Р Е Ш Е Н И Е № 259 София, 17.01.2014година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Албена Рибарска и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Даниела Стоянова гр. дело № 1336/2012година Производството е по чл.304 ГПК. Образувано е по молба на К. А. М. за отмяна на влязлото в сила решение № 116/20.03.2009 г. по гр.д.№ 5959/ 2007г. по описа на ВКС, Първо гражданско отделение, на основание чл.304 ГПК. Поддържаното от молителката основание за отмяна е по чл. 304 ГПК – искането за отмяна е основано на твърдението, че по делото тя не е участвала като страна, а участието и е задължително тъй като по отношение на спорния недвижим имот, решението по същество на спора я обвързва. Твърди, че е дъщеря на ответника И. П. Д. – М. и съсобственик с нея в процесния имот, тъй като е наследила тези права от баща си, който е починал на 13.03.2008 г. и който е притежавал последните в съпружеска имуществена общност с майка и, т.к. придобивното основание е покупко-продажба през 1997 г. (по време на брак, за който представя доказателства, че е сключен на 14.07.1985 г.). Твърди, че като съсобственик е следвало да бъде конституирана като страна – ответник по делото, че въпреки, че не е била конституирана като страна, постановеното решение я обвързва . Твърди, че спорното правоотношение е неделимо и спрямо нея като съсобственик. Ответниците по молбата за отмяна Ц. Т. Д. - А. и М. Д. Т. твърдят в отговор, подаден чрез адв.Н., че молбата е недопустима, т.к. молителят не е трето лице, обвързано от решението, както и че доводите на молителя, че има права на собственост, са неоснователни. В съдебно заседание поддържат доводи за недопустимостта и неоснователността на молбата за отмяна. Ответникът К. Т. Д. не взема становище. Ответникът И. П. Д. - М. не взема становище. Ответниците М. С. Ш. – С. и И. С. Ш., конституирани като наследници на починалия в хода на процеса С. Д. Ш., вземат становище, че молбата е основателна. Третото лице помагач – Министерство на отбраната на Република България, не взема становище. Настоящият състав на ВКС, първо отделение, гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си, намира следното: Молбата за отмяна, подадена от К. А. М., по реда и на основание чл.304 ГПК следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Тази молба е подадена в преклузивния тримесечен срок .Горното, наред с обстоятелството, че същата е заявена от трето, неучаствало по делото, лице,което поддържа, че спрямо него решението има обвързваща сила, имащо и правен интерес от предприетото процесуално действие, обосновават правен извод за процесуалната й допустимост. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. С разпоредбата на чл. 304 ГПК е предвидена гарантирана от закона процесуална форма на защита на трети лица , не участвали по конкретен исков процес , доколкото формираната с влязлото в сила съдебно решение сила на присъдено нещо по конкретен гражданско правен спор, обективирана с решението, чиято отмяна се иска, засяга техни права и имуществени интереси. Това са хипотезите, когато тези лица е следвало да участват по делото като главна страна поради неделимост на спорното право и именно поради неучастието им правото им на иск, респективно на защита срещу заявения иск, не е било надлежно упражнено. В процесния случай с решението, чиято отмяна се иска, е уважен иск по чл.7 ЗВСОНИ, като е признато за установено по отношение на И. П. Д. - М. - майка на молителката, и втория ответник С. Д. Ш., че договорът от 16.02.1964г., с който МНО- КЕЧ е продало на С. Ш. втория етаж от сграда в [населено място], ул. „Д-р В.” № 12, с обща застроена част 208 кв.м., избено помещение, както и съответните ид.ч. от общите части на сградата и на 1/3 ид.ч. от дворното място, е нищожен поради нарушение на нормативните актове - чл.8 от Закона за наемите относно нормите за настаняване във ведомствено жилище. И. П. Д. - М. е участвала в производството като ответник, тъй като през 1977 г. С. Ш. и съпругата му й дарили 1/10 ид.част от апартамента, а по делба, извършена между тях тримата същата година, целият имот бил поставен в неин дял и тя е заварена от ЗВСОНИ като собственик на имота. В молбата за отмяна се твърди, че през 1997г. в хода на производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, И. П. Д. - М. е придобила чрез договор за продажба част от имота, предмет на договора от 16.02.1964г. .Това придобиване станало по време на брака й с А. Д. М., поради което и за тази част имотът бил в режим на СИО. Предвид изложеното А. Д. М. има качеството на задължителен необходим другар и е следвало да участва в производството, а след неговата смърт, настъпила на 13.03.2008г.- в производството е следвало да бъде конституирана молителката като негова дъщеря и законен наследник. Според молителката това обуславя отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.304 ГПК. В подкрепа на твърдението си по молбата същата е представила нотариален акт №34 от 29.09.1997г., том 61, дело №15125 от 1997г. на нотариус Д.С. при РС [населено място], видно от който майката на молителката е закупила от лицето М. А. Я. апартамент, находящ се на третия етаж от сградата в [населено място], ул. „Д-р В.” № 12, състоящ се от стая, кухня, антре, клозет и коридор, заедно с избено помещение и 1/6 ид.част от дворното място. Предмет на иска по чл.7 ЗВСОНИ, по който е постановено решението, чиято отмяна се иска, е договорът от 16.02.1964г., с който МНО- КЕЧ е продало на С. Ш. втория етаж от сградата в [населено място], ул. „Д-р В.” № 12, за който данните по делото сочат, че към 1985г., когато е сключен гражданският брак между родителите на молителката, е бил изключителна собственост на майка й. Не се твърди и няма данни по делото за извършени разпоредителни сделки по отношение на този имот от И. П. Д. – М. в полза на съпруга й. Имотът, който двамата съпрузи са придобили през 1997г. се намира на третия етаж от жилищната сграда и не е бил предмет на процесния иск по чл.7 ЗВСОНИ. По делото има данни, които сочат, че по отношение на третия етаж от жилищната сграда е бил сключен договор между МНО- КЕЧ и друго лице, различно от С. Ш., както и че този договор е бил предмет на друг иск по чл.7 ЗВСОНИ, развил се в отделно исково производство, приключило с решение №73 /2007г. по гр.д.№711/2006г. на ВКС, V ГО. По делото в молбата за отмяна не се твърди и не се и доказва имотът , предмет на приложения нотариален акт , да е част от имота, предмет на решението чиято отмяна се иска, като с оглед обстоятелството, че решението касае втори етаж от сградата, а нотариалният акт – жилище, разположено на трети етаж от същата сграда, такъв извод обективно не може да се обоснове. В тази връзка следва да се посочи и това, че към молбата си за отмяна молителката е приложила и решение №847/07.06.2011г. по гр.д.№999/2010г. на Пловдивски окръжен съд, с което са разгледани искове на Ц. Д. и М. Т. против И. Д. с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД касаещи втория етаж на жилищната сграда, където са били обособени два апартамента. В мотивите на това решение е прието, че единият апартамент е придобитият от родителите на молителката. На първо място обаче няма по делото данни това решение да е влязло в сила, а на второ място – мотивите на съдебното решение не формират сила на присъдено нещо. Предвид изложеното в конкретния случай не може да се обоснове извод , че по отношение на имота , предмет на решението, чиято отмяна се иска, е възникнала съсобственост между родителите на молителката, респективно, че същите са необходими задължителни другари в процеса. На следващо място с ТР № 1/1995 г. на ВКС се прие, че пасивно лигитимирани по иска по чл.7 ЗВСОНИ са само преките преобретатели от държавата. Решението, с което е уважен иск по чл. 7 от ЗВСОНИ установява по отношение на тях - купувачите от държавата, че сделката е нищожна, т. е. тя не поражда вещноправно действие. С последвалото Тълкувателно решение № 1 от 2.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГК,пък се прие, че третите лица, придобили права от първия приобретател-купилият от държавата, не не са пасивно легитимирани по иска по чл. 7 от ЗВСОНИ и дори да са участвали в производството, като ответници по обективно съединен иск по чл. 108 от ЗС срещу тях, няма да бъдат засегнати от силата на присъдено нещо, създадена с решението по иска по чл. 7 от ЗВСОНИ. Тези лица обаче ще понесат последиците от липсата на вещноправен ефект на сделката независимо дали искът по чл. 108 от ЗС е бил обективно съединен с иска по чл. 7 от ЗВСОНИ, или е предявен след това. Изложеното е допълнителен аргумент, че бащата на молителката няма качеството на необходим другар в процеса по иска по чл.7 ЗВСОНИ, респективно такова качество няма и молителката като негов наследник. В обобщение, молителката не е лице по смисъла на чл. 304 ГПК, спрямо което да се разпростира силата на пресъдено нещо на влезлото в сила решение по чл.7 ЗВСОНИ. Молбата за отмяна на този акт е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Съобразно изхода разноски за молителката не се следват, но същата следва да заплати на Ц. Т. Д. - А. и М. Д. Т. сторените такива в установения по делото размер 250лв., съгласно приложения договор за правна помощ. Останалите страни не са претендирали разноски. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. А. М. за отмяна по реда на чл.304 ГПК на влязлото в сила решение № 116/20.03.2009 г. по гр.д.№ 5959/ 2007г. по описа на ВКС, Първо гражданско отделение. ОСЪЖДА К. А. М. да заплати на Ц. Т. Д. - А. и М. Д. Т. деловодни разноски за настоящото производство в размер 250лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: