Р Е Ш Е Н И Е № 46 София,31 януари 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември, две хиляди двадесет и втора година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора Антоанета Близнакова, като изслуша докладваното от съдията ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА н. дело № 829/2022 година, и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано по жалба на подсъдимия П. В. М. срещу решение № 163 от 09.06.2022г., постановено по ВНОХД № 242/2022 г. от Апелативен съд-София. С жалбата се релевират доводи, очертаващи наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК.Процесуалноправната незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт е аргументирана с допуснати нарушения на принципите, установени в чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК.В подкрепа на оплакването за нарушение на материалния закон са изложени съображения за субективна несъставомерност на деянието, както и такива, аргументиращи приложение на института, визиран в чл.14, ал.1 от НК. Явната несправедливост на наложеното наказание е защитена с твърдения за неправилна индивидуализация на същото при условията на чл.54 от НК, вместо по чл.55 от НК. Въведени са, в условията на алтернативност, искания за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или за намаляване на наказанието до размер, позволяващ приложението на чл.66, ал.1 от НК. В съдебното заседание подсъдимият е представляван от упълномощения си защитник адв.Ч., който поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея, със заявените искания.Представя писмено допълнение към жалбата, изготвено от подс.М., в което подробно се аргументира наличието на касационния повод по чл.348, ал.1, т.1 от НК.Адв. Ч. въвежда и допълнителна претенция за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, изводима от съображенията за допуснати съществени процесуални нарушения. Подсъдимият М., на съдебно заседание пред ВКС,заявява че поддържа съображенията в жалбата и допълнението към нея, както и отправените искания, а така също и становището на защитника си, изразено пред касационния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна.Не съзира заявените от защитата касационни основания, предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Касационната жалба е процесуално допустима.Подадена е от процесуално легитимиран субект срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, в установения в закона срок.Разгледана по същество е неоснователна. С първоинстанционната присъда от 10.12.2021 г., постановена по НОХД № 2786/2018 г. от Софийски градски съд, подсъдимият П. В. М. е признат за виновен в това, че в периода 23.06.2015г.-23.07.2015г., в [населено място], в условията на продължавано престъпление, с четири самостоятелни деяния, е направил опит да извърши финансова операция –теглене на пари на каса в общ размер от 203 000лв. от сметка IBAN BG на фирма „С.“ Е., с ЕИК[ЕИК] в „Ю. България АД“, за които предполагал, че са придобити чрез престъпление по чл.211, вр. с чл.209, ал.1 от НК, извършено в Република Франция, като средствата са в особено големи размери, а случаят е особено тежък и деянието е останало недовършено по независещи от лицето причини –спиране на операцията от „Ю. България“ АД от Министъра на финансите със заповед ЗМФ 577/25.06.2015г. и запор, наложен от СГС, и отделните деяния са извършени както следва: 1.на 23.06.2015г. в [населено място], „Ю. и Еф Д. България“ АД, банков клон, находящ се на площад „България“ №1, е направил опит да извърши финансова операция –теглене на пари на каса от горната сметка на сумата от 195 500лв., за която е предполагал, че е придобита чрез престъпление по чл.211, вр. с чл.209, ал.1 от НК, като средствата са в особено големи размери и случаят е особено тежък, а деянието е останало недовършено по независещи от подсъдимия причини –плащането е било спряно от банковия служител М. К. И. и случаят е докладван на Държавна агенция „Национална сигурност“ за съмнителна транзакция; 2.на 24.06.2015г. в [населено място], „Ю. и Еф Д. България“АД, банков клон „Я. С.“ направил опит да извърши финансова операция –теглене пари на каса от горната сметка на сумата от 20 000лв., за която е предполагал, че е придобита чрез престъпление по чл.211, вр. с чл.209, ал.1 от НК, като деянието е останало недовършено по независещи от лицето причини – спиране на операцията от „Ю. и Еф Д. България“ АД поради съмнителна трансакция; 3.на 25.06.2015г. в [населено място], „Ю. и Еф Д. България“АД, банков клон „Я. С.“ направил опит да извърши финансова операция –теглене пари на каса от горната сметка на сумата от 195 500лв., за която е предполагал, че е придобита чрез престъпление по чл.211, вр. с чл.209, ал.1 от НК, като средствата са в особено големи размери и случаят е особено тежък, а деянието е останало недовършено по независещи от подсъдимия причини – спиране на операцията в изпълнение на заповед ЗМФ 577/25.06.2015г. на Министъра на финансите и 4.на 23.07.2015г. в [населено място], „Ю. и Еф Д. България“АД, клон „Централно управление“ направил опит да извърши финансова операция –теглене пари на каса от горната сметка на сумата от 203 000лв., за която е предполагал, че е придобита чрез престъпление по чл.211, вр. с чл.209, ал.1 от НК, като средствата са в особено големи размери и случаят е особено тежък, а деянието е останало недовършено по независещи от подсъдимия причини – спиране на операцията с обезпечителна заповед на СГС от 26.06.2015г. по гр.д. №С-12/2015г., поради което и на основание чл.253, ал.5, вр. с ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, вр. с чл.58, б.“а“, вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години, търпими при първоначален общ режим. С присъдата подсъдимият П. М. е оправдан по първоначалното обвинение, че: -е извършил деянията по пункт втори и четвърти, включени в продължаваното престъпление в съучастие с подсъдимите Й. Д. /помагач/ и Н. Г. /помагач/; -за разликата над сумата от 203 000лв. до пълния посочен от обвинението размер от 203 724,59лв.; -за разликата над сумата от 20 000лв. до сумата от 195 500лв. по пункт две от продължаваното престъпление, както и за това деянието по този пункт да покрива квалифициращия признак по чл.253, ал.5 от НК; -за предявените с обвинителния акт факти:подсъдимият да е имал изградени предположения за конкретния механизъм на изпълнение на измамата /че счетоводителят на S. S. –Франция е бил измамен с лъжливи имейли и телефонни обаждания; че той е действал по измамно конфиденциално нареждане на управителя на фирмата с цел покупка на акции и заплащане на комисионна; че е предполагал, че измамата е извършена в [населено място] от неустановено лице, което възбудило и поддържало заблуждение у счетоводителя на дружеството S. S. –Франция, че следва да преведе сумата от 104 474,15 евро по сметка на „С.“ Е., както и за това, че особено тежкият случай по чл.93, т.8 от НК е обусловен от факта на използвана фиктивна форма в България, създадена целево за включването й в схемата за пране на пари и от участието в предикатното престъпление на повече от едно лице, владеещо френски език. Със същата присъда подсъдимата Й. А. Д. е призната за невинна в това, че в периода от 24.06.2015г. до 23.07.2015г. в [населено място], „Ю. и Еф Д. България“АД, банков клон „Я. С.“ и в клон „Централно управление“, в условията на продължавано престъпление, с две деяния, в съучастие като помагач с подс.П. В. М. – извършител, умишлено улеснила последния в опита му да извърши финансова операция - теглене на пари на каса от сметка от сметка IBAN BG .... на фирма „С.“ Е. в „Ю. България“ АД, с което да получи и използва имущество –сумата от 104 474,15 евро на стойност 203 724,59лв., за което предполагала, че е придобита чрез престъпление по чл.211, вр. чл.209, ал.1 от НК, като случаят е особено тежък, а средствата са в големи размери и опитът е останал недовършен по независещи от дейците причини, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана по обвинението за престъпление по чл.253, ал.5, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.18, ал.1 от НК. Със същата присъда подс.Н. И. Г. е признат за невинен в това, че на 25.06.2015г. в [населено място], „Ю. и ЕФ Д. България“АД, клон „Я. С.“, в съучастие като помагач с подс.П. В. М. - извършител, умишлено улеснил последния в опита му да извърши финансова операция - теглене на пари на каса от сметка от сметка IBAN BG ............... на фирма „С.“ Е. в „Ю. България“ АД, с което да получи и използва имущество –сумата от 195 500лв., за което предполагал, че е придобита чрез престъпление по чл.211, вр. чл.209, ал.1 от НК, като случаят е особено тежък, а средствата са в големи размери и опитът е останал недовършен по независещи от дейците причини, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана по обвинението за престъпление по чл.253, ал.5, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.18, ал.1 от НК. С присъдата съдът: -се е разпоредил с веществените доказателства, връщайки ги на правоимащите лица –подсъдимите Д., Г. и св.В. Л.; -постановил е отнемане в полза на държавата на документите, иззети с протокол за претърсване и изземване, приложен в т.5, л.43 от ДП. -върнал е на френското дружество „Ш. Ф.“ САС сумата от 105 474.15 евре, върху която е наложен запор по фирмена сметка на фирма „С.“ Е. в Postbank –Пощенска банка, с юридическо име „Ю. България „АД с IBAN BG .................., съгласно обезпечителна заповед от 26.06.2015г. по гр.д. С-12/2015г. на СГС. - възложил разноските по делото в тежест на подсъдимия П. В. М.. По жалба на подс.М., подадена чрез упълномощения му защитник адв.Ч., било образувано въззивно производство пред АС –София под № 242/2022г. по описа на съда.Същото приключило със сега обжалваното въззивно решение №163 от 09.06.2022г., постановено по посоченото ВНОХД, с което първоинстанционната присъда била изменена в частта относно правната квалификация и наказанието, наложено на подс.М., както и относно приложението на чл.58, б.“а“ от НК, като въззивната инстанция: -преквалифицирала извършеното от подс.М. в престъпление по чл.253, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, оправдавайки го по квалификацията по чл.253, ал.5 от НК, за това прането на пари да е особено тежък случай и в особено големи размери; -редуцирала размера на наложеното на подс.М. наказание на три години и шест месеца лишаване от свобода. -отменила приложението на чл.58, б.“а“ от НК. Присъдата била потвърдена в останалата част. Касационният съд счита, че на първо място следва да бъде очертан обхвата на настоящия касационен контрол.Рамките на същия се разпростират само върху осъждането на подсъдимия П. В. М. по чл.253, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК и санкционирането му за това престъпление.Оправдаването на подсъдимите Й. А. Д. и Н. И. Г., както и частичното оправдаване на подс.П. В. М. по първоначално възведеното му обвинение е извън настоящата касационна проверка, тъй като не е оспорено от никоя от страните по делото. Следващото уточнение, което касационният съд намира за необходимо да направи, се налага поради съдържанието на сезиращия документ.Част от последния е посветена на цитати от решения на ВКС, относими към правомощията на върховната съдебна инстанция при първо редовно разглеждане на делото, в частност на тези, закрепени в чл.354, ал.3, т.2, вр. ал.1, т.5 от НПК, които според касатора имат касателство и към процесния случай.В друга част е възпроизведено съдържанието на редица норми от наказателните процесуален и материален закон с твърдението, че са нарушени.Останалата част от изложението в жалбата съдържа цитати от проверявания съдебен акт, като на тях е противопоставен собственият, на касатора прочит на доказателствените източници с оспорване на приетите за установени от инстанционните съдилища фактически изводи и настояване да бъдат изведени нови такива.Идентичен подход е следван и в допълнението към жалбата, наименовано „пледоария“, в което въпреки обема му, трудно могат да бъдат откроени съображения, позволяващи съотнасянето им към заявените като налични касационни поводи по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.Така конструирани сезиращият документ и допълнението към него несъмнено затрудняват извършването на касационната проверка, като освен това изискват изрично подчертаване, че извън хипотезата на чл.354, ал.5, изр.2 от НПК, която в конкретния случай не е налице, ВКС е съд по правото, а не по фактите.В този смисъл, касационният съд не може да се произнася по доводи за необоснованост, каквито са преобладаващите в коментираните процесуални документи, тъй като тя не е самостоятелен касационен повод, а отговаря само и единствено на оплаквания за допуснати съдебни грешки по прилагане на процесуалния закон, откъдето да се прави извод за неверни заключения при приемане на фактите и респективно по приложение на материалното право.С други думи казано, касационният съд не оценява доказателствената съвкупност в нейната същина и не се произнася по преоценката й, както се претендира от касатора.Междуврочем, това разбиране на настоящия съдебен състав е застъпено и в решенията на върховната съдебна инстанция, цитирани от касатора, които въпреки коректното им възпроизвеждане, очевидно неправилно са разчетени от него. Предвид изложеното, настоящата касационната проверка ще бъде съсредоточена върху преценка дали от контролирания съд са допуснати процесуални недостатъци, които да са се отразили на заключенията по фактите и на качественото съдържание на мотивите на съдебния акт, както и дали се е отклонил от регламента по чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК. І.При така направените уточнения, на първо място следва да бъдат разгледани доводите, аргументиращи касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, доколкото такива са изложени, защото правилното приложение на закона и справедливостта на наложеното наказание може да се провери само при констатация за законосъобразно установени факти. Процесуалната дейност на проверявания съд не може да бъде оспорена от гледна точка на правилата, визирани от чл. 13, чл.14 и чл. 107, ал. 3 и 5 от НПК, каквито оплаквания лаконично са маркирани в жалбата и допълнението към нея. Нарушения на тези разпоредби са налице, когато при разглеждането на делото не са изяснени елементи от фактическата обстановка от съществено значение за правилното му решаване. В разглеждания случай и двете съдебни инстанции са положили всички усилия за установяване на обективната истина, като не са допуснали никакви пропуски, които да доведат до неизясняване на обстоятелства от кръга на главния факт.Делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на апелативния съд да установи по надлежен ред, подлежащите на доказване факти. Картината на осъщественото от подсъдимия М. деяние е разкрита в обем, необходим и достатъчен за правилното решаване на делото. При доказателствената си дейност, Софийски апелативен съд не е допуснал недооценяване, подценяване или превратно тълкуване на което и да било от наличните по делото доказателства и доказателствени средства. Видно от мотивите към обжалвания съдебен акт всички доказателствени източници са били подложени на задълбочена оценка, като детайлен е анализът на доказателствата, относими към изясняване механизма на деянието и неговото авторство. Правилен е възприетият от въззивната инстанция подход на интерпретация на доказателствената съвкупност, а именно проследявайки от една страна тяхната самостоятелна вътрешна последователност, а от друга кореспонденцията им - подкрепяща или опровергаващи ги, с останалите доказателства и доказателствени източници. Също така въззивният съд от една страна е дал своята оценка по отношение оценъчната дейност на първия съд, а от друга, в акта си е обсъдил обстойно и задълбочено цялата доказателствена съвкупност, включително и доказателствата, които сам е събрал в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, като е сторил това с необходимата аналитичност и прецизност, излагайки убедителни мотиви при кредитирането на определени доказателства и не даване вяра на други. По конкретните оплаквания на касатора: -Въззивният съд неоснователно е упрекнат за това, че е отказал да цени с доверие частта от обясненията на подсъдимият М., в която е заявил, че инкриминираната схема за пране на пари е организирана от адв.Г. К. /преди смъртта му през 2020г. негов упълномощен защитник по настоящото дело/, а самият М. нито е знаел, нито е предполагал, че е участник в нея.Конкретните доводи в тази насока могат да бъдат обсъждани единствено на плоскостта на това дали са спазени правилата за формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд.Такива пороци не се констатират по делото.На стр.24 гърба и стр.25 от съдебните мотиви въззивният съд е обсъдил задълбочено коментираните твърдения на подсъдимия като ги е съпоставил със заявеното от него при предходните му обяснения, както и с информацията, изводима от показанията на св.М. Л..В резултат на тази законосъобразно осъществена доказателствена и оценъчна дейност, контролирания съд мотивирано е защитил заключението си за недостоверност на частта от обясненията, върху които е поставен акцент от касатора.Решаващият мотив на проверявания съд не е този, разчетен от жалбоподателя – че поради депозирането на коментираната информация едва след смъртта на адв.К., М. „сам се е лишил от възможността обясненията му да бъдат проверени чрез събиране на гласни доказателства от първоизточника“, макар и да е вярно, че такава съдебна констатация фигурира в мотивите.Въззивният съд обаче е поставил акцент не върху цитираното обстоятелство, а върху естеството на депозираните от М. обяснения, които е оценил като хаотични, неконкретни и вътрешно противоречиви, както и на това, че същите в коментираната им част се опровергават от заявеното от св.М. Л..При това положение, изводът на контролираната инстанция да не цени с доверие коментираната част от заявеното от подсъдимия не е произволен, а е направен след оценка на неговата недостоверност и ненадежност, както и на липсата му на кореспонденция с останалите събрани по делото доказателства.Що се касае до твърдението, че евентуалния разпит на адв.К. било под формата на свидетелство, или пък под тази на обяснения, би бил в противоречие с императивната норма на чл.118, ал.1 от НПК, касационният съд ще отбележи само, че такъв не е проведен, което прави безпредметно обсъждането на поставения въпрос. -Доводите, според които предходната инстанция превратно е анализирала част от доказателствата по делото, а други е игнорирала , са неоснователни.В основата им е поставено твърдението, че:1/ въззивният съд е игнорирал представените пред него фотокопия от документи, приложени към молба с дата 19.05.2022г., а именно- договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 21.06.2015г.; договор за посредничество от 20.06.2015г.; счетоводен баланс към 31.12.2014г. и отчет за приходите и разходите за 2014г. и 2 /превратно е интерпретирал информацията, обективирана в писменото доказателство –банково платежно нареждане от 22.06.2015г. за кредитен превод на инкриминираната сума от 104 474,15 евро.Всъщност, внимателният прочит на аргументацията на оплакването указва, че недоволството на касатора е по повод несъгласието му с доказателствените разсъждения на контролирания съд и по-конкретно, с отказа му да възприеме за достоверна лансираната пред въззивната инстанция версия, според която френското дружество „Ш. Ф.“САС е наредило инкриминираната сума, тъй като е изразило желание да придобие 5 дружествени дяла от фирма „Ф. 2012“Е., на която подс.М. също е бил собственик на капитала и която е имала активи на стойност повече от 6 000 000лв. към инкриминирания момент.По този начин, макар и въведено като съществено нарушение на процесуалните правила по оценката и анализ на доказателствата, на практика оплакването по съществото си е за необоснованост, тъй като чрез него се претендира върховната съдебна инстанция да оцени доказателствата в тяхната същина и да приеме нови фактически положения, различни от тези, до които са достигнали инстанциите по фактите.В тази връзка отново се налага да бъдат припомнени спецификите на касационното производство, в частност това, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда по фактите, какъвто ВКС не е.Касационната инстанция /извън хипотезата на чл.354, ал.5 от НПК, която в настоящия случай не е налична/ се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища.Наред с това, за игнориране на едно или друго доказателствено средство може да се говори само когато съдът е оставил без внимание съдържащата се в него информация, интересуваща процеса, т. е., когато не са изпълнени процесуалните задължения за обсъждане на доказателственото средство само за себе си и в съвкупност с останалите доказателствени източници. Обстоятелството, че съдът се е отнесъл с недоверие към едни или други доказателства и доказателствени средства не означава, че те са игнорирани. Суверенно право на съда е да кредитира или не доказателствата по делото, стига да изложи надлежна аргументация защо те не могат да бъдат оценени като достоверни и отговарящи на обективната истина. Тези принципни положения са били съобразени от апелативния съд и той е подложил на задълбочено обсъждане писмените документи, на които се позовава касатора, приложени и приобщени в хода на въззивното съдебно следствие.Изводът, че те не могат да послужат за надеждна доказателствена опора, подкрепяща твърденията на касатора за легитимно основание за превод на инкриминираната сума от френското дружество по сметка на фирмата на подсъдимия –„С.“ Е., не е произволен, а е основан на законосъобразно проведена доказателствена и аналитична дейност.Той е изведен след прецизен и детайлен анализ на заявеното от подсъдимия и от св.Л., в частта, в която същата обяснява начина, по който се е сдобила с инкриминираните документи и на съпоставката на тези доказателствени средства с информацията изводима от показанията на свидетелите Д. Ш., Д. Ш. В. О. и Р. К..На тази основа, убедително е защитено заключението за недостоверност на заявеното от подсъдимия и св.Л., като констатациите за опровергаване му от останалите събрани по делото доказателства са направени при стриктно спазване на правилата за проверка, оценка и анализ на доказателствата.