Ключови фрази
Укриване и неплащане на данъчни задължения * използване на документ с невярно съдържание * предели на касационната проверка * субективна съставомерност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 391

София, 30.09. 2010г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седeмнадесети септември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева


ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева

Жанина Начева
при секретар Кр.Павлова .......................................и в присъствието на прокурора Кр.Колова .................................... изслуша докладваното от съдията Е. Авдева
наказателно дело № 318 /2010 г.

Производството по делото е образувано на основание чл.349,ал.1 от НПК по жалба на подсъдимия А. Николов М. против решение № 53 от 08.04.2010 г.по внохд № 31 от 2009 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
В жалбата се сочи, че се атакува тази част от решението, с която е потвърдена присъдата на Пловдивския окръжен съд относно осъждането на подсъдимия М. за престъпление по чл. 257, ал.1, вр.с чл. 2, ал.1 от НК. Заявява се, че в обжалваната част решението е „необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила”. С допълнение към жалбата се прибавя оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание и се излагат аргументи срещу осъждането на жалбоподателя и по чл. 212, ал.3, пр.2 във вр.с ал.1 и чл. 18, ал.1, чл.2, ал.1 от НК.
В заключение се отправя искане за отмяна на решението и при условията на алтернативност - за оправдаване на подсъдимия, за намаляване на наказанието с прилагане на чл. 66, ал.1 от НК или за връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и допълнението към нея по изложените съображения.
Прокурорът оспорва основателността на направените оплаквания, като обръща внимание върху процесуалната недопустимост на тези от тях, които се отнасят до престъплението по чл. 212, ал.1 от НК и до явната несправедливост на наказанието.
Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК , установи следното:
Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, с присъда № 161 от 27.11.2008 г. по нохд № 3693/2006 г. признал подсъдимия А. Николов М. за виновен в това, че
1.на 14.04.2000 г. в гр.Пловдив , като управител и представител на „Маком”ЕООД- гр.Пловдив, избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 135 056, 21 лева дължим данък добавена стойност /ДДС/ за периода 01.03.2000 г. - 31.03.2000 г., като потвърдил неистина в справка – декларация, в която декларирал данъчен кредит за приспадане 196 872,79 лева вместо действителните 19 142,79 лева, поради което и на основание чл. 257, ал.1, пр.1 вр. с чл. 255, ал.1 пр.2 вр. с чл.2, ал.1 и ал.2 и чл. 54 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 7 000 лева
2. на 14.08.2001 г. чрез използване на документ с невярно съдържание направил опит да получи 7 567, 99 лева държавна собственост - движимо имущество в големи размери, поради което и на основание чл.212,ал.3, пр.1 вр. с ал.1, вр. с чл. 18 ,ал.1 и чл. 2, ал.1 и ал.2 вр. чл. 58 и чл. 55,ал.1,т.1 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал.1 и ал.3 от НК съдът определил общо наказание на подсъдимия две години лишаване от свобода и глоба от 7 000 лева.
Окръжният съд в гр.Пловдив оправдал подсъдимия за останалите обвинения, повдигнати от прокуратурата.
Пловдивският апелативен съд с решение № 53 от 08.07.2010 г. по внохд №31 по описа за 2009 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
Жалбата на подсъдимия А. М. срещу така постановения въззивен акт е неоснователна .
Преди всички с оглед позицията на защитника на касатора се налага уточняване на параметрите на касационната проверка.
