1 Р Е Ш Е Н И Е № 124 София, 17 март 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на втори март две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 607/2010 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия И. Р. С. против въззивно решение № 172/01.10.2010 г., постановено по ВНОХД № 161/2010 г. от Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдена осъдителната присъда на Окръжен съд - Бургас. С първоинстанционната присъда № 245/22.06.2010 г. по НОХД № 545/2010 г., подсъдимият И. Р. С. е бил признат за виновен в това, че на 23.02.2010 г. в[населено място], при условията на опасен рецидив, без надлежно разрешително разпространявал (продал на Ж. Д.) високорисково наркотично вещество – хероин, с нетно тегло 0,125 гр. и държал високорисково наркотично вещество – хероин, с нетно тегло 1,561 гр., на стойност 78,05 лв. и хероин с нетно тегло 0,144 гр. на стойност 17,28 лева – престъпление по чл. 354а, ал.2, т. 4 от НК. Наложеното наказание е при условията на чл. 55 от НК – четири години и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 55, ал.3 от НК не е наложено наказанието “глоба”. В саморъчно изготвената жалба от подсъдимия С. се твърди, че фактическата обстановка не е изяснена изцяло, довело до неправилната квалификация на деянието за “разпространение” на наркотици. Счита се още, че наказанието е несъразмерно тежко. Жалбата се поддържа от подсъдимия С. и от процесуален представител. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. Проверката за правилното приложение на закона и справедливостта на наложеното наказание е възможна само след констатация за отсъствие на отменителното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, наведено от защитата на подсъдимия. Доводите за допуснати процесуални нарушения, изразили се в липса на пълно и всеобхватно изследване на обстоятелствата по делото, са неоснователни. Фактическите обстоятелства, приети от предходните инстанции, са били изведени след цялостен анализ на доказателствената съвкупност, в рамките на която са се формирали две групи доказателствени източници, очертаващи различни отговори на развитието на случая, конкретно по въпроса кое лице (подсъдимия С. или свидетеля Д.) е продало наркотичното вещество. Въз основа на надлежно събраните и проверени доказателствени материали, оценени според действителното им съдържание, първостепенният съд, последван от въззивната инстанция, е възприел като достоверни показанията на свидетелите Д., Г., А. и Т.. За да сторят това, предходните инстанции внимателно са изследвали обстоятелствата, при които тримата, последно посочени свидетели, са възприели размяната на обекти (в последствие установени, като пари и пакетчета) между подсъдимия С. и свидетеля Д., съпоставяйки ги с установените резултати от извършените действия обиск и изземване и оглед. Тезата, развита от подсъдимия С., че не той е продал наркотично вещество на Д., а обратното – подсъдимият С. е закупил от Д. 18 броя пакетчета, съдържащи наркотично вещество за сумата от 150 лева, правилно е отхвърлена. Пълното й компрометиране се дължи, не само на уличаващите показания на свидетеля Д., но и на обективно установеното чрез посочените вече способи на доказване. В тази връзка, с основание предходните инстанции са акцентирали на изводимите данни от протоколите за обиск на подсъдимия и оглед – че откритите на място и у подсъдимия пакетчета са 21 на брой, а не както твърди, че е закупил само 18 броя пакетчета, както и че при обиска на Д. не са открити парични средства, каквито подсъдимият твърди, че е предал на Д., като цена при покупката на веществото. По експертен път са отхвърлени и твърденията на подсъдимия С., че е наркозависим. Ето защо, при изграждането на вътрешното си убеждение, инстанциите по същество не са допуснали нарушения от процесуален характер, които да поставят под съмнение преценките им за доказателствена подкрепа и относимост на действията на подсъдимия С. към деяние, очертано в разпоредбата на чл. 354а, ал.2, т. 4 във вр. с ал.1 от НК, поради което и липсва основание да се уважи искането на подсъдимия за преквалификация на извършеното по чл. 354а, ал.3 от НК. ІІ. Не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание. Доводите, поддържани в подкрепа на третото от касационните основания, поначало се свързват с искането за преквалификация в по –леко наказуемо престъпление, а последното, както вече бе посочено в предходния пункт е неоснователно. Отделно от това, настоящият състав не намира каквото и да е основание да се счита, че наказанието е явно несправедливо. При индивидуализацията на наказанието е използвана техниката по чл. 55, ал.1, т. 1 от НК. Въззивният съд е съобразил всички доказани и значими обстоятелства за степента на отговорността и единствено ниската стойност на наркотичното вещество и частичните признания, са в основата на решението да се приложи чл. 55 от НК. Иначе, данните за личността на подсъдимия го очертават като личност с висока степен на обществена опасност. Същият е осъждан многократно, извън необходимото за правната квалификация на деянието като опасен рецидив, а налаганите му до сега наказания “лишаване от свобода”, които е търпял и ефективно, очевидно не са предизвикали целения превъзпитателен и възпиращ ефект. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 172/01.10.2010 г., постановено по ВНОХД № 161/2010 г. от Апелативен съд – Бургас. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.