При това положение, отправения упрек за игнориране на коментираните документи е неоснователен.Несъстоятелно е и оплакването за превратно тълкуване на информацията, обективирана в банковото платежно нареждане от 22.06.2015г. за кредитен превод на инкриминираната сума от 104 474,15 евро.Изводът на контролирания съд, че фигуриращото в посоченото писмено доказателство основание за превод е в резултат на осъществена измама по отношение на счетоводителя Д. Ш., наредил плащането, е изведен след задълбочен анализ на информацията, изводима от показанията на свидетелите Д. Ш., Р. К. и Д. Ш. В. О., както и на тази, съдържаща се в материалите, изискани и получени чрез каналите на международно правното сътрудничество, приложени в т.9 и т.10 от ДП. -Липсват основания, които да опорочават приетите от въззивния съд факти, поставени в основата на фактическите изводи за това, че произходът на финансовите средства, постъпили по сметка на дружеството „С.“ Е. е престъпен, поради което те не могат да бъдат поставени под съмнение.Пред настоящата инстанция касаторът за пореден път оспорва доказаността на изводите за незаконен характер на инкриминираната сума.Идентично по характер възражение е било отправено и пред проверявания съд, който аргументирано го е приел за несъстоятелно.В съдебните мотиви, конкретно на стр.27-28 от въззивното решение е предоставен изключително обстоятелствен отговор на повдигнатите въпроси, който не съществува необходимост да бъде преповтарян. Достатъчно е да се обобщи, че поддържаната от касатора теза за легално основание за наредения превод не намира опора в данните по делото, а представлява произволно съждение, върху което процесуалният закон забранява да се основават каквито и да е фактически констатации.Контролираният съд е направил изключително подробен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване, като в резултат на законосъобразно осъществената доказателствена и аналитична дейност, убедително е защитил позицията си за престъпен произход на инкриминираната сума. -В отговор на отправените към първоинстанционния съдебен акт възражения, касационният съд ще посочи, че не той, а въззивният такъв е предмет на касационния контрол.Същевременно, като е отрекъл приетото от първия съд причастие на подсъдимия към предикатното престъпление, поради липса на доказателствена обезпеченост на този фактически извод, въззивния съд не е допуснал съзряното от касатора противоречие.Въззивната инстанция е последния съд по фактите и в този смисъл, тя разполага с възможността да установи нови фактически положения, различни от тези, обективирани в проверявания от него съдебен акт.Именно в такъв е настоящият случай, поради което отправения от касатора упрек в коментираната насока е несъстоятелен. -Оплакването, според което е съществувала възможност подс.М. да е допуснал фактическа грешка, представяйки при едно от посещенията си в банковите клонове /това на 23.07.2015г./ договор, според който фирма „Ш. И. И.САС възлага на фирма „С.“ Е. проучване на нови пазари в Украйна, Молдова, Беларус, Литва и Естония срещу сумата от 150 000евро, вместо договорите представени пред въззивния съд, приложени към молбата с дата 19.05.2022г., която възможност не е била обсъдена от апелативната инстанция, също е несъстоятелно.Идентично по характер възражение е било поставено и на вниманието на проверявания съд, който на л.30 от съдебните мотиви обосновано е защитил позицията си за неговата неоснователност. -Неоснователен е и бегло маркираният довод за това, че присъдата почива на предположения.В негова подкрепа отново са изложени само и единствено твърдения, указващи на оплакване за необоснованост.Само в този контекст биха могли да бъдат третирани изложените подробни съображения, с които се претендира от касационната инстанция да приеме достоверност на заявеното от касатора, според което управляваното от него търговско дружество „Ф. 2012“ Е. е имало капитал и активи в размер на повече от 6 000 000лв., на която база отново се настоява, че е имал законно основание да получи инкриминираната сума.С подобни правомощия касационният съд не разполага при настоящото разглеждане на делото, по причини изложени по-горе. ІІ.При проверката на атакуваното въззивно решение ВКС не констатира наличие на релевираното от жалбоподателя основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на закона. В пределите на установените и доказани фактически положения въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Законосъобразно и в съгласие с практиката на ВКС е прието, че поведението на подсъдимия П. В. М. от обективна и субективна страна се субсумира под състава на престъплението по чл. 253, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 , вр. чл.18, ал.1 от НК.