Подадената в законния срок касационна жалба е съсредоточена по категоричен начин единствено върху осъждането за престъпление по чл. 257 ,ал.1 от НК , възприето като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, и не съдържа оплакване както срещу останалата осъдителна част на потвърдената присъда, така и срещу справедливостта на наказанието. Така наречената „допълнителна” жалба, постъпила след изтичане на срока за обжалване, разширява по процесуално недопустим начин предмета на обжалване, като прибавя престъплението по чл. 212, ал.1 от НК и въвежда за първи път касационното основание по чл. 348, ал.1 , т.3 от НПК. Върховният касационен съд е имал възможността многократно Вж. Определение № 65 от 12.02.2008 г. на ВКС по к.д.№ 737/2007 г., І н.о.,решение № 458 от 10.11.2008 г. на ВКС по н.д. № 505/2008 г. , І н.о. и др. да изрази позицията си , че касационната проверка съгласно чл. 347 от НПК е ограничена в рамките, очертани от обжалвалите страни.Писменото допълнение, предвидено с чл. 351, ал.3 от НПК, има функцията да аргументира вече направената жалба, но не и да я замести с посочването на изцяло нови като основание и обхват оплаквания . Ето защо твърденията за явна несправедливост на наказанията, наложени на подсъдимия, и за незаконосъобразност на присъдата относно престъплението по чл. 212, ал.1 от НК, са извън пределите на касационнната проверка , очертани с подадената от подсъдимия касационна жалба, и не подлежат на разглеждане в това производство.
За пълнота на изложението и прецизност заслужава да се прибави , че посочената от жалбоподателя необоснованост на съдебния акт също е извън касационния контрол, тъй като подобно касационно основание не е предвидено в изчерпателното изброяване по чл. 348 , ал.1 от НПК.
Допустимите оплаквания на жалбоподателя се свеждат до твърдението за съществени нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение на съда относно умисъла на подсъдимия за невярно документиране на данъчните събития, даващи му право на кредит по ЗДДС.
Защитата на подсъдимия подчертава , че подсъдимият не е притежавал счетоводна компетентност и се е доверил на счетоводителя си , който изготвил лично всички счетоводни документи. Това възражение е стояло на вниманието на предходните инстанции и е обсъдено пълно, обективно и всестранно.Установено е, че счетоводното обслужване на фирмата на подсъдимия се извършвало от счетоводна къща и персонално от свидетелката Б. К.. Тя изготвяла справките – декларации чрез специализиран счетоводен софтуер, но на базата на първични документи, които подсъдимият й предоставял. Невярното документиране, чрез което подсъдимият претендирал данъчен кредит, произхожда от предоставените от него фактури, обективиращи неосъществени сделки. Съдебните състави детайлно проследили продажбите по тези документи и стигнали до няколко земеделски кооперации, които нито произвеждали , нито търгували с посочените стоки. Подсъдимият участвал в схема за имитация на реални стокови потоци, насочена към неправомерно ползване на данъчен кредит. Твърдението за липса на умисъл е лишено от доказателствена опора. Фактурите са четири на брой и за значителни суми. Предходен доставчик по тях е друга фирма на подсъдимия т.е. не се касае до инцидентно договаряне с непознат съконтрахент. Тези обстоятелства не могат да се свържат логично с отговорността на счетоводителката, която обработвала документите за нуждите на данъчното отчитане, но напълно подкрепят извода за умишлено невярно документиране с цел избягване на данъчни задължения. Въззивният състав подробно и убедително е защитил разбирането си за субективната съставомерност на деянието на подсъдимия, поради което настоящият състав отхвърля довода на жалбоподателя за липса на мотиви. Несъгласието с фактическите и правни изводи на съда е декларативно и основателно не е възприето от апелативната инстанция.
В касационната жалба отсъстват други аргументи в подкрепа на оплакването за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт , което води до оставяне без уважение на претенцията на жалбоподателя за неговата ревизия поради противоречие с материалния закон. Установените от съда обстоятелства са получили правилна правна квалификация с приложението на най-благоприятната за подсъдимия редакция на чл. 257, ал. 1, пр.1 вр. с чл. 255,ал.1, пр.2 от НК.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение


Р Е Ш И


ОСТАВЯ В СИЛА решение № 53 от 08.04.2010 г.по внохд № 31 от 2009 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.



2.