виновен в това, че на 16.10.2012 год. в гр.Б. управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5%о, установено по надлежния ред, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл.343Б, ал.1 НК. На основание чл.343Б, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 3 месеца лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор и на глоба в размер на 100 лева. Приложил чл.343Г НК и лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 2 години. Произнесъл се по приложението на чл.59, ал.4 НК и по въпроса за размера на дължимите разноски. Бургаският окръжен съд с решението по въззивно нохд № 117/2013 год. изменил присъдата само в частта относно стойността на алкохола в кръвта, която намалил на 1,61%о и оправдал подсъдимия за разликата до 2,17%о. Потвърдил в останалата част. Възражението, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, е основателно. Едно от съображенията за това е, че съдържанието му не отговаря на изискванията по чл.339, ал.2 НПК – да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. Производството пред въззивния съд е образувано по повод протест на прокурора с искане за увеличаване на наказанията, за неоснователността на което са изложени съображения. Поддържаните в жалбата доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните права на подсъдимия не са обсъдени. Не са изложени съображения, от които да се установи каква е оценката за процесуалната дейност на първоинстанционния съд при събиране и проверка на доказателствения материал и съответства ли на изискванията по чл.305, ал.3 НПК. Това означава, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – липса на мотиви, което винаги има за резултат отмяна на съдебния акт. Възражението за нарушение на процесуално право на защита с отказа да се допусне повторно извършване на химически анализ в срока по чл.19 от Наредба № 30 за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС не е обсъдено. А това е било наложително, защото определението за отказ, постановено в съдебното заседание е немотивирано, но вероятно съобразено със становището на прокурора, че т.нар.”химическа експертиза”, в която е отразен резултата от изследването на кръвта на подсъдимия за съдържание на алкохол, не е необоснована и не са налице предпоставките на чл.153 НПК. Конкретното изследване се извършва по правилата, посочени в Наредбата и експертната оценка не е експертиза по смисъла на чл.144 и сл.НПК. Възможността да поиска повторна проверка е право на изследваното лице, за упражняването на което не са предвидени никакви други условия и изисквания освен личното му решение. То не подлежи на оценка за основателност от разследващия орган, прокурора или съда. Отказът да бъде уважено това доказателствено искане е довело до съществено нарушение на процесуалните му права. Възможността да се отстрани съмнението за обективност при решаване на делото може да стане само като се изпълнят предписанията на чл.13 и чл.107, ал.2 НПК, за да се разкрие обективната истина. Вместо това въззивният съд като е констатирал, че има някакво съмнение относно времето на вземане на кръв по логически и житейски съображения направил неверен извод като приел, че „доказан и непротиворечиво възприет е резултата, установен с техническото средство”, т.е. стойността е 1,61 промила, а не оспорения резултат от 2,17 промила. Такъв подход в процесуалната дейност на инстанция по същество, какъвто е въззивния съд, е недопустим. Пренебрегнато е възражението на подсъдимия, направено веднага след съобщаването му на резултата от проверката с техническото средство, по повод на който е заявил категорично искане да му бъде взета кръв за химическо изследване. Не е обсъдено решението на първоинстанционния съд да приеме за установено, че „на контролните органи им направило впечатление, че водачът Д. бил в нетрезво състояние, поради което му извършили проверка”. Такива показания не са събрани в съдебното производство и изводът е произволен. Предполагаеми данни за алкохолно повлияване се съдържат само в показанията на св.Н., който е установил „че подсъдимият криволичи с автомобила си и го спряхме”. Пияното състояние по смисъла на НК може да бъде установено и със свидетелски показания, но ако е проведен задълбочен разпит за особености, които указват както на употреба на алкохол, така и на вероятната степен на повлияване като външно състояние, проявено поведение, свързано с говора, с положението на тялото, с походката и др. Криволиченето на автомобил не е достатъчен критерий за положителен отговор, особено и с оглед заявеното от същия свидетел, „че не е буйствал, не се е съпротивлявал”, а определението „науважително държане” е обосновано с оспорения резултат и с упражняване на правото да иска изследване на кръв за установяване на действителния. Отстраняването на противоречията, каквото е констатирал въззивния съд между часовете на проверка, съставяне на акта и вземане на кръв, не може да се обосновава житейски и с лично известното на съда за разстоянията в града, какъвто е неправилния подход на въззивния съд. Съгласно чл.9 от Наредбата в лечебното заведение, където се е явило лицето за медицинско изследване, има амбулаторен журнал, в който се вписват определените конкретни данни – от явяването до датата на изпращане на пробата кръв в химическата лаборатория. Това означава, че е могъл да провери съдържащите се данни и да обоснове по допустим начин решението си. За да няма основание за съмнение, че решението е необосновано, съдът е имал възможност да допусне съдебномедицинска експертиза по правилата на НПК като на експерта се поставят конкретни въпроси – както от съда, така и от страните, във връзка с обвинението за управление на МПС след употреба на алкохол, но отговорите-включително и за степента на алкохолно повлияване, да бъдат резултат от проверка и оценка на целия събран доказателствен материал - гласните доказателствени средства, протокола за медицинското изследване, резултата от химическото изследване, обясненията на подсъдимия. Съвкупната му оценка ще даде възможност на съда да мотивира вътрешното си убеждение дали обвинението е доказано или има основание подсъдимият да бъде оправдан. Констатираните нарушения не позволяват извършването на проверка дали изложеното във въззивното решение е взето според изискванията по чл.14 НПК. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане, за да бъдат отстранени допуснатите процесуални нарушения и като се вземат предвид и обсъдят всички доводи и възражения на страните да бъдат правилно решени въпросите по чл.301 НПК. Водим от горното Върховният съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА въззивно нохд № 117/2013 год. на Бургаския окръжен съд, ОТМЕНЯ решение № 79/12.03.2013 год. на наказателна колегия, постановено по отношение на осъдения Д. С. Д. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: