Р Е Ш Е Н И Е № 562 Град София, 21.12.2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на трети декември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева Теодора Стамболова При участието на секретаря Павлова В присъствието на прокурора ГЕБРЕВ Изслуша докладваното от съдия Стамболова К.Н.Д. 600/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 195/26.05.10 г.,постановена от ГС-София /СГС/, НО,4 въззивен състав по В.Н.О.Х.Д.331/10 г., е отменена оправдателна присъда, постановена по Н.О.Х.Д.7670/08 г. от РС-София /СРС/, НК, 97 състав и подсъдимият В. Н. Б. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.290,ал.1,алт.1,пр.1 НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. На основание чл.25,ал.1 вр.чл.23 НК е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените по три осъждания, сред които и процесното такова-лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл.25,ал.4 вр.чл.61, т.3 вр.чл.59,ал.1 ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното общо наказание, което да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип. Приспаднато е времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение Задържане под стража по Н.О.Х.Д. 4224/07 г.по описа на СГС /предмет на кумулацията/, считано от 24.09.07 г.до 24.01.08 г. На основание чл.25,ал.1 вр.чл.23,ал.3 НК към така определеното общо наказание лишаване от свобода е присъединено наказание глоба в размер на 8 000 лв., наложено по Н.О.Х.Д.3980/07 г.по описа на СГС /също предмет на групиране/. В срок е постъпила касационна жалба от подсъдимия, в която се прави оплакване за постановяване на въззивната присъда при нарушение на материалния закон. Моли се тя да бъде отменена и върховната съдебна инстанция по наказателни дела да се произнесе директно с оправдаване на дееца. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата, като настояват по отправеното искане за решаване на делото по същество, позовавайки се на осъждане на Б. по несъставомерно деяние. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на претенцията. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение,като взе предвид жалбата и отразеното в нея основание, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК,намира за установено следното: Единственото оплакване, релевирано по жалбата, е формулирано като нарушение на материалния закон- чл.348,ал.1,т.1 НПК. Не се спори по неизясненост на вменената на Б. престъпна фактология, а се твърди, че същата не води до извод за осъществено от него престъпно деяние и той незаконосъобразно е подведен под отговорност за осъществяване на несъставомерна престъпна дейност. В този смисъл, ако се счете за основателно становището на подсъдимия и неговата защита, поначало допустимо се прави искане за оправдаване на касатора по силата на чл.354,ал.1,т.2,изр.2 НПК,тъй като деянието не съставлява престъпление. Всъщност, в писмената жалба, отправена до ВКС, не са отразени конкретни възражения в подкрепа на твърдението за недоволство по посоченото по-горе касационно основание. Такива се изтъкват в съдебно заседание и накратко казано, касаят претенция за несъставомерност на деянието предвид вменено лъжесвидетелствуване по изявления, несвързани с основния факт на доказване; както и незаконосъобразност поради постановено осъждане преди приключване на делото, в каквато връзка е констатирано невярното свидетелствуване. Тези въпрос, наред с други, са поставяни за обсъждане както пред първата, така и пред втората инстанция. В. от тях е дала свои отговори, като тези на въззивния съд са прецизно конструирани, доказателствено, логически и правно вярно интерпретирани и в крайна сметка обосновани. Тъй като решаването на казуса от въззивния съд обяснимо не е удовлетворило касатора, пред тази инстанция се отправят упреци към мотивировката на СГС, без обаче да се изтъкват задълбочени съображения за нейна несъстоятелност. Първо, съгласно решение № 347/11.05.04 г.,постановено по К.Н.Д. 1055/ 03 г., 3 н.о. на ВКС на РБ, сочено от защитата и имано предвид от съдилищата по фактите, престъплението лъжесвидетелствуване не може да бъде извършено чрез възпроизвеждане на факти, които са извън предмета на делото. В тази връзка в мотивите на цитираното решение са отразени важни фактологически данни, въз основа на които се стига до посочения правен извод. Те обаче не могат механично да бъдат съотнесени към настоящия казус поради разлика в казуистиката по него. По същество такова становище е отразил и решаващият второстепенен съдебен състав, като е изложил пространна аргументация по него, с която ВКС се солидаризира изцяло. Необходимо е единствено да се подчертае, че чрез отказа си да познава свидетеля Б. /подсъдим по дело за кражба, в което Б. е бил уличен и чиито изявления в тази връзка са прочетени пред съдебния състав по съществото на кражбата/ и чрез наблягане на обстоятелството, че го е виждал единствено пред съдебната зала, касаторът е подходил към компрометиране на информацията, депозирана от него в хода на досъдебното производство по това дело, която стои в неговата същност и очертава съставомерни елементи от предмета на доказване. Именно такива биха били фактите по същество, в каквато връзка деецът е бил призован да свидетелствува и е бил длъжен да изложи истината по тях, започвайки с познанството си с Б.. Второ, не може да се сподели лансираната от защитата на подсъдимия теза, че не е налице престъплението лъжесвидетелствуване, ако процесното производство, по което се твърди, че това е сторено, не е приключено. Видно от съдържанието на твърдението, се има предвид производството да е приключено с влязъл в сила окончателен и по същество съдебен акт. В тази насока СГС е отразил убедителни аргументи, с които настоящата инстанция се съгласява. Сред тях са основания за възобновяване на наказателно производство по силата на разпоредбата на чл.422,ал.1,т.1 НПК /а не чл.420, както е изписал второстепенният съд в мотивите си/, както и възможност за изтичане на давността за преследване на лъжесвидетелствуването. В подкрепа на казаното, ВКС желае да посочи и обстоятелството,че лъжесвидетелствуване би било налице не само когато няма влязъл в сила съдебен акт, а и при прекратяване на наказателното производство при някои от основанията, посочени в разпоредбата на чл.24 НПК, разбира се,в случай на присъствие на всички останали фактори за преследване на третираното престъпление. Този факт допълнително установява несъстоятелността на коментираната касаторска претенция. Трето, все в контекста на обсъжданото и за пълнота на процесуалното изследване, не може да не се отбележи,че преценката за изготвяне на съдебния протокол по делото за кражба /л.23 и 24 от ДП/ навежда на извод,че същият не е воден с нужната прецизност,като най-малкото не е отразено запитване дали Б. поддържа казаното от него на досъдебното производство или се придържа към заявеното в съдебно заседание. В крайна сметка обаче, както законосъобразно е приел СГС, от липсата на подобно отразяване се извлича липсата на изявление от страна на Б.. Затова именно е прието,че пред съд той е потвърдил неистина. Касаторът е имал и възможност да се отрече от лъжливите си изявления и за него да отпадне наказуемостта, каквито са предписанията на разпоредбата на чл.292,ал.1,т.2 НПК. Това обаче, както правилно е изложил съображения второстепенният съдебен състав, не е сторено по предвидения от закона начин, което се дължи на нежеланието на Б. да следва такова поведение, а не на обективни пречки да го демонстрира,създадени от органите по наказателно преследване. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение не разкрива наличие на претендираното касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл.354,ал.1,т.1 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 195/26.05.10 г.,постановена от ГС-София, 4 въззивен състав, по В.Н.О.Х.Д. 331/10 г. по описа на същия съд и състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/