Правилно са очертани същностните характеристики на коментирания престъпен състав, аргументирано е изведено заключението за съществуването и доказването на първичното престъпление –измама, така и на вторичното такова –прането на пари, както и на причинната връзка между тях.Инкриминираната противоправна дейност правилно е квалифицирана като реализираща материалните предпоставки на чл. 26 от НК - четирите деяния осъществяват поотделно един състав на едно и също по вид престъпление (пране на пари), извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината (пряк умисъл).Правилно е прието, че инкриминираната престъпна деятелност е останала недовършена по независещи от подсъдимия М. причини –опасенията на банковите служители, обслужвали подсъдимия при опитите му /било сам или в съучастие с някой от другите двама подсъдими/ да изтегли цялата или част от инкриминираната сума; изпращането на информация от френската обслужваща банка до българската Пощенска банка, намесата на ДА „НС“ и спиране на финансовата операция със Заповед на Министъра на финансите , поради съмнителна трансакция.В този смисъл, деянието правилно е било квалифицирано като извършено при условията на чл.18, ал.1 от НК. Изложените правни съображения от въззивния съд на стр. 26 – стр. 32 от решението изцяло се споделят от настоящия касационен състав. При законосъобразно реализирана дейност по установяване на фактическите обстоятелства от въззивния съд ВКС не намира, че са налице основания да се приеме, че деянието, вменено във вина на подс. М. не е престъпно и не съставлява престъпление, поради което той да бъде оправдан, каквото искане прави в касационната му жалба. Поведението му, инкриминирано по делото чрез обвинителния акт, от чийто рамки инстанциите по фактите не са се отклонили, признавайки подсъдимия за виновен, действително съставлява престъпление по посочената по-горе материално-правна норма, доколкото той в различни клонове на Пощенска банка е направил на четири различни дати опит да извърши четири финансови операции, т.е. да изтегли от сметката на „С.“ Е. суми, както следва:195 500лв. на първата дата; 20 000лв. –на втората дата; цялата сума по сметката -на третата дата и 203 000лв.- на последната дата, предполагайки престъпния произход на средствата, наредени от френското дружество „Ш. Ф.“ САС, които са били в размер 104 474,15 евро.Правилно съдът е приел, че подсъдимият е направил опит да реализира инкриминираните финансови операции с цел да прикрие произхода на паричните средства, постъпили по сметка на дружеството, чиито едноличен собственик на капитала е самия той, която цел е типична за престъплението по чл.253 от НК.Утвърдено в съдебната практика е разбирането, че това престъпление е на формално извършване, като с него се цели да се предотврати отнемането или връщането на правоимащите лица на имуществото, придобито чрез и/или по повод на предикатното престъпление или общественоопасно деяние.В тази връзка, вярно са преценени действията на М. и по-конкретно това, че е опитал да изтегли инкриминираната сума непосредствено след заверяването на сметката; че е отказал преведената сума да бъде върната на френското дружество, чрез подписана от него декларация, дори след като банковият служител е посочил, че тя е получена без основание; отразяването в тази декларация, че сумата е преведена по издадена фактура в изпълнение на договор между „С.“ Е. и наредителя. Въззивният съд обстойно е обсъдил защитните доводи на подсъдимия и неговия защитник за субективна несъставомерност на деянието и на л.29-30 от мотивите е изложил подробни аргументи за причините, поради които не ги кредитира. По същество подс. М. в касационната си жалба повтаря аргументите си , заявени пред предходната съдебна инстанция, които при съществуващата по делото доказателствена съвкупност не биха могли да бъдат уважени и от върховния съд.Внушението, което касаторът се опитва настойчиво да направи, а именно, че инкриминираната сума е наредена от френското дружество по повод заявено от последното намерение да придобива акции/дялово участие в друго дружество, също собственост на подсъдимия, е лишено от всякакво основание.И това е така, не само защото свидетелите Р. К., Д. Ш. и Д. Ш. В. О. категорично отричат това, но и поради това, че фактурата № FG 05219/22.06.2015г., посочена като основание в платежното нареждане за кредитен превод от 22.06.2015г. също не обективира действително правоотношение, което да поражда задължение за престиране от френското дружество в обсъжданата посока и инкриминираната сума да е дадена в негово изпълнение. С оглед на тези съображения ВКС намери, че материалният закон е бил приложен правилно от въззивната инстанция от гледна точка на съставомерност на поведението на подсъдимия М. по коментирания престъпен състав, поради което липсват каквито и да е причини за оправдаването му. ІІІ.Не е налице касационният повод по чл.348, ал.1, т.3 от НПК - наложеното на подсъдимия М. наказание да е явно несправедливо. Според изложените по този пункт от жалбата съображения, наказанието на касатора неправилно е било определено при условията на чл.54 от НК вместо по чл.55, ал.1, т.1 от НК.В тази връзка се настоява, че изтеклият период от време на провеждане на съдебното производство -повече от седем години, съставлява изключително смекчаващо вината на жалбоподателя обстоятелство.Така застъпената позиция е аргументирана с цитати от решения на ВКС, в които е утвърдено разбирането, че провеждането на наказателното производство извън рамките на разумния срок е в колизия с установеното в чл.6, пар.1 от ККЧП изискване, като един от механизмите за компенсация е именно приложението на чл.55 от НК.Поставен е акцент и върху съдействието от страна на М. на разследващите и съдебните органи за изясняване на обективната истина, както и на коректното му процесуално поведение. С тези съображения се настоява за изменение на решението в санкционната му част, изразяващо се в намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода и приложението на института на условното осъждане. ВКС не счита, че определяйки наказанието на подсъдимия М. при условията на чл.54 от НК въззивният съд е допуснал порок, указващ наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.Смекчаващите вината на касатора обстоятелства, включително и тези, откроени от него в жалбата, инициирала настоящото производство са коректно отчетени от проверяваната инстанция.Убедително е защитено заключението за това, че същите нямат характер на многобройни такива, нито пък някое от тях е от естество на изключителност, обуславящи определяне на следващата се санкция при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НПК.Конкретната продължителност на наказателното производство в настоящия случай е обусловена от усложнената престъпна дейност, включваща трансграничен елемент, налагащ събиране на доказателства чрез механизма на международно-правното сътрудничество.Поради тази причина, изводът на апелативната инстанция, че тази продължителност има характер на смекчаващо вината на М. обстоятелство, а не на изключително такова, е мотивирано защитен и споделен от касационния съд. В комплекса от смекчаващите вината обстоятелства, въззивният съд е включил и направената от него преквалификация на инкриминираната престъпна деятелност по по-леко наказуемия състав, визиран в ал.1 на чл.253 от НК.Последното е обосновало смекчаване на обема на упражнената по отношение на М. наказателна санкция от първата инстанция чрез редуциране размера на наказанието лишаване от свобода на три години и шест месеца.Същевременно, коректно са отчетени множеството отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, като правилно е оценена и относителната тежест на същите.Именно те са мотивирали въззивният съд да приеме, че наказанието на М. следва да бъде определено в размер около средния, предвиден в материално-правната норма на чл.253, ал.1 от НК.Липсват обстоятелства, които да са останали извън вниманието на въззивния съд и които да обосновават извод за допълнително редуциране на размера на наложеното от апелативната инстанция наказание.В този смисъл, не е налице несъответствие между степента на обществена опасност на деянието и дееца от една страна и отмерения обем държавна принуда от друга, поради което не се налага изменение на обжалваното решение в санкционната му част. В обобщение на всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания, изводими от материалите по делото да упражни правомощията си по чл. 354, ал.1, т.2 –т.4 от НПК и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 163 от 09.06.2022 г., постановено по ВНОХД № 242/2022 г. от Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.